Р Е Ш Е Н И Е
№1042 27.09.2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас
VІІ-ми състав
На тринадесети
септември две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 540 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на А.А.К., ЕГН-**********, постоянен адрес: ***, против
решение №1040-21-86/01.02.2022г. на директора на Териториалното поделение на
Националния осигурителен институт София-град (ТП на НОИ – София-град), с което са
оставени без уважение жалбите му и са потвърдени разпореждане №
О-21-999-00-**********/30.09.2021г. и разпореждане №
О-21-999-00-**********/05.10.2021г., двете на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – София-град.
Жалбоподателят К. счита оспореното решение за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните
разпоредби на Кодекса на труда (КТ) и КСО. В жалбата се сочи, че не е съгласен
с извода на решаващия орган, че не притежава качеството на осигурено лице по
смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО. Счита, че този извод е направен при неправилно
тълкуване и прилагане на чл.10, ал.1 от КСО. Иска се от съда да отмени
обжалваното решение, както и потвърдените с него разпореждания, като неправилни
и незаконосъобразно постановени и да върне административната преписка на ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – София-град, като го
задължи да постанови ново разпореждане, с което на А.К. да бъде изплатено
парично обезщетение при временна нетрудоспособност по болнични листове №
Е20211657818 и № Е20211657827, удостоверяващи временната му неработоспособност
поради карантина, ведно с дължимите лихви за просрочие
до изплащане на обезщетението. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява.
Ответникът
– директор на ТП на НОИ – София-град, редовно уведомен, не изпраща
представител. Чрез редовно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт,
представя писмени бележки в които оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
оспорения акт.
Административен
съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока
по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна, която има право и интерес от
обжалването, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
А.А.К. е назначен в „Мотивейт“ЕООД,
ЕИК-********* с трудов договор № 1 от 13.09.2021г., сключен на основание чл.67,
ал.1 и чл.70 от КТ със срок на изпитване - 6 месеца, на длъжност „счетоводител
оперативен“, с продължителност на работното време – 8 часа и с основно трудово
възнаграждение в размер на 1000 лева, считано от 13.09.2021г. (л.94, задна
част, от адм.д. № 2235/2022г. по описа на Административен съд София-град). При
постъпването му на работа, му е връчена длъжностна характеристика (л.90, задна
част – 91 от адм.д. № 2235/2022г.) и е проведен инструктаж по безопасност и
здраве при работа (л.91, задна част от адм.д. № 2235/2022г.).
Видно от
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. №
22388213406992/13.09.2021г., на 13.09.2021г. „Мотивейт“ЕООД
е изпратило до НАП уведомление за сключения трудов договор с А.К. (л.90 от адм.д. № 2235/2022г.).
На
27.09.2021г. на А.К. е издаден болничен лист № Е20211657818 за периода от
13.09.2021г. до 26.09.2021г. с диагноза COVID-19 (л.105 от адм.д. № 2235/2022г.), за който на същата
дата „Мотивейт“ЕООД е представило до директора на ТП
на НАП – София-град удостоверение с вх. № Р14-21-000-00-**********/27.09.2021г.
(л.106 от адм.д. № 2235/2022г.).
На
29.09.2021г. на А.К. е издаден още един болничен лист № Е20211657827 за периода
от 27.09.2021г. до 10.10.2021г. с диагноза COVID-19 (л.103 от
адм.д. № 2235/2022г.), за който на същата дата „Мотивейт“ЕООД
е представило до директора на ТД на НАП – София-град уведомление с вх. №
Р14-21-000-00-**********/29.09.2021г. (л.104 от адм.д. № 2235/2022г.).
С
разпореждане № О-21-999-00-**********/30.09.2021г. и разпореждане №
О-21-999-00-**********/05.10.2021г. на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47,
ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване, ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТД на
НАП – София-град е отказал на А.К. изплащане на парично обезщетение за
карантина по болнични листове № Е20211657818 и № Е20211657827. Като мотиви е
посочено, че към настъпване на неработоспособността, К. не е осигурен за
съответния риск, поради което на основание чл.10 и чл.40, ал.1 от КСО по
представените болнични листове парично обезщетение за временна
неработоспособност не се изплаща (л.79 и л.81 от адм.д. № 2235/2022г.).
На
23.11.2021г. А.К. е подал жалба с вх.№ 1012-21-1787 и жалба с вх. №
1012-21-1788, съответно против разпореждане
№ О-21-999-00-**********/30.09.2021г. и разпореждане №
О-21-999-00-**********/05.10.2021г. (л.59-62 и л.69-72 от адм.д. № 2235/2022г.). Към жалбите са
приложени справка за актуално състояние на трудовите договори към дата
19.11.2021г. на А.К. (л.63 и л.75 от
адм.д. № 2235/2022г.), справка за осигурителния доход за социално
осигуряване по данни от декларации от Наредба № Н-13 към КСО за периода от 01.01.2021г. до 30.11.2021г. (л.64 и л.76 от
адм.д. № 2235/2022г.), справка от електронен регистър на болничните
листове и решенията по обжалването им за А.К. към 25.10.2021г. (л.66 и л.73 от адм.д. № 2235/2022г.), справка по ЕГН за
представени документи и изплатени обезщетения и помощи от ДОО за А.К. (л.67 и
л.78 от
адм.д. № 2235/2022г.) и справка за осигурителен стаж и доход при
пенсиониране за А.К. (л.68 и л.74 от
адм.д. № 2235/2022г.).
Със
заповед № ЗР-5-21-01044496 от 06.12.2021г. е възложено извършването на проверка
по разходите на държавното обществено осигуряване на „Мотивейт“ЕООД
(л.84 от адм.д. № 2235/2022г.).
С
определение № 1040-21-1285 от 08.12.2021г. на директора на ТП на НОИ –
София-град производството по двете жалби на А.К. срещу разпореждане №
О-21-999-00-**********/30.09.2021г. и разпореждане №
О-21-999-00-**********/05.10.2021г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите е спряно до приключване на проверката в осигурител „Мотивейт“ ЕООД (л.85-87 от адм.д. № 2235/2022г.).
На
17.01.2022г. е извършена проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на „Мотивейт“ЕООД, за което е съставен
констативен протокол № КП-5-21-0106/17.01.2022г. (л.89 от адм.д. №
2235/2022г.). При проверката е установено, че съгласно представеното трудово
досие на А.К., същият е бил назначен с трудов договор № 1 от 13.09.2021г. на
основание чл.67, ал.1 и чл.70 от КТ, със срок на изпитване 6 месеца, с
продължителност на работното време – 8 часа, на длъжност „счетоводител
оперативен“, считано от 13.09.2022г. (л.94, стр.2 от адм.д. № 2235/2022г.). Установено е, че трудовият
договор на лицето е прекратен със заповед № 1 от 18.10.2021г. на основание
чл.71, ал.1 от КТ, считано от 18.10.2022г. (л.93 от адм.д. № 2235/2022г.).
Посочено е, че видно от представените от осигурителя „Мотивейт“ЕООД
фишове за начислен и изплатени възнаграждения, за периода от м.09.2021г. до
м.10.2021г., А.А.К. фигурира както следва:
м.09.2021г. – 0 отработени дни, осигурителен доход – 105 лева, 3 дни с
възнаграждение по реда на чл.40, ал.5 от КСО, 10 дни с право на парично
обезщетение по реда на чл.40, ал.1 от КСО; м.10.2021г. – 5 отработени дни,
осигурителен доход – 272.39 лева, 6 дни с право на парично обезщетение по реда
на чл.40, ал.1 от КСО (л.95-96 адм.д. № 2235/2022г.). От представения от
осигурителя дневник за предоставени документи по чл.3-5 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО),
проверяващите са установили, че за А.К. на 27.09.2021г. с вх. № 1 е вписан болничен
лист № Е20211657818/27.09.2021г. за периода от 13.09.2021г. до 26.09.2021г. и
на 29.09.2021г. с вх. № 2 е вписан болничен лист № Е20211657827/29.09.2021г. за
периода от 27.09.2021г. до 10.10.2021г. (л.96, стр.2
от адм.д. № 2235/2022г.). При извършената проверка е установено още, че „Мотивейт“ЕООД е подало с вх. №
Р14-21-000-00-**********/27.09.2021г. и вх. №
Р14-21-000-00-**********/29.09.2021г. удостоверение приложение № 9 към чл.9 от
НПОПДОО (л. 104 и л.106 от адм.д. № 2235/2022г.). С обяснителна записка с вх. №
1012-21-1787#3 от 10.12.2021г., управителят на „Мотивейт“ЕООД е
декларирал, че А.К. е постъпил за първи ден на работа на 13.09.2021г. като
оперативен счетоводител. Сочи, че малко преди обяд са забелязали, че лицето
видимо започва да не се чувства добре и да изпитва здравословен дискомфорт – интензивна кашлица и хрема. Обяснява, че е бил
изпратен да си прави тест за COVID-19, чийто резултат е бил положителен. Посочено е, че в
резултат на това К. е бил поставен под 14 дневна карантина от РЗИ, но след
карантината лечението е продължило до 10.10.2021г.
Съгласно обяснителната записка на
11.10.2021г. К. се е явил на работа и е започнал да изпълнява трудовите си
задължения, но поради различията по отношение на начина и качеството на
извършената работа, трудовият му договор е бил прекратен. В резултат на така
установеното при проверката, проверяващите са приели, че към датата на
настъпване на времената неработоспособност – 13.09.2021г., А.К. не е имал
качеството на осигурено лице, по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ПЗР на КСО, тъй
като не е упражнил трудова дейност за която да подлежи на осигуряване, а
веднага е ползвал отпуск за временна неработоспособност.
На
18.01.2022г. и на 21.01.2022г. на осигурителя „Мотивейт“
ЕООД са издадени задължителни предписания № ЗД-1-21.01060615/18.01.2022г. и №
ЗД-1-21-01062791/21.01.2022г. за заличаване на данни, подадени по чл.5, ал.4,
т.1 от КСО на А.К. за периода 13.09.2021г. – 10.10.2021г.
и за коригиране на удостоверения приложения № 9 по двата болнични листове (л.99
и л.100 от л.98 от адм.д. № 2235/2022г.).
Видно от
справка № ПЗ-1-21-01060617 от 18.01.2022г. и от удостоверения корекция с вх. №
Р-14-21-000-00-**********/24.01.2022г. и вх. № Р14-21-000-00-**********/24.01.2022г.
задължителните предписания са били изпълнени от „Мотивейт“ЕООД
(л.83, л.101 и л.102 от л.98 от адм.д. №
2235/2022г.).
На
01.02.2022г. във
връзка с оспорването, директорът на ТП на НОИ – София-град е постановил решение №1040-21-86/01.02.2022г. (л.52-57 и л.98
от адм.д. № 2235/2022г.), предмет на
обжалване в настоящото съдебно производство. С това решение е възобновено
производството по разглеждане на двете жалби на А.К., като същите са оставени
без уважение и са потвърдени разпореждане № О-21-999-00-**********/30.09.2021г.
и разпореждане № О-21-999-00-**********/05.10.2021г. и двете на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите, като правилни и законосъобразни. Изложени
са мотиви, че към 13.09.2021г., когато е настъпила времената неработоспособност
по първичния болничен лист А.К. не е бил осигурен за риска общо заболяване и
майчинство, поради което правилно е било приета от длъжностното лице, че не е
налице една от предпоставките на чл.40, ал.1 от КСО за отпускане на исканото
обезщетение. Цитирани са разпоредбите на чл.4, чл.10 от КСО и §1, т.3 от ПЗР на
КСО. Решаващият орган е достигнал до извод, че по аргумент на противното не се
считат за осигурени лица по чл.4, ал.1 и ал.2 от КСО, за които деня на
встъпването в длъжност по трудово, служебно или друго правоотношение съвпада с
период на временна неработоспособност, тъй като лицата не извършват трудова
дейност през този период.
Решението е
връчено на К. на 28.02.2022г. (л.58 от адм.д. № 2235/2022г.).
В хода на
съдебното производство по искане на ответника от жалбоподателят е представено
заверено копие на лабораторно изследване, извършено от МДЛ „Лора“ ООД на
13.09.2021г., с което е установен положителен резултат за COVID-19 (л.30), а
от Столична регионална здравна инспекция е представена справка от националната
система за борба с СOVID-19 за А. Ангелов К. (л.43-45).
По искане
на ответната страна съдът изиска от МДЛ „Лора“ ООД да предостави информация на
точния час в който от жалбоподателя е била взета проба за COVID-19, при което е
установено, че това е станало в 11,23 часа на 13.09.2021г.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, се налагат следните
правни изводи:
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото,
както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с
оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК
и като съобрази нормата на чл.168 от АПК, счита жалбата за основателна.
Предмет
на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ – София-град, взето по реда
и при условията на чл.117, ал.1, т.2,
буква „е“ от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Обжалваното решение е постановено
при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за
издаването си и е надлежно мотивирано. Тези въпроси не са спорни между
страните. Административният орган е спазил изискването на чл.35 от АПК и е
издал обжалвания административен акт след изясняване на фактите и
обстоятелствата, които са от значение за случая и след обсъждане на обясненията
и възраженията на К..
По
отношение на съответствието на оспореното решение и потвърдените с него
разпореждания с материалния закон, настоящият съдебен състав приема следното:
Спорът между страните се свежда до установяване на факта дали към датата на
настъпване на временната неработоспособност по болнични листове № Е20211657818
и Е20211657827, жалбоподателят е бил осигурено лице за общо заболяване и майчинство,
доколкото денят на встъпването му в длъжност по трудовото правоотношение
съвпада с първия ден от периода на времената му неработоспособност.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО „осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й“.
Съгласно чл.63, ал.4 от Кодекса на труда „изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с
постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява
писмено“.
В настоящия случай видно от представено заверено копие на трудов договор №
1 от 13.09.2021г. (л.94, стр.2 от адм.д. № 2235/2022г. по описа на
Административен съд София-град), сключен между „Мотивейт“ЕООД
– работодател и А.А.К. - работник, работникът К. е
постъпил на работа на 13.09.2021г., а това според чл.63, ал.4 от КТ означава,
че е започнато изпълнението на задълженията по трудовия договор.
Видно от представените заверени копия на служебна бележка № 01 от
13.09.2022г. (л.91, стр.2 от адм.д. № 2235/2022г.) и длъжностна характеристика
за длъжност „оперативен счетоводител“ (л.90, стр.2 – 91 от адм.д. №
2235/2022г.), на 13.09.20221г. на К. е бил проведен и начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа, както и му е била връчена длъжностната
характеристика.
Видно от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с
изх. № 22388213406992 от 13.09.2021г. от „Мотивейт“
ЕООД е било подадено до НАП и уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за сключения с А.К.
трудов договор на 13.09.2021г. в 12,37 часа (л.90 от адм.д. № 2235/2022г.).
Не се споделят изводите на решаващият орган, че подаването на уведомлението
по чл.62, ал.5 от КТ, именно в 12,37 часа на 13.09.2021г. опровергава
твърденията на жалбоподателя и управителя на „Мотивейт“ЕООД
(в обяснителна записка с вх. № 1012-21-1787#3/10.12.2021г.),
че К. е започнал да упражнява трудова дейност в „Мотивейт“
ЕООД преди обяд, тъй като започването на изпълнението на трудовите задължения
възниква след връчване на уведомлението от НАП. Както бе посочено по-горе,
съгласно чл.63, ал.4 от КТ изпълнението на задължението по трудовия договор
започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се
удостоверява писмено, а не с връчване на уведомлението от НАП по чл.62, ал.5 от КТ. Действително съгласно чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението
по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите, както и работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал.1, но неизпълнението на
това задължение може да доведе единствено до извод за нарушение на трудовото
законодателство от страна на работодателя. Не може да доведе до извод обаче, че
работникът не е започнал изпълнение на трудовите си задължения, тъй като
съгласно чл.63, ал.4 от КТ изпълнението на задължението по трудовия договор
започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се
удостоверява писмено, а в настоящия случай това е сторено, видно от приложеното
заверено копие на трудов договор № 1 от 13.09.2021г.
С оглед на всичко изложено следва и изводът, че осигуряването на А.К. е
възникнало по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО на 13.09.2021г.
В допълнение следва да се посочи, че на практика е възможно
работникът или служителят да изпадне в състояние на временна неработоспособност
след като е сключил трудов договор, но преди реално да е започнал изпълнението
на трудовата си функция по него. Временната неработоспособност е състояние,
което не позволява на работника или служителя да упражнява трудова дейност и
представлява факт с правно значение, независимо кога е възникнала – дали при
вече упражнявана трудовата дейност или преди работникът или служителят да е
пристъпил към изпълнение на задълженията си по трудовия договор. Друго
разбиране, включително и това, че следва да има реално фактическо упражняване
на трудова дейност за определен период непосредствено преди възникване на
временната неработоспособност, е изискване на осигурителния орган, което не е
уредено в закона и поради това неправилно в процесния
случай е прието, че А.А.К. не се счита за осигурено
лице (в този смисъл решение № 5117 от 08.05.2015г. по адм.д. № 915/2015г. на
ВАС; решение № 14844 от 10.12.2014 г. по адм.д. № 12284/2014г. на ВАС; решение
№ 4384 от 28.03.2013г. по адм.д. № 1435/2013г. на ВАС).
Поради гореизложените съображения
и с оглед правилото на чл.173, ал.2 от АПК, административният акт в обжалваната
му част следва да бъде отменен, а преписката върната на органа по социално
осигуряване за изплащане на парично обезщетение при временна нетрудоспособност
по двата процесни болнични листове, при съобразяване
с указанията по приложение на закона, дадени в настоящото решение.
Мотивиран
от изложеното, на основание чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,
VІІ-ми състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №1040-21-86/01.02.2022г. на директора на
Териториалното поделение на Националния осигурителен институт София-град, с
което са оставени без уважение жалбите на А.А.К. и са
потвърдени разпореждане № О-21-999-00-**********/30.09.2021г. и разпореждане №
О-21-999-00-**********/05.10.2021г., двете на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – София-град.
ВРЪЩА преписката на административния орган за изплащане на
парично обезщетение при временна нетрудоспособност по двата процесни
болнични листове, при съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени
в настоящото решение.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: