Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260632
гр. Русе,
22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД РУСЕ, Гражданско отделение, VII-ми граждански състав, в публично
заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Красимира Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
4938 по описа за 2020 г. на Районен съд Русе, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове от „ОТП Факторинг
България“ЕАД-София ЕИК *********, представлявано от Илка Георгиева Димова – Мазгалева против С.Ш.Х., ЕГН **********,*** и настоящ
адрес:***, с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.
99 от ЗЗД за съществуването на следните вземания, които ищеца твърди, че са му
прехвърлени по Договор за цесия /Приложение 1/ от 11.10.2016 г., в периода след
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. 477/2015 г. на РС Разград на
09.03.2015 г. до предявяване на иска по чл. 422 ГПК /с пл. от 11.03.2020 г./:
1/ за сумата 9703,34 лв. – главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума общо 10 000 лв. по Договор за кредит за
текущо потребление, сключен на 21.01.2014 г. между „Банка ДСК“ЕАД и
ответницата; 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл.
240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 1093,25 лв. – договорна лихва за периода
25.05.2014 г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 05.03.2015 г. /датата преди
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/; 3/ вземане по чл. 78 от ЗЗД за
сумата от 120 лв.-дължими такси във връзка с преустановяване на погасяването на
задължението по Договор за кредит за текущо потребление от 21.01.2014 г.,
кредиторът е приложил санкциите, предвидени в т.19.2 на Глава VII „Отговорности
и санкции“ от Общите условия към Договора за кредит, а именно: „при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие”,
поради което е обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на
вземането с Нотариална покана, акт № 58, т. 1 от 06.03.2015 г. по описа на
нотариус Росица Кирилова, рег. № 360 на НК с район на действие РС-Разград;
ведно със законната лихва от 06.03.2015 г. датата на завеждане на заявлението
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 477/2015 г. на РРС до изплащане на
вземането.Претендират се и направените в заповедното и в настоящото дело
разноски.
При условията на евентуалност предявява осъдителен
иск: Да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца на осн.
чл. 79 ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК във вр. чл. 99 от ЗЗД сумата 9703,34 лева-главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба с пл. от 11.03.2020 г. до окончателното й изплащане,
на осн. чл.79, ал.1, вр.
чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК във вр. чл. 99 от ЗЗД сумата 311,06 лв. непогасена по давност
санкционираща /договорна/ лихва за забава по чл. 19.2 от ОУ за периода от
21.03.2017 г. до 11.03.2020 г. върху непогасената по давност главница. Като
основание на иска сочи неизпълнение по Договор за текущо потребление от
13.03.2013 г., какъвто по делото няма и съдът с Определение от 03.06.2021 г. по
чл. 140 от ГПК е оставил без разглеждане, тъй като няма връзка с предмета на
делото по предявения установителен иск на основание
неизпълнение по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 21.01.2014
г.
В законоустановения срок
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й особен
представител адв. Р.Б., която счита предявените
искове за допустими, но неоснователни, включително в условията на евентуалност.
Оспорва факта, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като
длъжникът не е узнал за това. Сочи, че цесията не е доведена до знанието на
длъжника.
По допустимостта и предмета на производството
От приложеното ч.гр.д. № 477 по описа за 2015 г.
на РС Разград, се установява, че ищецът се снабдил със Заповед № 676 от
09.03.2015 г. за изпълнение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 09.03.2015 г.
за следните суми: 9703,34 лв. – главница, представляваща вземане за неплатена
част от заета сума по Договор за кредит сключен на 21.01.2014 г. между „Банка
ДСК“ЕАД и ответницата; за сумата от 1093,25 лв. – лихва за периода 25.05.2014
г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 05.03.2015 г. /датата преди подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК; за сумата от 120 лв. – дължима такса, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2015 г. датата на завеждане
на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 477/2015 г. на РС Разград до
изплащане на вземането. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415 ГПК на ищеца били дадени указания с
разпореждане от 04.02.2020 г. да предяви иск за установяване на вземанията си,
получено на 11.02.2020 г. от „Банка ДСК“ЕАД София. Исковата молба е депозирана
в указания срок и производството се явява допустимо.
По легитимацията на ищеца
Тъй като въпросът за легитимацията на ищеца е общ
по отношение на всички обективно кумулативно съединени искове, той следва да
бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки
един от тях.
Неоснователен е доводът, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като ответницата не е узнала за това.
Видно от представената нотариална покана рег. № 557 том 1 № 58/2015 г. /на л.
55 по приложеното гр.д. № 481/2020 г. на РС Разград/ изпратена от „Банка
ДСК“ЕАД София до ответницата и връчена лично на майка й на 26.03.2015 г., която
се е съгласила да я получи със задължението да й я предаде, се установява, че
ответницата е уведомена надлежно на осн. чл. 44 ал. 1
от ГПК за това, че Банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Освен това,
след получаване на поканата между ответницата и „Банка ДСК“ е сключено
Споразумение от 17.09.2015 г. /на л.53 по гр.д. № 481/2020 г. на РС Разград/, с
което се потвърждава знанието на ответницата за обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита, като тя се задължила да заплаща на Банката всеки месец
сума в размер на 200 лв. до изплащане на задълженията си и се е съгласила, че при
неизпълнение кредиторът има право да премине към принудително изпълнение без
предварително да я уведомява. При тези доказателства съдът намира за безспорно
установено, че ответницата е узнала за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита на 26.03.2015 г.
Неоснователно е възражението, че цесията не е доведена
до знанието на ответницата.
Действително, от изричния текст на чл. 99, ал.3 и
ал.4 ЗЗД следва, че поначало легитимиран да съобщи на длъжника за извършената
цесия е цедентът (предходния кредитор). Но не е
изключено да се извърши уведомяване от цесионера, ако
разполага с пълномощно. В този смисъл е трайна практиката на ВКС, че ако цесионерът е надлежно упълномощен от цедента,
той може да извърши уведомяването по смисъла на чл. 99, ал.3 и чл. 99, ал.4 ЗЗД. Така решение № 156/30.11.2015 г.,
постановено по т.д. № 2639/2014 г., ВКС, II т.о., решение № 114 от 07.09.2016
г. по т. д. 362/2015 г. на II т.о., ВКС. На лист 30 по приложеното гр.д. №
481/2020 г. на РС Разград е представено нарочно пълномощно от „Банка ДСК“ЕАД, с
което упълномощава „ОТП Факторинг България“ЕАД да
извърши уведомяването за извършената на 11.10.2016 г. цесия на всички длъжници, чиито задължения са предмет на цесията. Видно от
представеното по делото уведомително писмо от 27.10.2016 г. с баркод *PSFABG008LMZB* и известие за доставяне с баркод *PSFABG008LMZB* с подпис лично на ответницата, който
не е оспорен по делото, тя се е подписала за получател и е била надлежно
уведомена за извършената цесия. Нещо повече на ясно е била с обстоятелството,
че „Банка ДСК“ЕАД е цедирала вземането си към нея на
„ОТП Факторинг България“ЕАД, след като е направила на
02.10.2017 г. вноска от 200 лв. за погасяването му в полза на цесионера, видно от Таблица 4 от заключението на вещото
лице на л. 79 по делото, с които си фактически действия е изпълнявала
задължението си произтичащо от процесния Договор за
кредит към новия си кредитор. Ето защо, в настоящия случай съдът приема, че
съобщаването на цесията по смисъла на
чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД за прехвърлянето на вземането е извършено още
през месец ноември 2016 г. и ищеца е активно легитимиран да претендира процесните вземания.
І. По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
За да се уважи иск с правно основание чл. 240,
ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем;
2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума
от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от
страна на заемодателя; 5. настъпване на основания, водещи до изискуемост на
кредита в претендирания като главница размер.
По делото не е спорно, а и се установява от
събраните по делото доказателства, че на 21.01.2014 г. между ответника и „Банка
ДСК“ЕАД е сключен договор за кредит за текущо потребление, обезпечен със залог
върху вземане по трудово правоотношение, за сумата 10000 лв. със срок на
издължаване 120 месеца с лихвен процент 13,45 %, на равни месечни вноски от по
153,23 лв. Договорът е надлежно подписан от ответницата и в този смисъл
удостоверява предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя.
Не се спори, между страните, че сумата е преведена по кредитна сметка на
ответницата на 21.01.2014 г. и усвоена от нея. От 25.05.2014 г. е спряло
плащането на кредита.
От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като компетентно и обективно дадено, се установява, че остатъкът от главницата
към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК е 9703,34 лева, от който
в хода на делото е извършено плащане по процесния
договор в размер на 1000 лв. по главницата. Съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК съдът
при постановяване на решението си взема предвид и фактите, настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право. Съответно, предявеният иск за
главницата с правно основание чл. 240 ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата
8703,34 лв., а за разликата до 9703,34 лв. да се отхвърли, като неоснователен
поради погасяване в хода на делото.
Като законна последица от уважаване на иска с
правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за
главницата в размер на 8703,34 лв. ответницата следва да бъде осъдена да
заплати и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 06.03.2015
г., до окончателното й изплащане.
ІІ. По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.
За уважаване на иск с правно основание чл. 240,
ал.2 ЗЗД следва да се установят следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем;
2. наличие на уговорка за заплащане на договорна лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на
задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на
плащане от страна на заемодателя.
Вече бе отбелязано, че не се спори между страните,
а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 21.01.2014 г.
между ответника и „Банка ДСК“ЕАД е сключен договор за кредит за текущо
потребление за сумата 10000 лв. със срок на издължаване 120 месеца с лихвен
процент 13,45 %, на равни месечни вноски от по 153,23 лв. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че от 06.03.2015 г. „Банка ДСК“
ЕАД работят с нов лихвен процент 10,01 %, като останалият дължим за периода за
периода 25.05.2014 г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 05.03.2015 г.
/датата преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/ размер изчислен с актуалния
лихвен процент е 1033,20 лв., от който в хода на делото е извършено плащане по процесния договор в размер на 747,92 лв. по лихвата.
Съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК съдът при постановяване на решението си взема
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Респективно предявения иск с правна квалификация чл. 240, ал.2 ЗЗД за сумата от 1093,25 лв. – договорна лихва за периода 25.05.2014 г. /падеж
на първа неплатена вноска/ до 05.03.2015 г. /датата преди подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК/следва да се уважи за сумата 285,28 лв., а за
разликата до претендираните 1093,25 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
III. По отношение иска по чл. 78 от ЗЗД за сумата
от 120 лв. - дължими такси във връзка с
преустановяване на погасяването на задължението по Договор за кредит за текущо
потребление от 21.01.2014 г.
Съгласно чл. 78 от ЗЗД разноските по изпълнението
са в тежест на длъжника, а при промяна на местоизпълнението
увеличените от промяната разноски са в тежест на този, който ги е причинил. А
съгласно чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за
действително претърпени вреди в резултат от неизпълнението. Предпоставка за
присъждането на уговорените суми е реално извършване на действия от страна на
кредитора, по извънсъдебно събиране задължението по кредита, цена на които те
представляват.
Видно от заключението на вещото лице се
установява, че в хода на делото е извършено плащане от ответницата, което е
прието от ищеца за погасяване на сумата 120 лв. – такса за предсрочна
изискуемост и 218,33 лв. за погасяване на такса за издаване на изпълнителен
лист.
Следователно претенцията за заплащане на сумата от
120 лева, дължима на основание т.19.2 на Глава VII от Общите условия на
Договора за кредит следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, поради
погасяването й.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса
по настоящото дело в размер на 269,80 лв., внесен депозит за особен
представител 350 лв. и внесен депозит за вещо лице в размер на 300 лв.
Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Общият
размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат на 1219,80 лв.,
като по съразмерност следва да му бъдат присъдени 1004,37 лева. За заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 821,24 лева, като
следва да му се присъдят по съразмерност 673,42 лева. Ответникът не е извършил
разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.
чл. 422 от ГПК вр. чл. 99 от ЗЗД по отношение на С.Ш.Х.,
ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, че дължи на „ОТП Факторинг
България“ЕАД-София ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, представлявано
от Изпълнителен Директор Илка Георгиева Димова – Мазгалева,
следните вземания:
1/ по чл.79, ал.1, вр.
чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за сумата 8703,34 лв.,
неизплатена главница, представляваща вземане по Договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 21.01.2014 г. между С.Ш.Х. и „Банка ДСК“ЕАД, вземанията
по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за цесия от 11.10.2016
г., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 06.03.2015 г., до датата на окончателното изплащане на главницата,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата до 9703,34 лв., като
неоснователен поради погасяване в хода на делото;
2/ по чл. 79, ал. 1, вр.
с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата 285,28 лв., представляваща вземане за
договорна лихва за периода 25.05.2014 г. /падеж на първа неплатена вноска/ до
05.03.2015 г. /датата преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за разликата до претендираните
1093,25 лв. като неоснователен поради погасяване в хода на делото;
за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК № 676/09.03.2015 г. по ч.гр.д. 477/2015 г. по
описа на Районен съд Разград, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на осн.
чл. 422 от ГПК вр. чл. 99 от ЗЗД, за признаване за
установено по отношение на С.Ш.Х., ЕГН **********, че дължи на „ОТП Факторинг
България“ЕАД-София ЕИК *********, следните вземания:
3/ по чл. 78 от ЗЗД за сумата от 120 лв.-дължими
такси във връзка с преустановяване на погасяването на задължението по Договор
за кредит за текущо потребление от 21.01.2014 г., на основание т.19.2 на Глава
VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия към Договора за кредит, като
неоснователен, поради погасяване в хода на делото.
ОСЪЖДА С.Ш.Х., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***,
да заплати на „ОТП Факторинг България“ЕАД-София ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, представлявано от Изпълнителен Директор Илка
Георгиева Димова – Мазгалева, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК на сумата от 1004,37 лв., представляващи съдебно деловодни разноски за
исковото производство и сумата от 673,42 лв., представляващи съдебно деловодни
разноски за заповедното производство, като ОТХВЪРЛЯ искането за разноски в
останалата част от претенцията.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба
пред Окръжен съд Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: