№ 6816
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110126150 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от А. М. Й., ЕГН
********** и Н. А. Й., ЕГН **********, против [фирма] /н/, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: [адрес].
С влязло в сила определение от 09.06.2022 г. производството е частично прекратено в
частта, с която се иска да бъде признато за установено, че ищците не дължат на ответника
таксите и разноските в изпълнителното производство по изп. д. № 20228500400172 по описа
на Частен съдебен изпълнител А. Б., рег. № 850 КЧСИ и район на действие – Софийски
градски съд, а именно на следните суми – всеки от тях по 270 лв. разноски по ТТРЗЧСИ,
всеки от тях по 287.04 лв. дължима сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ и всеки от тях по 25 лв.
юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство.
С влязло в сила определение от 18.10.2022 г. производството е частично прекратено в
частта, с която се иска да бъде осъдено [фирма] /н/ да заплати на Н. А. Й. сумата от 2005.92
лв. - заплатена сума по изп. д. № 20228500400172, с която ответникът неоснователно се е
обогатил, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че срещу наследодателя на ищците А. Н. Й. /поч. на
21.02.2018 г./ , бил издаден изпълнителен лист от 15.08.2009 г. по ч. гр. д. № 39242/2009 г.
по описа на СРС, за следните суми: 989.12 евро – главница по договор за кредит от
06.10.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2009 г. до
окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 16.09 евро за периода от 25.01.2007
г. – 25.05.2017 г., обезщетение за забава в размер на 454.47 евро за периода от 25.01.2007 г.
до 04.08.2009 г. и 57.10 лв. – сторени разноски по делото. Твърдят, че вземането въз основа
1
на изпълнителния лист е погасено по давност. Като най-късна дата, на която вземанията са
погасени сочат датата 02.12.2021 г.
Молят да се признае за установено, че всеки един от ищците не дължи на ответниците
по ½ от сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 15.08.2009 г. по ч. гр. д. №
39242/2009 г. по описа на СРС , които суми са превалутирани в лева, на основание пар. 2 от
ДР на ТЗ, а именно за следните суми: всеки от ищците по 967.28 лв. – ½ от главницата по
договор за кредит от 06.10.2006 г. в размер на 989.12 евро /с левова равностойност 1934.55
лв./, всеки от ищците по 1258.09 лв. – ½ от начислената законна лихва върху главницата за
периода 05.08.2009 г. – 20.04.2022 г. в общ размер на 2 516.18 лв., всеки от ищците по 15.74
лв., представляваща ½ от договорната лихва за периода от 25.01.2007 г. – 25.05.2017 г. в общ
размер на 16.09 евро /с левова равностойност 31.47 лв./, всеки от ищците по 444.44 лв. - ½ от
обезщетение за забава за периода от 25.01.2007 г. до 04.08.2009 г. в общ размер на 454.47
евро /с левова равностойност 888.87 лв./ и всеки от ищците по 28.55 лв. - ½ от сторените
съдебни разноски в общ размер на 57.10 лв., въз основа на издадения изпълнителен лист от
15.08.2009 г. по ч. гр. д. № 39242/2009 г. по описа на СРС срещу длъжника А. Н. Й. /поч. на
21.02.2018 г./, чийто наследници са А. М. Й. и Н. А. Й.. Претендират разноски
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Намира иска за
неоснователен. Изпълнителният лист срещу наследодателя можел да бъде изпълнен и срещу
наследниците му. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по
ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№
1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о. Наличието
на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за
дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен
интерес за ищеца от предприетата защита.
За ищеца съществува безспорен интерес да установи, че не дължи единствено
претендираната /непогасена/ спрямо него сума по изп. д. Подобен извод следва от
обстоятелството, че липсва възможност за съдебния изпълнител да зачете силата на
пресъдено нещо при евентуалното уважаване на такъв иск, ако към момента на
предявяването му постъпилата по изпълнителното дело сума е вече преведена на
взискателите.
2
По делото е постъпило удостоверение от ЧСИ А. Б. по изп. д. № 20228500400172 /л.
50/. От удостоверението се установява, че по изпълнителното производство е събрана сума
от Н. Й. в общ размер на 2005.92 лв. на 04.05.2022 г., а от А. Й. е събрана сума в размер на
3296.14 лв. на 06.06.2022 г. Сумите не са разпределени и преведени на взискателя, а
изпълнителното производство е спряно по силата на издадена обезпечителна заповед № 534
от 09.06.2022 г. по настоящото производство.
Събраните суми по изпълнителното производство не са преведени на взискателя, а
принудителното изпълнение е спряно, респ. при уважаване на предявените отрицателни
установителни искове удържаните суми от ЧСИ ще бъдат върнати на длъжника. При
липсата на разпределение – имуществено разместване, за удовлетворяване интереса на
ищеца защитата е с отрицателен установителен иск, като евентуалното благоприятно
съдебно решение би довело до автоматично възстановяване на събраните недължими суми
по сметка на ЧСИ. За ищеца е налице интерес от предявяване на установителни претенции,
ако сумите са събрани от СИ, но не са преведени по сметка на взискателя.
Оттук и предявените отрицателни установителни претенции са допустими и
подлежат на разглеждане по същество:
С определение от 18.10.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че срещу наследодателя на ищците А. Н. Й. /поч. на 21.02.2018
г./ , бил издаден изпълнителен лист от 15.08.2009 г. по ч. гр. д. № 39242/2009 г. по описа на
СРС, както и, че е образувано въз основа на процесния изпълнителния лист изпълнително
дело № 20228500400172 по описа на Частен съдебен изпълнител А. Б., рег. № 850 КЧСИ и
район на действие – Софийски градски съд.
Установява се от удостоверение за наследници на А. Н. Й., починал на 21.02.2018 г.,
че същият е оставил двама наследника по закон - А. М. Й. /съпруга/ и Н. А. Й. /син/.
Изпълнителен лист от 15.08.2009 г., издаден по гр. д. № 39242/2009 г. на СРС, е
присъединен към изп. д. № 20077890400168 с молба с вх. № от 05.10.2009 г. на взискателя –
л. 214 от изп. д. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника А. Й. на
22.10.2009 г. – виж л. 218 от изп. д., предвид което и заповедта за изпълнение е влязла в сила
06.11.2009 г.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за
влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение №
480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015
г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д.
№ 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018
г. по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва
да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение
3
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021
г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. №
1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В
мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които
давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е
посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение,
извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на
имущественото състояние на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж
решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Когато се постановява нов тълкувателен
акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, е
налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този
по предшестващия тълкувателен акт. Тази промяна настъпва занапред, защото не може да
бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който
все още не е действащ. Такова изискване не може да бъде поставено и пред правните
субекти, по отношение на които законодателството не предвижда задължителна сила на
тълкувателните решения и постановления. Когато те са съобразили своето поведение с
дадено задължително тълкуване относно съдържанието на дадена правна норма, не може с
обратна сила тяхното поведение да бъде свързано с неблагоприятни последици. Това би
нарушило принципа на правна сигурност. Затова следва да се приеме, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред.
Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които
са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците – в този смисъл и решение № 252/17.02.2020г. по гр. д.
№1609/2019г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/ 2017 г., ВКС, ІV
г. о., решение № 51/21.02.2019г. по гр. д.№ 2917/2018г, ВКС, ІV г. о. Ако е налице
осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата на приемане на
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т. е. предхождаща датата
4
26.06.2015 г./, новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече
от датата на изтичане на релевантния двугодишен срок
На следващо място, перемпцията е без правно значение за давността. Общото между
двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни
правни последици: давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го
изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но
въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не
е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
(включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или
поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така осуетява неговото прилагане.
Относно обстоятелството, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността виж практиката на ВКС - определение № 337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д. №
854/2022 г. на I т. о., решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на г. о. на ВКС,
решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, определение №
248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3657/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение №93/17.05.2021г. по
гр.д.№2766/2020г. на IV г. о. на ВКС, решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.
на IV г. о. на ВКС, решение № 126 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. на III г. о. на ВКС,
Без значение е в случая дали в периода 06.11.2009 г. до 26.06.2015 г. са предприети
действия годни да доведат до прекъсване на погасителната давност. Това е така, защото
двугодишният период по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, при непредприемане на изпълнителни
действия е изтекъл на 06.11.2011 г., респ. от тази дата е започнала да тече погасителната
петгодишна давност, а при всички положения давността е прекъсната а с молба, подадена от
взискателя с вх. № от 06.10.2015 г., с която е възложено изпълнение по чл. 18 ЗЧСИ, което
действие прекъсва погасителната давност – л. 520-521 от изп. д. Т. е., дори в периода до
06.10.2015 г. да не са извършвани никакви изпълнителни действия годни да прекъснат
погасителната давност, то същата не е изтекла, предвид разрешението, дадено с ТР № 3 от
28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки това в посочения период от
06.11.2009 г. до 26.06.2015 г. са налице и действия в изп. производство годни да прекъснат
погасителната давност:
- молба, съдържаща възлагане на изпълнителни способи с вх. № от 25.11.2011 г. – л.
352-353 от изп. д.;
- извършен опис на недвижимо имущество от 24.11.2011 г.;
- молба, съдържаща възлагане на изпълнителни способи с вх. № от 30.05.2012 г. – л.
400-401 от изп. д.;
5
- проведена публична продан;
В писмените бележки ответникът се позовава на чл. 17, ал. 3 ЗБН, който гласи, че от
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност всички давностни и
преклузивни срокове относно права на банката спират да текат за шест месеца. Разпоредба
касае срокове относно права на банката, а не спиране на срока на погасителната давност за
трети лица. Дори и да можеше да се приложи тази разпоредба, то датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност на ответника е 22.04.2015 г., т. е. новата
петгодишна давност прекъсната с молбата с вх. № от 06.10.2015 г. би започнала да тече от
22.10.2015 г.
Съдът намира, че от приложеното по делото копие от изпълнителното производство,
образувано под № 20077890400168, след това предадено и преобразувано в изп. д. №
356/2011 г. по описа на ЧСИ Васил Недялков не се установяват извършени изпълнителни
действия годни да прекъснат погасителната давност относно процесните вземания в
периода след м.10.2015 г. до м.10.2020 г.
Следва да се направи разграничение между вземанията предмет на изпълнителното
производство, респ. длъжниците по тях. Изпълнителното производство, първоначално
образувано под № 20077890400168, е образувано за вземания по изп. л. по гр. д. №
4555/2007 г. по описа на СРС срещу длъжници [фирма], А. Й., А. Й., В. П.. В хода на
изпълнителното производство по същото са присъединени и вземания по изпълнителен лист
по гр. д. № 39296/2009 г. по описа на СРС с длъжник А. М. Й. и изпълнителен лист по гр. д.
№ 39242/2009 г. по описа на СРС с длъжник А. Н. Й.. С оглед предмета на настоящото
производство релевантни са изхода на спора са само изпълнителните действия, предприети
за събиране на вземанията по изпълнителен лист по гр. д. № 39242/2009 г. по описа на СРС
с длъжник А. Н. Й.. Изпълнителни действия годни да прекъснат давността спрямо
вземанията по другите изп. листа и срещу другите длъжници по изпълнителното
производство са без значение за прекъсването на давността спрямо процесните вземания.
Така, спрямо А. М. Й. е предприето изпълнително действие запор върху трудовото
възнаграждение при работодателя [фирма]. От наложения запор са постъпвали суми до
м.11.2016 г. Наложеният запор не касае процесните вземания, същият е спрямо лице, което
не е длъжник по процесния изпълнителен лист по гр. д. № 39242/2009 г. по описа на СРС. А.
Н. Й. е починал 2018 г., а наследниците му са конституирани едва 2021 г., поради което и
наложеният запор не се отразява на погасителната давност за процесните вземания.
Посоченото се установява и от разпореждане на ЧСИ за вдигане на запора от 30.11.2016 г. –
л. 626 от изпъл. производство. От разпореждането се установява, че запорът се вдига,
доколкото са погасени дължимите суми от А. М. Й. по двата изп. листа - изп. лист по гр. д.
№ 4555/2017 г. по описа на СРС и изпълнителен лист по гр. д. № 39296/2009 г. по описа на
СРС. Следователно наложеният запор върху трудовото възнаграждение на А. М. Й. е
неотносим и не води до прекъсване на погасителната давност относно процесните вземания
нито към датата на налагането му, нито с оглед постъпилите от работодателя суми,
преведени на взискателя.
Горните съображения, касаят и молба от взискателя с вх. № от 26.02.2021 г. – л. 649
от изп. производство, с която е поискано принудително изпълнение само срещу [фирма].
Поискано е извършването на изпълнителни действия, а именно – опис на движими и
недвижими вещи, възбрана, запор на банкови сметки, но само срещу длъжника [фирма].
Право на взискателя е да поиска изпълнение само срещу един от длъжници и само за някои
от сумите, предмет на изпълнителното производство. Подобни действия водят до
прекъсване на погасителната давност само за вземанията, които са дължими от съответния
длъжник, поради което са ирелевантни за вземанията по изпълнителен лист по гр. д. №
39242/2009 г. по описа на СРС с длъжник А. Н. Й..
Относно наложения запор на дружествени дялове на А. Н. Й., то съгласно чл. 517, ал.
6
1 ГПК запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно
съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог
върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Видно от запорно
съобщение на л. 390 от изпълнителното производство, а и от служебно извършена
справка в ТР, запорът касае само вземанията по изпълнителен лист по гр. д. № 4555/2007
г., като в запорното съобщение са описани само тези вземания. Запор на дружествени
дялово за вземанията по процесния изпълнителен лист не е налаган. Освен това след
налагането на запора пред 2011 г. не са предприети действия по чл. 517 ГПК - след налагане
на запора съдебният изпълнител връчва на дружеството изявление на взискателя по чл. 517,
ал. 3, изр. 1 от ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник, а след изтичане
на тримесечен срок от връчване на изявлението овластява взискателя да предяви иск пред
съда за прекратяване на дружеството, ако вземането, предмет на принудителното
изпълнение, не бъде удовлетворено до този момент. Липсват предприети последващи
действия от взискателя с оглед наложения запор през 2011 г., поради което и същият е довел
до прекъсване на вземанията само по изпълнителен лист по гр. д. № 4555/2007 г. и то само
към датата на налагането му през 2011 г. Оттук и доколкото процесните вземания не са
включени в запорното съобщение и не са вписани в ТР като суми, за които е наложен запор
върху дяловете на търговското дружество, то и така наложеният запор не е довел до
прекъсване на погасителната давност относно процесните вземания.
Множеството молби подадени от взискателя за извършване на справки и издаване на
удостоверения нямат характер на изпълнителни действия и не водят до прекъсване на
погасителната давност – виж т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Следващо изпълнително действие годно да доведе до прекъсване на погасителната
давност по процесния изпълнителен лист след м.10.2015 г. е молба на взискателя с вх. № от
29.06.2021 г., която е приложена и към исковата молба и, която съдържа изрично възлагане
по чл. 18 ЗЧСИ. Подадената молба е след изтичане на повече от 5 години от м.10.2015 г., т.
е. след изтичане на погасителната давност за процесните вземания. Извършените действия
след изтичането на давностния срок не пораждат последици по чл. 116 ЗЗД, тъй като
погасителната давност към този момент вече е изтекла.
Оттук и предявените искове са основателни и следва да се уважат.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищците. Претендирано е адвокатско възнаграждение в размер на 1030 лв. Постъпило е в
срок възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, приключило е в едно съдебно заседание, за по-малко от година от образуването
му, събрани са единствено писмени доказателства, Същевременно всеки един от ищците има
право на отделно адвокатско възнаграждение, предвид предявените субективно и
кумулативно съединени искове. За да се определи дължимото на всеки един от ищците
минимално адвокатско възнаграждение съдът намира за приложима редакцията на
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения преди изменението от м.11.2022 г.,
доколкото договорът за правна защита и съдействие е от м. 05.2022 г., на която дата е и
заплатено адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
минималното възнаграждение за всеки един от двамата ищци е по 419.99 лв., до който
размер за всеки от ищците възнаграждението следва да се намали по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК. С оглед разгледаната по същество претенция /доколкото за част от претенциите
производството е прекратено/ на всеки от ищците се дължи за разноски и сумата от по
7
108.57 лв. за заплатена държавна такса. Или на А. М. Й. и Н. А. Й. ще се присъдят разноски
на всеки от тях в размер на по 528.56 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. М. Й., ЕГН ********** и Н.
А. Й., ЕГН ********** и двамата с адрес [адрес], против [фирма] – в несъстоятелност, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление [адрес], искове с правно основание чл. 439 ГПК
във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. М. Й. и Н. А. Й. не дължат на [фирма] /н/ по ½ от сумите,
за които е издаден изпълнителен лист от 15.08.2009 г. по ч. гр. д. № 39242/2009 г. по описа
на СРС /които суми са превалутирани в лева, на основание пар. 2 от ДР на ТЗ към датата
на решението за откриване на производството по несъстоятелност/, а именно за следните
суми: всеки от ищците по 967.28 лв. – ½ от главницата по договор за кредит от 06.10.2006 г.
в размер на 989.12 евро /с левова равностойност към датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност 1934.55 лв./, всеки от ищците по 1258.09 лв. – ½ от
начислената законна лихва върху главницата за периода 05.08.2009 г. – 20.04.2022 г. в общ
размер на 2 516.18 лв., всеки от ищците по 15.74 лв., представляваща ½ от договорната
лихва за периода от 25.01.2007 г. – 25.05.2017 г. в общ размер на 16.09 евро /с левова
равностойност към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност
31.47 лв./, всеки от ищците по 444.44 лв. - ½ от обезщетение за забава за периода от
25.01.2007 г. до 04.08.2009 г. в общ размер на 454.47 евро /с левова равностойност към
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност 888.87 лв./ и всеки
от ищците по 28.55 лв. - ½ от сторените съдебни разноски в общ размер на 57.10 лв., въз
основа на издадения изпълнителен лист от 15.08.2009 г. по ч. гр. д. № 39242/2009 г. по описа
на СРС срещу длъжника А. Н. Й. /поч. на 21.02.2018 г./, чийто наследници са А. М. Й. и Н.
А. Й., по който изпълнителен лист към настоящия момент е образувано изпълнително дело
№ 20228500400172 по описа на Частен съдебен изпълнител А. Б., рег. № 850 КЧСИ и район
на действие – Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] /н/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление [адрес], да
заплати на А. М. Й., ЕГН **********, с адрес [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 528.56 лв.– разноски по производството.
ОСЪЖДА [фирма] /н/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление [адрес], да
заплати на Н. А. Й., ЕГН **********, с адрес [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 528.56 лв.– разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8