№ 65
гр. Пазарджик, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Търговско дело
№ 20215200900130 по описа за 2021 година
Делото е образувано по исковата молба на ВЛ. Т. К. от гр. П., против „ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК:*********, СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ: ГР.
СОФИЯ, Р-Н „ВЪЗРАЖДАНЕ“, УЛ. „СВЕТА СОФИЯ“ №7, ЕТ. 5, ПРЕДСТАВЛЯВАНО
ОТ А. П. Л. И Р. К. Д.. Цената на първоначално предявения иск е 30 000,00 лева, предявен
като частичен при твърдян размер на вземането от 60 000,00 лева. В хода на делото по
предвидения процесуален ред е допуснато изменение на размера на иска от 30 000 лв. на 60
000 лв.
Предмет на иска е вземане за застрахователно обезщетение във връзка с неимуществени
вреди, причинени в резултат от трудова злополука, при която е пострадал ищецът.
Изложени са следните обстоятелства: С Трудов договор № 00000108/03.01.2017г., сключен
между ищеца и „Ниро БГ“ ЕООД, представлявано от Р. М. А. В., а впоследствие - от С. В.,
изменен с Допълнително споразумение №00000067/31.07.2017г., той бил назначен на
длъжността „*** (***)“ , а със Заповед №25 от 30.10.2017 г., издадена от дружеството -
работодател, бил командирован в чужбина за периода от 01.10.2017 г. до 30.11.2017 г. На
15.11.2017 г., около 16.00 ч. в гр. М., ул. ***, в търговски площи на дружеството
„Нинотранс“ ЕООД, ищецът при разтоварване на управлявания от него товарен камион.
Разтоварването се извършвало с мотокар с водач Д. И. М. А.. В момент, в който товарната
количка била върху вилиците на мотокара, за да бъде качена в камиона, водачът на
мотокара, вместо да ги повдигне, чрез натискане на спирачката, натиснал педала на газта. В
този момент ищецът се намирал между товарния автомобил и мотокара и бил притиснат
между камиона и палетната количка, транспортирана от мотокара, в резултат на което
получил множество увреждания. На ищеца била оказана спешна медицинска помощ, след
което бил приет в Интензивно отделение на Университетска болница в гр. А., Б.. Съгласно
1
данни от медицинското заведение бил хоспитализиран със следните травми: ***. Отбелязва,
че по време на инцидента не бил употребил алкохол или наркотици. Нямал увреждания от
предходни злополуки. След проведени шест операции и осигурена адекватна медицинска
помощ от медицинските лица на заведението, за периода от 15.11.2017 г. до 16.05.2018 г.
здравословното му състояние се стабилизирало. Извършените хирургични интервенции
съгласно Доклад на Университетската болница, А., Б. били както следва: На 15.11.2017г. -
***; * (***) * С Разпореждане №146 от дата 05.12.2017г. на НОИ, ТД- Стара Загора,
декларираната от работодателя злополука от 15.11.2017г. е приета за трудова по смисъла на
чл. 55, ал. 1 от КСО. С Експертно решение №4443 от дата 18.12.2018 г. на Първи състав на
ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД при освидетелстване и след извършен преглед на ищеца
била поставена оценка на работоспособността - „66% трайно намалена работоспособност“,
вследствие трудова злополука. Посочено е, че се установява „*** Общо: 66% ТНР“. Сочи се,
също така, че до експертизата съм бил работоспособен. Посоченият акт е обжалван пред
Национална експертна лекарска комисия. В резултат от последното, обжалваното решение
беше отменено и върнато за ново освидетелстване. С Експертно решение №0664 от дата
12.02.2020г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик е поставена нова оценка на
работоспособността - „60% трайно намалена работоспособност“. С Експертно решение
№3137 от дата 11.08.2020г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик бил
преосвидетелстван с оценка на работоспособността - „60% трайно намалена
работоспособност“. Ищецът твърди, че към датата на описаното събитие имал валидно
сключена Застраховка „Трудова злополука“, с полица № 0501-200-2017-00022 със ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. Застрахователят по полицата бил надлежно уведомен за
настъпване на събитието, явяващо се според ищецапокрит от застраховката риск. Заведена
била щета № 0501-200-0005-2018. По повод депозираната на 06.11.2018г. пред „ЗАД ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД претенция за заплащане на застрахователно обезщетение с входящ
№ ЦУ 16-927/06.11.2018г. С писмо изх. № 16- 882/28.08.2019г. дружество отправило
предложение за сключване на споразумение при определено според тях справедливо
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в размер на 20 000,00
лева. Предвид така определения общ размер за имуществени и неимуществени вреди, с
молба от 02.09.2019г. ищецът поискал от застрахователя да конкретизира вида и съответния
размер на всяка от вредите, за която е предложено обезщетение, както и да предостави
информация относно размера на изплатеното обезщетение към лечебното заведение в Б.,
ако такова е налице, но не бил получил отговор от същия.
Обезщетението в размер на 60 000 лв. се претендира от ищеца заедно със законната лихва,
считано от 06.112018 г. до окончателното плащане.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК се заявява искане присъдените с решението суми да бъдат
изплатено по посочена банкова сметка: IBAN: ***, „Банка ДСК“ ЕАД. Направени са
доказателствени искания.
Препис от исковата молба и приложенията са връчени на ответника, който е подал писмен
отговор в законния срок. Направени са следните възражения:
2
1.Че не са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца, което правело
предявените срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД искове неоснователни и недоказани.
2.Налице били данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
в изключително висок процент, тъй като в момент на товарене на тежки материали със
специализирана машина /мотокар/ се е намирал между нея и ремаркето на камиона.
Неговото присъствие там не било необходимо с оглед на обстоятелството, че той е
единствено шофьор на камиона. За това ответникът счита, че ищецът без да има причина се
е поставил в ситуация, в която да подложи на риск собственото си здраве. За това прави
възражение, че дори да бъде присъдено обезщетение, следва да бъде определено при
вземане предвид на обективното съпричиняване от страна на пострадалия.
3. Размерът на иска се оспорва и като прекомерно завишен, защото не бил съобразен с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД, а и твърдянията за претърпенити вреди
били необосновани и недоказани.
4. Оспорва се изцяло и претенцията за лихва.
Ищецът се е възползвала от правото си на допълнителна искова молба, в която поддържа
изцяло своите твърдения, че се касае злополука, която е приета за трудова по чл.55. ал.1 от
КСС оспорва възражението за съпричиняване на вредите от негова страна, като твърди, че е
изпълнявал възложената му от работодателя работа при настъпване на обстоятелствата
довели до злополуката. Допълва се твърденията в исковата молба с факта, че лицето,
управлявало мотокара и нанесло увреждания на ищеца, Д. И. М. А., не е мотокарист (няма
правоспособност), а е шофьор на камион, който е помагал за разтоварване на камиона
управляван от доверителя ми. Тази задача му е била възложена от неговия работодател.
Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, като във връзка с
изложеното в нея заявява, че се позовава на чл. 408, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането,
като поддържа, че с поведението си застраховащия умишлено е изложил на опасност и
пострадалия, и служителя, управлявал мотокара. Тъй като на работодателя е било пределно
ясно, че Аугуст не е имал нужните умения да управлява процесната машина и въпреки това
е накарал работника да извърши маневра, при която е пострадал К.. Поддържа, че не следа
да отговаря за неправомерното поведение на застраховащия, който умишлено е предизвикал
процесното събитие.
В писмената защита, след събиране на всички доказателства по делото и в частност -
представянето едва в последното съдебно заседание на застрахователната полица,
пълномощникът на ответника излага доводи за недоказване на иска по размер, основаващи
се уговорените между страните в правоотношението размери на покрития иск, като твърди,
че в случая от значение е установения процент на трайно намалената работоспособност на
пострадалото застраховано лице.Позовава се на чл. 200,ал.4 КТ от който прави извод, че
застрахователят /за разлика от работодателя/ не отговаря за обезщета в пълния размер на
претърпяните от работника вреди, а само - до размера на уговорените лимити за конкретния
3
застрахователен риск.
След преценка на събраните доказателства, които съдът намери за относими към правния
спор и обсъждане доводите и възраженията на двете страни, съдът достигна до следните
изводи:
Безспорно установени по делото са следните факти, на които ищецът основава
претенцията си наличие на трудово правоотношение между В.К. и дружеството
"Ниро БГ" ЕООД - гр. Стара Загора; сключване между работодателя и ответното
дружество на основание Наредбата за задължително застраховане на работниците
и служителите за риска „Трудова злополука“ на договор за застраховка /полица №
0501-200201700022/22.02.2017 г/ за застраховане на работниците и служителите,
като не спори, че сред 34-та застраховани е бил и ищецът. В полицата са
описаните покрити рискове, вкл. трайна загуба на работоспособност в резулутат
на трудова злополука; настъпването в срока на действие на застраховката на
трудова злополука, при която ищецът получава тежки травми и призната от
компетентните органи във връзка с тях трайна загуба на работоспособност - 60 %.
Доказателствата, подкрепящи тези факти са:трудовия договор на ищеца,
разпореждане на НОИ за признаване на декларираната от работодателя злополука
за трудова, медицински документи, установяващи получените травми и
проведеното лечение и решения на ТЕЛК и на НЕЛК, издадено по повод
обжалването на първото.
Представени са също така доказателства за предявяване на застрахователната
претенция пред ответника от пострадалото застраховано лице В. К., който не е
приел да получи размер по-малък от претендирания, с което е възникнал правния
му интерес от съдебното предявяване на иска.
Правното основание на иска е чл.10 от Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, от
която произтича и активната легитимация на ищеца да получи дължимото
обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, в качеството си на
застраховано лице, в чиято полза е сключен договора между неговия работодател
и застрахователя. Изплащането е следвало да стане в 15-дневен срок от
предявяване на застрахователната претенция на 06.11.2018 г. , поради което от
22.11.2018 г. ответникът е в забава за изпълнение на задължението си.
Възражения срещу съществуването на застрахователното правоотношение,
настъпването на застрахователното събитие и осъществения застрахователен риск
не са правени. Не се оспорва и правото на ищецът да се ползва от сключения от
4
застраховащия работодател договор.(
В отговора е направено едно единствено възражение за изключване изцяло на
отговорността на застрахователя, основаващо се на разпоредбата на чл.408,
ал.1,т.2 от КЗ, а всички останали касаят размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди.
Възражението за освобождаване на застрахователя от отговорност на ос. чл.
чл.408, ал.1,т.2 от КЗ е неоснователно, доколкото самите факти, които се сочат в
подкрепа на същото не биха могли да осъществят хипотезата на тази специална
правна норма. В нея се предвижда от една страна умисъл у застраховащия за
причиняване на вредите, а от друга - цел да бъде получено обезщетение от трето
лице. За това дори да се приеме, че работодателят е възложил работата на лице,
което не е имало съответната правоспособност и умения да управлява мотокар
/което се твърди и от двете страни по делото, без да има доказателства за
противното/, това не разкрива умисъл в действията му, а би било проява на
непредпазливост, защото не е искал настъпването на вредоносния резултат. А за
наличието на специалната цел по чл. 408,ал.1,т.2 изобщо няма каквито и да било
данни по делото.
Следователно не са налице обстоятелства,изключващи напълно отговорността
на застрахователя и съдът следва да определи размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди, в съответствие с действително осъществения
застраховател риск и уговореното в договора.
Предвид описаното в полицата покритие ищецът успя да докаже, че му е била
причинена трайна загуба на работоспособността и нейния размер - 60%. И това е
от значение за определяне размера на застрахователното обезщетение, което
следва да е равно на същия размер от застрахователната сума, т.е. на 60 % от нея.
Самата застрахователна сума в полицата е посочена като обща такава за всичките
34 застраховани лица. При липса на други уговорки за разпределението на тази
сума от 1 748 964 лв. за покриване на риска за всеки един от тях, следва да се
приеме, че максималната застрахователната сума предвидена за обезщетение на
ищеца е 1/34 от нея или - 51 440,12 лв. А при така установения процент на
трайната загуба на трудоспособност се следва обезщетение на застрахования,
равняващо се на същия процент от застрахователната сума или - 30864.07 лв.
Останалите факти, касаещи тежестта и вида на конкретните телесни
увреждания, преживяните болки и страдания от пострадалия, продължителността
на лечението и последвалия го възстановителен период, са без значение при
5
определяне размера на обезщетението, дължимо от застрахователя, чиято
отговорност произтича от договорно, а не от деликтно основание и което
основание по принцип не гарантира покриване на пълния размер на вредите. /арг.
и от разпоредбата на чл.200,ал.4 КТ/.
Следва да се обсъди и възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Основните факти, на които то се
основава са два - че се намирал на неподходящо място в момента на товарене с
мотокара, а именно - между него и ремаркето на камиона и че присъствието му
там не е било необходимо, защото е само шофьор на камиона и не отговаря за
товаро-разтоварителните дейности.
Събраните доказателства сочат на обратните изводи, тъй като по длъжността
характеристика, одобрена от работодателя шофьорът "изпълнява и други
конкретно възложени задачи" /т.12/ и именно това е правел в момента на
злополуката, според собствените му обяснения и показанията на свидетеля К. К..
Последният подробно и логично обясни, че на тях /двамата шофьори/ на
товарения автомобил им било наредено от упълномощено от работодателя лице
/М., който отговаря за шофьорите/ да помагат за разтоварването на стоката.
Отново от обясненията на ищеца и показанията на свидетеля, който е бил по
време на инцидента в кабината на камиона, става ясно, че ищецът е стоял отзад, за
да има "видима част от ремаркето" и да може да наблюдава разтоварването. В
съдебно заседание той твърди, че стоял отдясно, а не между ремаркето и
мотокара, за да не пречи. След като чул силен вик и отишъл да види какво се е
случило, св. К. видял, че пострадалият /негов баща/е паднал отдясно на
"контейнера". Въпреки заинтересоваността на самия ищец и вероятната
заинтересованост на показанията на свидетеля, който е негов син, при липса на
други доказателства, подкрепящи тезата на ответника, че пострадалият е бил
застанал директно между камиона и мотокара, следва да се приеме, че това
обстоятелство, твърдяно от ответника, не е успешно доказано. Остава съмнението
дали той е бил отстрани, но много близко до кара, така че го е бутнал при
неочакваното си движение напред или част от тялото му е попадало между
ремаркето и кара, докато е оглеждал нещо преди да се повдигнат вилиците, с
натоварената "палетна количка".
Отделно от това, подробното запознаване от страна на съда с представените по
делото Инструкция за безопасна работа с кар и Инструкция за безопасна
експлоатация на мотокари за вътрешния транспорт, дава основание да се приеме,
6
че инцидентът е станал поради нарушение на т.19.4. от страна втората от тях от
управляващия мотокара. Защото, ако ръчната спирачка е била затегната, както би
следвало да бъде според инструкцията, мотокарът не би се придвижил напред и
пострадалият нямаше как да бъде притиснат между камиона и палетната количка
и да пострада. В същото време, не се установи наблюдаващият и насочващия
товаро-разтоварните дейности шофьор да е нарушил някоя от забраните по чл.13
от същата инструкция. Не е стоял "под вилиците или сменното работно
съоръжение", не се водил върху кара и пр. Никъде в инструкциите няма изрична
забрана при никакви обстоятелства да не се застава между кара и ремаркето и
вероятно в практиката това се случва при стриктното изпълнение на задълженията
да се следи за правилното разтоварване и запазване на целостта на опаковките и
на самите товари.Възможно е, макар да не беше доказано с посочени от ответник
доказателства, да е бил пред мотокара с част от тялото си или да е бил отдясно, но
много близо. Безопасността на стоящите в близост до кара хора тогава би
следвало да се гарантира именно с точното изпълнение на задължението на
мотокаристта по т.19.4 Инструкция за безопасна експлоатация на мотокари за
вътрешния транспорт, което в случая е било нарушено.
Съдът не допусна исканата от ответника с отговора авто-техническа експертиза
и не намери основание да преразгледа този въпрос след събиране на останалите
доказателства по делото, тъй като вторият въпрос е касае правни изводи, които
вече бяха направени въз основа на писмените и гласните доказателства, а първият
включва безспорно изясняване на мястото, на което е бил шофьора към момента
на инцидента, за който факт в първото съдебно заседание, след изслушване
обясненията на ищеца, се оказа, че страните имат различни твърдения. Безспорни
доказателства, че ищецът е стоял между мотокара и ремаркето ответникът не
посочи.
В последна сметка, убеждението на съда, след съвкупната преценка на
събраните доказателства е, че точното място на което се е намирал ищецът не е от
съществено значение, след като се установи, че е изпълнявал работа, която не
противоречи на длъжностната му характеристика и му е била възложена изрично
като задача от пряк ръководител, отговарящ за шофьорите. Това е била и
обичайната практика в дружеството и водачът на мотокара в конкретния случай е
знаел за неговото присъствие в близост до ремаркето по време да товаране, за да
има видимост, както самият той обяснява. Пострадалият не се появил внезапно
там, нито пък - без причина и без да е отговарял за изпълнение на конкретната
работата, поради което няма как да се търси виновно поведение от негова страна,
7
допринесло за настъпване на вредите. Те са настъпили като пряка и
непосредствена последица от неправилната експлоатация на кара от друг работник
на дружеството и по-конкретно от това, че е товарил без държи през цялото
времетраене на този процес ръчната спирачка затегната, а и е натиснал педала за
газта и се е придвижил напред, в момент в който ищецът е бил или пред кара или в
непосредствена близост до него, за да следи товаренето.
При така събраните доказателства възражението по чл. 51,ал.2 ЗЗД следва да
бъде отхвърлено като неоснователно по изложените по-горе съображения и
определеното от договора обезщетение при 60% трайна загуба на
трудоспособността в размер на 30864.07 лв. да се присъди изцяло в полза на
застрахования ищец ВЛ. Т. К., заедно със законната лихва считано от 22.11.2018
г. , когато е изтекъл срокът, предвиден в чл.12 от Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“.
За разликата до 60 000 лв. не е доказан по размер. Независимо от тежките
увреждания, които е претърпял застрахования, застрахователят отговаря до
размера, уговорен в договора с работодателя, при осъществяването на конкретния
застраховател риск, а не - за пълния размер на евентуално настъпилите по-големи
вреди от трудова злополука.
Разноските по делото следва да бъдат разпределени между страните съобразно
изхода на делото, като ответникът дължи на ищеца 2 530,85 лв., а ответникът
ищецът следва да му заплати част от неговите разноски,съразмерно на
отхвърлената част от иска, а именно: 1 821 лв. /от общо направени 3 750 лв.
разноски/.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК:*********, СЕДАЛИЩЕ И
АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ: ГР. СОФИЯ, Р-Н „ВЪЗРАЖДАНЕ“, УЛ. „СВЕТА СОФИЯ“
№7, ЕТ. 5, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ А. П. Л. И Р. К. Д. да заплати на ВЛ. Т. К., ЕГН
********** от гр. П., сумата от 30864.07 лв. - обезщетение за 60 % трайна загуба
на трудоспособност в резултат от трудова злополука, станала на 15.17.2017 г.
на основание договор за застраховка /полица № 0501-200201700022/22.02.2017
8
г/ за застраховане на работниците и служителите, сключен между ответното
дружество и работодателя "НИРО БГ" ЕООД-гр.Стара Загора, заедно със
законната лихва, считано от 22.11.2018 г. до окончателното плащане, като
отхвърля иска за заплащане на обезщетение за разликата до 60 000 лв. и
законната лихва върху сумата, за която се отхвърля иска, както и за законната
лихва върху присъденото обезщетение за периода от 06.11.18 г. до 21.11.19 г.
/вкл./
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК:*********, СЕДАЛИЩЕ
И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ: ГР. СОФИЯ, Р-Н „ВЪЗРАЖДАНЕ“, УЛ. „СВЕТА
СОФИЯ“ №7, ЕТ. 5, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ А. П. Л. И Р. К. Д. да заплати на
ВЛ. Т. К., ЕГН ********** от гр. П. разноски по делото в размер на 2 530,85
лв.
Сумите присъдени в полза на ищеца да бъдат изплатени по банкова
сметка: IBAN: ***, „Банка ДСК“ ЕАД.
ОСЪЖДА ВЛ. Т. К., ЕГН ********** от гр. П., ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК:*********, СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА
УПРАВЛЕНИЕ: ГР. СОФИЯ, Р-Н „ВЪЗРАЖДАНЕ“, УЛ. „СВЕТА СОФИЯ“ №7,
ЕТ. 5, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ А. П. Л. И Р. К. Д. разноски по делото в размер
на 1 821 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдиския апелативен
съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
9