Р Е Ш Е Н И Е

 

   Гр. София, 24.02.2021г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари и през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа т.д.№ 249 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба с вх.№ 20210203130905, подадена от П.М.Л. – съдружник в „А.Ф.М.“ ООД чрез пълномощника му адв. И.З. срещу отказ на Агенцията по вписванията №20210201120801/02.02.2021 г., постановен по заявление № 20210201120801, подадено от П.М.Л., в качеството му на съдружник в „А.Ф.М.“ ООД, ЕИК*******, чрез адв. И.М.З. с искане за заличаването му като съдружник. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен по подробно изложените в жалбата съображения и претендира отмяната му и даването на указания на Агенцията да извърши поисканото вписване. Счита, че изложените от длъжностното лице мотиви, че съдружникът не можел да заяви сам заличаването си не можело да бъдат споделени, тъй като прекратяването на членственото правоотношение при хипотезата на чл. 125, ал.2 от ТЗ настъпвало автоматично. Предвид горното моли за отмяна на отказа.

Агенцията по вписванията е подала подробен писмен отговор от 09.02.2021г., в който сочи, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че правилно длъжностното лице по регистрацията е констатирало липсата на представителна власт на заявителя, доколкото същият е упълномощен от лице, което не притежава някое от изброените в чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ качества, тъй като съдружникът не може да бъде заявител, за което цитира и подробна практика на съдилищата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Обжалваният отказ е постановен по заявление по образец, с искане за вписване на промяна на обстоятелства по партидата на „А.Ф.М.” ООД, а именно заличаване от търговския регистър на съдружника П.М.Л., като заявлението е подадено от името на съдружника Л. с упълномощен адвокат съгласно приложеното пълномощно. Със заявлението е представена нотариална покана за напускане до дружеството, в което се сочи, че не желае да бъде съдружник, като съгласно удостовереното от нотариус Дахтеров, тя е връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК на 17.09.2020г. Самата разписка, която удостоверява какво е установил връчителя не е приложена, но поканата е адресира до адреса по седалище на дружеството.

Длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ на 02.02.2021г. с мотив, че съдружникът в дружество с ограничена отговорност не може да бъде заявител по смисъла на чл.15 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Заявител е търговецът, който в настоящия случай е търговско дружество и съгласно чл. 141, ал. 2 от ТЗ се представлява от управителя. Нормата на чл. 125 ал. 2 от ТЗ не оправомощава съдружникът сам да заяви заличаването си, а разпоредбата относно управителя е неприложима по аналогия.

Съдът констатира, че жалбата, с която е сезиран, е в срок и е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.13 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ към заявлението се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл.21 т.5 от закона длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл.24 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.

Съгласно чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, отправено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ. Законът свързва напускането на съдружника с изтичане на срока на даденото предизвестие, като не предпоставя като условие за осъществяване на фактическия състав на прекратяване на участието на съдружника в ООД, уреждането на имуществените последици от горното, които са последващи. Предвидената особена процедура за напускане на съдружника при бездействие на дружеството е изключение от общото правило, че освобождаването се извършва по решение на Общото събрание и предполага бездействие на дружеството в определения срок от получаване на изявлението, като за да се установи, че са налице предпоставките за горното следва да е връчено надлежно уведомление, респ. надлежно отправено писмено предизвестие от съдружника. За напускането на съдружник не се изисква да са уредени имуществените последици от горното, а същото настъпва автоматично с изтичане срока на предизвестието, в която насока има задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 46/22.04.2010г. по т.д.№ 500/2009г., ІІ т.о., ВКС и много други, част от тях цитирани в жалбата.  Предвид горното за установяване на настъпването на заявеното за вписване обстоятелство жалбоподателят следва да установи, че е отправил надлежно предизвестие до дружеството и изтичането на законоустановения тримесечен срок, евентуално друг срок, ако е предвиден по устава. В случая е налице нотариална покана, като макар да не е представена самата разписка от връчителя, от която да се установява при какви обстоятелства е извършено залепването на уведомлението, може да се приеме с оглед нотариалното удостоверяване, че има изявление, което е връчено на 17.09.2020г.

            Същевременно съдът споделя изводите на длъжностното лице и мотивите по отговора на АВ, че заявителят не е оправомощено лице. Съгласно чл. 15 ЗТРРЮЛИЦ вписване, заличаване и обявяване могат да се заявят от търговеца или от негов пълномощник, от друго лице в предвидените от закона случаи или от адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред Агенция по вписванията. Нормата има императивен характер и е недопустимо нейното разширително тълкуване. По своя характер заявлението е правно действие, с което се целят определени и специфични за всеки конкретен случай юридически последици, поради което допустимостта на вписването е обусловена единствено от личността на заявителя, който трябва да е от кръга на изброените в чл. 15 лица. Недопустимо би било вписване, което е извършено по заявление на лице извън кръга на посочените в чл. 15 ЗТРРЮЛИЦ заявители. От друга страна, нормата на чл. 15, ал. 2, вр., ал. 5 от ЗТРРЮЛИЦ предвижда, че заявлението може да се подаде или от заявител по, ал. 1 и, ал. 3 на чл. 15 от ЗТРРЮЛИЦ или от пълномощник с изрично писмено пълномощно, като в последния случай, с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗТР, подписът на заявителя трябва да е нотариално заверен. Нито в специалния закон, нито в ТЗ е предвидена легитимация на напускащия съдружник сам да заяви заличаването си, като той не попада в нито една от хипотезите на чл. 15 и не е оправомощен заявител. Както се посочи по-горе не е допустимо прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 141 ал.5 от ТЗ, предвиждаща такава легитимация за напускащия управител, тъй като се касае за специална правна норма. Ако законодателят е имал намерение да даде такова правомощие и на съдружника е следвало да регламентира горното в изрична разпоредба, за да може той да попадне в хипотезата на трето лице в изрично предвидените от закона случаи по чл. 15, което не е сторено. В случая е ирелевантно, че управителят бил заличен, тъй като съдружниците биха могли да свикат сами / при бездействие с оглед липсата на управител/, Общо събрание, което да избере нов управител, за да може дружеството да не бъде без законен представител. Последицата от оставянето без управител на дружеството за повече от 3 месеца е неговото прекратяване по реда на чл.155 от ТЗ. Действително съдружникът може с едностранно волеизявление да прекрати участието си в дружеството, съгласно дадената му с материалноправната норма на чл. 125, ал.2 от ТЗ възможност, но същият не разполага с правото да иска нито сам - в лично качество, нито като представляващ търговеца да бъде заличено вписването му като съдружник по партидата на дружеството след напускането му, независимо дали обективно са налице обстоятелства за уважаване на такова заявление  / в този смисъл е налице съдебна практика на САС, а именно решение № 790/13.05.2011г. по т.д.№ 1372/2011г., на VІ-ти състав на САС, решение № 950/10.06.2011г. по т.д.№ 782/2011г. на V-ти състав на САС и др. Това, че според жалбоподателя било житейски логично да може съдружникът сам да заявява вписване на прекратяване на участието си в дружеството, дори и да бъде споделено като довод от съда, не може да доведе до промяна на нормативната уредба, която в чл. 15 от ЗТР изрично и лимитивно посочва кои лица са оправомощени да бъдат заявители. До изменение от законодателя на правната уредба чрез регламентиране на правомощие на съдружника сам да заяви вписване в ТР на прекратяването на участието си в дружеството, при сега действащата нормативна уредба няма основание за приемане, че съдружникът е оправомощено лице – заявител и в този смисъл, отказът на АВ-ТР се явява законосъобразен. В този смисъл изрично се е произнесъл и Апелативен съд – Пловдив в решение № 233/26.06.2015г. по т.д.№386/2015г. и мн. др. Недопустимо би било вписване, което е извършено по заявление на лице извън кръга на посочените в чл. 15 ЗТР, като в случая не може да се приложи по аналогия нормата на чл. 141, ал. 5, изр. 3 ТЗ, тъй като тя има конкретен адресат - управителят на дружество с ограничена отговорност.

Предвид горните съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна, отказът следва да бъде потвърден, а тя да бъде оставена без уважение.

            Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И:

           

            ОСТАВЯ без уважение жалбата с вх.№ 20210203130905, подадена от П.М.Л. – съдружник в „А.Ф.М.“ ООД чрез пълномощника му адв. И.З. срещу отказ на Агенцията по вписванията №20210201120801/02.02.2021 г., постановен по заявление № 20210201120801, подадено от П.М.Л., в качеството му на съдружник в „А.Ф.М.“ ООД, ЕИК*******, чрез адв. И.М.З. с искане за заличаването му като съдружник.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                 СЪДИЯ: