Р Е
Ш Е Н
И Е
№26
гр. Варна, 17.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети
декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ЕЛИ Т.,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№542 по описа за 2019г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба уточнена с молба вх.№5081/13.09.2019г., от ЗК “УНИКА“ АД,
гр.София, чрез ю.к.А., срещу постановеното решение №399/13.05.2019г. по
т.д.№1007/2016г. на ВОС, в частите, с които въззивникът е осъден да заплати на
„ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, гр.Варна, сумите, както следва: 1/ 2387,70лв. - част от общо присъдената сума от 6 147,23лв.,
дължима лихва върху главницата от 81 000лв., за периода от 18.12.2015г. до
01.04.2016г.; 2/ 7 603,95лв. -
обезщетение за забава присъдено със съдебното решение, за периода от
26.01.2015г. до 18.12.2015г.; 3/ 657,22лв.
- законна лихва върху главницата от 26 000лв. за периода от
17.07.2018г. до 15.10.2018г., както и в частта, с която е присъдена законната
лихва върху 21 204,41лв., считано от 17.07.2018г. до окончателното й
изплащане.
В жалбата се твърди,
че решението в оспорените му части е неправилно и необосновано. Съгласно
чл.223, ал.2 от КЗ /отм./ застрахователят отговаря за лихвите за забава,
присъдени в тежест на застрахования, от датата на уведомяването по чл.224, ал.1
от КЗ /отм./. Аналогична е и правната уредба в сега действащия КЗ – чл.429,
ал.3.
В процесния случай
събитието е настъпило на 21.06.2015г., а ЗК „Уника“ АД за първи път е уведомена
за същото с получаване на призовката за привличането й като трето лице –
помагач – 01.04.2016г., поради което от тази дата застрахователят може да се
счита уведомен на настъпилото събитие.
При това положение, решението на ВОС в
частта, с която е осъден да заплати сумата от 2 387,70лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата от 81 000лв. за периода от
18.12.2015г. до 01.04.2016г. е неправилно, тъй като такава не се дължи.
Дължимата лихва следва да се определи само за периода от 01.04.2016г. до датата
на плащане на сумата – 15.09.2016г.
По същите аргументи
недължима се явява и присъдената от ВОС мораторна лихва върху главницата,
считано от датата на събитието до подаване на исковата молба в размер на
7 603,95лв.
Оспорва се и
претенцията за заплащане на сумата от 657, 22лв., представляваща законна лихва
върху главницата за периода от 17.07.2018г. до 15.10.2018г. Твърди се, че на
17.07.2018г. „Пристанище Варна“ ЕАД е изплатило на А Г сумите, за които е
осъдено с влязлото в сила решение. С привличане на въззивника като трето лице
помагач на страната на „Пристанище Варна“ ЕАД, респ. като ответник по обратния
иск, ЗК „Уника“ АД не трябва да дължи нищо повече от това, за което е осъден
ответника – застрахован. С осъждането му да заплати на застрахованото дружество
законната лихва върху платеното от него към първоначалния ищец до датата на
плащането на застрахователя към „Пристанище Варна“ ЕАД на сумата от
26 000лв. /15.10.2018г./ се стига до положение, в което третото лице –
помагач и ответник ще заплати по-голяма сума от тази, за която „Пристанище
Варна“ ЕАД е осъдено.
На последно място се
обжалва и решението в частта, с която въззивникът е осъден да заплати законната
лихва върху сумата от 21 204,41лв. Твърди се, че доколкото същата
представлява сбор от законни лихви, то неоснователно съдът е присъдил още една
такава, считано от 17.07.2018г. до окончателното плащане. Това отсъждане по
естеството си представлява присъждане на лихва върху лихва.
По същество се
претендира отмяна на решението в оспорените му части и постановяване на друго,
с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна
„Пристанище Варна“ ЕАД с писмен отговор, чрез ю.к.И., оспорва жалбата като
неоснователна. Излага, че решението на ВОС в оспорените му части е правилно,
законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства.
Твърди, че и според новия и според стария КЗ застрахователят дължи лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
/чл.429, ал.2, т.2 КЗ и чл.223, ал.2 от КЗ, отм./.
