РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 07.04.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в
публичното заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря Маргарита Русанова,
като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 1086 по описа за 2016 година на Червенобрежки Районен съд на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 127,
ал.2, чл.127а, чл.142, чл.143 и чл.149 от СК
В РС – Червен бряг е
постъпила искова молба от В.Ю.М., с ЕГН **********, с настоящ
адрес *** против М.М.С.,
с ЕГН ********** ***, в която се твърди, че от съвместното им съжителство се е родило
детето – К.М.С., с ЕГН **********. Твърди се още, че от месец октомври 2016 г.
страните са се разделили, като оттогава тя единствено се грижи за детето,
подпомагана от родителите си. Твърди, че бащата се е дезинтересирал като по
никакъв начин не участва в грижите и издръжката на общото им дете К.С.. Твърди се още, че бащата
продължавал да тормози ищцата, което влошавало още повече отношенията между
страните. Твърди се още, че
доходите на майката са 137.00 лв. на месец – средства, които тя получавала като
месечни семейни помощи за деца. Твърди се още, че сестра й живее и работи в
Чехия и я кани да й гостува с детето. Моли съда да постанови решение с което да
постанови детето да живее при нея, на
нейния адрес, като се произнесе по въпроса на лични отношения на детето
с бащата, като се предлага режим на такива отношения всеки втори и четвърти
съботни дни за времето от 10:00 ч. до 16:00 ч. на адреса на който живее
майката, без право да взима детето и да преспива при него. Ответника да бъде
осъден да заплаща на детето чрез нея като майка и
законен представител месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от датата на
подаване на иска, ведно със законно предвидените обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване, платими до 25-то число на месеца, за който се
дължи, както и да се постанови решение заместващо съгласието на родителя за
пътуване на детето в чужбина, придружавано от майката. Моли да й бъдат
присъдени направените съдебно-деловодни разноски.
Ищцата В.Ю.М.
– в съдебно
заседание се явява лично
и с адв. П.К. от ПлАК, който
от името на доверителката си поддържа предявените обективно съединени искове.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
Ответника М.М.С.
се явява лично в съдебно заседание и с адв. И.А. от ПлАК. В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор на
исковата молба, с
който се оспорва наличието на спор между родителите относно местоживеенето на
детето. Претендира се определяне на местоживеене на детето при майката, с
всички произтичащи от това законни последици. Оспорва се размера на
претендираната издръжка и иска за даване
на разрешение за свободното пътуване на детето в чужбина предвид ниската му възраст – по – малко от една
година и обстоятелството, *** Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за
установено от фактическа и от правна страна следното:
Правната теория и съдебната практика
определят производството по чл.127, ал.2
от СК като *** т.е. осъществяване на съдебна намеса в
гражданско-правните отношения, в резултат на която, постановеното съдебно
решение замества липсващото споразумение между родителите по чл.127,ал.1 от СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охрана
интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната, инициирала
производството, а е оправомощен от
закона да уреди отношенията между
спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените
съдебни актове нямат сила на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да
бъдат променяни при изменение на обстоятелствата.
Ищцата и ответникът са родители
и законни представители на ***К.М.С., родена на *** г., с ЕГН **********. Страните не
са встъпвали в брак и както се установи в производството и не се оспори от
ответника почти не са живяли
съвместно, като по-малко от месец
след раждането те са се разделили. Към датата на подаване на исковата
молба ищцата живее при родителите си и отглежда сама детето, подпомагана от
тях. Установи се също, че през ***по искане на майка й, тъй като е
заминала да работи в чужбина без тя да знае. Видно от представената от ОДМВР –
Плевен справка е и, че на основание чл.34 от ***на ***с *** В хода на делото,
между заседанията страните са направили опит да се помирят, като са се събрали
в дома на ответника, но общото им съжителство е продължило едва два дни, като
след скандал провокиран от ответника, страните отново са се разделили. Не бяха
наведени твърдения и представени доказателства за специални и по – особени
нужди на детето, касаещи отглеждането и издръжката му. Събраха се и
доказателства, че сестрата на ищцата се е установила трайно в ***, където
работи и им постоянно местожителство.
По делото са събрани
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите С.В.Б.– ***Ц.Т.П., В.М.Г.и М.И.Н..
Съдът кредитира показанията на всички свидетели, касаещи предмета на спора –
живеене на страните при условията на фактическа раздяла, местоживеене на
детето, нужда и размер на издръжка за него за бъдеще време, предпоставки за
даване на разрешение за пътуване на детето в чужбина, заместващо съгласието на
другия родител, като правдиви, взаимодопълващи се и непротиворечиви. По
отношение на направените от свидетелите твърдения касаещи скандали между
страните, вина на някоя от тях за раздялата, предоставяне или не на средства за
издръжка, лишаване от право на личен контакт на единия родител с детето за
времето преди подаване на исковата молба, като ирелевантни за делото не следва
да се обсъждат.
Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен и небудещ съмнение
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.
Правната теория и съдебната практика
определят производството по чл.127, ал.2
от СК като *** т.е. осъществяване на съдебна намеса в
гражданско-правните отношения, в резултат на която, постановеното съдебно
решение замества липсващото споразумение между родителите по чл.127,ал.1 от СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охрана
интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната, инициирала производството,
а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите страни
служебно и по целесъобразност. Постановените съдебни актове
нямат сила на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат
променяни при изменение на обстоятелствата.
По иска по чл.127, ал.2 от СК
Съгласно чл. 123 от СК родителските
права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно
и поотделно. Не се спори между страните, че майката
полага всички необходими грижи за отглеждането на малолетното дете. Между страните не е налице и
спор по отношение на това, на кого следва да се предостави упражняването на
родителските права върху роденото от съвместното им съжителство общо дете,
както и определяне на местожителството му, като съдът при определяне на кого да предостави упражняването на родителските права, изхожда и от наличието на обективни гаранции за защита
правата и интересите на детето в перспектива. Основен критерий за решението при
кого от двамата да живее детето и произтичащите от това фактически последици,
свързани с текущото осъществяване на родителските функции – материални грижи,
възпитание, внимание, надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена
грижа, обич, топлота, внимание, готовност за разрешаването на възникнали
проблеми от всякакъв характер, било здравословни, емоционални и др., са
единствено и само интересите на самото дете. В тази връзка
следва да се отбележи, че детето е момиченце – кърмаче на 7-месечна възраст, който етап от развитието
на всяко дете за задоволяване на физиологичните му потребности е свързан с
майката. Освен това на тази крехка възраст първата и
най-дълбока връзка на детето с външния свят е тази с майка му. От друга страна съдът
съобрази въз основа на представения
по делото социален доклад, че
майката разполага с необходимият емоционален, културен, психологически и
физически капацитет да отглежда детето си и има добри възпитателски качества.
От раждането на детето и към настоящия момент майката полага всички необходими грижи за
отглеждането на детето, което обстоятелство не се оспорва от бащата. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
и липсата на спор между страните по този въпрос, намира, че в интерес на детето е упражняването на
родителските права да бъде предоставено на майката и местоживеенето на детето
да бъде при нея, а на бащата следва да се определи режим на лични отношения с
детето. Предвид ниската възраст на детето и необходимостта от полагането на
ежедневни непосредствени грижи за него, като съобрази и обстоятелството, че страните
живеят в един и същ град,
съдът намери, че на бащата следва да се определи следния режим на лични
отношения с детето: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10:00 ч. до 16:00 ч.
в дома на майката до навършването на 3-годишна възраст на детето, а след
навършването на 3-годишна възраст на детето – всяка втора и четвърта събота и неделя
от месеца за времето 09:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя, с
право на преспиване в дома на бащата,
както и един месец през лятото, които да не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката. През Коледните празници: от 19 ч. на
25 декември до 19 ч. на 26 декември, през Новогодишните
празници: от 19 ч. на 1 януари до 19 ч. на 2 януари, през Великденските празници – от 17 ч. в неделя до 17 ч. в
понеделник, през четните години детето
В. да прекарва Рождения си ден с майката, а
Именния с бащата; през нечетните години – да прекарва
Рожденния ден с бащата, а Именния ден с майката, като няма пречка, по
споразумение между родителите,
личните контакти между бащата и детето да се осъществуват и в други дни, в
различни часове от посочените.
Относно
издръжката на детето:
Размерът на издръжката, която родител дължи
на ненавършило пълнолетие дете, се определя в зависимост от нуждите на детето и
от възможностите на родителя в абсолютно число, но не по-малко от ¼ от размера на минималната работна заплата,
определена за страната. При съблюдаване на изискванията на
чл. 142 от СК, за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца от
средства за физическо и духовно развитие и възможностите на задължените лица за
плащане на издръжка, и предвид горепосочените граници на размера на издръжката,
съдът счита, че за отглеждането и възпитанието на малолетната К. са необходими 220.00
лева средно месечно, без задоволяване на луксозни такива, от които бащата
следва да поеме 130 лева, а майката останалите, като майката
поема и грижите по непосредственото отглеждане на детето. За да определи
издръжката в този размер, съдът съобрази първо, възможностите на родителите –
майката към настоящия момент е безработна, а бащата на детето получава
гарантиран месечен доход в размер на 460
лева; второ, възрастта и нуждите на
детето – същото е на неколкомесечна възраст и се нуждае от дрехи, памперси, храна и
играчки. Предвид факта, че след раздялата на родителите, бащата не е участвал в
издръжката на детето до настоящия момент, то началния момент на определената
издръжка следва да бъде считано от подаване на исковата молба – 19.12.2016 г. до настъпване на
основания за изменение или отпадане на задължението, ведно със законната лихва
от предявяване на иска – 19.12.2016 г. до окончателното й
изплащане.
По иска по чл.127а от СК
Чл.76, т.9 Закона за българските лични документи
предвижда да не се разрешава напускането на страната на непълнолетни лица,
които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, настойници, попечители. Съгласно чл.127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между
тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Страните
в качеството си на родители, не са постигнали съгласие по този въпрос, видно от
направените от тях изявления пред съда, като всяка от страните навежда подробни
доводи в защита на тезата си.
За уважаване на
молба с посоченото правно основание, в производството, имащо характер на спорна
съдебна администрация, следва да се установи по делото, че страните са родители
на детето, които не са постигнали съгласие относно излизането извън граница на
детето, както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава
разрешението си, е в интерес на детето. Правото на детето на свободно придвижване, както и
правото му да живее с родителя, на когото съдът е предоставил
родителските права е защитено и от чл.10,т.2 от
Конвенцията за правата на детето и същото не може да бъде ограничавано, без да има основателни причини
и да се налага от висшите интереси на детето, при опасност за неговото
физическо, или психическо здраве, или опасно поведение на родителя, каквито
данни в случая не са налице.
Целта
на чл.127а от СК е, от една страна да защити в максимална степен децата,
така и да охрани от друга страна техните права, като не се ограничава излишно
възможността им да пътуват, когато това е в техен интерес.
В конкретния случай по делото не
бяха приобщени каквито и да е доказателства, че заместването от съда на
съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на детето. Не бе
установен периода, в който молителката желае да изведе детето, както и
евентуалното му местопребиваване
/точен адрес, битови условия и др./ в чужбина. В тежест на ищцата е при условията на пълно и
главно доказване да приобщи доказателства /гласни и писмени/, от които по
безспорен и категоричен начин да се установи, че исканото разрешение от съда е
в интерес на детето, поради което съдът приема за недоказани предпоставки от
фактическия състав. Очевидно е желанието
на майката, детето да може да излиза извън страната, но то не съвпада с възрастовите потребности на К.С.. Детето е на няколкомесечна възраст :под
7/, поради което целта на извеждането й в чужбина е необосновано и нелогично.
Не се
представиха доказателства относно ползата и нуждата на детето от формиране на
непосредствени представи за света и разширяване на познанията й, а оттук и за
оформянето й като личност. Отделно от това, по делото не се събраха
доказателства на детето да е издаден задграничен паспорт, което налага съда да
приеме, че такъв липсва. Без издаден такъв, дори и да се даде от съда
разрешение заместващо съгласието на другия родител, то не би могло да се
осъществи.
С оглед на установените
по делото факти и липсата на
доказателства за наличието на безспорен интерес за детето, както и
евентуалното
му местопребиваване /точен адрес, битови условия и др./ в чужбина,
предявения иск с правно основание чл.127а, ал.2 СК се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съдебният акт, с който
съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права,
дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, е проява на съдебна
администрация на гражданските правоотношения. Относно претенцията на страните за разноски, настоящия съдебен
състав намира, че с оглед
характера на производството по чл.127,ал.2 от СК,
представляващо *** а не исков процес, разноските следва да се понесат от
страните, така, както са направени, в този смисъл е и Определение № 385/25.08.2015
г. по дело № 3423/2015 г. на
ВКС, ГК, I г.о., ***, което е със задължителна
за правоприлагащите органи сила.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.7 т.2 от Тарифата за държавните такси, събирана от съдилищата по ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата в размер
на 187,20 лева, представляваща държавна такса в
размер на 4 % върху тригодишните платежите за
издръжката.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо
детето К.М.С., с ЕГН
********** да се упражняват от майката В.Ю.М., с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето К.М.С., с ЕГН ********** да е при
майката В.Ю.М., с ЕГН ********** на адрес: ***.
ПОСТАНОВЯВА режим
на лични контакти на детето –
К.М.С., с ЕГН **********
с бащата М.М.С., с ЕГН ********** ***, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10:00 ч. до 16:00 ч.
в дома на майката до навършването на 3-годишна възраст на детето, а след
навършването на 3-годишна възраст на детето – всяка втора и четвърта събота и неделя
от месеца за времето 09:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя, с
право на преспиване в дома на бащата, както
и един месец през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, през Коледните празници: от 19 ч. на
25 декември до 19 ч. на 26 декември, през Новогодишните
празници: от 19 ч. на 1 януари до 19 ч. на 2 януари, през Великденските празници – от 17 ч. в неделя до 17 ч. в
понеделник, през четните години детето
В. да прекарва Рождения си ден с майката, а
Именния с бащата; през нечетните години – да прекарва
Рожденния ден с бащата, а Именния ден с майката.
ОСЪЖДА М.М.С.,
с ЕГН ********** *** да заплаща за малолетното си дете К.М.С., с ЕГН **********, чрез В.Ю.М., с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер 130 /сто и тридесет/ лева, считано от 19.12.2016 г. до настъпването на
законоустановени причини и условия за изменение и прекратяване на издръжката, платими до 25-то
число на месеца, за който се дължи.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Ю.М., с ЕГН ********** ***, в качеството на й
майка
и законен представител на К.М.С., с ЕГН **********, против М.М.С.,
с ЕГН ********** ***, иск с правно основание
чл.127а, ал.2 СК за издаване от съда на разрешение, заместващо съгласието
на бащата детето да пътува в чужбина, придружавана от майката, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.М.С., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
Районен съд гр. Червен бряг държавна такса върху уважения размер на издръжката
в размер на 187,20 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от получаване на съобщение, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: