Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ІV-143 Година 2019, 9 декември гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на единадесети ноември година две хиляди и деветнадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЛАМЕНА
ВЪРБАНОВА
2.мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
въззивно гражданско дело № 1349 по описа за
2019 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София,
ЕИК *********, против решение № 1601 от 24.06.2019 г. по гр.д.5932/2018 г. по описа
на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени исковете на въззивното дружество
против К.Г.Т. ***: за установяване съществуването на вземане на ищеца против
ответницата за следните суми: 11 454,51 лв - главница по Договор за
потребителски кредит № 118364/17.05.2013 г., сключен между „Уникредит кънсюмър
файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********; 937,61 лв - договорна лихва, за периода:
07.07.2016 г. - 16.02.2017 г.; и 890,74 лв - обезщетение за забава, за периода:
07.07.2016 г. - 29.11.2017 г.; и с което са оставени без разглеждане като
недопустими предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, срещу
ответницата К.Г.Т., осъдителни искове за присъждане на същите суми - 11 454,51
лв - главница по ДПК № 118364/17.05.2013 г., сключен между „Уникредит кънсюмър
файненсинг“ ЕАД гр.София и ответницата; 937,61 лв - договорна лихва, за
периода: 07.07.2016 г. - 16.02.2017 г. и 890,74 лв - обезщетение за забава, за
периода: 07.07.2016г,- 29.11.2017г.
Твърди се, че са неправилни и
необосновани изводите на съда, че липсва уведомяване на ответницата за
обявената от ищеца предсрочна изискуемост на вземането, поради което същата не
била настъпила. В тази връзка се твърди, че по делото има доказателства, че
уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е получено от майката на
ответницата, поради което същото следва да се счита за връчено на ответницата.
На второ място се твърди, че съгласно практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, няма пречка предсрочната изискуемост на вземането да се обяви от цесионера
(цитира се конкретна съдебна практика). По отношение на размера на вземането се
твърди, че той е доказан от събраните по делото доказателства за размера на
цедираното задължение. Твърди се, че са неправилни и в противорецие със
съдебната практика (вкл.с резрешението, дадено по т.11б от ТР № 4 от 18.06.2014
г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС), изводите на съда за недопустимост на
осъдителните искове. Изложени са подробни съображения.
Претендира се отмяна на обжалваното решение
и постановяване на решение, с което установителните исковете се уважават в
посочените по-горе размери, а в случай, че съдът все пак намери установителните
искове за неоснователни, се претендира уважаване на осъдителните искове.
Претендират се разноски. Заявено е възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ответната страна. Не се представят нови
доказателства.
Въззиваемата К.Г.Т. не е представила в законовия срок писмен отговор на въззивната жалба.
В първото съдебно заседание прави възражение по хода на делото с твърдение, че
е нередовно призована. В следващото съдебно заседание не се явява, не изразява
становище по въззивното жалба, също не сочи нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена в законовия срок,
от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е
допустима.
С оглед твърденията на страните и
ангажираните от тях доказателства, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивната „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против
въззиваемата Катя Желева Бикова, за приемане за установено в отношение на
ответницата, че съществува вземане на ищцовото дружество за сумата от 11 454,51 – неизплатена главница по
неплатени месечни погасителни вноски за периода 07.07.2016 г. до 07.05.2023 г.,
по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на вземането на
основание чл.16, ал.2, б.“а“ от ОУ; сумата от 937,61
лв, представляваща възнаградителна лихва дължима за
периода 07.07.2016 г. - 16.02.2017 г.; 890,74
лв – лихва за забава за периода 07.07.2016 г. до
датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането, както и 315,66 лв – разноски по ч.гр.д.9021/2017 г. на БРС, за които
суми са издадени заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.9021/2017 г. по
описа на Районен съд Бургас. Заявено е в исковата молба, че ответницата, в
качеството си на кредитополучател по договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1158364, сключен на 17.05.2013 г. с „Уникредит кънсюмър файненсинг“
ЕАД,
е изпаднала в забава при изплащане на дължимите от нея вноски за погасяване на
кредита, поради което, на основание клаузите на договора и Общите условия по
кредита, приети от ответницата без възражение, кредитът е станал предсрочно
изискуем. Посочено е, че по Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.02.2017 г., „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД е прехвърлил на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД вземането си към длъжницата-ответник К.Г.Т. по ДПК №
1158364/17.05.2013 г., а по силата на упълномощаване от цедента, цесионерът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е уведомила длъжницата за цесията и е
обявила на длъжницата предсрочната изискуемост на вземането на 27.02.2017 г.,
като уведомлението е получено от майката на длъжницата. Посочено е, че по
заявление от цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.9021/2017
по описа на БРС е издадена Заповед № 5397 от 01.12.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 11 454,51 – неизплатена главница по
неплатени месечни погасителни вноски за периода 07.07.2016 г. до 07.05.2023 г.,
по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на вземането на основание
чл.16, ал.2, б.“а“ от ОУ; сумата от 937,61 лв, представляваща възнаградителна лихва дължима за периода 07.07.2016 г. - 16.02.2017 г.; 890,74 лв – лихва за забава за периода 07.07.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и 315,66 лв –
разноски по ч.гр.д.9021/2017 г. на БРС. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
по указание на заповедния съд, цесионерът е завел настоящия иск за установяване
на вземането му против длъжницата. При условията на евентуалност са предявени
искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите, както следва: 11 454,51 – неизплатена главница по
неплатени месечни погасителни вноски за периода 07.07.2016 г. до 07.05.2023 г.,
по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на вземането на
основание чл.16, ал.2, б.“а“ от ОУ; 937,61 лв, представляваща възнаградителна лихва дължима за периода 07.07.2016 г. - 16.02.2017 г.; 890,74 лв – лихва за забава за периода 07.07.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.
Предявени са искове са с правно
основание чл.422 ГПК, вр.чл.99 ЗЗД, вр.чл.430 и сл ТЗ, и при условията на
евентуалност – осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД, вр.чл.430 и сл ТЗ.
Ответницата, призована на основание
чл.41, ал.2 от ГПК, не е представила в законовия срок отговор на исковата
молба; не е изразила становище по исковете, не е ангажирала доказателства.
С обжалваното решение съдът е
отхвърлил установителните искове по съображения, че предсрочната изискуемост на
вземането не е обявена от кредитора преди подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а не са представени доказателства за
упълномощаване на цесионера за обявяване на предсрочната изискуемост. На второ
място съдът е приел, че не е доказано и надлежното връчване на длъжницата на
уведомлението за цесията и за обявяването на предсрочната изискуемост на
вземането. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане осъдителните искове
като е приел, че заповедното производство
представлява самостоятелен ред за претендиране на парични вземания и
предявяването на искове с един и същ предмет – като установителни по реда на
чл.422 от ГПК и като осъдителни искове, при условията на обективно съединяване,
е недопустимо.
При извършената проверка по реда на
чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените от въззивника доводи
за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът
намира следното:
Установява
се от събраните по делото доказателства, че на 17.05.2013 г. между ответницата, в качеството й на кредитополучател и „Уникредит кънсюмър
файненсинг“ АД като кредитодател е бил сключен договор за отпускане на
потребителски кредит № 1158364, по силата на който кредиторът е предоставил на
ответницата сумата от 12 000 лв, като е уговорено, че кредитополучателят
дължи и такси/комисионни в размер на 360 лв, застрахователна премия в размер на
1 665,60 лв, или общата стойност на кредита е 14 025,60 лв. Уговорено
между страните е, че дължимата от кредитополучателя сума е 26 124 лв,
която следва да бъде заплатена на 120 месечни вноски – по 217,70 лв месечно на
7-мо число от месеца. Кредитът е договорен при ГЛП 13,99% и ГПР 15,7%. Посочено
е, че договорът се сключва при приложими Общи условия за предоставяне на
потребителски паричен кредит и/или допълнителен паричен кредит от „Уникредит кънсюмър
файненсинг“ АД. По делото не се съдържат данни, премия по каква застраховка е
сумата от 1 665,60 лв, кои са страни по този застрахователен договор и дали
въобще такъв договор е сключен от „Уникредит кънсюмър файненсинг“
АД с някое застрахователно дружество.
Видно от представените Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016 г. и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.02.2017 г., „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД е прехвърлил на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД вземането си към различни длъжници, вкл.по № 9 от
Приложение № 1 към Индивидуалния договор – и вземането към длъжницата-ответник К.Г.Т. по
договор № 1158364. Съгласно т.4.3. от Рамковия договор, цесионерът е изрично
упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за
цесията. Видно от представеното по делото писмо изх.№ УПЦ-П-УКФ/1158364 от
22.02.2017 г., цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изпратил
уведомление за цесията до длъжницата К.Т., като на гърба на уведомлението
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е обявила на длъжницата, че поради
просрочие и неплащане на вноски по Договор за отпускане на потребителски кредит
№ 1158364, сключен с „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД, всички вземания по него са
изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 16.02.2017 г. Видно от представеното
Известие за доставяне (л.31), уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-УКФ/1158364 от
22.02.2017 г., изпратено до длъжницата К.Т., е получено от „майка Даниела
Савова“.
Видно от приетото по делото заключение по Съдебно-икономическата
експертиза, сумата по договора за кредит е преведена от „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ АД на ответницата на 17.05.2013 г. с платежно нареждане. След допускане на
няколко просрочия (макар „за кратки срокове“) при плащането, ответницата е
преустановила обслужването на кредита на 07.08.2016 г., като според вещото лице
по неоспорената СИЕ, непогасеният остатък е: общо 17 835,16 лв, от които
9 428,91 лв – главница, 360 лв – такса обслужване, 1 665,60 лв –
застрахователна премия и 6 380,65 лв – възнаградителна лихва.
Установява се от приложеното ч.гр.д.9021/2017 по описа на БРС, че по заявление от цесионера „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, против ответницата е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК № 5397 от 01.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК за сумите: 11 454,51 – неизплатена главница по
неплатени месечни погасителни вноски за периода 07.07.2016 г. до 07.05.2023 г.,
по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на вземането на
основание чл.16, ал.2, б.“а“ от ОУ; 937,61 лв, представляваща възнаградителна лихва дължима за периода 07.07.2016 г. - 16.02.2017 г.; 890,74 лв – лихва за забава за периода 07.07.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и 315,66 лв –
разноски по ч.гр.д.9021/2017 г. на БРС. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
по указание на заповедния съд, е заведено и настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
въззивен състав достига до следните правни изводи:
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим
предвид издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на
длъжника, по реда на чл.47 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния
срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
За основателността на иска по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е
при условията на пълно и главно доказване да установи, че между първоначалния
кредитор „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД и ответницата са
съществували валидни облигационни правоотношения по договор за кредит, по които
кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е изпаднал в забава,
съществуването на валиден договор за цесия, по силата на който вземанията по
договорите са прехвърлени на ищцовото дружество и длъжникът е надлежно уведомен
за извършеното прехвърляне на вземанията. Предвид предявяването на претенцията
на основание настъпила предсрочна изискуемост на вземането, ищецът следва да
докаже и достигането до длъжницата на изявлението за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането, както и правото си да обяви цялото вземане за
предсрочно изискуемо.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД и ответницата са били
в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски
кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ответницата
е получила в заем сумата от 12 000 лв, което обстоятелство се установява
от заключението по СИЕ.
Кредитодателят е изпълнил договорното си задължение и е
предоставил на кредитополучателя заемната сума, поради което в тежест на
ответницата - кредитополучател е да докаже, че е изпълнила насрещното си
задължение по договора да върне предоставения й заем, ведно с договорените
лихви в сроковете уговорени в договора. Както се посочи по-горе, вещото лице по
СИЕ установява, че ответницата е погасила само част от кредита, като непогасени
са останали: 9 428,91 лв –
главница, 360 лв – такса обслужване, 1 665,60 лв – застрахователна премия
и 6 380,65 лв – възнаградителна лихва.
От представените от ищеца доказателства (писмо изх.№ УПЦ-П-УКФ/1158364 от 22.02.2017
г. и Известие за доставяне), съдът приема, че уведомително писмо изх.№
УПЦ-П-УКФ/1158364 от 22.02.2017 г. е надлежно връчено на ответницата чрез
нейната майка на 27.02.2017 г., в какъвто смисъл е отразеното върху известието.
Предвид изричното упълномощаване от цедента на цесионера в Рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания, съдът приема, че цесионерът е упълномощен
да уведоми длъжницата за цесията, поради което уведомяването е валидно.
С оглед забавата на ответницата при
плащане на погасителните вноски (и окончателното преустановяване на плащания по
ДПК считано от 07.08.2016 г.), съдът приема, че на основание чл.16, ал.2, б.“а“
от ОУ за предоставяне на потребителски паричен кредит, за кредитодателя е
възникнало правото да прекрати едностранно кредитното правоотношение с
ответницата и да обяви всички вземания по предоставения кредит за предсрочно
изискуеми. Кредитодателят не го е сторил, но изрично изявление за обявяването
на вземането, произтичащо от кредита, за предсрочно изискуемо, се съдържа в
изпратеното от ищеца (цесионер) до ответницата (длъжник) писмо изх.№
УПЦ-П-УКФ/1158364 от 22.02.2017 г., надлежно връчено на ответницата чрез
нейната майка.
С оглед
приетото с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 204 от 25.01.2018
г. по т.д.2230/2016 г. на ВКС, ТК, Първо
отделение, че при липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да
обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на
договора за цесия върху цедента преминава правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем, съдът приема, че независимо от липсата на изрично
упълномощаване от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД на „Агенция за събиране на
вземанията" АД, със сключването на договора за прехвърляне на процесното
вземане (на 20.12.2016 г.), върху ищеца е преминало и правото да обяви
вземането за предсрочно изискуемо предвид забавата на ответницата, поради което
обявяването на вземането за предсрочно изискуемо е валидно извършено.
Съгласно
разрешението, дадено в т.2 от Тълкувателно решение 3 от 27 март 2019 г. по тълк.д.№
3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. В мотивите към това решение е посочено, че при обявена предсрочна
изискуемост, изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има
за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението
(чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника, а упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него
риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Ето защо съдът приема, че
в конкретния случай, при обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
на 27.02.2017 г., ответницата дължи заплащане на главницата по кредита –
9 788,91 лв (непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума - 9 428,91 лв и 360 лв – такса обслужване), законната лихва върху тази главница
от датата на настъпване на предсрочната изискуемост (27.02.2017 г.) до датата
на плащането; както и договорна-възнаградителна лихва в размер на 937,61 лв,
дължима за периода 07.07.2016 г. – 16.02.2017 г. (преди обявяването на
предсрочната изискуемост на вземането). По отношение на размера на главницата,
за който съдът приема, че искът е основателен и доказан, следва да се отбележи,
че според настоящия състав, ответницата не дължи заплащане на сумата от 1 665,60 лв – застрахователна премия,
тъй като по делото не е доказано за каква застраховка е дължима тази
застрахователна премия, дали въобще такава застраховка е била сключена от
кредитодателя и дали включената сума като застрахователна премия е била платена
от кредитодателя на застраховател.
По изложените съображения съдът приема, че предявените
установителни искове са основателни и доказани в следните размери: 9 788,91 лв - главница по кредита, законната лихва върху тази главница
от датата на настъпване на предсрочната изискуемост (27.02.2017 г.) до датата
на плащането; 937,61 лв -
договорна-възнаградителна лихва, дължима за периода 07.07.2016 г. – 16.02.2017
г.; и 152,02 лв – лихва (обезщетение)
за забава съгласно чл.16, ал.1 от ОУ към договора, дължима за периода от
07.07.2016 г. до 27.02.2017 г., съгласно таблиците по т.5 и т.6 от заключението
на вещото лице по СИЕ. В останалата част, над така изброените размери до
предявените размери, установителните искове са неоснователни и недоказани,
поради което следва да бъдат отхвърлени.
Поради частичното отхвърляне на установителните искове (над
уважените размери), съдът дължи произнасяне по предявените при условие на
евентуалност осъдителни искове за същите суми.
Осъдителните искове са предявени за същите суми като от изложеното
в исковата молба следва, че те са предявени, в случай, че съдът приеме, че
предсрочната изискуемост не е настъпила на 27.02.2017 г. (с връчването на
уведомлението за цесията, на гърба на което е изявлението за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането), следва да приеме, че предсрочната
изискуемост се обявява на длъжницата в връчване на исковата молба. Съдът
приема, че така предявените осъдителни искове са на различно основание от
заявеното при предявяване на исковете по чл.422 от ГПК, поради което
съединяването им за разглеждане с установителните искове при условията на
евентуалност, е допустимо, с оглед разрешението, дадено в т.11 „б“ от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
След като в случая първоинстанционният съд, след като е
отхвърлил установителните искове не се е произнесъл по същество по евентуалните
осъдителни искове, решението му, в частта, с която са оставени без разглеждане
евентуалните осъдителни искове, следва да бъде отменено и делото следва да се
върне на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по евентуалните
искове, като се съобрази и произнасянето на БОС по установителните искове.
При така изложените съображения, и
поради частичното несъвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу К.Г.Т., искове за установяване съществуването на вземане
за следните суми: за сумата от 9 788,91 лв,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 118364/17.05.2013
г.; сумата от 937,61 лв.,
представляваща договорна лихва, за периода: 07.07.2016 г.- 16.02.2017 г. и за
сумата от 152,02 лв лв,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 07.07.2016 г. - 27.02.2017 г.; КАКТО И В ЧАСТТА, с която са оставени без разглеждане като недопустими
предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, срещу К.Г.Т., осъдителни
искове за присъждане на следните суми: 11 454,51 лв, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 118364/17.05.2013 г., сключен
между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, 937,61 лв
представляваща договорна лихва, за периода: 07.07.2016 г. - 16.02.2017 г. и
сума от 890,74 лв, представляваща обезщетение за забава, за периода: 07.07.2016
г. - 29.11.2017 г.
