№ 1325
гр. В., 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100501845 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 5458/22.08.2023г. от Б. Я. Х.,
чрез адв. Я. С. - ВАК, особен представител на въззивника срещу Решение №
194/17.07.2023г. по гр.д. № 1148/2022г. по описа на ПРС, с което на основание чл. 46 ал.1
т.2 от СК е УНИЩОЖЕН брака между Е. А. Х., ЕГН ********** с адрес гр.***** и Б. Я.
Х. ЕГН ********** с адрес гр.***** общ.***** обл.В***** , сключен на 08.08.2022г. в
гр.***** с акт за граждански брак № **** г., издаден от Община *****, тъй като съгласието
за брак от страна на Е. А. Х., ЕГН ********** е било дадено поради заплашване с тежка и
предстояща опасност за живота и здравето й и за този на нейните близки И Е
ПОСТАНОВЕНО след унищожаването на брака Е. А. Х., ЕГН ********** да възстанови
предбрачното си фамилно име Д на основание чл. 53 от СК .
Считайки обжалваното решение за неправилно доколкото съда е базирал своите
мотиви на показания на заинтересовани свидетели – майката на ищцата, както и на такива,
които не са преки очевидци на актове на принуда от въззивника по отношение на ищцата за
сключване на брак,претендира отмяната му и постановяване на друго , с което исковете да
бъдат отхвърлени.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна,чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за допустимо,правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.Противопоставя се на
доказателственото искане на въззивника с аргумента , че по делото е представена справка
НБД , от която е видно , че брака между страните не е прекратен.
В съдебно заседание въззивника , редовно призован не се явява, чрез назначения му
особен представител, поддържа жалбата.Претендира уважаването и.
В съдебно заседание въззиваемия редовно призован, не се явява, чрез процесуалния
си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените
1
по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата , инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Е. А. Х., ЕГН
********** с адрес гр.***** срещу Б. Я. Х. ЕГН ********** с адрес гр.***** общ.*****
обл.В. ул. " ****, за унищожаване на сключения между тях с акт за граждански брак №
**** г. издаден от Община ***** , брак на основание чл. 46 ал.1 т.2 от СК.
Предявен е и иск с правно основание чл. 53 от СК след унищожаването на брака Е. А.
Х., ЕГН ********** да възстанови предбрачното си фамилно име Д.
В молбата ищеца твърди, че сключения между нея и ответника на 08.08.2022 г. в
гр.***** граждански брак е опорочен тъй като била принудена от ответника против волята
си, да даде съгласие за сключването му със заплаха, че в противен случай, ще бъде заведена
в А. и няма да види семейството си. Щяло да има бой, убийства, ако ищцата не се съгласила
да сключи брак.Твърди , че сключила брак с ответника Б. Я. Х. единствено поради отправена
заплаха и няма други причини за сключване на брака.
От сключения граждански брак страните нямат родени деца. Нямат придобитото
имущество по време на брака. Страните не са имали семейно жилище, живели за кратко в
гр.***** и в А..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника,чрез назначения му особен представител
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като неоснователен и
недоказан. Оспорва изложените от ищеца твърдения и факти, по отношение на нея да е
била упражнявана принуда за сключване на гражданския брак с ответника Б. Я. Х., както и
да са и били отправяни каквито и да е заплахи от ответника Б. Я. Х. или от когото и да било
друг с цел сключване на граждански брак с ответника или с каквато и да е друга цел. Излага
, че заплахата за отвеждане в друга държава не е сред лимитативно изброените основания за
унищожаване на брака по чл. 46, ал. 1, т. 2 от СК.Неясни били твърденията на ищцата за
„бой, убийства и т.н." дали са отправени срещу нея или срещу близките й.Претендира
отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и чрез процесуалния си
представител поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.
Ответникът чрез особения си представител моли за отхвърляне на предявените искове
като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд, поради
което настоящия състав не следва да я преповтаря. Няма спор между страните, а и е
установено от събраните по делото доказателства , че същите са сключили граждански брак
2
на 08.08.02023г. в гр.***** , за което е съставен Акт за сключен граждански брак № **** г.
от Община *****. При сключване на брака Е. А. Д е приела фамилното име на съпруга си -
Х..
Спорно по делото е, дали съгласието за брак е дадено от ищеца поради заплашване с
тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта й или на нейните близки.
Настоящия съдебен състав счита, възраженията на въззивника за липса на визираните
в нормата на чл. 46 ал.1 т.2 от СК хипотези касателно ищцата за неоснователни със
следните аргументи.
Чрез ангажираните от ищеца и събрани в хода на производството гласни
доказателства чрез разпит на св. А Я.а А. , които съда кредитира в условията на чл.172 от
СК и като обективни ,базиращи на лични впечатления, същия е установил пълно и главно
твърденията си , че е дала съгласието си за сключване на брак с ответника единствено
поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота и здравето й , както и това на
нейните близки. Св. А. излага , че преди брака дъщеря й е имала връзка с друго момче. На
28.06. тя била взета от дома им против волята й, докато свидетелката била на работа.
Телефона на ищцата бил изключен , а братовчедка й получила съобщение, което
свидетелката видяла и в него пишело: „Много ми е зле. Не знам къде ме води. Техните знаят.
Не знам къде съм. Много съм далеч. Много ми е лошо." Св.А. отишла при родителите на Б. и
ги попитала къде е дъщеря й. Те й казали, че не знаят нищо. За случилото се св.А. пуснала
жалба в полицията в грПР.. Родителите на ответника казали, че ще доведат ищцата на
следващия ден, но не го направили. Св.А. няколко дена нямала връзка с дъщеря си. След
сключването на брака страните се върнали в Д. в дома на ответника, като вечерта или на
следващия ден заминали за А.. След няколко дена ищцата написала на майка си, че не е
добре, че иска да се върне, че са я назначили на работа без нейно съгласие, насила. Тя всеки
ден пращала снимки и плачела. След като успяла да избяга от А. с помощта на една жена,
ищцата споделила с майка си, че не е сключила брак доброволно. Тя сключила брак, защото
ответника и баща му я заплашвали преди сключването на брака, че ще й счупят краката, че
семейството й ще има проблеми, че трябва да се ожени или ще стане зле за семейството й.
Бащата на ответника й казал, че не го е страх от нищо, че може да убие сина си, нея и жена
си. Докато била в А. ответника и семейството му постоянно се карали на ищцата отново я
заплашвали я, че ако си тръгне ще й счупят краката, че ще стане зле за семейството й. Не й
давали да говори с майка си и брат й.
Преценявайки гласните доказателства в контекста на традициите на етноса , към
който принадлежат страните , а именно преди сключването на брак да има съгласие за това
от страна на родителите , както и предвид факта,че брака е сключен в населено място –
гр.***** , което е на значително отстояние от местоживеенето на ищеца и ответника , както
и на техните семейства, настоящия съдебен състав счита , че в хода на производството
ищеца е установил , че сключения с ответника на 08.08.2023г. брак не е сключен по
взаимно съгласие и свободната воля съгласно чл.5 от СК , поради което е унищожаем на
основание чл. 46 ал.1 т.2 от СК .
При унищожаване на брака се прилагат разпоредбите относно последиците на развода
за личните и имуществените отношения между съпрузите/ чл. 48 ал. 3 от СК/. Съгласно чл.
53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този
брак. Доколкото искането е отправено от съпруга приел фамилното име на другия съпруг ,
както и предвид обоснования извод за основателност на иска за унищожаване на сключения
между страните брак , искането на ищцата да възстанови предбрачното й фамилно име – Д е
допустимо и основателно и правилно и законосъобразно е уважено от първоинстанционния
съд.
С изложените мотиви, въззивната жалба като неоснователна следва да бъде
3
отхвърлена, а решението потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съвпадането на изводите на двете инстанции не предполага коригиране на
обжалваното решение в частта за присъдените разноски.
Съдът, като съобрази характера на производството, извършените процесуални
действия от адв. Я. С. , както и чл.7 ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.,за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, счита, че на същия следва да се заплати
възнаграждение за процесуално представителство, в качеството му на особен представител
на въззивника Б. Я. Х., в размер на 1000.00 лв. , което на основание чл. 83 от ГПК следва да
бъде заплатено от бюджета на съда и за което да му бъде издаден РКО.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.6 от ГПК Б. Я. Х. следва да бъде
осъден да заплати на ВОС сумата от 1000.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 194/17.07.2023г. по гр.д. № 1148/2022г. по
описа на ПРС .
ОСЪЖДА на основание 78, ал.6 от ГПК, Б. Я. Х. ЕГН ********** с адрес гр.*****
общ.***** обл.В***** ДА ЗАПЛАТИ на ВОС сумата от 1000.00/хиляда/ лв.,
представляващо възнаграждение за назначения му особен представител.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок считано от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4