Определение по дело №9560/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 11290
Дата: 5 октомври 2018 г. (в сила от 26 октомври 2018 г.)
Съдия: Марина Юлиянова Георгиева
Дело: 20183110109560
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

………./05.10.2018 г.

грарна,

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в закрито съдебно заседание:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа гр.д. № 9560/2018 г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Д.Ц.В., ЕГН **********, адрес: *** срещу „Б.Е.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** осъдителен иск с правна квалификация чл. 7, т. 1, б. „а” от Регламент (ЕС) 261/2004 г. с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет, на основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.06.2018 г. до окончателното й изплащане.

По реда на чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника.

С изрична молба с вх. № 59920/13.09.2018 г., преди насрочване на съдебното производство, процесуалният представител на ищеца с валидно учредена представителна власт, видно от представеното по делото пълномощно, включително и с право да оттегля исковите претенции, заявява, че оттегля предявения иск и моли производството по делото да бъде прекратено. Твърди, че претендираната сума е заплатена на 25.07.2018 г., което е станало след завеждане на исковата молба в съда. Поради това претендира присъждане на сторените в производството разноски, а именно сумата от 50 лева, представляваща заплатена държавна такса и 360 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар за порцесуално представителство.

Съдът е разпоредил депозираната молба от 13.09.2018 г. да се изпрати за становище на ответника, с оглед заявената претенция за присъждане на сторените в производството разноски. С молба от 04.10.2018 г. ответникът заявява, че е заплатил претендираната от ищеца сума на 24.07.2018 г. Направил е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение като е заявил, че делото не е с фактическа и правна сложност.

Производството е по реда на чл. 232 ГПК.

Съдът с оглед изявлението на процесуалния представител на ищеца с валидно учредена представителна власт, с което заявява, че се оттегля изцяло исковата претенция, предявена от доверителя му, счита че така направеното оттегляне представлява десезиране на съда с искане за постановяване на краен съдебен акт и произнасяне по съществото на спора. Заявеното оттегляне на исковата претенция е сторено преди приключване на първото заседание по делото. Водим от разпоредбата на чл. 232 от ГПК и гореизложените мотиви съдът счита че следва да уважи така направеното искане и с оглед оттеглянето от исковата претенция да прекрати настоящото производство, на основание чл. 232 ГПК.

Поради обстоятелството, че претенцията на ищеца е отправена към ответника чрез отправена покана още на 10.01.2018 г. и чрез предявена искова претенция на 19.06.2018 г., а плащане е постъпило след тази дата, а именно на 24.07.2018 г., следва изводът, че ответникът е станал повод за завеждане на исковата претенция, поради което на основание чл. 78 от ГПК в негова тежест следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 360 лева с ДДС и държавна такса в размер на 50 лева или общо сторените разноски в размер на 410 лева, за които в кориците на делото се съдържат доказателства за тяхното извършване. Направено е възражение за прекомерност от ответника на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца, поради което съдът дължи произнасяне по същото. При съобразяване на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва че претендираното от ищеца възнаграждение е съобразено с действащата уредба и е в минимален размер, поради което направеното възражение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 9560/2018 г. по описа на ВРС, ХІІ състав, на основание чл. 232 от ГПК.

ОСЪЖДА „Б.Е.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Ц.В., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 410 лева, представляваща сторени от нея разноски на основание чл. 78 ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от уведомяването на страните пред Окръжен съд, град Варна.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: