Решение по дело №2181/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260460
Дата: 25 ноември 2021 г. (в сила от 24 март 2022 г.)
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20205640102181
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                                                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

260460/25.11.2021 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на първи ноември две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2181 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от К.В.С. срещу К.П.К..

Ищецът твърди, че на 18.02.2019 г. сключил с ответника договор за покупко-продажба на лек автомобил „******** *** *****“ 01.2016 г., който му бил бъде продаден за сумата от 6 500-7 000 лв., като на същия ден платил под формата на капаро сумата от 1 500 лв. Срокът за изпълнение на договора от страна на ответника бил два месеца от сключването му, но от тогава минала близо една година и половина и същия все още не го бил изпълнил. Тъй като вече нямал интерес и не можел да чака повече изпълнение, ищецът изпратил писмо-покана за доброволно изпълнение до ответника, че желае да му бъде възстановена сумата от 1 500 лв., която оставил при него като капаро плюс обезщетение за забавата. В 14-дневен срок от получаване на това писмо не му била върната сумата, поради което се пораждал интерес от подаването на исковата му молба с цел защита на правата, възникнали от горепосочената сделка. Предвид изложеното се иска от съда да постанови на решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 3 000 лв., представляваща задатък по сключения между тях договор за покупко-продажба в двоен размер, и 200 лв., представляваща обезщетение за забава върху нея за периода от 18.04.2019 г. до 30.09.2020 г.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че бил пълномощник на търговско дружество „*********“ ЕООД, което било собственик на автоборса, чийто автомобили, вкл. и процесния, били изложени за продажба на автоборса и в интернет платформа с рекламна цел. Още преди 18.02.2019 г. ищецът се свързал с него по телефона и го попитал дали лек автомобил „******* *** ****“ 01.2016г. може да се отремонтира  и да му бъде прехвърлен на цена под действителната пазарна, за да може и той ако го продаде да получи цена близка до пазарната. Ответникът обяснил, че може и на 18.02.2019 г. ищецът дошъл в автоборсата, където видял автомобила и му било казано, че цената му е 4 000 лв. в настоящия вид и върху нея следвало да се начисли и цената на автотенекеджийските услуги от порядъка на 2 500-3 000 лв. Ищецът го питал дали работи с някого от този бранш и ответникът му отговорил, че има познато такова лице, с което работи постоянно, и че за срок от два месеца автомобилът щял да бъде възстановен напълно, след което К.С. приел цената и условията. На 16.04.2019 г. автомобилът бил готов и ответникът се обадил на ищеца да дойде и да си го получи. Един-два дни след това той дошъл, видял автомобила и попитал дали може да му се сложи и навигация, за да има по-добър търговски вид. Ответникът му казал, че за около 200 лв. може да се сложи, но тогава ищецът заявил, че нямало да купи автомобила, тъй като нямал пари. К.К. от своя страна му заявил, че разваля договора и че ще задържи капарото, тъй като направил и заплатил всички разходи по възстановяването на автомобила. Твърди се и че не бил получавал представената с исковата молба покана, тъй като постоянният му адрес бил различен от този, посочен в нея. Предвид гореизложеното се иска предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени и да се присъдят на ответника направените по делото разноски.    

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.02.2019 г. страните са подписали договор за покупко-продажба на ******* ***** ****“ 01.2016 г. със следното съдържание: „от цена 6 500-7 000 лв., капаро 1 500 лв., дадено на ръка на 18.02.2019 г., от срок до 2 месеца“.

С покана за доброволно изпълнение от 19.08.2020 г. ищецът е поискал от ответника  да му възстанови сумата от 1 500 лв., която оставил при него като капаро плюс обезщетение за забавата от неизпълнението на сключения договор.

Видно от представеното известие за доставяне, поканата е върната на ищеца, тъй като не е била потърсена от адресата.

По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. В. В. и И. М. М. за установяване на обстоятелства относно сключването и изпълнението на задълженията на страните по процесния договор. Показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 01.11.2021 г. /л. 61- л. 63 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 93, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими

Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради следните съображения:

По делото не се спори, а и от приетите писмени и гласни доказателства се установява, че на 18.02.2019 г. между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на ***** ***** *****“ 01.2016 г. за цена от 6 500-7 000 лв., като в нея се е включвала сумата от 2 500-3 000 лв. за автотенекеджийски услуги, които е следвало да се извършат по автомобила в срок до 2 месеца, както и че на същия ден ищецът е предоставил на ответника  сумата от 1 500 лв. за капаро, на която те са придали качеството на задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД. На следващо място, няма спор и се установява от показанията на разпитаните свидетели, че този договор не е бил изпълнен, като нито автомобилът е бил предаден, нито цената му е била заплатена. Основният спорен въпрос по делото е поради виновното поведение на коя от двете страните не е изпълнено процесното съглашение. В тежест на ищеца е да докаже своята изправност по договора, както и наличието на твърдяното от него виновно неизпълнение на другата страна. Ето защо доказването му трябва да е пълно и главно, а това на ответника по тези факти е насрещно и е достатъчно да е непълно, т.е. да разколебава убедеността в твърденията на ищеца. Според настоящия състав не се установиха по несъмнен и категоричен начин горепосочените обстоятелства, тежестта за които носи ищецът. В тази връзка следва да се отбележи, че според исковата молба и приложената към нея покана ответникът следвало да му намери лек автомобил „********* ******* *****“ 01.2016 г. за сумата от 6 500-7 000 лв. за срок от два месеца, но повече от година и половина не му предоставил поискания модел, марка и година на производство автомобил, поради което вече нямал интерес и не можел да чака повече изпълнение на договора, а в съдебно заседание процесуалният му представител пояснява, че предмет на договора бил конкретен автомобил, както се твърди в отговора на исковата молба, като се поддържат останалите му твърдения и не се въвеждат нови такива. От друга страна, воденият от ищеца свидетел заявява, че след ремонта на автомобила ответникът му поискал още допълнително 2 000 лв., т.е. излага факти, за които липсват твърдения и от двете страни, поради което са извън на предмета на доказване в настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. Нещо повече, показанията на свид. Н. В. В. в тази им част не се подкрепят от останалия доказателствен материал, а и противоречат на събраните по инициатива на ответника гласни доказателства. От проведено насрещно доказване - чрез показанията на свид. И. М. М., се установява друго, а именно, че след извършения ремонт на автомобила ищецът заявил, че нямало да заплати остатъка от дължимата сума, тъй като нямал пари, поради което ответникът му отговорил, че разваля договора и че ще задържи капарото. Следователно, от събраните по делото доказателства не могат да се приемат за установени твърденията на К.В.С. за соченото от него виновно неизпълнение на задълженията на К.П.К. по процесния договор. Дори и да се приеме, че е налице евентуална вероятност за осъществяването на това обстоятелство, то вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност, каквото не е постигнато в настоящото производство, a противното би означавало да се наруши правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на съда да приеме, че този релевантен факт не се е осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици.

Ето защо следва да се заключи, че в случая ищецът не е упражнил надлежно потестативното си право на отказ от договора по смисъла на чл. 93, ал. 2 ЗЗД поради което ответникът не му дължи връщането на платения задатък в в двоен размер, възлизащ на сумата от 3 000 лв.

Предвид изложените съображения съдът счита, че предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен.

Искът за обезщетение за забава също е неоснователен. Това е така, защото това задължение има акцесорен характер по отношение на главното вземане и присъждането му зависи от съдбата на последното. Доколкото съдът приема, че в случая то не съществува, то и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и че ответникът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в размер на 600 лв. за платено адвокатско възнагражде ние.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.В.С., ЕГН **********, адрес: ***, срещу К.П.К., ЕГН **********, адрес: ***, искове с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумите от 3 000,00 лева, представляваща задатък по сключения между тях на 18.02.2019 г. договор за покупко-продажба на ******** ****** *****“ 01.2016 г. в двоен размер, и 200,00 лева, представляваща обезщетение за забава върху него за периода от 18.04.2019 г. до 30.09.2020 г.

ОСЪЖДА К.В.С., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на К.П.К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 600,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                               СЪДИЯ: /п/ не се чете

 

   /Петър Вунов/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: М. С.