Р Е Ш Е Н И
Е № 262295
гр. Пловдив, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, V- ти граждански състав, в
публично заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя
Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6417 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба, подадена от И.Й.Г., ЕГН ********** против „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: *********, с която е предявен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от общо 536,29 лв., представляваща стойност на доставена електроенергия и
мрежови услуги до имота на ищеца, находящ се в *********************, ИТН *****,
за периода от 16.02.2020 г.- 15.05.2020 г.
Сочи се, че ищецът е абонат и потребител на услугите, доставяни
от ответника за обект, намиращ се в ***************, ИТН *****. Ищецът посочва,
че за процесния период са му фактурирани суми за доставена електроенергия до
обекта, които са силно завишени. Ищецът твърди, че начислените суми за
предходни месеци ( преди 16.02.2020г. ) са значително по – ниски от тези,
начислени за процесния период. Твърди се, че след отказ на ответника да
разсрочи задълженията е извършена смяна на електромера, отчитащ доставената
електроенергия до имота. Ищецът поддържа, че техническото средство не е
измервало коректно доставената електрическа енергия. С оглед изложените в
исковата молба доводи, ищецът моли предявеният иск да бъде уважен. Претендират
се сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника. Оспорва иска като неоснователен. Твърди, че сумата в общ
размер от 536, 29 лв. за периода 16.02.2020г.- 15.05.2020г. е начислена коректно, като същата е съобразена с
количеството доставена електроенергия до обекта на потребителя – ищец. Твърди се, че за процесния период е извършван
дистанционен и регулярен отчет на електромера, като на основание снетите
показания на електромера са издадени следните фактури- № *********/
23.03.2020г. на стойност 156, 20 лв., № *********/ 23.04.2020г. на стойност
263, 88 лв. и № *********/ 23.05.2020г. на стойност 109, 21 лв. Сочи се, че
електромерът, отчитал показанията е бил технически изправен. Моли се, така
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
Посредством
отрицателния установителен иск ищецът се стреми да отрече претендирано от
ответника право. При отрицателния установителен иск ищецът установява
твърденията, с които обосновава правния си интерес, като в тази връзка той
следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор.
В тежест на ответника е да установи съществуването на отричаното от ищеца
право.
По
делото не съществува спор, че ищецът е потребител на електрическа енергия за
обект, находящ се в ***************, ИТН *****. Не съществува спор между
страните и че за процесния период за доставеното и потребено количество
електрическа енергия в имота са издадени следните фактури: № *********/
23.03.2020г. на стойност 156, 20 лв., № *********/ 23.04.2020г. на стойност
263, 88 лв. и № *********/ 23.05.2020г. на стойност 109, 21 лв. ( л. 25- 27 от
делото). Съдът счита за нужно да посочи, че сборът от задълженията по
посочените фактури е в размер от 529, 29 лв., а не както ищецът посочва в
исковата молба и уточненията към нея- 536, 29 лв. Посоченото разминаване в
стойностите не се отразява на допустимостта на иска, но предвид принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес ( чл. 6, ал. 2 ГПК ), то съдът е
обвързан от въведеното от ищеца като стойност на спорното благо, предмет на
настоящия процес. Нужно е да се посочи и че доколкото процесните фактури са
издадени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, то ищецът има интерес да
предяви отрицателния установителен иск именно срещу това дружество.
От
приетата по делото СТЕ ( л. 46- 49 ) се установява, че електромерът отчитащ
потребената в обекта на ищеца електрическа енергия в процесния период е с № *********.
Отразено е, че в периода 16.02.2020г.- 15.05.2020г. обектът на потребление с
ИТН ***** е снабдяван с ел. енергия. Експертът е посочил и че електромерът е
преминал първоначална метрологична проверка от оправомощен проверител.
Следвайки това, техническото средство за измерване е демонтирано на
18.05.2020г., с цел да премине периодична метрологична проверка. Такава е
премината през м. 06.2020г. и е със срок на валидност до м.06.2026г. (
заключение на експерта- л. 47 гръб- л. 48 от делото). Предвид това, вещото лице
е отразил, че за процесния период, електромерът е преминал през всички изискуеми
технически проверки. В своето заключение, вещото лице е посочил и че напълно съвпадат стойностите по
процесните фактури, с показанията на техническото средство за измерване (остойностената
във фактурите ел. енергия е реално доставена до имота на ищеца ).
Съдът
кредитира с цялост заключението на вещото лице като счита същото от обосновано,
пълно и съответстващо на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.
В тази връзка, следва да се посочи, че по делото е приложен и протоколът от
последващата проверка на електромер с № *********, от която се потвърждават
изводите на експерта ( л. 56 от делото ). В цитирания протокол е посочено, че
техническото средство за измерване е представено за проверка на 11.06.2020г. и
резултатът от нея е, че то отговаря на техническите изисквания и може да бъде
ползвано за отчитане на доставено количество ел. енергия. Предвид
гореизложеното, то напълно неоснователно е възражението на ищеца, че електромер
№ ********* е негодно средство за отчет и че единствената причина, поради която
е демонтирано на дата 18.05.2020г. е, че не отговаря на техническите
изисквания. Както вече бе посочено, причината за демонтиране на техническото
средство, отчитащо потребената ел. енергия в имота на ищеца е, че същото е
следвало да премине периодична метрологична проверка. Предвид това, в
съответствие с нормативните изисквания, ответното дружество е предприело и
действия по своевременната му проверка. От съществено значение е и отразеното в
т. 1. 3 от заключението на вещото лице ( л. 48 от делото), в която изрично е
посочено, че в процесния период 16.02.2020г.- 15.05.2020г., на електромера са
извършени всички нормативно изискуеми технически проверки.
За
яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи, че съобразно
заключението по изготвената по делото ССчЕ / л. 61- 63/ процесните фактури с № *********/
23.03.2020г., № *********/ 23.04.2020г. и № *********/ 23.05.2020г. са надлежно
осчетоводени от ответното дружество.
Предвид
гореизложеното, то в условията на пълно и главно доказване, ответното дружество
установи, че електрическата енергия по фактури № *********/ 23.03.2020г., № *********/
23.04.2020г. и № *********/ 23.05.2020г. е реално доставена до имота на ищеца.
Изясни се отвъд всякакво съмнение и че средството за отчитане на ел. енергията
доставена до процесния имот е технически изрядно и е преминало, както първична,
така и последваща метрологична проверка. Не са констатирани и несъответствия
между начисленото количество ел. енергия по горепосочените фактури и отчетеното
от електромера количество. Съобразно изложеното, то явно е, че ответното
дружество за периода 16.02.2020г.- 15.05.2020г. коректно е изчислило
доставената електрическа енергия до имота на ищеца и в съответствие с това е
издало фактури № *********/ 23.03.2020г., № *********/ 23.04.2020г. и № *********/
23.05.2020г.
Предвид
изложеното, искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от общо 536,29 лв., представляваща стойност на доставена
електроенергия и мрежови услуги до имота на ищеца, находящ се в **********************,
ИТН *****, за периода от 16.02.2020 г.- 15.05.2020 г., следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза
на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответното дружество се
представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има
право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда. Съгласно посочената разпоредба, размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът счита, че с оглед фактическата и
правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер от 100
лв. Допълнително, от ответника са сторени разходи за заплатен депозит за
изготвяне на СТЕ и ССчЕ в общ размер от 250 лв. Предвид изложеното, ищецът
следва да заплати на ответника разноски в общ размер от 350 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Й.Г., ЕГН ********** против „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: ********* иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от общо 536,29 лв., представляваща стойност на доставена
електроенергия и мрежови услуги до имота на ищеца, находящ се в **********************,
ИТН *****, за периода от 16.02.2020 г.- 15.05.2020 г.
ОСЪЖДА
И.Й.Г., ЕГН ********** да заплати на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 350 лева, представляваща сторени
разноски в рамките на настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните
в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