Присъда по дело №395/2020 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 42
Дата: 8 септември 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.)
Съдия: Георги Любенов Йорданов
Дело: 20202220200395
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 42
гр. Нова Загора , 08.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
и прокурора Пламен Митков Славов (РП-Сливен)
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20202220200395 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата М. АЛ. Н., родена на 01.04.1959 г. в гр. Нова Загора, с постоянен
адрес – гр.Нова Загора, ул. „Любен Каравелов“ № 11, българка, български гражданин,
образование – висше, омъжена, месторабота – главен инспектор в Отдел „Здравеопазване на
животните“ към ОДБХ гр.Сливен, неосъждана, ЕГН ********** ЗА ВИНОВНА в това, че:
На 26.01.2017 г. в гр.Нова Загора, на ул. „Хан Аспарух“ №33, при условията на
продължавано престъпление, самоволно не по установения от закона ред, осъществила едно
оспорвано от другиго – ИР. ТР. К., Ив. Тр. К., Д. ТР. К. и СТ. ТР. Д., чуждо действително
или предполагаемо право, а именно право на собственост по отношение на недвижим имот –
сграда с идентификатор 51809.503.3198.2 по Кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Нова Загора, находяща се с административен адрес гр.Нова Загора, на ул. „Хан
Аспарух“ №33, като случаят не е маловажен и деянията са извършени както следва:
На 26.01.2017 г. в гр.Нова Загора, ул. „Хан Аспарух“ №33, самоволно, не по установения от
закона ред осъществила едно оспорвано от другиго – ИР. ТР. К., Ив. Тр. К., Д. ТР. К. и СТ.
ТР. Д., чуждо действително или предполагаемо право – право на собственост, по отношение
на недвижим имот – сграда с идентификатор 51809.503.3198.2 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Нова Загора подавайки заявление - вх. № РД-04-
322/26.01.2017г. до „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД гр. Сливен, за
прехвърляне на партида – с клиентски номер №52777, с титуляр ИР. ТР. К. на свое име,
1
която на 05.04.2017г. е закрита служебно от „ВиК Сливен“ ООД, поради липса на законово
основание за съществуването и по този начин е преустановено водоподаването към сграда с
идентификатор 51809.503.3198.2.
На 26.01.2017 г. в гр.Нова Загора, ул. „Хан Аспарух“ №33, самоволно, не по установения
от закона ред осъществила едно оспорвано от другиго – ИР. ТР. К., Ив. Тр. К., Д. ТР. К. и
СТ. ТР. Д., чуждо действително или предполагаемо право – право на собственост, по
отношение на недвижим имот – сграда с идентификатор 51809.503.3198.2 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Нова Загора, подавайки молба - вх. №
6406723/26.01.2017г. до „ЕVN България“ – „Електроразпределение юг“ ЕАД, с което
неправомерно е прехвърлила партида – обект ИТН 2227271 заведен с клиентски №
********** с титуляр ИР. ТР. К., на свое име с клиентски № ********** и по този начин е
възпрепятствано ползването на електроенергия в сграда идентификатор 51809.503.3198.2 от
ИР. ТР. К., Ив. Тр. К., Д. ТР. К. и СТ. ТР. Д., с което е осъществила състава на чл. 323 ал. 1,
вр. чл. 26 ал. 1 от НК, но на основание чл. 323 ал. 3 от НК, НЕ И СЕ НАЛАГА
НАКАЗАНИЕ.
ПРИЗНАВА подсъдимата М. АЛ. Н. със снета по горе самоличност за НЕВИННА В ТОВА,
че на 22.05.2017 г. в гр.Нова Загора, ул. „Хан Аспарух“ №33 самоволно, не по установения
от закона ред осъществила едно оспорвано от другиго – ИР. ТР. К., Ив. Тр. К., Д. ТР. К. и
СТ. ТР. Д., чуждо действително или предполагаемо право - право на собственост, по
отношение на недвижим имот – сграда с идентификатор 51809.503.3198.2 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Нова Загора, като заключила пътната врата водеща
към имота със синджир и катинар, премахнала оградата и по този начин е ограничила
достъпа до горепосочения имот на ИР. ТР. К., Ив. Тр. К., Д. ТР. К. и СТ. ТР. Д., и я
ОПРАВДАВА ПО ПОВДИГНАТОТО СРЕЩУ НЕЯ ОБВИНЕНИЕ по чл. 323 ал.1 от НК.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Сливенски
окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 395/2020 г.по описа на РС – Нова Загора, изготвени
на 23.09.2021 г.

Обвинението срещу подсъдимата М. А. Н. е по чл. 323 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че в
периода от 26.01.2017 г. до 22.05.2017 г. в гр.Нова Загора, на ул. „Хан Аспарух“ №33, при
условията на продължавано престъпление, самоволно не по установения от закона ред,
осъществила едно оспорвано от другиго – И. Т. К., И. Т. К., Д. Т. К. и С. Т. Д., чуждо
действително или предполагаемо право, а именно право на собственост по отношение на
недвижим имот – сграда с идентификатор 51809.503.3198.2 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Нова Загора, находяща се с административен адрес гр.Нова
Загора, на ул. „Хан Аспарух“ №33, като случаят не е маловажен и деянията са извършени
както следва:
На 26.01.2017 г. в гр.Нова Загора, ул. „Хан Аспарух“ №33, самоволно, не по установения от
закона ред осъществила едно оспорвано от другиго – И. Т. К., И. Т. К., Д. Т. К. и С. Т. Д.,
чуждо действително или предполагаемо право – право на собственост, по отношение на
недвижим имот – сграда с идентификатор 51809.503.3198.2 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Нова Загора подавайки заявление - вх. № РД-04-
322/26.01.2017г. до „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД гр. Сливен, за
прехвърляне на партида – с клиентски номер №52777, с титуляр И. Т. К. на свое име, която
на 05.04.2017г. е закрита служебно от „ВиК Сливен“ ООД, поради липса на законово
основание за съществуването и по този начин е преустановено водоподаването към сграда с
идентификатор 51809.503.3198.2.
На 26.01.2017 г. в гр.Нова Загора, ул. „Хан Аспарух“ №33, самоволно, не по установения
от закона ред осъществила едно оспорвано от другиго – И. Т. К., И. Т. К., Д. Т. К. и С. Т. Д.,
чуждо действително или предполагаемо право – право на собственост, по отношение на
недвижим имот – сграда с идентификатор 51809.503.3198.2 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Нова Загора, подавайки молба - вх. № 6406723/26.01.2017г. до
„ЕVN България“ – „Електроразпределение юг“ ЕАД, с което неправомерно е прехвърлила
партида – обект ИТН 2227271 заведен с клиентски № ********** с титуляр И. Т. К., на
свое име с клиентски № ********** и по този начин е възпрепятствано ползването на
електроенергия в сграда идентификатор 51809.503.3198.2 от И. Т. К., И. Т. К., Д. Т. К. и С.
Т. Д..
На 22.05.2017 г. в гр.Нова Загора, ул. „Хан Аспарух“ №33 самоволно, не по установения от
закона ред осъществила едно оспорвано от другиго – И. Т. К., И. Т. К., Д. Т. К. и С. Т. Д.,
чуждо действително или предполагаемо право - право на собственост, по отношение на
недвижим имот – сграда с идентификатор 51809.503.3198.2 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Нова Загора, като заключила пътната врата водеща към имота
със синджир и катинар, премахнала оградата и по този начин е ограничила достъпа до
горепосочения имот на И. Т. К., И. Т. К., Д. Т. К. и С. Т. Д..
Така повдигнатото обвинение се поддържа в съдебно заседание от прокурора. Счита, че на
подсъдимата Н. следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, като се
вземат предвид добрите характеристични данни, обстоятелството, че от деянието е минало
доста време, същата е предприела действия, след влизане на съдебното решение в сила,
насочени към възстановяване на предишното фактическо положение. В тази връзка предлага
да и бъде наложено наказание „Пробация“ за 6 месеца с двете задължителни пробационни
мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично и
1
Задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Довереникът на частния обвинител, адв. М., заявява, че е солидарна с всичко казано от
представителя на държавното обвинение, както и направения от него анализ на
доказателствения материал, така и предложението за вида и размера на наказанието. Счита,
че подсъдимата е извършила, както от обективна и субективна страна деянието, за което е
повдигнато обвинение и моли да бъде призната за виновна и да и бъде наложено наказание.
Подсъдимата не се признава за виновна и моли да бъде оправдана.
Редовно упълномощеният и защитник, адв. Д. счита, че обвинението не е доказано и моли
подзащитната му да бъде оправдана.
В обвинителния акт е описана следната фактическа обстановка:
Свидетелите С. Т. Д., И. Т. К., Д. Т. К. и И. Т. К. притежавали сграда с идентификатор
51809.503.3198.2 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Нова Загора,
находяща се на административен адрес гр.Нова Загора, ул. „Хан Аспарух“ № 33, с един
етаж, с площ по кадастралната карта 52 кв.м.,с начин на трайно ползване: жилищна сграда,
еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор 51809.503.3198 по КККР на
гр.Нова Загора, одобрени със Заповед № РД-18-56/31.08.2010 г. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение: със Заповед № 18-462/19.01.2016 г. на Началник СГКК
гр.Сливен, поземления имот, находящ се на административен адрес гр.Нова Загора, п.к.8900,
ул. „Хан Аспарух“ № 33, с площ по кадастралната карта 588 кв.м., с трайно предназначение
на територията:урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, със стар
идентификатор: няма, с номер по предходен план: 3198, квартал:132, парцел 9, при съседи
на поземления имот: 51809.503.3199, 51809.503.3200, 51809.503.3201, 51809.503..5267,
51809.503.3197, 51809.503.3196.
Свидетелите С. Т. Д., И. Т. К., Д. Т. К. и И. Т. К. придобили посочената сграда по
наследство от техния баща и общ наследодател Т.И.К. /починал на 05.01.1983 г./.Същият
построил жилищната сграда в дворното място, която било собственост на майка му –
И.И.К.., след учредено в негова полза право на строеж през 1971 г.В същото дворно място
имало изградени още две сгради – жилищна сграда, еднофамилна с идентификатор
51809.503.3198.1 и постройка на допълващо застрояване с идентификатор 51809.503.3198.3.
Дворното място с идентификатор 51809.503.3198 било придобито от И.И.К.. с Нотариален
акт № 79, том I, дело 288/27.12.1952 г. на Новозагорски районен съдия, издаден на
основание чл.2 и чл.3 от Указа за ликвидиране на отношенията по законите за уреждане на
собствеността върху дадени или заети места за жилища на бездомници и на основание
чл.13, чл.14 и чл.15 от Закона за собствеността /отм./
След като придобила посоченото дворно място, И.И.К.. построила жилищна сграда в
северната му част /сграда с идентификатор 51809.503.3198.1/ и стопанска постройка в
южната част на имота /сграда с идентификатор 51809.503.3198.3/.През 1971 г. И.И.К..
учредила в полза на сина си Т.И.К. право на строеж за построяване на жилищна сграда в
югозападната част на дворното място.Същият построил жилищната сграда с идентификатор
51809.503.3198.2, където се установил да живее със семейството си.Ползвал сградата до
смъртта си през 1983 г., след което наследниците му – свид.С. Т. Д., свид.И. Т. К., свид.Д. Т.
К. и свид.И. Т. К. продължили да владеят и ползват трайно имота.
Междувременно с Нотариален акт № 160 том I, дело 393/1978 г. на Новозагорски районен
съдия И.И.К.. прехвърлила собствеността върху дворното място и построената в северната
2
му част жилищна сграда с идентификатор 51809.503.3198.1 на дъщеря си Д.И.Д., като извън
обхвата на прехвърлителната сделка останала построената от Т.К. жилищна сграда.
Впоследствие с Нотариален акт № 62, том I, дело № 136/10.02.1993 г. на Новозагорски
районен съдия Д.И.Д. е прехвърлила на С.П.Н. собствеността върху дворното място, ведно с
жилищната сграда в северния му част, стопански сгради и подобрения, като отново извън
прехвърлителната сделка е останала жилищната сграда построена от Т.К. и ползвана от
неговите наследници.
Достъпа до жилищната сграда с идентификатор 51809.503.3198.2, собственост на свид.С. Т.
Д., свид.И. Т. К., свид.Д. Т. К. и свид.И. Т. К. се осъществявал чрез отделен вход от улица
„Хан Аспарух“ и бетонова пътека покрай северната имотна граница, стигаща до самата
сграда.Жилищната постройка била отделена от останалата част от имота посредством ограда
от мрежа, която е била отразена по действащия ПУП на гр.Нова Загора, одобрен със Заповед
№ 379/21.11.1991 г.Сградата разполагала с отделен водомер с партида № 52777, която се
водила на името на свид.И.К. и отделна партида за елетроснабдяване към „ЕВН България
Електроразпределение-юг АД“ с измервателна точка 2227271, която също се водила на
името на свид.И.К..Свид.И.К. заплащала сметките за потребените ток и вода, както и
дължимите местни данъци към Община Нова Загора.Същата ползвала сградата и
извършвала при необходимост ремонтни дейности по нея.Свид.Д.К., който работил в
гр.София, също ползвал жилищната сграда, включително и за по-продължително време,
когато се прибирал в гр.Нова Загора.Установи се,обаче,че процесната сграда не е била
снабдена с ел.енегрия и подаването и е било изключено през 2016г.и от този момент
сградата не е била ползвана като жилищна и е била необитаема.В тази връзка св.Д. разпитан
в с.з. от 08.09.2021г.заяви,че извършвайки ремонт на покрива на жилищната сграда в имота
през,собственост на подсъдимата,през 2016г.забелязал,че къщата била обрасла с бурени и е
необитаема.
С Договор за доброволна делба акт № 75, том V, рег. № 3106/13.06.2016 г. С.П.Н. и К.А.Н.
са поставили в дял първи и единствен на подс.М.Н., освен съсобствените си дворно място
/поземлен имот с идентификатор 51809.503.3198/, жилищна сграда /сграда с идентификатор
51809.503.3198.1/ и стопанска постройка /сграда с идентификатор 51809.503.3198.3/ и
жилищната сграда с идентификатор 51809.503.3198.2, собственост на свид.С.Д., свид.И.К.,
свид.Д.К. и свид.И.К..Това е станало, въпреки, че от приложената към договора извадка от
кадастралния регистър на недвижимите имоти от 10.03.2016 г.относно ЕКАТТЕ: 51809 е
видно, че за сградата с идентификатор 51809.503.3198.2 няма данни за собственик и за типа
на вещното право върху нея.За останалите имоти изрично е отразено, че същите са
собственост на С.П.Н..По този начин с посочения договор за доброволна делба подсъдимата
М.Н. фактически придобила собствеността върху жилищната сграда с идентификатор
51809.513.3198.2, без съгласието и знанието на действителните й собственици – свид.С.Д.,
свид.И.К., свид.Д.К. и свид.И.К..
През месец ноември 2016 г. подс.М.Н. посетила в дома му свид.И.К. и му поставила въпроса
за това кой ще събаря въпросната къща – тя или те, тъй като дворното място било нейна
собственост.Свид.К. й отвърнал, че никой не й оспорва собствеността на дворното място, но
къщата си е тяхна, като подс.Н. му споменала, че в тази ситуация работата ще стигне до
съд.Свид.И.К. споделил за срещата си с обвиняемата със сестрите си и с брат си Д.К. и след
като установили, че притежаваната от тях жилищна сграда е вече собственост на
подсъдимата М.Н. решили да заведат гражданско дело, за да защитят правата си.На
23.01.2017 г. свид.С.Д., свид.И.К., свид.Д.К. и свид.И.К. подали искова молба в Районен съд
гр.Нова Загора, по повод, на която било образувано гр.д. № 64/2017 г.
3
Горната фактическа обстановка се доказва от посочените в отделните абзаци писмени
доказателства и е безспорно установена.
Въпреки заведеното от пострадалите гражданско дело подсъдимата М.Н. самоволно и без
съгласието на действителните собственици на сградата идентификатор 51809.503.3198.2,
независимо, че правото й на собственост е било оспорено по надлежния ред, решила да
прехвърли водоподаването и електрозахранването към нея на свое име.За целта подала
заявление с вх. № РД -04-322/26.01.207 г. във ВиК ЕООД гр.Сливен, въз основа на което
титулярът на партида № 52777, която се водила на името на свид.И.К. бил променен на
нейно име.Впоследствие от страна на ВиК ЕООД гр.Сливен служебно е заличена партида №
52777, тъй като е установено, че изграденото второ водопроводно отклонение за ПИ с
идентификатор 51809.503.3198 е незаконно по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от Наредба №
4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.Посоченото второ водопроводно
отклонение било прекъснато и поставения водомер бил пломбиран, за което е съставен
констативен протокол от 05.04.2017 г.
За прехвърлянето на електрозахранването към въпросната жилищна сграда, обв.М.Н. подала
в „ЕВН България Електроразпределение-юг“ АД молба с вх. № 6406723/26.01.2017 г. въз
основа, на която измервателната точка с номер 2227271 от 04.02.2017 г. била прехвърлена от
клиентски номер ********** с титуляр свид.И. Т. К. на клиентски номер ********** с
титуляр обв.М. А. Н. .
Едновременно с това на 27.01.2017 г. и на 08.12.2017 г. подсъдимата М.Н. отправила
нотариални покани до свид.И. Т. К. и свид.И. Т. К. да й предадат владението върху сградата
с идентификатор 51809.503.3198.2, както и да я освободи от техните движими вещи, които
се намирали там.
Обвинението твърди,че на 22.05.2017 г. подсъдимата М.Н., самоволно и без съгласието на
свид.С.Д., свид.И.К., свид.Д.К. и свид.И.К., въпреки че гражданското дело, с което било
оспорено правото й на собственост не било приключило премахнала част от оградната
мрежа, с която сградата с идентификатор 51809.503.3198.2 била отделена от останалата част
от имота и заключила пътната врата, чрез която сградата имала достъп до улицата със
синджир и катинар.По този начин ограничила достъпа до имота на свид.С.Д., свид.И.К.,
свид.Д.К. и свид.И.К., които до този момент посещавали периодично жилищната сграда,
въпреки заведеното гражданско дело.Преди това последно имота бил посетен от свид.И.К.
на 16.05.2017 г..На 22.05.2017 г. същата се прибрала от с.Млекарево, общ.Нова Загора и
установила, че пътната врата е заключена със синджир и катинар, след което подала жалба в
Районна прокуратура гр.Нова Загора.
На 01.06.2017 г. свид.Д.К. се прибрал в гр.Нова Загора от гр.София и когато отишъл до
жилищната сграда, установил, че пътната врата е заключена с катинар и синджир.Обадил се
по телефона на брат си – свид.И.К., който му казал, че НЕ ЗНАЕ кой е заключил пътната
врата.Същото му казала и свид.И.К., след като разговарял и с нея.Обстоятелството, че
достъпа до имота е ограничен станало известно и на живущите в съседство -свид.К.Г.,
свид.З.К. – Д. и свид.М.С..Никоя от изброените свидетелки не твърди,че поставянето на
катинара,както и събарянето на оградата са извършени от подсъдимата.Тези факти не се
твърдят и от пострадалите.Последните само изразяват предположение,че актовете са
извършени от подсъдимата,тъй като тя има интерес от това.
Междувременно с Решение № 188/31.10.2017 г. Районен съд гр.Нова Загора признал за
установено по отношение на обв.М. А. Н. , че недвижим имот – сграда с идентификатор
4
51809.503.3198.2 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Нова Загора,
находяща се на административен адрес гр.Нова Загора, ул. „Хан Аспарух“ № 33, с един
етаж, с площ по кадастралната карта 52 кв.м.,с начин на трайно ползване:жилищна сграда,
еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор 51809.503.3198 по КККР на
гр.Нова Загора, одобрени със Заповед № РД-18-56/31.08.2010 г. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение: със Заповед № 18-462/19.01.2016 г. на Началник СГКК
гр.Сливен, поземления имот, находящ се на административен адрес гр.Нова Загора, п.к.8900,
ул. „Хан Аспарух“ № 33, с площ по кадастралната карта 588 кв.м., с трайно предназначение
на територията:урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, със стар
идентификатор: няма, с номер по предходен план: 3198, квартал:132, парцел 9, при съседи
на поземления имот: 51809.503.3199, 51809.503.3200, 51809.503.3201, 51809.503.5267,
51809.503.3197, 51809.503.3196 е собственост на свид.С. Т. Д., свид.И. Т. К., свид.Д. Т. К. и
свид.И. Т. К..С Решение № 56/12.04.2018 г. по ВГД № 59/2018 г. Окръжен съд гр.Сливен е
потвърдил решението на първоинстанционния съд.С Определение № 103/06.03.2019 г. по
гр.д. № 3527/2018 г. ВКС гр.София не е допуснал касационно обжалване на посоченото
решение на въззивната инстанция.
След влизане в сила на съдебното решение, подсъдимата М.Н. преустановила
самоуправните действия, като на неустановена дата през месец април 2019 г. е премахнала
синджира и катинара на пътната врата, водеща до сградата с идентификатор
51809.503.3198.2.На 05.04.2019 г. подсъдимата Н. подала заявление до „ЕВН България
Електроразпределение-юг“ АД с вх. № 8202005/05.04.2019 г. за отписване на ИТН 2227271
от нейният клиентски номер.На 05.04.2019 г. подсъдимата Н. подала също така и заявление
до „ВиК“ гр.Сливен с вх. №РД-04-1290/05.04.2019 г. за промяна на титуляра на партидата за
отчитане на водоснабдяването по отношение на имота, собственост на свид.С. Т. Д., свид.И.
Т. К., свид.Д. Т. К. и свид.И. Т. К..
Установи се още от удостоверение на „В и К“-Сливен ООД /на л.106 от делото/и писмо изх.
№РД-04-1255/19.08.2021г.на същото дружество,изпратено до настоящия съд,че партида с
абонатен №52777/която е била на името на Ир.К.,а в последствие прехвърлена на името на
подсъдимата/ „е заличена служебно от В и К оператора,поради липса на основание за
наличието и“.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Съдът счита, че обвинението в частта,в която подсъдимата е била поставила катинар на
имота и премахнала оградата в имота не се подкрепя от никакви доказателства.Нито
гласни,а още по-малко и писмени.В тази връзка са изказани предположения на пострадалите
лица,че най-вероятния извършител е подсъдимата,тъй като е заинтересована и поради
възникналия спор между нея и тях.
Освен липсата на авторство,не се установи и времето когато е извършено деянието.В
обвинителния акт се твърди,че на 22.01.2017г.то било извършено.Установи се единствено,че
на тази дата св.Ир.К. е констатирала поставянето на катинара и премахването на
оградата,защото на този ден е посетила имота и нищо повече.разпитаните съседи също не
удостоверяват нито времето нито извършителя на това деяние.Затова единствения възможен
извод е че подс.М.Н. следва да бъде оправдана по повдигнатото обвинение в тази част.
Съдът приема,че подс.Н. е предприела самоуправни действия,прехвърляйки партиди от
името на св.Ир.К. на свое име,във ВиК и в ЕВН.Затова са налице категорични писмени
доказателства,които не се оспорват.В резултат на тези действия на подсъдимата и двете
5
партиди са били прехвърлени на нейно име,а в последствие партидата във ВиК е била
заличена,но не по вина на подсъдимата.
Съдът приема за установено и че след като е „загубила“горепосоченото граждански дело
подсъдимата САМА е предприела действия да възстанови фактическото и правно
положение,съществувало преди извършване на самоуправните действия от нейна страна.В
тази връзка следва да се отбележи,че надлежните органи в лицето на разследващите такива и
прокуратурата са длъжни в хода на досъдебното производство да предупредят извършителя
да възстанови предишното положение.Подсъдимата дори без подобно действие от страна на
органите е възстановила положението,което следва да се отчете в нейна полза,в смисъл,че
дори и без такова предупреждение е действала със съзнанието,че е извършила
нередност,последиците от която е необходимо да заличи.
Съдът счита,че следва да се има пред вид и обстоятелството,че от извършване на деянието и
заличаването на последиците от същото е изминал голям период от време.Освен това
подсъдимата се характеризира с много добри характеристични данни,събрани по делото,тя е
с висше образование и се ползва с авторитет в обществото-добре позната е на
обществеността в гр.Н.Загора и общината.
С оглед горното след като,на 26.01.2017 г. в гр.Нова Загора, на ул. „Хан Аспарух“ №33, при
условията на продължавано престъпление, самоволно не по установения от закона ред,
осъществила едно оспорвано от другиго – И. Т. К., И. Т. К., Д. Т. К. и С. Т. Д., чуждо
действително или предполагаемо право, а именно право на собственост по отношение на
недвижим имот – сграда с идентификатор 51809.503.3198.2 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Нова Загора, находяща се с административен адрес гр.Нова
Загора, на ул. „Хан Аспарух“ №33, като случаят не е маловажен и деянията са извършени
както следва:
На 26.01.2017 г. в гр.Нова Загора, ул. „Хан Аспарух“ №33, самоволно, не по установения от
закона ред осъществила едно оспорвано от другиго – И. Т. К., И. Т. К., Д. Т. К. и С. Т. Д.,
чуждо действително или предполагаемо право – право на собственост, по отношение на
недвижим имот – сграда с идентификатор 51809.503.3198.2 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Нова Загора подавайки заявление - вх. № РД-04-
322/26.01.2017г. до „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД гр. Сливен, за
прехвърляне на партида – с клиентски номер №52777, с титуляр И. Т. К. на свое име, която
на 05.04.2017г. е закрита служебно от „ВиК Сливен“ ООД, поради липса на законово
основание за съществуването и по този начин е преустановено водоподаването към сграда с
идентификатор 51809.503.3198.2.
На 26.01.2017 г. в гр.Нова Загора, ул. „Хан Аспарух“ №33, самоволно, не по установения
от закона ред осъществила едно оспорвано от другиго – И. Т. К., И. Т. К., Д. Т. К. и С. Т. Д.,
чуждо действително или предполагаемо право – право на собственост, по отношение на
недвижим имот – сграда с идентификатор 51809.503.3198.2 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Нова Загора, подавайки молба - вх. № 6406723/26.01.2017г. до
„ЕVN България“ – „Електроразпределение юг“ ЕАД, с което неправомерно е прехвърлила
партида – обект ИТН 2227271 заведен с клиентски № ********** с титуляр И. Т. К., на
свое име с клиентски № ********** и по този начин е възпрепятствано ползването на
електроенергия в сграда идентификатор 51809.503.3198.2 от И. Т. К., И. Т. К., Д. Т. К. и С.
Т. Д., с което е осъществила състава на чл. 323 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.Поради горните
съображения следва да намери приложение чл. 323 ал. 3 от НК,като на подс.М.Н. след като
се признае за виновна ДА НЕ И СЕ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ.
6
При извършване на деянието подсъдимата е действала виновно под формата на пряк
умисъл,защото е съзнавала общественоопасния характер на деянието,предвиждала е
общественоопасните му последици и е искала настъпването им.Въпреки,че пострадалите са
завели граждански дело за установяване на правото на собственост върху процесната сграда
подс.Н. е предприела самоуправните действия.
Съдът счита,че не са налице отегчаващи вината обстоятелства,а само смекчаващи такива-
изброените по-горе,като добри характеристични данни,добро име в обществото,,както и
чисто съдебно минало.
Причините за извършване на деянието съдът съзира в желание да се покаже превъзходство
над другия и несъобразяване с установения правов ред в държавата.
По делото няма направени разноски и такива не следва да се присъждат.
На основание горните мотиви, съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
7
Съобщи за изтекли лични данни