Решение по дело №743/2023 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

 

2. Образувано е по жалба на “СтефКарс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Аканджиево, ул. 24, № 2 общ. Белово, обл. Пазарджик, представлявано от управителя С. Л. Г., чрез пълномощника адв. Е. К. – П., с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. П. М., № 9, ет. 2, офис 11, против Ревизионен акт № Р- Р-16001322002679-091-001 от 02.02.2023г., издаден от В. И. И., на длъжност началник сектор в Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите, като орган възложил ревизията и Р. Б. Т., на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 218 от 20.06.2023 год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, с който спрямо дружеството за отчетен период 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. са определени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 741,67 лв.; за отчетен период 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. са определени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 6848,33лв. ; определени са общо задължения за лихви за просрочие при разчитането им с бюджета в общ размер на 2046,74 лв.; за отчетен период 01.01.2020 г. 31.12.2020 г. са определени задължения за корпоративен данък в размер на 1016,91 лв. и лихви за просрочие при разчитането му в размер на 165,74лв.

 

3. Навеждат се доводи за материално правна незаконосъобразност на административният акт.

Заявява се, че дружеството не е извършвало он-лайн търговия на стоки, не е възлагало изпращането на стоки по нито една от представените по делото товарителници, не е сключвало нито една от електронните сделки с посочените в товарителниците лица, не е получавало суми по разходните касови ордери.

Сочи се също така, че “СтефКарс” ЕООД няма сключен с нито едно куриерско дружество договор за доставки с условие наложен платеж, чрез пощенски превод.

Възразява се, че в представените по делото разходни касови ордери, не е посочено физическото лице, което е получило сумите. Заявява се, че управителя на дружеството С. Г., не е извършвал от името на дружеството процесната търговска дейност посредством куриерски дружества, нито е упълномощавал трето лице с тези права, не е пътувал до гр. Хасково в процесния период, защото е бил поставен под карантина.

Оспорва се заключението по назначената в хода на ревизионното производство почеркова експертиза.

Иска се ревизионния акт да бъде отменен като незаконосъобразен, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Национална агенция за приходите, Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив, чрез процесуалният си представител юрк. Т. е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсулско възнаграждение и сторените разноски по производството. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го Решение на Директора на Дирекция “ОДОП”, гр. Пловдив.

Иска се оспорения ревизионен акт да бъде потвърден в частта му, потвърдена с решение на Директора на „ОДОП“, Пловдив, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение. Възразява се по отношение на размера на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.

 

ІІ. За допустимостта и компетентността на съда да разреши спора:

 

5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в структурата на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в прежде посочената негова част. Този резултат е съобщен на адресата на 30.06.2023г.(л.38), а жалбата срещу ревизионния акт е регистрирана в деловодството на Административен съд Пловдив на 13.07.2023г. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За административната процедура :

 

6. Със Заповед № Р-16001322002679-020-001 от 30.05.2022 г., издадена от В. И. И., на длъжност началник сектор в ТД на НАП Пловдив(л.87), на Р. Б. Т. и М. Х. В., двете на длъжност главни инспектори по приходите при ТД на НАП, Пловдив е възложено извършване на данъчна ревизия на „СтефКарс“ ЕООД, ЕИК ********* с обхват, установяване на задълженията за корпоративен данък за данъчен период от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.; задължение за данък върху добавената стойност за периода от 01.04.2020г. до 31.05.2020г. Заповедта за възлагане на ревизия е връчена на задълженото лице на 05.07.2022 г. по реда на чл. 32 от ДОАПК, доколкото представител на дружеството не е бил открит в седалището и адреса на същото.

Крайният срок за извършване на ревизията е бил съответно продължен до 02.12.2022г., със Заповед № Р-16001322002679-020-002 от 04.10.2022 г. и Заповед № Р-16001322002679-023-001 от 01.11.2022 г.

 

7. Изготвени и изпратени са били:

- Уведомление № Р-16001322002679-113-001 от 28.09.2022 г. по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК(л. 228) с което на „СтефКарс“ ЕООД е съобщено, че от страна на дружеството не са представени искани документи; не е представена заведена счетоводна отчетност; не е представено аналитично отчитане по счетоводни сметки; не са представени извлечения от банкови сметки и платежни документи; не са представени първични счетоводни документи и регистри съобразно връченото искане за представяне на документи и писмени обяснения. Посочено е също, че на декларирания адрес за кореспонденция няма обект на дружеството, не е осъществен контакт с представляващо или упълномощено от дружеството лице. Не е установено къде се съхраняват счетоводните документи на хартиен или електронен носител.

Посочено е също така, че е установено наличие на извършени доставки на стоки, чрез „Лео Експрес“ ЕООД, като не са декларирани получените приходи в Годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, не са подадени справки декларации по ЗДДС. Счетено е, че при това положение са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 8 от ДОПК., поради което е заявено, че задълженията по ДДС и ЗДДФЛ ще бъдат определени по реда и условията на чл. 122 и сл. от ДОПК. Уведомлението е било връчено на адресата по реда на чл. 32 от ДОПК ;

- Уведомление № Р-16001322002679-139-001 от 28.09.2022 г. по реда на чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК, в което са орисани правата и задълженията на дружеството в хода на ревизионното производство. Това уведомление също е било връчено на адресата по реда на чл. 32 от ДОПК.

 

8. С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и определяне на длъжностни лица, които да изпълняват функциите на ръководител екип, по делото са представени Заповеди: № РД-09-1979 от 30.09.2021 г.; № РД-09-1980 от 30.09.2021 г.; № РД-09-2514 от 29.11.2021 г.; № РД-09-551 от 04.04.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Пловдив на НАП

 

9. В хода на ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад № Р-16001322002679-092-001 от 16.12.2022 г. на Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, отново връчен на адресата по реда на чл. 32 от ДОПК.

Въз основа на ревизионния доклад е издаден процесния Ревизионен акт № Р 16001322002679-091-001 от 02.02.2023г. на Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, връчен на представител на дружеството на 19.04.2023 г. Срещу Ревизионния акт е била подадена жалба по административен ред вх. № 70-00-4465 от 04.05.2023 г.

 

10. Описаните до тук данни, налагат да се приеме, че оспорения ревизионен акт е издаден в рамките на ревизионно производство, което е сложено в ход от орган по приходите, снабден с необходимите за това правомощия. Производството е осъществено от надлежно оправомощени органи по приходите, които са съставили ревизионен доклад в изискваната от закона форма и рамките на предвидения за това срок. В ревизионния доклад са описани всички приети за установи факти и тяхната относимост към съответните материални и процесуални правни норми. Така описаните данни са послужили като фактическо и правно основание за издаване на оспорения ревизионен акт, в който те са конкретно обобщени с оглед определяне на задълженията на едноличния търговец към бюджета. Ревизионния акт е постановен от снабдените с правомощията за това органи по приходите. Волеизявлението им е обективирано в предвидената за това форма.

 

ІV. За фактите :

 

11. До “СтефКарс” ЕООД, ЕИК *********, чрез представляващия дружеството С. Г. е отправено Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р- 16001322002679-040-001 от 03.06.2022г.(л.109), връчено на 05.07.2022г. по реда на чл. 32 от ДОПК, тоест, чрез прилагане на книжата към данъчното досие в хипотезата, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Разбира се, исканите документи и обяснения не са постъпили.

Независимо от този резултат, до дружеството е отправено второ Искане № Р-16001322002679-040-002 от 28.07.2022г.(л. 120) за представяне на същите документи и обяснения. Това ИПДПО също е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Отправено е било и трето Искане № Р-16001322002679-040-002 от 28.07.2022г.(л. 38), отново връчено по реда на чл. 32 от ДОПК.

Това е било достатъчно основание за органа по приходите, да приеме за установено че в хода на ревизионното производство, не са установени данни за водена счетоводна отчетност от дружеството.

 

12. Била е предприета насрещна проверка по отношение на „Лео Експрес“ ЕООД, ЕИК *********, като според Протокол № П-16002622136020-141-001 от 24.08.2022г.(л. 191), дружеството е регистрирано по фирмено дело №395 по описа на Окръжен съд Хасково за 2003г., вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 27.08.2008г. с основен предмет на дейност куриерски услуги различни от националната поща.

 

13. До „Лео Експрес“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ел. В. П., № 4 е отправено ИПДПО № П-16002622136020-040-001 от 01.08.2022г..(л. 38), в отговор на което от страна на задълженото трето лице е представена справка за извършените куриерски услуги по доставка на пратките, съдържаща информация за име на изпращача; дата на пратката; вида на стоката; данни за получателя; сума на наложения платеж или пощенския паричен превод - изплатена в брой иди по банкова сметка: сума на куриерската услуга и за чия сметка е тя(л. 182). Приложени са и 15 броя разходни касови ордери, издадени от „Лео Експрес“ ЕООД, ЕИК *********, чрез касиер П. И. А.. В разходните касови ордери, като получатели на пратки са описани различни физически лица, от различни населени места и съответно заплатените от тях суми. Във въпросните ордери, саморъчно е вписано, че общата сума по разходните касови ордери е изплатена на „… СтефКарс ЕООД *********…“, като е положен параф и е посочено, че сумата е получена от „СТЕФКАРС ЕООД“, като отново е положен параф.

Обобщените данни от разходните касови ордери са следните :

дата на изплащане	РКО №	вид плащане	брой товарителници	сума	изплатено на
7.5.2020	**********	в брой	9	4450	СтефКарс ЕООД
8.5.2020	*********	в брой	5	1200	СтефКарс ЕООД
11.5.2020	**********	в брой	16	5240	СтефКарс ЕООД
12.5.2020	**********	в брой	4	960	СтефКарс ЕООД
13.5.2020	*********	в брой	7	3700	СтефКарс ЕООД
13.5.2020	**********	в брой	12	3300	СтефКарс ЕООД
14.5.2020	*********	в брой	15	4270	СтефКарс ЕООД
14.5.2020	**********	в брой	7	2090	СтефКарс ЕООД
15.5.2020	**********	в брой	13	4230	СтефКарс ЕООД
19.5.2020	**********	в брой	4	1840	СтефКарс ЕООД
19.5.2020	**********	в брой	14	4170	СтефКарс ЕООД
20.5.2020	**********	в брой	16	5060	СтефКарс ЕООД
21.5.2020	**********	в брой	10	2980	СтефКарс ЕООД
26.5.2020	**********	в брой	1	240	СтефКарс ЕООД
27.5.2020	**********	в брой	5	1810	СтефКарс ЕООД
			138	45540

 

14. Според представената справка, за м. април 2020 г., от името на “СтефКарс” ЕООД, до различни физически лица и едно търговско дружество са изпратени пратки с описание „ТЕХ“, с платец – съответния получател на доставката и обща стойност на наложения платеж от 4450,00лв. В Справката е отбелязано, че съответната за всеки получател на пратка сума на наложения платеж е събрана. От справката е видно, че пратките съставляват в основната си част 8 артикула с единична стойност на наложения платеж от 240,00лв. и 11 артикула с единична стойност на наложения платеж от 230,00лв.

За м. май 2020 г., от името на “СтефКарс” ЕООД, до различни физически лица и едно търговско дружество са изпратени пратки с описание „ТЕХНИКА“ и „ТЕХ“, с платец – съответния получател на доставката и обща стойност на наложения платеж от 41090 лв. В Справката е отбелязано, че съответната за всеки получател на пратка сума на наложения платеж е събрана. От справката е видно, че пратките съставляват в основната си част 82 артикула с единична стойност на наложения платеж от 240,00лв. ; 39 артикула с единична стойност на наложения платеж от 230,00лв. и други с различни стойности на наложения платеж.

 

15. Въз осова на описаните до тук данни, органа по приходите е направил извода, че в случая са налице предпоставките, предвидени в чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 от ДОПК. и е да приел, че задълженията на дружеството по ДДС и ЗДДФЛ следва да бъдат определени по реда и условията на чл. 122 и сл. от ДОПК.

 

16. Съобразно Ревизионен доклад № Р-16001322002679-092-001 от 16.12.2022 г., данъчната основа спрямо която са изчислени процесните задължения на дружеството към бюджета, е определена с оглед следните приети за установени от органа по приходите факти :

Въз основа на представените от „Лео Експрес“ ЕООД разходни касови ордери и посочените в тях телефонни номера на “СтефКарс” ЕООД, съответно **********; ********** и **********, до ,,А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София са отправени следните искания :

• ИПДСПО № Р-16001322002679-041-004 от 28.09.2022г.(л. 254), относно ползвателя на [тел. номер] и договора за предоставяне на услугата, сключен с лицето. Според отговора на ,,А1 България“ ЕАД(л. 316), [тел. номер] е карта за мобилен интернет Data Prima, която не се нуждае от регистрация.

• ИПДПО № Р-16001322002679-041-002 от 13.09.2022г.(л. 209), относно ползвателя на [тел. номер] и договора за предоставяне на услугата, сключен с лицето. Според отговора на ,,А1 България“ ЕАД(л. 216), от 10.06.2021 г., [тел. номер] е към предплатена карта Прима, регистрирана на Е. К. П., [ЕГН] от гр. Плавен.

Спрямо П. е предприета насрещна проверка, като според Протокол № П- 04001522174003-141-001 от 08.11.2022г.(л. 302 и л. 464), същата е с постоянен и настоящ адрес гр. Плевен, [жк], № 92, вх. В, ет. 4, ап. 11, но не открита от органите по приходите за връчване на изготвеното искане за представяне на документи и писмени обяснения.

С това усилията на органите по приходите са се изчерпили, като очевидно, не е установено, [тел. номер], въобще да е съществувал към релевантните по спора м. април и м май 2020 г.;

До „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София е било отправено ИПДПО № Р-16001322002679-041-005 от 28.09.2022г. (л. 259), относно ползвателя на [тел. номер] и договора за предоставяне на услугата, сключен с лицето. В отговор(л. 264), от страна на дружеството е посочено, че мобилен номер +359********* е собственост на „Датекс“ ООД, ЕИК ********* от 03.08.2016 г. до момента на проверката. Представен е Договор за предоставяне на електронно съобщителни услуги, сключен между двете дружества.

Сиреч и в този случай, не е констатирана каквато и да е релация на “СтефКарс” ЕООД с телефонните номера, посочени в разходните касови ордери и товарителниците, представени от „Лео Експрес“ ЕООД.

 

17. От Областна дирекция на МВР, Пловдив, сектор „Български документи за самоличност“ са изискани данни(л. 446), за задграничните пътувания на управителя на “СтефКарс” ЕООД - С. Г.. Според получения отговор, през процесната 2020 г., Г. е напускал страна както следва : от 18.02.2020г. до 12.04.2020г.; от 04.07.2020г. до 28.07.2020г.; от 16.08.2020г. до 25.08.2020г.; от 30.08.2020г. до 31.08.2020г.; от 20.10.2020г. до 08.03.2021г.

Според справката, С. Г. е напуснал територията на страната на 11.05.2022г., като не са отбелязани данни за влизане в РБългария до датата на изготвяне на справката 03.11.2022г.

 

18. До ,,Алианц банк България“ АД, София е отправено ИПДПО № Р-16001322002679-041-001 от 03.08.2022г.(л. 198), в отговор на което е посочено, че „СтефКарс ЕООД, ЕИК ********* титуляр на:

• Сметка за учредяване на юридическо лице в BGN: BG74BUIN95615000613308, открита в ,,Алианц банк България“ АД - БЦ Пазарджик на 18.9.2018г. и закрита на 02.10.2018г.

• Разплащателна сметка- юридическо лице в BGN: BG79BUIN95611000614324, открита в ,,Алианц банк България“ АД - БЦ Пазарджик на 02.10.2018г. и закрита на 02.04.2021г.

Посочено е, че дружеството няма сключван договор за кредит и доверително управление.

Представено е извлечение от банкова сметка BG79BUIN95611000614324, от която е видно, че единствените операции извършвани по нея са заплащане на банкови такси в общ размер на 68,59 лв.

 

19. В ревизионния доклад е посочено, че от множеството отправени до отделни физически лица, искания за представяне на документи и писмени обяснения, отговори са постъпили, както следва:

• по ИПДПО №Р-16001322002679-041-006 от 26.10.2020г.(л. 397), М. О. З. от гр. Пазарджик е отговорила(л. 444), че контакт със „СтефКарс“ ЕООД е осъществила по телефон № **********, като не си спомня името на лицето с което е контактувала. Дружеството е имало обява в интернет с най-добрата цена за продукта. Поръчката е направила на посочения телефон. З. е посочила, че „…Не мога да си спомня, но мисля, че закупих резервни части за моя автомобил…“. За покупката не е получила фактура.

• по ИПДПО №Р-16001322002679-041-012 от 26.10.2020г(л. 424), П. К. П. от с. Смилец, общ. Стрелча, обл. Пазарджик е отговорил(л.459), че не може да представи касова бележка или фактура, понеже периодът от закупуването на стоката за 240,00лв. е дълъг и няма запазени документи, като предполага, че закупената стока е била части за автомобил или колело.

 

20. С Искане № Р-16001322002679-027-001 от 22.11.2022 г.(л.470), до органа възложил ревизията е заявена необходимостта от извършване на почеркова експертиза относно подписа, положен върху разходни касови ордери № ********** от 07.05.2020 г.(л. 169); № **********(л. 175) от 14.05.2020 г. и № ********** от 26.05.2020 г.(л. 181).

Тук трябва да се отбележи, че единствено в разходен касов ордер № ********** от 07.05.2020 г.(л. 169) е изписано името „…С. Г.…“, като от въпросното искане, не става ясно, защо от всички представени по делото 15 разходни касови ордери, като обект на експертиза со посочени само въпросните три ордера.

Като сравнителен материал е приложена, нотариално заверена декларация и образец от подпис на С. Г..

Експертизата е възложена с Акт № Р-16001322002679-01-001 от 22.11.2022 г.(л.474), като поставената задача е била изследване на подписа положен върху трите разходни касови ордери и сравняването му с нотариално удостоверените подписи в декларацията. Назначеното вещо лице Н. Р. е дало експертното заключение(л. 478), в което е заявено, че „…Подписите, посочени като обекти на експертизата в т.т. 1;2;3, СА ПОЛОЖЕНИ от лицето С. Л. Г. [ЕГН]….“.

 

21. В ревизионния доклад е посочено, че в хода на ревизията е била извършена проверка в интернет относно дружества извършващи търговия с автомобилни части, като резултатите са обективирана в Протокол № 1761918 от 01.12.2022 г.(л. 491). Според въпросния Протокол, авточасти се продават от онлайн магазини: www.autopower.bg – “СМ Груп Интернешънъл” ЕООД, ЕИК *********; www.chastite.com – „Частите БГ“ ООД, ЕИК ********* и www.autoprofi.bg – „Аутопрофи България“ ЕООД, ЕИК *********.

Според отразеното в ревизионния доклад, при проверка в информационната система на НАП, относно Годишните финансови отчети за 2020 г., подадени от въпросните три дружества е констатирано следното :

Дружество	Приходи от продажба на стоки / хил. лв.	Бал. стойност на продадени стоки/ хил. лв.	Коефициент на надценка
	1	2	3=1 : 2
„СМ Груп Интернешънъл“ ЕООД	1916	1233	1,55
„Частите БГ“ ООД	686	601	1,14
„Аутопрофи България“ ЕООД	425	358	1,19

 

Прието при тези данни е, че средния коефициент на надценка е /1,55+1,14+1,19/:3 =3,88 :3=1,29

Посочено в ревизионния доклад е, че така приетия среден коефициент на надценка от 1,29 и относим за продавани сходни стоки от онлайн магазини на други дружества, като без каквито и да е други констатации или съображение е определена отчетна стойност на продадените от дружеството жалбоподател стоки в размер 35 302,33 лв., тоест 45 540,00лв  1,29.

Тук следва да се отбележи, че нито в ревизионния доклад, нито в Протокол № 1761918 от 01.12.2022 г. е посочено, поради какви причини са били избрани именно трите посочени дружества, при наличието на стотици други търговци, продаващи автомобилни части в интернет. При липсата на данни относно вида и естеството на стоките, за които се предполага от органа по приходите, че са били продавани от „СтефКарс“ ЕООД, съвършено неясно е, как е формиран извода, че тези стоки са идентични със стоките предлагани от прежде посочените три търговски дружества.

 

22. Относно статуса на „СтефКарс“ ЕООД е прието, че дружеството вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията на 28.09.2018г. с адрес на управление и посочен адрес за кореспонденция с. Аканджиево, общ. Белово, общ. Пазарджик, [улица]та № 2. Основния капитал е в размер на 2,00лв. Извършвана дейност през ревизирания период – онлайн продажба на автомобилни части изпращани с ,,Лео Експрес“ ЕООД. Дружеството е регистрирано по ЗДДС считано от 07.11.2018 г. регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот. На 27.08.2020г. дружеството е дерегистрирано при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Дружеството няма регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП за периода на ревизията. Има разкрита банкова сметка в „Алианц Банк“ АД.

Констатирано е, че „СтефКарс“ ЕООД не е подало Годишна данъчна декларация по чл. 92 ат ЗКПО за 2020 г., както и че през ревизираният период не са декларирани покупки с право на данъчен кредит

 

23. Само и единствено въз основа на тези данни, без те да са обсъдени поотделно и в тяхната цялост, без да са изложени каквито и да е логически обосновани съображения и правен анализ, с оспорения ревизионен акт, спрямо дружеството за отчетен период 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. са определени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 741,67 лв.; за отчетен период 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. са определени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 6848,33лв. ; определени са общо задължения за лихви за просрочие при разчитането им с бюджета в общ размер на 2046,74 лв.; за отчетен период 01.01.2020 г. 31.12.2020 г. са определени задължения за корпоративен данък в размер на 1016,91 лв. и лихви за просрочие при разчитането му в размер на 165,74лв. „СтефКарс“ ЕООД, процесните задължения.

 

24. В ревизионния доклад са описани и следните документи, без дори да са възпроизведени съдържащите с в тях данни или да са обсъдени по някакъв начин :

• ИПДПО №Р-16001322002679-041-010 от 26.10.2020г.(л. 415) по което, К. А. К. от гр. Петрич е отговорил(л. 445), че не си спомня поръчката, вида на стоката, както и начина по който е осъществен контакта.

• Искания за представяне на документи и писмени обяснения са били отправени до В. И. А. от гр. София(л.402); Б. С. Б. от с. Айдемир(л.407), „Алекс-Ауто 17“ЕООД от гр. Добрич(л.410); А. И. С. от с. Енево(л.420); С. Г. О. от гр. Козлодуй(л.429); Н. П. Х.(л. 432); И. П. И. от гр. Русе (л. 435). Исканията за представяне на документи са изпращани по електронен път, до неизвестно как установени и свързани с лицата адреси за електронна поща. По отношение на описаните лица, които евентуално би следвало да са клиенти на „СтефКарс“ ЕООД не са предприети действия за извършване на насрещни проверки по реда на чл. 45 от ДОПК или пък други действия, с оглед получаване на информация за процесните доставки.

• До П. И. А., от гр. Хасково, посочена в разходните касови ордери като касиер, е отправено ИПДСПО № Р- 16001322002679-041- 017 от 02.11.2022 г.(л.451), с указание да посочи, на кое конкретно физическо лице са изплатени процесните парични суми. По представената административна преписка, не се съдържат каквито и да е данни, дали това искане е било въобще връчено на неговия адресат и по какъв начин. В ревизионния доклад лаконично е отбелязано „…Не е получен отговор…“. С това, усилията на органа по приходите да се установи физическото лице получило сумите са се изчерпали.

• По отношение на Р. Й. К. от гр. Хасково, също посочена в някои от разходните касови ордери като касиер, изплатил паричните суми, е било отправено ИПДСПО № Р- 16001322002679-041- 018 от 02.11.2022 г.(л. 453), с указание да посочи данни за физическото лице по отношение на което е извършила плащане на сумите. В представения писмен отговор(л.460), е заявено, че „… Получателя на парични сумите винаги удостоверява правото на получаване с товарителница екземпляр изпращач и пълномощно когато става въпрос за фирма, а когато става въпрос за физическо лице лична карта. Същите са само за справка и не се вписват допълнително, както и не се ксерокопират или съхраняват. Разписва се разходен ордер и с него се отчита доставената сума. Без тези документи парични суми не се изплащат…“. К. е заявила още, че няма спомен за „СтефКарс“ ЕООД и за С. Г. и не може да конкретизира никаква информация, отнасяща се до използването на услугите на „Лео Експрес“ ЕООД, както и начина на удостоверяване правото на получаване на процесните парични средства. К. посочила още „…. В заключение заявявам, че като служител в куриерска фирма Лео Експрес ЕООД съм спазвал всички установени правила във фирмата и съм изисквал необходимите документи при изплащане на парични суми….“.

Тези данни, също не са обсъдени по никакъв начин от органа по приходите.

 

25. Хода на съдебното производство, бе изслушано заключение по назначена съдебно почеркова експертиза. След извършен анализ на всички представени по делото 15 разходни касови ордери и сравнителния материал от подписа и почерка на С. Г., вещото лице Н. С. Н., е направил категорични(л. 589 и сл.), а не вероятностни констатации, че подписите за „Получил сумата“ и ръкописният текст във всеки един от РКО представени от „Лео експрес“ ЕООД са положени от едно и също лице, като подписите за ,,Получил сумата“ и ръкописният текст във всеки един от РКО не са положени от С. Г..

 

26. По искане на ответната администрация, единичната съдебно – почеркова експертиза бе разширена в тройна. За изготвяне на заключение по същата са представени : Заявления за издаване на документи за самоличност на С. Л. Г. от 2014, 2016 г., 2020 г. и 2023 г.; вносна бележка за платена такса; лична карта на С. Л. Г. от 2014 г., 2016 г., 2020 г. и 2023 г.; разписка; квитанция за плащане; Удостоверение за раждане на С. Л. Г.; Наказателно постановление от 2016 г., за наложено административно наказание за загубена лична карта от Г.; уведомление от 2023 г., подписано от Г.. Иззети в открито съдебно заседание са образци от подписа и ръкописен текст изпълнени от С. Г.(л. 646 и сл.); пълномощно, решение на едноличния собственик на капитала и Учредителен акт на „СтефКарс“ ЕООД, подписани от Г.(л. 682).

 

27. Въз основа на анализ на процесните разходни касови ордери № ********** от 08.05.2020г.; № ********** от 12.05.2020г.; № 1300043 866 от 13.05.2020г.; № ********** от 14.05.2020г.; № ********** от 19.05.2020г.; № ********** от 20.05.2020г.; № ********** от 26.05.2020г.; № ********** от 07.05.2020г.; № ********** от 11.05.2020г.; № ********** от 19.05.2020г.; № ********** от 14.05.2020г.; № ********** от 15.05.2020г.; № ********** от 19.05.2020г.; № ********** от 21.05.2020г.; № ********** от 27.05.2020г. и документите съдържащи сравнителни образци от подписа и почерка на С. Г., вещите лица Г. Б. Д., Н. С. Н. и С. П. А., са формирали категорично и еднозначно заключение, за това, че копията на подписите за „Получил сумата“ и ръкописните текстове във всеки един от РКО - обекти на експертизата, в оригинал са изпълнени от едно и също лице, като копията на подписите за „Получил сумата“ и ръкописните текстове във всеки един от РКО - обекти на експертизата, в оригинал не са изпълнени от С. Л. Г..

Казано с други думи, заключенията по назначените в хода на съдебното производство единична и тройна съдебно-почеркови експертизи са напълно еднозначни и безпротиворечиви.

 

28. В отговор на отправено искане по реда на чл. 192 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, от управителя на „Лео Експрес“ ЕООД е заявено(л.643), че дружеството не е сключвало договор със „СтефКарс“ ЕООД.

Представена по делото е и Жалба вх. № 465/2023 от 23.01.2023 г. до Районна прокуратура Пазарджик(л. 50), в която от управителя на „СтефКарс“ ЕООД е заявено оплакване, относно нерегламентирано ползване на данните на дружеството, във връзка с процесните документи представени от „Лео Експрес“ ЕООД.

 

V. За правото :

 

29. С оглед приложения от органа по приходите ред за определяне на основата за облагане, относно приложимото право е необходимо да се посочи следното :

Според разпоредбата на чл. 122, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 от ДОПК – Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; налице са данни за укрити приходи или доходи; когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване; данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28.

В случая, трябва да се съобрази и разпоредбата на чл. 124, ал.2 от ДОПК, според което, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.

 

30. Съотнасянето на цитираните нормативни текстове, налага явния извод, че липсата на първични и вторични счетоводни документи, които съдържат несъмнени данни, въз основа на които е възможно да се определи данъчен финансов резултат от дейността на задължения субект, налага необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите възведени в чл. 122, ал.1 от ДОПК, следва да се приложи особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е, да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие на правоотношението.

Това, разбира се, в никакъв случай не означава, че следва да бъдат напълно игнорирани основните принципи на облагане, възведени в съответния материален закон.

В конкретния случай, въпреки положените усилия, представител на търговското дружество не е бил открит на декларирания адрес за кореспонденция; поради тази причина не е била представена счетоводната отчетност на дружеството; не е била подадена годишна данъчна декларация, констатирани са данни за наличието на стоково парични обороти, които не са декларирал през процесните отчетни периоди. Това е било достатъчно основание да се формира извод, че предпоставките по чл. 122, ал.1 от ДОПК са налице и да породи необходимостта, органа по приходите да предприеме действия по определяне на данъчната основа за облагане с пряк и косвен данък по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.

 

31. За да определи процесните фискални задължения, органа по приходите е приел, че „СтефКарс“ ЕООД е осъществило облагаеми по реда на ЗДДС доставки за м. април 2020 г. в общ размер на 4450,00лв. и за м. май 2020 г. в общ размер на 41090,00лв., с включен в стойността данък върху добавената стойност и е реализирало през м. май 2020 г. приход в общ размер на 45540,00лв.

 

32. Според чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.

В сравнение с националната правна норма, определението възведено в чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., относно общата система на данъка върху добавената стойност е лаконично, конкретно и съответно лесно приложимо - „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Според посочения текст от Директивата, доставка като проявен юридически факт ще е налице, когато едно данъчно задължено лице прехвърли /предостави/ конкретна материална вещ и овласти получателя да се разпорежда фактически с нея като неин собственик. Ясно при това положение е, че начинът и формата на придобиване на правото на собственост в случая са без значение.

В тази насока, в Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 е указано, че „…националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик…“

 

33. Извода си, че в случая са налице облагаеми доставки, осъществени от данъчно задължено лице и въз основа на тези доставки същото лице е формирало облагаема с пряк данък печалба, органа по приходите е основал единствено на представените от дружеството куриер разходни касови ордери и справка за доставени пратки; на лишените от всяка конкретика писмени обяснения, представени от М. О. З. от гр. Пазарджик и П. К. П. от с. Смилец, обл. Пазарджик; и на заключението на вещо лице по назначена в хода на ревизията почеркова експертиза, което е основано на данните от само три, от всички петнадесет разходни касови ордери. Както се посочи в предходния раздел на настоящото решение, дори този ограничен обем от данни, не е обсъден по никакъв начин от органа по приходите. Не са обсъдени и останалите събрани в хода на ревизията документи. Всъщност, основна част от ревизионния доклад заема, лишеното от всякакъв смисъл, буквално възпроизвеждане на съдържанието на исканията за представяне на документи и писмени обяснения, отправени до С. Г., управител на „СтефКарс“ ЕООД.

 

34. В случая, органа по приходите не е посочил, поради какви причини е решил, че предмет на всички куриерски пратки са не нещо друго, а части за автомобили. Единствената индиция в тази насока са напълно неясните предположения на М. О. З. и на П. К. П. за това, че вероятно в случая става реч за резервни части за автомобил или велосипед.

Тези несигурни предположения на З. и П., са били напълно достатъчни за органа по приходите, да приеме за несъмнено установен факт, че в случая, „СтефКарс“ ЕООД е доставяло на лицата посочени в справката представена от дружеството-куриер, именно резервни части за автомобили. Това пък от своя страна е послужило като основание, ревизиращите органи по неясно какви критерии, да изберат измежду множеството подобни, конкретни трима онлайн търговци на резервни части за автомобили, и без да са налице каквито и да е данни за естеството на конкретните стоки, единствено въз основа на данните от годишните финансови отчети на същите, да се определи среден коефициент на надценка от 1,29, като той да се приложи спрямо предполагаемите доставки на „СтефКарс“ ЕООД.

 

35. На следващо място, само в един от петнадесетте разходни касови ордера е посочено името С. Г.. Останалите не съдържат никакви конкретни данни относно физическото лице, което реално е приело процесните парични суми. В този контекст трябва да се посочи следното :

Касовият ордер се използва в практиката за документиране на изплащането или приемането на парични средства от каса на търговско предприятие. Тоест, разходният касов ордер е единичен, вътрешен документ, който служи за отчитането на парични средства. Касовите ордери, нямат нарочна нормативна регламентация и някакви специални, нормативно установени изисквания за необходим минимум от данни(тоест реквизити), които трябва да съдържат. По правното си естество, те могат да бъдат определени като първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, което ще рече, че следва да съдържат най-малко следните данни : наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; дата на издаване; наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. Очевидно, това изискване в случая не е изпълнено – не са посочени данните относно лицето, на което реално са изплатени сумите. Все в този смисъл, трябва да се съобрази, че разходния касов ордер е вътрешен счетоводен документ, тоест същия се използва във възприетата от съответното предприятие вътрешната организация на дейността по отчитане на паричните средства. В конкретния случай се констатира, че явно възприетата форма на съставяне на разходни касови ордери в предприятието на „Лео Експрес“ ЕООД, изисква когато сумата се изплаща на физическо лице, представител на юридическо лице или пък на друго физическо лице на ред „…Изплатена на:…“, да се впишат име, фамилия и единен граждански номер на физическото лице, което реално приема сумата, като същото се подпише на документа, а на ред „… Да се брои на :…“ и на ред „Получил сумата :..“, да се впише лицето, което е приобретател на паричната сума, в чиято полза тя се изплаща от касата на предприятието. В случая каза се, освен в един от разходните касови ордери в които са посочени име и фамилия на физическото лице, тези изисквания не са спазени и не е посочено нито името, нито единния граждански номер на физическото лице, което реално е приело посочените в документа парични суми. В първичните счетоводни документи са вписани единствено фирмата и единния идентификационен код на „СтефКарс“ ЕООД, която информация е общоизвестна в публичния търговски регистър.

 

36. Посочи се в т. 27 от настоящото решение, че еднозначното и безпротиворечиво заключение, както по единичната, така и по тройната съдебно-почеркови експертизи е, че копията на подписите за „Получил сумата“ и ръкописните текстове във всеки един от РКО - обекти на експертизата, в оригинал са изпълнени от едно и също лице, като копията на подписите за „Получил сумата“ и ръкописните текстове във всеки един от РКО - обекти на експертизата, в оригинал не са изпълнени от С. Л. Г..

Все в тази насока трябва да се добави и факта, че между „Лео Експрес“ ЕООД, като куриер и „СтефКарс“ ЕООД, като ползвател на куриерски услуги, не е налице сключен договор.

37. Това, както и съжденията развити в т. 35 от настоящото решение, изключват възможността, удостоверителните волеизявления, обективирани в процесните петнадесет разходни касови ордери, относно физическото лице което е приело сумата и относно юридическото лице в чиято полза е посочено, че е изплатена същата, да бъдат приети за истинни. Казано с други думи, въпросните касови ордери, сами по себе си удостоверяват извършено плащане на парични суми от касата на „Лео Експрес“ ЕООД, но не могат да бъдат ценени като несъмнени доказателства за това, че тези парични суми са изплатени в полза на „СтефКарс“ ЕООД и реално са получени от същото това дружество.

 

38. Както се посочи, според чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Това означа, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред, материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации за проявлението на конкретни факти и обстоятелства. В процесния ревизионен доклад обаче, конкретни, точни и ясни фактически констатации няма изложени. На следващо място, посочените от органа по приходите основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не се основават и подкрепят от събраните по делото доказателства.

Крайният извод при това положение е че ревизионния акт в процесната негова част е необоснован и постановен при неправилно приложение на материалния закон.

 

VІ. За разноските :

 

39. Констатираната незаконосъобразност на ревизионния акт, предполага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Според представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с § 2 от ДОПК и платежни документи, те се констатираха в размер на 1970,00лв.

 

Ето защо, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р- Р-16001322002679-091-001 от 02.02.2023г., издаден от В. И. И., на длъжност началник сектор в Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите, като орган възложил ревизията и Р. Б. Т., на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 218 от 20.06.2023 год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, с който спрямо “СтефКарс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Аканджиево, ул. 24, № 2 общ. Белово, обл. Пазарджик, за отчетен период 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. са определени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 741,67 лв.; за отчетен период 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. са определени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 6848,33лв. ; определени са общо задължения за лихви за просрочие при разчитането им с бюджета в общ размер на 2046,74 лв.; за отчетен период 01.01.2020 г. 31.12.2020 г. са определени задължения за корпоративен данък в размер на 1016,91 лв. и лихви за просрочие при разчитането му в размер на 165,74лв.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София, [улица], да заплати на “СтефКарс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Аканджиево, ул. 24, № 2 общ. Белово, обл. Пазарджик, сумата от 1970,00(хиляда деветстотин и седемдесет)лева, представляваща извършени разноски от същото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.