Решение по КНАХД №1203/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63, ал.1, пр. ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Д. С. С., [ЕГН] от [населено място], обл. Варна, против решение № 322/11.03.2025 г. по НАХД № 30/2025 г. по описа на ВРС, с което е потвърден издаденият от ОДМВР- Варна електронен фиш серия К № 6443577, с който на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. С Решението С. е осъден да заплати и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

С жалбата е заявено касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон. Посочените основания се препокриват с релевираните такива във въззивната жалба, а именно – в процесния участък няма поставен знак за забрана на скоростта над 50 км/ч; мобилната тринога е поставена да засича скоростта извън населеното място; срокът за повторността от една година е изтекъл и няма пряк умисъл, а характерът на нарушението не е обществено опасен. С тези доводи се иска отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание касаторът лично поддържа касационната жалба на посочените в нея основания.

Ответникът ОДМВР-Варна редовно и своевременно призован, не изпраща представител. По съображения, подробно изложени в депозирани чрез упълномощен процесуален представител писмени бележки с. д. № 15116/19.09.2025 г., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случай на уважаване на касационната жалба и претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение, моли за присъждането им в минимален размер.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалвания електронен фиш е била наложена в условията на повторност и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП глоба на касатора в размер на 200 лв. за превишаване с 25 км/ч на разрешената в населено място ([населено място], обл. Варна ) скорост от 50 км/ч.

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че същият съдържа всички изискуеми от закона реквизити, както и че посоченото в него превишение на разрешената скорост е правилно установено при спазване на относимите разпоредби на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Касационният съд намира за неоснователни всички повдигнати с касационната жалба възражения, съответно че не е налице заявеното от С. касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на обжалваното решение – нарушение на материалния закон. Доколкото поддържаните пред касационната инстанция възражения са идентични с обсъдените от въззивния съд, на основание чл. 221, ал. 2,пр. ІІ от АПК настоящият състав не следва да ги повтаря, а препраща към тях. Същевременно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вменява на касационната инстанция да обсъжда само посочените в жалбата пороци на обжалваното решение.

Настоящият касационен състав намира, че от формална страна електронният фиш съдържа предвидените в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Няма основание да се приеме, че някои от отразените в електронния фиш параметри, вкл. мястото на извършване и описание на нарушението са неверни и неясни, като същият се явява редовно съставен. Обратно на поддържаното от касатора , в електронния фиш изрично е посочено, че нарушението е извършено в населено място, както и в кой участък, по кой път се е движил касатора и каква е била посоката му на движение. За място на извършване на нарушението е посочено бензиностанция [населено място], обл. Варна, път III-902, посока [населено място], а в приложения снимков материал са отразени конкретните координати на мястото на извършване на нарушението, поради което съдът намира, че изчерпателно е описано местоизвършването на нарушението, като в тази връзка не е нарушено правото на защита на санкционираното лице. В ЕФ е отбелязано и обстоятелството, че въведеното ограничение на скоростта касае движение по път в населено място, като видно от посочената за нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 50 км/ч при управление на автомобил категория "В", какъвто е процесният такъв. Или иначе казано, от съдържанието на ЕФ по несъмнен начин е видно, че е приложена установената в ЗДвП обща забрана за превишаване на скоростта в населено място, тъй като в този участък е нямало пътен знак, който да указва стойност на скоростта, различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от Закона. Съответно, санкционираното лице не е било в невъзможност да разбере признаците на административното нарушение от обективна страна. Както е отбелязал и районният съд, обстоятелството, че не е имало знак, ограничаващ скоростта до 50 км/час е ирелевантно, доколкото максимално допустимата скорост в населено място е регламентирана в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и задължението за нейно спазване произтича пряко от закона, поради което не е необходимо поставянето на ограничаващи скоростта пътни знаци.

От съдържащите се в административната преписка документи се установява още, че на датата на заснемане/извършване на нарушението - 25.09.2022 г. в часовия пояс от 17.00ч. до 19.00ч., в [населено място], обл. Варна, на главен път III–902, от контролните органи е използвано автоматизирано техническо средство или система тип "ARH-CAM-S1" с № 120CCDA, което съставлява одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 07.09.2027 г., видно от Удостоверение № 17.09.5126, издадено от Български институт по метрология. Използваната мобилна система за видеоконтрол на скоростта е преминала последваща проверка за годност според представения Протокол за проверка № 26-СГ-ИСИС/13.04.2022 г. на БИМ.

Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с Протокол рег. №445р-10434 /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, в сила от 16.01.2018 г./, съставен от обслужващия полицейски служител. В протокола изчерпателно са посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена скорост за същия от 50 км/ч. От приложените в преписката снимки се установява режим на измерване - стационарен и измерване скорост на приближаващи се автомобили.

Съставомерността на деянието правилно е била възприета от районния съд като доказана от обективна и субективна страна. Установяването на обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното доказателствено средство - снимков материал, което има висока доказателствена стойност по арг. от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. В конкретният случай, безспорно се установява превишаване на разрешената максимална скорост от 50 км/ч в населено място, като вписаната в ЕФ скорост на движение на МПС от 75 км/ч е след приспаднат толеранс от 3 км/ч. Според приложения снимков материал, към него момент измерената скорост на автомобила на касатора е 78 км/ч. Правилно е посочена нарушената материалноправна норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и санкционната такава по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП , а наложеното наказание е в предвидения от закона абсолютен размер от 200 лева. В тази връзка нарушението правилно е квалифицирано като "повторно". Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон "повторно" е нарушението извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Видно от представеното на л. 46-48 от въззивното дело писмо рег. № 819000-6254 от 03.02.2025 г. на ОД на МВР – Варна, Сектор "Пътна полиция", по отношение на жалбоподателя е издаден предходен ЕФ, серия К № 5023364 на ОД на МВР - Варна, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 186, вр. чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП. Този ЕФ е връчен на 27.03.2022 г. като не е обжалван и е влязъл в сила на 29.03.2022 г., със статус "платен". Следователно, процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от издаването на предходен ЕФ, с който на касатора е наложено наказание за същото по вид нарушение, което обосновава квалифицирането на новото нарушение като „повторно“.

Наложеното на жалбоподателя адм. наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, доколкото с процесния ЕФ е наложено наказание глоба в размер на 200 лева, при което санкционните норми са приложени правилно.

Правилно е ангажирана отговорността на касатора като собственик на МПС, с което е извършено нарушението, след като от последния не е инициирана процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията за липса на умисъл и ниска обществена опасност на деянието. От субективна страна нарушението, което е на просто извършване е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, като касаторът в настоящото производство е съзнавал противоправния характер на деянието и съзнателно е нарушил установеното в закона ограничение на скоростта на движение в населеното място, в което е и постоянния му адрес. Същевременно, управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск, като една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.

С оглед гореизложеното, като е потвърдил законосъобразния ЕФ, ВРС е приложил правилно материалния закон, а при служебно извършената проверка относно допустимостта и валидността на въззивното решение, такива пороци не се констатираха, поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и като съобрази фактическата и правна сложност на спора, съдът намира, че в полза на Областна Дирекция на МВР – Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция, изчислени съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №322/11.03.2025 г. по НАХД № 30/2025 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Д. С. С., [ЕГН] от [населено място], обл. Варна да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Варна разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.