Р Е Ш Е Н И Е
№…… /24.02.2022 г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Добрич, в публично заседание на петнадесети февруари, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при
участието на секретаря, ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора при Окръжна прокуратура
гр.Добрич, РУМЯНА ЖЕЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Милева,
к.адм.д. №5 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба на А.В.А. ***, депозирана чрез адвокат М. П. - ДАК, срещу Решение № 260148/25.11.2021 г. на Районен съд
- Добрич, постановено по нахд № 192/2021 г. по описа на
съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 20-0851-002158 от 06.01.2021 г. на началник
сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - гр. Добрич, с което на А.А., са наложени административни наказания "глоба" в размер на 3000
/три хиляди/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
12 /дванадесет/ месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Касаторът релевира твърдения за неправилност на атакуваното решение поради постановяването му в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и
необоснованост. Твърди, че не е изяснена фактическата обстановка, като по
категоричен начин не се е доказала съставомерността на деянието. Релевира
доводи, че показанията на свидетелите са противоречиви и не кореспондират с
останалите доказателства по делото. Сочи, че неправилно
е била ангажирана отговорността му за допуснато нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, доколкото управлението на автомобила е било съобразено с изискванията на
закона и с въведеното задължение по използване на обществен път съобразно
предназначението му. Моли
се прилагане на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения
се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него
постановление. Претендира се и присъждане на съдебни разноски. В съдебно
заседание касаторът се представлява от адв. Св. Х. – ДАК адвокат Ст.
К. – ДАК, които поддържат жалбата на основанията, посочени в нея. Представени
са подробни писмени бележки по делото от адв. Ст. К..
Ответната страна, ОД на МВР - Добрич, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Добричка окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество същата се явява основателна по други съображения:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 21.12.2020
г. в 11,48 часа в гр. Добрич, на ул. „Отец Паисий“ и ул. „Д. Петков“, А.А. като
водач на лек автомобил марка „БМВ 523 И“ с ДКН ТХ 9998 АТ управлява автомобила
като при движението си по ул. „Отец Паисий“ навлиза в кръгово кръстовище с ул.
„Д. Петков“ като умишлено на високи обороти на двигателя поднася автомобила и с
действията си не използва пътя по предназначението му.
На същата дата - 21.12.2020 г. на касатора бил съставен АУАН № 329373, в който били описани обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, за нарушена норма е посочена тази по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а именно водач на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари. Водача
е подал писмено възражение срещу АУАН, което не е уважено и е издадено
наказателното постановление.
При така установеното от фактическа страна, районният съд
приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са
законосъобразни, като съставени от компетентни лица в законоустановените
срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, в АУАН и НП нарушението е
описано пълно, точно и ясно и е спазена законовата процедура по констатиране на
нарушението, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По съществото на спора съдът приел, че нарушението и нарушителят са безспорно
установени, като А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Приел е, че нарушението е извършено при
форма на вината пряк умисъл. Изложил е и съображения, че наказанието е наложено
в предвидения в правната норма размер и по отношение на описаното нарушение не
може да намери приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН. с горните мотиви районният
съд потвърдил обжалваното пред него НП.
В хода на първоинстанционното съдебно производство е приет и приобщен
към доказателствения материал видеофайл, съхраняван на компютърна конфигурация
с №КАТ38-AND, посочен в докладна записка с рег. №851р-289/14.01.2021 г.
Решението на РС - Добрич е неправилно.
В мотивите на оспореното пред настоящата съдебна
инстанция решение, съдът е изложил установената от него фактическа обстановка,
като е посочил, че същата се установява от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, изброил е същите, сред които и диск
със запис. Анализирайки събрания доказателствен материал съдът, въз основа на
което е формирал и своите правни изводи, отново се е позовал и на представен
видеозапис, за който е посочил, че "напълно съответства на показанията на
разпитаните свидетели" (л. 70 от делото на РС - Добрич).
Съгласно чл. 84 от ЗАНН в производството пред въззивния
съд при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат
разпоредбите на НПК, доколкото няма особени правила в ЗАНН. Такива особени
правила, касаещи процесуалните действия на съда, не са уредени в ЗАНН, поради
което намират приложение правилата по НПК и общите принципи, уреждащи
наказателния процес.
Основно задължение на съда е да осигури разкриването на
обективната истина, за което следва да вземе всички мерки, по реда и със
средствата на НПК - чл. 13 от НПК.
Съгласно правната норма на чл. 104 от НПК, доказателства
в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са
свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са
установени по реда, предвиден в този кодекс.
Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от НПК гласи, че
доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното
производство на доказателства или на други доказателствени средства.
А според, ал. 2 на чл. 105 от НПК не се допускат
доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по
реда, предвидени в този кодекс.
Съгласно нормата на чл. 106 от НПК, доказването в
наказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в този
кодекс.
Чл. 110. (1) гласи: „Веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани
в съответен протокол и по възможност фотографирани“.
В конкретния казус не се установява съдържащият се в
административнонаказателната преписка 1 брой CD-диск с видеоинформация какво точно
съдържа. В Протокола от с.з. на 27.09.2021 г. е посочено, че се „Приема и
приобщава към доказателствения материал видеофайл съхраняван на компютърна
конфигурация с №КАТ38-AND, посочен в
докладна записка с рег.
№851р-289/14.01.2021 г.“ Не е описано обаче какво е съдържанието на този файл,
за да може да се направи преценка при оспорването пред касационната инстанция. Действително данните от този диск могат да представят
информация относно факти и обстоятелства, релевантни за делото. За да бъде
ценена обаче тази информация в производството пред първата съдебна инстанция е
следвало въпросният запис, като веществено доказателство, да бъде надлежно описан какво
съдържа. Данните по делото сочат точно обратното. Пред
касационната инстанция наказаното лице прави изрично възражение, че не е
описано съдържанието на видеофайла и иска касационната инстанция да изгледа в
съдебно заседание процесния видеофайл, което е недопустимо пред касационната
инстанция на осн. чл.219, ал.1 от АПК.
Неописването
на съдържанието на видеозаписа по съответния ред е процесуално
нарушение, което в случая е съществено, тъй като е довело до ограничаване
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице. Освен това допуснатото нарушение лишава от доказателствена стойност във
въззивното производство записа, съдържащ се на диска. Нарушението не може да бъде отстранено в касационното
производство
/както се каза и по-горе/, предвид
визираната в чл. 220 от АПК забрана за нови фактически установявания и
въведената с чл. 219, ал. 1 от АПК недопустимост на веществени доказателства.
Допуснатото съществено процесуално нарушение по смисъла
на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК е касационно основание за отмяна на решението и
за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши служебно цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление, като събере по надлежния ред
и анализира всички допустими и относими доказателства, вкл. като извърши оглед
и предявяване на коментираното веществено доказателство, установи в пълнота и
по несъмнен начин всички правнорелевантни факти и обстоятелства, и след като
вземе становище по възраженията, наведени от жалбоподателя за
незаконосъобразност на НП, да изведе извод за съставомерност или не на
деянията, вменени на
касатора.
При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените разноски, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
14.02.2022 г. в размер на 300 лева за касационната инстанция
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във
вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – Добрич
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 260148/25.11.2021 г. на Районен съд
- Добрич, постановено по нахд № 192/2021 г. по описа на
съда.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
-
Добрич.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Добрич да заплати на А.В.А.
ЕГН ********** *** сумата от 300 (триста) лева разноски за
касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: