Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 23.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8344 по
описа за 2017
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №18132 от
09.11.2016г., постановено по гр.дело №15601/2015г. по описа на СРС, ГО, 124
с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че Е.К.М. дължи на „Т.С.”
ЕАД сумите 4770,91 лева цена за потребена топлинна енергия за периода от м.12.2011г.
до м.04.2014г., за топлоснабден имот с аб.№225392, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 09.01.2015г.- датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, до окончателното и изплащане, и 821,14 лева обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.01.2012г. до 16.12.2014г.,
като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски по делото в размер на 628,18 лв в исковото производство и 537,56
лева в заповедното производство. Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „М.Е.”ООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника Е.К.М.. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо в частта
за дължими суми за главница и лихви за периода от м.12.2011г. до м.04.2013г.,
тъй като за същия период е постановено влязло в сила решение между страните със
същия предмет. В останалата част твърди, че решението е неправилно, без да сочи
конкретни пороци. Ето защо моли обжалваното решение да бъде обезсилено като
недопустимо, съответно- отменено като неправилно в обжалваната му част, а
предявените искове– отхвърлени. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо в посочената от
жалбоподателя част. С представеното по делото решение от 04.11.2015г. по
гр.д.№15577/2013г. на СРС, 46 състав, влязло в сила на 04.12.2015г., е признато
за установено, че ответникът- жалбоподател в настоящото производство Е.К.М. не дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2009г.-м.02.2010г.,
мораторна лихва върху главницата и цена за услугата дялово разпределение за
същия период. Действително този период е предхождащ процесния. С абзац втори от
диспозитива на същото решение обаче, ответникът М. е осъден да заплати на ищеца
в настоящото производство сумата 5959,78 лева- стойност на доставена топлинна
енергия за имот с абонатен №225392 за периода м.04.2010г.
до м.04.2013г., ведно с мораторна лихва върху
главницата в размер на 831,70 лева за периода от 01.06.2010г. до 17.06.2013г.,
както и законна лихва от 17.06.2013г. до окончателното изплащане. Следователно
за стойността на доставената топлинна енергия за процесния имот за периода от м.12.2011г.
до м.04.2013г. включително, между същите
страни е постановено влязло в сила на 04.12.2015г. решение. Съгласно
разпоредбата на чл.299 ГПК спор,
разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван и повторно
заведеното дело се прекратява служебно от съда. Обжалваното решение в тази част
подлежи на обезсилване.
В останалата му обжалвана
част решението е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. Решението на СРС е и правилно в тази част, като на основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Настоящият състав
намира за необходимо да добави и следното:
Установено е по делото, че
процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така,
че ответникът е собственик на процесния
апартамент, което обстоятелство се установява от представения нотариален акт.
Следователно ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ /приложима редакция, нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./.
Съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също така въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза, че размерът
на главницата за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до
м.04.2014г. е 1664,85 лева, а мораторната лихва върху тази главница- 144,99
лева.
Ето защо
въззивната жалба се явява частично основателна, а първоинстанционното решение
следва да бъде отчасти обезсилено и потвърдено в останалата му част.
По разноските:
С оглед изхода на
делото ищецът има право на разноски в размер на общо 377,28 лева за заповедното и исковото
производство- съразмерно на уважената част от исковете, както и 100 лева за защита от юрисконсулт. Ответникът
има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Съдът намира
основателно възражението на ищеца и ответник по жалбата за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е в размер на 1800 лева за първата инстанция
и 1700 лева за въззивната. С голед фактическата и правна сложност на спора
съдът намира, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ответника- жалбоподател следва да се намали до 500 лева за първата инстанция и
300 лева за втората инстанция, или общо 800 лева. Следователно на ответника
следва да се присъдят 622,24 лева-
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА решение
№18132 от 09.11.2016г., постановено по гр.дело №15601/2015г. по описа на СРС,
ГО, 124 с-в В ЧАСТТА с която е признато
за установено по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че Е.К.М. дължи на „Т.С.” ЕАД суми над 1664,85 лева- цена за потребена топлинна енергия и за периода от м.12.2011г. до м.04.2013г. включително, за топлоснабден имот с аб.№225392, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 09.01.2015г.- датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното и изплащане, както и суми над 144,99 лева- обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 31.01.2012г. до 16.12.2014г. и
прекратява производството в тази му част на основание чл.299, ал.2 ГПК.
ОТМЕНЯ решение №18132 от
09.11.2016г., постановено по гр.дело №15601/2015г. по описа на СРС, ГО, 124 с-в В ЧАСТТА с която ответникът е осъден да заплати на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направени разноски в исковото и
заповедното производство над сумата от 477,28 лева.
ОСЪЖДА „Т.С.”ЕАД с
ЕИК******** да заплати на Е.К.М. с ЕГН:********** на основание на чл.78, ал.3
от ГПК сумата от общо 622,24 лв.
разноски по делото за двете съдебни инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „М.Е.”ООД.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/