Вместо това следва да се постанови
решение, с което се приема за установено по отношение на К.Г.Т., че
съществува вземане на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД срещу К.Г.Т. за следните суми: за сумата от 9 788,91 лв, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № 118364/17.05.2013 г.; сумата от 937,61 лв., представляваща договорна
лихва, за периода: 07.07.2016 г.- 16.02.2017 г. и за сумата от 152,02 лв лв, представляваща обезщетение за
забава, за периода: 07.07.2016 г. -
27.02.2017 г. Следва да се посочи, че доколкото първоинстанционният съд
не се е произнесъл по установителния иск на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД против К.Г.Т. за законна лихва върху главницата по Договор за потребителски
кредит № 118364/17.05.2013 г. (няма и искане за допълване на решението в тази
му част), настоящата инстанция също не може да го стори. Делото следва да се
върне на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по евентуално
предявените осъдителни искове.
В останалата част, с която установителните искове са отхвърлени: над сумата от 9 788,91 лв до сумата от 11 454,51 лв,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 118364/17.05.2013
г.; и над сумата от 152,02 лв до сумата от 890,74 лв,
представляваща обезщетение за забава, за периода 07.07.2016 г. - 27.02.2017 г., поради съвпадане на крайните
изводи на двете инстанции, решението на БРС следва да бъде потвърдено.
Предвид постановения резултат, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от исковете, на
въззивника следва да се присъдят съдебни разноски, както следва: за първоинстанционното
производство – 710 лв от общо направени разноски в размер на 867 лв; за
въззивното производство – 516 лв от общо направени разноски в размер на 630 лв;
и за заповедното производство – 259 лв от общо направени разноски в размер на
316 лв.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 1601 от 24.06.2019 г. по гр.д.5932/2018 г. по описа на
Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД гр. София,
ЕИК *********, против К.Г.Т. ***: за установяване съществуването на вземане
на ищеца против ответницата за следните суми: 9 788,91
лв - главница по Договор за потребителски кредит № 118364/17.05.2013 г.,
сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и К.Т.; 937,61 лв - договорна лихва, за
периода: 07.07.2016 г. - 16.02.2017 г.; и 152,02
лв - обезщетение за забава, за периода: 07.07.2016 г. - 29.11.2017 г.; и с
която са оставени без разглеждане
като недопустими предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, искове за осъждане на К.Г.Т., да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите: 11 454,51 лв - главница по
ДПК № 118364/17.05.2013 г., сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД
гр.София и ответницата; 937,61 лв - договорна лихва, за периода: 07.07.2016 г.
- 16.02.2017 г. и 890,74 лв - обезщетение за забава, за периода: 07.07.2016 г. -
29.11.2017 г., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
К.Г.Т. с ЕГН **********,
че съществува вземане на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, против К.Г.Т., за сумите: 9 788,91 лв (девет хиляди седемстотин
осемдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки) – непогасена главница по
Договор за потребителски кредит № 118364/17.05.2013 г., сключен между
„Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и К.Т.; 937,61 лв (деветстотин тридесет и седем лева и шестдесет и една
стотинки) - договорна лихва, за периода: 07.07.2016 г. - 16.02.2017 г. по същия
договор; и 152,02 лв (сто петдесет и
два лева и две стотинки) - обезщетение за забава, за периода 07.07.2016 г. -
29.11.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1601 от 24.06.2019 г. по гр.д.5932/2018 г. по описа на
Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД гр. София,
ЕИК *********, против К.Г.Т. ***: за установяване съществуването на вземане
на ищеца против ответницата за сумите: над сумата 9 788,91 лв до 11 454,51
лв - главница по Договор за потребителски кредит № 118364/17.05.2013 г.,
сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и К.Т.; и над сумата
от 152,02 лв до сумата
от 890,74 лв - обезщетение за забава, за периода: 07.07.2016 г. - 29.11.2017
г.
ОСЪЖДА К.Г.Т. *** с
ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, съдебни разноски съобразно уважената част от
исковете, както следва: за първоинстанционното производство – 710 лв
(седемстотин и десет лева); за въззивното производство – 516 лв (петстотин и шестнадесет
лева); и за заповедното производство – 259 лв (двеста петдесет и девет лева).
Връща делото на
първоинстанционния Бургаски районен съд за произнасяне по същество по
предявените при условията на евентуалност искове за осъждане на К.Г.Т., да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите: 11 454,51 лв -
главница по ДПК № 118364/17.05.2013 г., сключен между „Уникредит кънсюмър
файненсинг“ ЕАД гр.София и ответницата; 937,61 лв - договорна лихва, за
периода: 07.07.2016 г. - 16.02.2017 г. и 890,74 лв - обезщетение за забава, за
периода: 07.07.2016 г. - 29.11.2017 г.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.