РЕШЕНИЕ
гр.София,26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.СТОЙЧО
ПОПОВ
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 1751 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение №20227128 от 16.10.2020 г. по гр.д. №60977/19 г., СРС, ГО, 63 с-в ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Д.П.С., с ЕГН **********, с
адрес *** ДЪЛЖИ
на
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 422 ТПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ следните суми: 289,09
ЛЕВА
-
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, общ. Красно село, ж.к. Хиподрума, бл. *******за
периода от 01.01.2016г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва от подаването
на заявлението - 25.02.2019 г. до изплащане на вземането и 2,50
ЛЕВА
-
главница за незаплатена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2016
г. до 31.01.2016 г., ведно със законна лихва от подаването на заявлението -
25.02.2019 г. до изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 289,09 лв. до
пълния предявен размер от 1025,12 лв. и за периода от 01.05.2015г. до
31.12.2015г.; иска за мораторна лихва върху задължението за цена на доставена топлинна
енергия в размер на 251,76 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 14.02.2019 г. и
за мораторна лихва върху задължението за цена на такса за услуга дялово
разпределение в размер на 0,76 лв. за периода от 01.03.2016г. до 14.02.2019г., за които суми има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11088/2019г. по описа на CPC, II ГО, 63 с-в и ОСЪЖДА Д.П.С., с ЕГН **********, с адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сторените по делото разноски, както следва: 5,83
ЛЕВА - държавна такса в заповедното производство, 11,38
ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 5,83
ЛЕВА - държавна такса за исковото производство, 22,76 ЛЕВА юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и 102,50 ЛЕВА - разноски за
експертизи.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца ,с
която се твърди,че решението е неправилно,
в нарушение на материалния закон.Неправилно
съдът приел ,че следва
да намали задължението със сумата 467.31 лв.платена от ответника.Твърди,че тази
сума е приспадната от претендираната главница,което се установява от ССЕ.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете.
По въззивната
жалба не е постъпил отговор.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
следва да бъде разгледана
по същество .
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК
.
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена.
Ответникът е потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона
за енергетиката .
Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия,
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
От допуснатата и изслушана ССЕ се
установява,че след изготвяне на изравнителните сметки от фирмата топлинен
счетоводител задължението за процесния период е 1492.43 лв..На 31.07.2016 г. е
заплатена от ответника сумата 467.31 лв.и като задължение остава сумата 1025.12
лв.Сумата 1025.12 лв. е претендираната главница за ползвана ТЕ в заповедното и
исковото производство,получена след приспадане на заплатената от ищеца сума.До
31.12.15 г.задълженията са погасени по давност.За периода 01.01.2016 г.до
30.04.2016 г.задължението е 756.40 лв.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта ,с която са отхвърлени
исковете за признаване за установено ,че
ответницата не дължи суми за ТЕ за горницата над 289.09 лв.до 756.40 лв.и да се
признае дължимост на тази сума.
Исковете за мораторна лихва са
правилно отхвърлени и съдът препраща към мотивите на СРС.
По разноските:в заповедната производство
заявителят е сторил 25.60 лв.за д.т.50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.Съобразно уважената част от по заявлението се дължи сумата 15.18 лв.за д.т. и 29.64 лв.за юрисконсултско възнаграждение.Ищецът е заплатил за
държавна такса 25.60 лв.,възнаграждение за юрисконсулт ,определено от съда на
50 лв.и 550 лв.за хонорари за вещи лица,съобразно уважената част от исковете се
дължи сумата 15.18 лв.за д.т., 29.64 лв.за юрисконсултско
възнаграждение и 326.05 лв.за хонорари за вещи лица.Въззивникът е заплатил за д.т.25
лв.,съобразно уважената част на жалбата му се дължи сумата 16.22 лв. Защитаван е от юрисконсулт ,чието възнаграждение съдът
определя на 100 лв.,съобразно уважената част на жалбата се дължи 65 лв.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№20227128 от 16.10.2020 г. по гр.д. №60977/19 г., СРС, ГО, 63 с-в в
частта,с която отхвърля иска за ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Д.П.С., с ЕГН **********, с
адрес *** ДЪЛЖИ
на
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 422 ТПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ горницата над
289.09 лв.до 756.40 лв , представляваща цена на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ.
Красно село, ж.к. Хиподрума, бл. *******за периода от 01.01.2016г. до
30.04.2016г., ведно със законна лихва от подаването на заявлението - 25.02.2019
г. до изплащане на вземането и
ОСЪЖДА
Д.П.С.,
с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сторените по делото разноски, както
следва: 5,83 ЛЕВА - държавна такса в заповедното
производство, 11,38 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, 5,83 ЛЕВА - държавна такса за
исковото производство, 22,76 ЛЕВА юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и 102,50 ЛЕВА - разноски за
експертизи и вместо
това
постановява :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО ,по искове на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* ,с правно чл.422 вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ че ответникът Д.П.С., с ЕГН **********,
с адрес *** ДЪЛЖИ
на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК *******, горницата над 289.09 лв.до 756.40 лв ,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, общ. Красно село, ж.к. Хиподрума, бл. *******за периода от
01.01.2016г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва от подаването на
заявлението - 25.02.2019 г. до изплащане на вземането
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д.П.С., с ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК ******* сторените по делото разноски, както следва: 15.18
ЛЕВА -
държавна такса в заповедното производство, 29.64 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, 15.18 ЛЕВА - държавна такса за исковото
производство, 29.64 ЛЕВА юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и 326.05 ЛЕВА - разноски за експертизи,16.22 лв.разноски за д.т.във въззвиното
производство и 65
лв.за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.