По силата на чл.268,
т.10 вр. чл.223, ал.2 от КЗ, отм., застрахователят отговаря и за лихвите по
обезщетението, когато застрахованият отговаря за тяхното заплащане пред
увреденото лице. В случая тази хипотеза е приложима, тъй като с решението е
присъдено обезщетение за непозволено увреждане, при която увреждащият, съгласно
чл.84, ал.3 от ЗЗД, дължи обезщетение за забавено плащане от момента на
деликта.
Съдът правилно е
изчислил размера на претенцията от 21 861,63лв., като върху сумата от
21 204,41лв. се дължи и законна лихва, считано от 17.07.2018г. до
окончателното й заплащане. Върху сумата от 657,22лв., представляваща законна
лихва за периода 17.07.2018г. до 15.10.2018г. законна лихва по реда на чл.214
от ГПК не се дължи.
По същество моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а решението в оспорените му части
потвърдено. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
С молба вх.№6370/13.11.2019г., след оставяне на исковата
молба без движение, е уточнил, че общият сбор на предявените претенции е в
размер на 21862,95лв., след извършено прихващане на присъдените в негова полза
разноски с размер на 937лв. с претенцията за заплащане на обезщетение за забава
върху присъдената главница за периода от 26.01.2015г. до датата на завеждане на
иска – 18.12.2015г. в размер на 7 603,95лв. След извършеното прихващане
сумата, предмет на иска е в размер на 6 666,95лв.
В съдебно заседание,
чрез адв.С., оспорва жалбата. По
същество моли съда да потвърди решението в оспорените му части. Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител, поради което същата обхваща всички произтичащи от деянието вреди,
включително и законната лихва от датата на увреждането по смисъла на чл.84,
ал.3 от ЗЗД. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна М.Н.Л.,
редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът
по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред
ВОС е образувано, след разделяне на производството по г.д.№16222/2015г. на ВРС,
9-ти състав в частта по предявените от „Пристанище Варна“ ЕАД обратни искове,
уточнени с молба вх.№14002/17.03.2016г. /л.25-26/, както следва: 1/ срещу ЗК
“Уника“ АД, гр.София за заплащане стойността на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл.200 от КТ на А Г, наследник на Н. Атанасов
Гайдаров, претърпени от неговата смърт при ПТП на 26.01.2015г., признато за
трудова злополука причинена по вина на М.Н.Л., на основание сключената
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ №05114003024507, валидна към
датата на настъпване на събитието; мораторната лихва върху главницата, считано
от 26.01.2015г. до окончателното й изплащане; стойността на съдебните разноски;
2/ срещу М.Н.Л., в условие на евентуалност, при отхвърляне на исковете срещу ЗК
“Уника“ АД, гр.София, за заплащане на сумата от 1 250лв., частичен иск от
стойността на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на основание
чл.200 от КТ на А Г, наследник на Н. Атанасов Гайдаров, претърпени от неговата
смърт при ПТП на 26.01.2015г., признато за трудова злополука причинена по вина
на М.Н.Л., на основание сключената задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ №05114003024507, валидна към датата на настъпване на събитието;
мораторната лихва върху главницата, считано от 26.01.2015г. до окончателното й
изплащане; стойността на съдебните разноски.
С молба
вх.№22253/24.07.2018г. ищецът „Пристанище Варна“ ЕАД е направил уточнение на
размера на предявената претенция, след влизане в сила на решението по
г.д.№16222/2015г. на ВРС, 9-ти състав, а именно 47 204,41лв.,
представляващ сбор от следните суми: 1/ 26 000лв. – обезщетение по чл.200
от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.07.2018г. до
окончателното изплащане на задължението; 2/ 6 147,23лв., представляваща
законната лихва върху главницата от 81 000лв. за периода от 18.12.2015г.
до 15.09.2016г.; 3/ 4 846,11лв., представляваща законната лихва върху
главницата от 26 000лв. за периода от 15.09.2016г. до 17.07.2018г.; 4/
7 603,95лв. – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
присъдена с постановеното решение по г.д.№16222/2015г. на ВРС, 9-ти състав, които суми са намалени с извършеното
прихващане с присъдените в полза на ищеца разноски в размер на 937лв.,
както и 5/ 3 544,12лв., представляваща заплатените от ищеца по
г.д.№16222/2015г. на ВРС, 9-ти състав разноски.
Предявеният в условие
на евентуалност срещу М.Н.Л. иск е частичен за сумата от 1250лв.
В исковата молба се
твърди, че ищецът е работодател на Н. Атанасов Гайдаров, починал при ПТП на
26.01.2015г. ,което е признато за трудова злополука. С влязло в сила решение по
гр.д. № 16222/2015г., на ВРС, IX с., същият е осъден
да заплати на А Н Г, в качеството й на наследник на починалия, обезщетение по
реда на чл. 200 КТ, както и лихви върху него, държавни такси и разноски за
воденето на делото.
Твърди, че в хода на
производството в качеството на подпомагащи го страни са били конституирани
първият ответник – застраховател на гражданската отговорност на деликвента и
втория ответник – пряк причинител на вредите. С плащане на сумите по уважените
искове за ищеца са възникнали регресните му права спрямо главния ответник,
който по силата на застрахователния договор по застраховка „Гражданска
отговорност“ отговаря за причинените от застрахования водач, вреди. Твърди, че
отговорността на евентуалния ответник произтича от разпоредбата на чл.54 от ЗЗД. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „Уника“
АД, гр.София с писмени отговори, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявените искове. Твърди, че предявеният обратен иск е основателен само за
присъдената с решението по г.д.№16222/2015г. на ВРС, 9-ти състав главница от
26 000лв. Същата е заплатена на ищеца с платежно нареждане от 12.10.2018г.
Оспорва исковете за заплащане на лихвите и разноските, за които е осъден
ищецът, тъй като не са налице специалните предпоставки за дължимостта им,
предвидени в чл.429, ал.2 и ал.5 при спазване на условията на чл.429, ал.3 от КЗ. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът М.Н.Л., с
писмени отговори, оспорва предявените срещу него искове. Твърди, че същите са
неоснователни, предвид наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО“. Излага, че производството по гр.д. № 16222/2016г. е било зле
водено от ищеца и главния ответник.
С допълнителната
искова молба ищецът „Пристанище Варна“ ЕАД е признал получаването на сумата от
26 000лв., поради което е направил оттегляне на исковете срещу главния и
евентуалния ответник за заплащане на същата. Уточнил е, че след оттеглянето
претенцията е за заплащане на сумите, както следва: 1/ 6 147,23лв. - законната лихва върху главницата от
81 000лв. за периода от 18.12.2015г. до 15.09.2016г.; 2/ 4 846,11лв. - законната лихва върху главницата от
26 000лв. за периода от 15.09.2016г. до 17.07.2018г.; 3/ 7 603,95лв. – обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва присъдена с постановеното решение по г.д.№16222/2015г. на ВРС,
9-ти състав, които суми са намалени с извършеното прихващане с присъдените в полза
на ищеца разноски в размер на 937лв.,
както и 4/ 3 544,12лв., представляваща
заплатените от ищеца по г.д.№16222/2015г. на ВРС, 9-ти състав разноски. ИЗМЕНИЛ е предявения иск за заплащане
на законна лихва върху сумата от 26 000лв. от 17.07.2018г. до
окончателното й изплащане в иск за заплащане на сумата от 658,54лв., представляваща
законната лихва върху главницата от 26 000лв. за периода от 17.07.2018г.
до 15.10.2018г., като е посочил, че след направеното оттегляне и изменение,
сбора от предявените искове е 21 862,95лв. УВЕЛИЧИЛ е размера на предявените в условие на евентуалност искове
срещу М.Н.Л. от 1250лв. на 21 862,95лв.
С влязло в сила
определение №4439/12.12.2018г. производството по т.д.№1007/2016г. на ВОС е
прекратено по отношение на предявените в условие на евентуалност искове от
„ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, гр.Варна срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, гр.
София и М.Н.Л. за заплащане на сумата от 26 000лв., представляваща
стойност на присъдено обезщетение по чл.200 от КТ, с постановеното решение по
г.д.№16222/2015г. на ВРС, 9-ти състав, на основание чл.232 от ГПК.
РЕШЕНИЕ
№399/13.05.2019г. по т.д.№1007/2016г. в частта, с която ЗК „УНИКА“ АД, гр.София
е осъдено да заплати на „Пристанище Варна“ ЕАД, гр.Варна сумите: 1/ разликата над 2 387,70лв. до
претендираните 6 147,23лв., представляваща законна лихва върху
главницата от 81 000лв. за периода от 01.04.2016г. до 15.09.2016г.; 2/ от 4 846,11лв., представляващо
обезщетение за забава върху главницата от 26 000лв. за периода от
16.09.2016г. до 17.07.2018г. и 3/ сумата
от 3 544,12лв., представляваща такси за производството по
г.д.№16222/2016г. на ВРС, ІХ състав е влязло в законна сила.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет на въззивното производство са
исковете за заплащане на сумите: 1/ 2387,70лв.
- част от общо присъдената сума от 6 147,23лв., дължима лихва върху
главницата от 81 000лв., за периода от 18.12.2015г. до 01.04.2016г.; 2/ 7 603,95лв. - обезщетение за
забава присъдено със съдебното решение, за периода от 26.01.2015г. до
18.12.2015г.; 3/ 657,22лв. - законна
лихва върху главницата от 26 000лв. за периода от 17.07.2018г. до
15.10.2018г., както и в частта, с която е присъдена законната лихва върху
21 204,41лв., считано от 17.07.2018г. до окончателното й изплащане.
Преди да ги разгледа
по същество, съдът следва да се произнесе по допустимостта на решението в
обжалваните му части.
Съобразно
разрешението дадено в т.5 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, при констатации за
нередовност на исковата молба, въззивният съд дължи даване на указания за
поправянето им, като прилага разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК с последиците
по чл.270, ал.1 ГПК, ако указанията му останат неизпълнени /решение по
т.д.№2056/2018г. на ВКС, 1-во т.о/.
В хода на производството
съдът е констатирал наличие на противоречие между обстоятелствената част на
иска и формулирания петитум: Ищецът е посочил, че преди процеса е извършено
прихващане с присъдените в полза на страните по г.д.№16222/2015г. на ВРС суми,
като общия сбор на претенциите е намален с дължимите в негова полза разноски от
937лв. до сумата от 21 862,95лв. Това прихващане не е било отнесено към
размера на отделните претенции индивидуализирани в петитума, като не е уточнено
с коя от тях е извършено прихващането и какъв е нейния размер след него. Без
уточнението сборът от отделните претенции /22 796,95лв./ е по-голям от общия
предявен размер на исковете – 21 862,95лв.
След оставяне на
производството по делото без движение, с молба вх.№6370/13.11.2019г., ищецът е уточнил, че прихващането е
извършено със сумата от 7 603,95лв., съставляваща
обезщетение за забава върху присъдената главница за периода от 26.01.2015г. до
датата на завеждане на иска – 18.12.2015г., след което претенцията, предмет на
иска е в размер на 6 666,95лв.
Предвид изложеното,
обжалваното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иска за
разликата над предявения размер 6 666,95лв. до 7 603,95лв. е
недопустимо, като постановено свръх петитум и като такова следва да бъде обезсилено.
От друга страна,
пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца
чрез основанието и петитума на исковата молба, които индивидуализират спорното
материално право. Когато се претендира парично вземане, дължимо за определен
период от време, вземането се индивидуализира чрез период и размер, които са
определящи за границите на дължимата съдебна защита. Последваща промяна на
първоначално въведеното спорно право /вземане/ е допустима единствено при
спазване на императивно установените в чл.214 от ГПК, правила за изменение на
иска, сред които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума
на сезиращата искова молба. При нарушаване на тази забрана се стига до
предявяване на недопустим нов иск в хода на висящия съдебен процес, което води
до недопустимост на постановеното съдебно решение и съставлява основание по
чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК за неговото обезсилване.
В настоящия случай, с предявената искова
молба, подробно описана по-горе, е предявен иск за заплащане стойността на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.200 от КТ на А Г,
наследник на Н. Атанасов Гайдаров, призната за трудова злополука причинена по
вина на М.Н.Л., на основание сключената задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ №05114003024507, валидна към датата на настъпване на събитието; ведно
с мораторната лихва върху главницата, считано от 26.01.2015г. до окончателното
й изплащане.
С допълнителната
искова молба, по реда на изменение на иска е заявена претенция за заплащане на
сумата от 658,54лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата от 26 000лв. /последно заплатената част от обезщетението по
чл.200 от КТ/ за периода от 17.07.2018г. /датата, на която тази сума е изплатена
от ищеца/ до 15.10.2018г. /датата, на която същата е възстановена в негова
полза/.
С оглед спецификата
на предявените обратни искове, с които ищецът упражнява регресното си право за
възстановяване на платените от него суми, за които е осъден с влязлото в сила
решение по чл.200 от КТ, времевото ограничение на същите е за заплащане на
законната лихва върху главниците до погасяването им от ищеца/работодател, което
е осъществено на 17.07.2017г. С исковата молба не е предявяван иск за заплащане
на обезщетение за забава за времето след окончателното плащане на сумите от
ищеца, произтичащо от забавата на ответника/застраховател, поради което
последващото „изменение“ на претенцията чрез добавяне на нов период е
процесуално недопустимо, тъй като е равнозначно на предявяване на нов иск в
хода на процеса в нарушение на въведената в чл.214 от ГПК забрана.
Недопустимото изменение на периода на исковата претенция е обусловило
недопустимост и на предприетото от ищеца изменение на акцесорния иск по чл.86,
ал.1 от ЗЗД със сумата, съответстваща на обезщетението /законната лихва/ за
забава върху основното вземане от 26 000лв., производството по което е
прекратено, за периода от 17.07.2018г. до 15.10.2018г. в размер на 658,54лв.
Като е приел
изменението на иска за допустимо и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е осъдил
въззивника да заплати обезщетение за забава за периода 17.07.2018г. до
15.10.2018г. в размер на 657,22лв., първостепенният съд се е произнесъл по
непредявен иск и е постановил частично недопустимо решение, поради което същото
следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено
/т.д.№.№680/2010г. 2-ро т.о. ВКС/.
В
останалата част постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо , поради
което жалбата следва да бъде разгледано по същество.
Между
страните по делото не е налице спор относно фактите, установени надлежно при
разглеждане на производството пред ВОС, както следва:
С влязлото в сила
решение по г.д.№16222/2015г. на ВРС, 9-ти състав „Пристанище Варна“ ЕАД е
осъдено да заплати на А Г обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща
й Н. Атанасов Гайдаров, поч. на 26.01.2015 г. в резултат на ПТП, представляващо
трудова злополука, в размер на 90000.00 лв., дължимо от датата на трудовата
злополука – 26.01.2015 г. От така определения размер са приспаднати сумите:
9000.00 лв. – заплатена на 20.04.2015 г. от застрахователя на работодателя и
сумата 55000.00 лв., заплатена на 15.09.2016г. от главния ответник в настоящият
спор – застраховател. След извършените приспадания работодателят/ищец е осъден
да заплати сумата 26000.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата 81000.00
лв. от предявяване на иска – 18.12.2015г. до 15.09.2015 г. и върху остатъчната
главница от 26000.00 лв., за периода 15.09.2016 г. до окончателното изплащане. Ищецът
е осъден още да заплати и сумата 7603.95 лв., общ размер на обезщетение за
забава за периода 26.01.2015 г. – 18.12.2015 г. – предявяване на иска, при
отчитане на датите на извършените частични плащания; както и сумата 3544.12лв.
държавна такса. Присъдени са му разноски общо в размер на 937.00 лв.
Решението
е постановено при участието на ответниците в настящото производство – ЗК
„Уника“ АД, гр.София и М.Н.Л., като трети лица – помагачи на страната на
ответника. ЗК „Уника“ АД, гр.София е уведомена за конституирането й като трето
лице – помагач на 01.04.2016г.
Не
е налице спор и по въпроса, за който е формирана трайна съдебна практика, че
няма пречка работодателят, който чрез заплащане на обезщетение по чл. 200 от КТ
вече е удовлетворил пострадалия работник или служител, респ. неговите
наследници, да насочи регресните си претенции за връщане в патримониума си на
платеното, не срещу делинквента, причинил трудовата злополука и увреждането, а
направо срещу неговия застраховател по застраховката „гражданска отговорност”,
което се извежда от „систематичното тълкуване на разпоредите на чл. 54 от ЗЗД,
във вр. с чл. 226 и чл. 229 от КЗ /отм./“, приложим на основание пар.22 от ПЗР
на КЗ /решение №395/10.10.2012г. по г.д.№1538/2011г. на ВКС, 4-то г.о./.
Спорни
пред настоящата инстанция са въпросите за: 1/ обема на отговорността на
застрахователя и дали същата обхваща отговорността за забава в плащането на
дължимото обезщетение за периода от датата на деликта /26.01.2015г./ до
уведомяването му за събитието /01.04.2016г./, представляващи вземанията за 2387,70лв. и 6 666,95лв. и 2/ дължи ли
се законна лихва върху присъденото с влязлото в сила обезщетение за забавено
плащане.
За
да даде отговор на така поставените въпроси, съдът съобразява характера на отговорността
на работодателя по чл.200 от КТ, която има гаранционно – обезпечителен и
безвиновен характер и е предназначена да покрие всички вреди от настъпилата
трудова злополука, включително, когато същите са причинени от трето за
трудовото правоотношение лице. В този случай работодателят разполага с регресен
иск срещу деликвента по реда на чл.54 от ЗЗД и срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя е
договорна, имаща за цел да покрие всички вреди претърпени от пострадалите лица,
включително и лихвите за забава от датата на увреждането. По отношение на
увреденото лице застрахователят няма възможност да прави възражения за
неуведомяването си по чл.224, ал.1 от КЗ /отм./. Последното е неизпълнение на
договорното задължение между страните по застраховката, което води до
възникване на правото на застрахователя на регресен иск спрямо деликвента за
платените лихви за забава за периода от датата на настъпване на
застрахователното събитие до уведомяването му, респ. предявяване на прекия иск
/чл.227, т.2 от КЗ /отм./. В този смисъл е и трайно установената съдебна
практика, част от която по т.д.№705/2009г. на ВКС, 2-ро т.о, т.д.№3137/2014г.
на ВКС, 1-во т.о и др.
От
друга страна, когато в производството по предявения по чл.200 от КТ иск,
работодателят е привлякъл като трети лица – помагачи застрахователя и
деликвента, какъвто е и процесния случай, влязлото в сила решение има
действието по чл.223 от ГПК, поради което регресните права на работодателя
срещу привлечените лица, са в постановения от съда размер на обезщетението по
чл.200 от КТ /решение по т.д.№4161/2008г. на ВКС/.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявените искове за заплащане на сумите, за
които ищецът е осъден и е заплатил вследствие на възникналата трудова злополука
с влязлото в сила решение по г.д.16222/2015г. на ВРС, 9-ти състав,
представляващи: обезщетение за забава върху присъдената главница в размер на
2 387,70лв. - част от общо присъдената сума от 6 147,23лв., дължима
лихва върху главницата от 81 000лв., за периода от 18.12.2015г. до
01.04.2016г. и 6 666,955лв. - обезщетение за забава присъдено със
съдебното решение, за периода от 26.01.2015г. до 18.12.2015г. са основателни и
като такива следва да бъдат уважени.
Предвид
съвпадане изводите на двете инстанции, решението на ВОС в посочената част
следва да бъде потвърдено.
По
отношение на претенцията за присъждане на законната лихва върху присъдените
обезщетения, считано от 17.07.2018г. до окончателното им изплащане:
Доколкото
част от претенциите, предмет на предявените искове, в размер на 17663,29лв., са
за мораторни лихви за забавено плащане на дължимото обезщетение по чл.200 от КТ, то присъждането на законната лихва за забава при неизплащане на мораторната
лихва за забава, присъдена с влязлото в сила съдебно решение, се явява
недопустимо кумулиране на еднородни обезщетения за едно и също неизпълнение и
като такова не е дължимо. Още повече, че вземанията за мораторна лихва за
забава, сами по себе си, не са лихвоносни.
Решението
в частта, с която е присъдена законна лихва върху сумата от 17 663,29лв.
за периода от 17.07.2018г. до окончателното й изплащане следва да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което същият да бъде отхвърлен.
Решението на ВОС по
отношение на уважения иск за заплащане на сумата от 3544,12лв. – такси и
разноски в производството по г.д.№16222/2015г. на ВРС, 9-ти състав е влязло в
законна сила. Върху вземането се дължи законна лихва, поради което и с оглед
предметните предели на въззивната жалба и липсата на възражения, решението в
частта, с която същата е присъдена считано от 17.07.2018г. до окончателното й
изплащане следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора решението на ВОС следва да бъде отменено и в частта, с
която ЗК“ Уника“ АД е осъдено да заплати на „Пристанище Варна“ ЕАД направените
по делото разноски за разликата над 2158,92лв. до присъдените 2225,65лв.,
съразмерно уважената част от исковете.
На
основание чл.78 от ГПК и направеното искане въззивникът ЗК“ Уника“ АД следва да
бъде осъден да заплати на „Пристанище Варна“ ЕАД сумата от 1437,68лв.,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски, съразмерно
уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
решение №399/13.05.2019г. по т.д.№1007/2016г. на ВОС, в частта, с която
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Красно село, ул. „Юнак“, № 11-13 е осъдена да заплати
на „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, пл. „Славейков“, № 1, представлявано от Петър Ивов Сеферов, обезщетение за забава, присъдено с решението
по г.д.№16222/2015г. на ВРС, 9-ти състав, за периода от 26.01.2015г. до датата
на завеждане на иска – 18.12.2015г., за разликата над 6 666,95лв. до 7 603,95лв.,
като постановено по непредявен иск.
ОБЕЗСИЛВА
решение №399/13.05.2019г. по т.д.№1007/2016г. на ВОС, в частта, с която
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Красно село, ул. „Юнак“, № 11-13 е осъдена да заплати
на „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, пл. „Славейков“, № 1, представлявано от Петър Ивов Сеферов, сумата
от 657,22лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 26000.00лв., за
периода 17.07.2018г. до 15.10.2018г., като постановено по недопустим иск.
ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството по т.д.№1007/2016г. на ВОС и производството по
в.т.д.№542/2019г. на ВнАС по предявените от „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, пл. „Славейков“, № 1,
представлявано от Петър Ивов Сеферов срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село,
ул. „Юнак“, № 11-13 и в условие на евентуалност срещу М.Н.Л., ЕГН **********,
искове за заплащане на сумата от 657,22лв., представляваща обезщетение за
забава върху сумата 26000.00лв., за периода 17.07.2018г. до 15.10.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №399/13.05.2019г. по т.д.№1007/2016г. на ВОС, в частите, с които
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Красно село, ул. „Юнак“, № 11-13 е осъдена да заплати
на „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, пл. „Славейков“, № 1, представлявано от Петър Ивов Сеферов, сумите,
както следва: 2 387,70лв. -
част от общо присъдената сума от 6 147,23лв., дължима лихва върху
главницата от 81 000лв., за периода от 18.12.2015г. до 01.04.2016г. и 6 666,95лв. - обезщетение за
забава присъдено със съдебното решение, за периода от 26.01.2015г. до
18.12.2015г., както и в частта, с която е присъдена законна лихва върху
главницата от 3544,12лв., считано от 17.07.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ
решение №399/13.05.2019г. по т.д.№1007/2016г. на ВОС, в частта, с която
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Красно село, ул. „Юнак“, № 11-13 е осъдена да заплати
на „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, пл. „Славейков“, № 1, представлявано от Петър Ивов Сеферов,
законната лихва върху сумата от 17 663,29лв., считано от 17.07.2018г. до
окончателното й изплащане, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, пл. „Славейков“, № 1, представлявано от Петър Ивов Сеферов срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Красно село, ул. „Юнак“, № 11-13, иск за заплащане на
законната лихва върху сумата от 17 663,29лв. /сбор от присъдените 6147.23
лв., обезщетение за забава върху сумата 81000.00 лв., за периода 18.12.2015 г.
– 15.09.2016 г.; 4846.11 лв., обезщетение за забава върху сумата 26000.00 лв.
за периода 16.09.2016 г. – 17.07.2018 г.; 6666,95лв., обезщетение за забава
присъдено със съдебното решение за периода от 26.01.2015г. до 18.12.2015г./,
считано от 17.07.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ
решение №399/13.05.2019г. по т.д.№1007/2016г. на ВОС, в частта, с която
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Красно село, ул. „Юнак“, № 11-13 е осъдена да заплати
на „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, пл. „Славейков“, № 1, представлявано от Петър Ивов Сеферов,
разликата над 2158,92лв. до присъдените 2225,65лв., представляваща направените
по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Красно село, ул. „Юнак“, № 11-13 да заплати на
„ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, пл. „Славейков“, № 1, представлявано от Петър Ивов Сеферов, сумата от
1437,68лв, представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване, на основание чл.280 от ГПК.
РЕШЕНИЕ
№399/13.05.2019г. по т.д.№1007/2016г. на ВОС в останалата му част е влязло в
законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: