Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1809
гр. Русе, 31.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 08 октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №327 по описа на 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД твърди, че на 12.05.2016 г. бил подписан
Договор за потребителски кредит № 2890017 между „Провидент Файненшъл България”
ООД и ответника Б.Б.Б..
Съгласно този договор кредиторът се задължавал да отпусне на кредитополучателя
паричен заем в общ размер 1150 лева, а
ответника се задължавал да върне взетата сума, ведно с начислената договорна
лихва и такси, указани в договора чрез заплащане на 60 броя седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 40,26 лева. Първата вноска била платима
на 21.05.2016 г., а последната на 08.07.2017 г. По договор за потребителски
кредит ответникът извършил плащания в общ размер на 1096,50 лева. Към настоящия
момент заявяват, че дължимата главница по договора била в размер на 683,94
лева. По посочения договор ответника дължал договорна лихва в размер на 73,25
лева за периода от 21.05.2016 г. датата на първата вноска до 08.06.2017 г. –
падежа на последната вноска. Кредитополучателя се бил съгласил да му бъдат
начислени такси и комисионни за допълнителни услуги – Такса за оценка на
кредитното досие и такса за услугата „Кредит у дома”. Таксата за оценка на
кредитно досие била платима при подписване на договора, но страните постигнали
съгласие същата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел
улеснение на кредитополучателя. Услугата „Кредит у дома” била по избор на
клиента, като кредиторът се задължил да предостави на клиента допълнителна услуга,
изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и
услуга по седмичното събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
кредитополучателя. За предоставената услуга кредитополучателя получил договорна
информация основно от условията на кредита.
Подписвайки договора ответника удостоверил, че се съгласява с услугата
„Кредит у дома”, която била допълнителна и се предоставяла единствено и само по
негово желание. Той удостоверявал, че се съгласявал, че 30 % от таксата била
равна на разходите, свързани с организиране на тази допълнителна услуга. В този
случай таксите и комисионните за допълнителните услуги били в размер на 561,57
лева. Заявяват, че ответника не изпълнил задължението си поради което им дължал
и мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 106,08 лева за
периода 09.07.2017 г. – датата на настъпване на забавата до 17.10.2018 г.
На 01.07.2017 г.
бил сключен Договор за продажба на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл
България” ООД с ново име „Файненшъл България” ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД –
цесионер, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Изи Асет
Мениджмънт” АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
На 30.01.2017 г.
бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения и Приложение 1
към него от 03.07.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД, по силата на който процесното вземането било
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Било подадено
Заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр. дело № 7149/2018 по описа
на РРС. Била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 3835 от 24.10.18 г., с която било разпоредено на ответника да заплати
на ищеца сумата от 683,94 лева – главница, ведно със законната лихва от
23.10.2018 г. до изплащане на задължението; 73,25 лева – договорна лихва за
периода от 21.05.2016 г. до 08.07.2017 г.; 561,57 лева – такси и комисионни за допълнителни услуги;
106,08 лева – мораторна лихва за периода от 08.07.2017 г. до 17.10.2018 г.,
както и разноски в размер на 128,50 лева, но ответникът бил призован по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, предвид което бил предявен настоящия иск.
Искат да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 683,94 лева –
главница, ведно със законната лихва от 23.10.2018 г. до изплащане на
задължението; 73,25 лева – договорна лихва за периода от 21.05.2015 г. до
08.07.2017 г.; 561,57 лева – такси и комисионни за допълнителни услуги; 106,08
лева – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 08.07.2017 г.
до 17.10.2018 г.
Ответникът Б.Б.Б.
не е представил отговор на исковата молба.
Третото лице
помагач на страната на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕАД
счита подадената искова молба за основателна.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 24.10.2018 г. по гр. д. № 7149/2018 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника Б.Б.Б.
да заплати на ищеца сумата от сумата 683.94 лв. главница, заедно със законната
лихва от 23.10.2018 г. до изплащане на задължението, 73.25 лв. договорна лихва
за периода от 21.05.2016 г. до 8.07.2017 г., 561.57 лв. такси и комисионни за
допълнителни услуги, 106.08 лв. мораторна лихва за периода от 9.07.2017 г. до
17.10.2018 г., както и разноски в размер на 128.50 лв. Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5
от ГПК и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на
вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
Не е
спорно, че „Провидент
Файненшъл България” ООД сключил с ответника Б.Б.Б. Договор за потребителски
кредит от 12.05.2016, по който му предоставил
кредит в размер на 1150 лв.,
който следвало да се погаси в рамките на 60 бр. седмични вноски, 59 от които в
размер на 40.26 лв. и последна от 39.92 лв. Годишната лихва за ползване на кредита била определена на 31.82%, а
ГПР-48%.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, размерът
на непогасената от ответника главница по процесния договор за кредит към датата
на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК -17.10.2018г. била : при условие,
че кредиторът прилагал договорения в чл.9 ред за погасяване - 757,91 лв.,
дължими, в периода от 29.12.2016 г. до 06.07.2017 г.вкл.,респективно при условие,
че кредиторът прилагал по-благоприятния ред за погасяване от вида „вноска за
вноска" - 683,94 лв., дължими в периода от 24.11.2016 г. до 06.07.2017 г.
вкл.; Размерът на непогасената от ответника договорна лихва по процесния
договор за кредит към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК –
17.10.2018 г. била при условие, че кредиторът е прилагал договорения в чл. 9
ред за погасяване -91,08 лв., дължима в периода от 27.10.2016 г. до 06.07.2017
г. вкл., респективно при прилагал по-благоприятния ред за погасяване от вида
„вноска за вноска" - 73,25лв. , дължима в периода от 24.11.2016 г. до
06.07.2017 г. вкл.; Размерът на непогасените от ответника такси за оценка на
кредитното досие и „Кредит у дома" по процесния договор за кредит към
датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК – 17.10.2018 г. бил: при
прилагал договорения в чл. 9 ред за погасяване
469,77 лв., дължими в периода от 29.12.2016 г. до 06.07.2017 г. вкл.,а
при прилагал по-благоприятния ред за погасяване от вида „вноска за вноска"
– 561,57 лв. , дължими в периода от 24.11.2016 г. до 06.07.2017 г. вкл.; Непогасената
главница към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
17.10.2018 г., при условие, че по кредита не били начислени таксите „Кредит у
дома" и такса за оценка на кредитното досие била 280,34 лв., дължими в
периода от 13.04.2017 г. до 06.07.2017 г. вкл. Размерите на погасените от
ответника главница и договорна лихва по процесния договор за кредит към датата
на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК – 17.10.2018 г. при условие, че
кредиторът прилагал договорения в чл. 9 ред за погасяване били: погасена
главница в размер 392,09 лв. и погасена договорна лихва в размер на 135,75 лв.,
а при прилагане на по-благоприятния ред за погасяване от вида „вноска за вноска"
- погасена главница в размер 466,06 лв. и погасена договорна лихва в размер на
153,59 лв.
От приетия по делото Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 30.01.2017 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, е
видно, че цедентът
прехвърлил и продал на цесионера заедно със съпътстващите гаранции
необслужвани вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити,
сключени между цедента и трети лица, описани съгласно приложение №1,
представляващо неразделна част от договора,
според което
било прехвърлено вземане на цедента „Изи Асет Мениджмънт” АД срещу ответника в общ размер на 1406.17
лв.
Следва да се посочи обаче, че по делото не е представен Договор
за продажба на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България” ООД с ново
име „Файненшъл България” ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД – цесионер, от което
да е видно, че процесното вземане срещу ответника било прехвърлено в полза на
„Изи Асет Мениджмънт” АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
„Изи Асет Мениджмънт” АД упълномощил ищеца, да извършва от негово името на уведомяване на
длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, чиито договори били предмет на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.12.2016г. Това пълномощно било нотариално заверено относно
неговото съдържание и подписа на представителя „Изи Асет Мениджмънт” АД на
20.12.2016 г., т.е по делото не е представено пълномощно от „Изи Асет
Мениджмънт” АД относно вземанията включени в Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 30.01.2017 г.
Към исковата молба
е приложено Уведомление от „Изи Асет Мениджмънт” АД , чрез ищеца до ответника по чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия въз основа на сключения между тях Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по цедирано вземане по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално
допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в
законоустановения срок за недължимост на сумите.
Разгледан по същество,
същият се явява неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането
поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях,
а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на
цесията на длъжника от предишния кредитор.
По делото липсват доказателства, от които да е
видно, на първо място, че процесното вземане било прехвърлено от „Провидент
Файненшъл България” ООД с ново име „Файненшъл България” ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт” АД - не е представен Договор за продажба на вземания /цесия/ между
„Провидент Файненшъл България” ООД с ново име „Файненшъл България” ЕООД и „Изи
Асет Мениджмънт” АД. Само на
това основание искът се явява неоснователен
и следва да се отхвърли, тъй като не се установява, че Изи Асет
Мениджмънт” АД е придобило процесното вземане, и то може впоследствие да го
прехвърля на ищеца.
На второ място по
делото липсват доказателства, от които да е видно, че ответникът да бил уведомен за тази първа
цесия.
Отделно не е
представено и пълномощното, с което „Изи Асет Мениджмънт” АД е следвало да упълномощи ищеца да съобщи от негово име за настъпилата цесия. Това е така, тъй като
представеното по делото пълномощно обхваща само вземания по Договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ от 09.12.2016г. , но не и вземания обхванати от Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г.- същото е с дата
предхождаща сключването на договора.
Не може да се счете, че втората цесия е съобщена с депозирането на исковата молба, тъй като
в настоящия случай уведомлението изхожда от цесионер, който няма надлежна
представителна власт да я съобщи. В този смисъл, неприложима е практиката на ВКС - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.
д. № 12/2009 г., II т. о., ТК съгласно
която уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.
99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
При
горните мотиви се налага извода за неоснователност на предявения иск, който следва да бъде отхвърлен.
На ответникът не
се следват разноски, тъй като няма доказателства за напраните такива.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Панайот Волов №29, ет.3, срещу Б.Б.Б., ЕГН ********** ***, искове с правно
основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на парични задължения по Договор за потребителски кредит от 12.05.2016 г. както следва: 683.94 лв.
главница, ведно със законната лихва от 23.10.2018 г. до изплащане на задължението,
73.25 лв. договорна лихва за периода от 21.05.2016 г. до 08.07.2017 г., 561.57
лв. такси и комисионни за допълнителни услуги, 106.08 лв. мораторна лихва за
периода от 9.07.2017 г. до 17.10.2018 г., прехвърлени от „Провидент Файненшъл
България” ООД с ново име „Файненшъл България” ЕООД, на Изи Асет Мениджмънт” АД, и от последното дружество
на “Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
от 24.10.2018
г. по гр. д. № 7149/2018 г. по описа на РРС.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: