Р Е Ш Е
Н И Е
№260039
гр. Несебър, 08.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД
№ 504 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „П.Е.П.М.”
ЕАД, срещу наказателно постановление № 02-0002907 от
01.06.2020г. на директора на д. „И.п.т.” – Б. с което на жалбоподателя
на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за извършено нарушение на
чл. 128, т. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500
лв. Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно. Сочи, че работникът не е
упражнил сам правата си по трудовия договор, поради което липсва нарушение на
КТ. Излага се, че са допуснати нарушения при съставяне на АУАН, тъй като е недопустимо
установяване на нарушението на две дати. Навежда се, че АУАН не съдържа
реквизитите по чл. 40 от ЗАНН и не е спазена процедурата по издаването му.
Обръща се внимание, че става въпрос за маловажен случай по чл. 415в от КТ. От
съда се иска да отмени НП или да измени размера на санкцията, като определи
такава в рамките по чл. 415в от КТ.
Ответната страна в производството – д. „И.п.т.” Б. чрез
процесуалния си представител, заема становище, че нарушението е доказано.
Развива съображения в насока, че са съобразени множеството постъпили сигнали.
Сочи, че при съставяне на АУАН са спазени всички законови изисквания. Моли
обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Между „П.Е.П.М.” ЕАД и Г.П.К.бил сключен трудов договор №
00001496 от 17.07.2019г. (на л. 19 от делото), по силата на който К.била
назначена за „барман” в „Г.Х.С.В.”. Било уговорено заплащане на основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 570 лв., платимо до 30-то число на месеца –
за предходния. Тъй като трудовото й възнаграждение за месец август за положения
от К.труд не било заплатено до 30.09.2019г., тя подала сигнал (на л. 18 от
делото) до ДИТ Бургас. Междувременно в периода 25.04.2019г. – 20.12.2019г.
сигнали били подавани до ДИТ Бургас и от други работници на „П.Е.П.М.” ЕАД с
оплакване за неплатени трудови възнаграждения. Подобен сигнал бил подаден до
ДИТ Бургас и от Омбудсмана на Република България (на
л. 49 от делото). Във връзка с множеството сигнали в ДИТ Бургас вече се
провеждала проверка на този работодател, като с призовки по чл. 45, ал. 1 от АПК, връчени на 03.10.2019г. и на 11.11.2019г. (на л. 14 – л. 17 от делото)
свидетелката А.Г. ***) изискала от работодателя представянето на различни
документи, вкл. и всички ведомости за заплати, считано от 01.07.2019г. Документи
били представени на 06.12.2019г. и 10.12.2019г., като при проверката им св. Г.
констатирала, че възнаграждението на К.било заплатено от работодателя на
25.10.2019г. (видно от платежно нареждане на л. 23 от делото). При тези данни
на упълномощеното лице А.М.(упълномощено да получава и подава документи за и от
името на дружеството във връзка с извършвани проверки) била връчена покана (на
л. 26 – л. 29 от делото) за съставяне на АУАН в тридневен срок от връчването й
на 10.12.2019г. Проверката завършила на 20.12.2019г. с протокол за проверка (на
л. 30 – л. 32 от делото), който бил връчен на М.. Тъй като последната не била
упълномощена да получава от името на дружеството АУАН по чл. 40 от ЗАНН св. А.Г.
съставила АУАН № 02-0002907 от 20.12.2019г. в отсъствието на представител на
дружеството. Същият бил изпратен за връчване на адреса на седалището на
дружеството (с писмо на л. 33 от делото), като бил получен на 08.01.2020г.
(видно от разписка на л. 34 от делото). Тъй като не станало ясно кое лице е
получило АУАН от името на дружеството, от ДИТ Бургас, на основание чл. 416, ал.
3 от КТ, било изготвено съобщение, поставено на таблото на дирекцията на
14.04.2020г. (на л. 39 от делото), като същото било публикувано и в интернет
страницата на ИА ГИТ гр. София. За последното жалбоподателят бил уведомен с
писмо (на л. 37 от делото) от 14.04.2020г., връчено на 15.04.2020г. (видно от
разписка на л. 38 от делото). Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 02-0002907 от 20.12.2019г., 2
бр. призовки по чл. 45, ал. 1 от АПК, сигнал от Гергана Костова, трудов договор
№ 00001496 от 17.07.2019г., разчетно-платежна ведомост за месец август 2018г.
на жалбоподателя, платежно нареждане от 25.10.2019г., пълномощно на Айлин М.,
писмо по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, кореспонденция по електронен адрес с Айлин М., протокол
№ ПР 1924949 за извършена проверка, писмо за връчване на АУАН, съобщение по чл.
416, ал. 3 от КТ, писмо до жалбоподателя за изготвено съобщение по чл. 416, ал.
3 от КТ, заповед № 3-0058 от 11.02.2014г. на ИД на ИА ГИТ, сигнали и жалби до
ДИТ Бургас, свидетелските показания на свидетелката Г.. От посочените
доказателства се установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка.
Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира. Самият жалбоподател не
оспорва фактическата обстановка, като възраженията му са насочени към правната
страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
На първо място съдът намира, че жалбата е депозирана в
рамките на предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на заповед №
3-0058 от 11.02.2014г. на ИД на ИА ГИТ) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се споделят доводите, че
нарушението недопустимо е установено на две дати. Самият жалбоподател е
представил изисканите от проверяващите документи на две дати – 06.12.2019г. и
10.12.2019г., като това е отразено и в текста на АУАН. Ето защо нарушението не
е установено на две дати, а единствено са цитирани датите, на които съответните
документи са били достъпни на проверяващите. Очевидно е, че нарушението е
установено след преглед на всички относими документи. При издаване на АУАН е
спазена и процедурата по чл. 40 от ЗАНН. По реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН няма
пречка АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя. В случая на упълномощеното
да получава документи в хода на проверката лице (М.) на 10.12.2019г. е връчена
покана за съставяне на АУАН. На 20.12.2019г. същото лице се е явило в ДИТ
Бургас, но без пълномощно, което да му дава право да получава АУАН от името на
дружеството. Ето защо след надлежно връчена покана за съставяне на АУАН не се е
явило надлежно упълномощено от дружеството лице. Поради тази причина АУАН
правилно е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в отсъствие на
нарушителя. Наред с това АУАН е изпратен за връчване на нарушителя по реда на
чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, като на адреса на седалището на дружеството е получен от
лице, подписало обратната разписка (на л. 34 от делото). Нещо повече – при
съставяне на актове за нарушения на КТ, на контролните органи е дадена
възможност за връчване на АУАН по реда на чл. 416, ал. 3 от КТ. Според
цитираната норма актът за установяване
на административно нарушение се връчва
на нарушителя лично срещу подпис,
а при невъзможност да му се
връчи се изпраща по пощата
с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не
бъде намерено на адреса на
управление, на постоянния му адрес
или по месторабота,
връчването се извършва чрез поставяне
на съобщение за съставянето на акта, подлежащ
на връчване, на таблото за
обявления и в интернет страницата на съответния
орган по чл. 399, 400 и 401. В случая този ред е спазен, като е изпратено писмо с обратна разписка и
поради неяснота относно лицето, подписало обратната разписка от името на
жалбоподателя, връчването е извършено чрез поставяне на съобщение за
съставянето на акта, подлежащ на връчване, на
таблото за обявления в ДИТ Бургас и в интернет страницата на ИА ГИТ. За последните действия жалбоподателят също е уведомен с изрично
писмо. Ето защо процедурата по съставяне и връчване на АУАН е спазена и липсват
нарушения на чл. 40 от ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, намира следното:
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по
чл. 128, т. 2 от КТ, според която норма работодателят е длъжен в установените
срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. С
трудов договор от 17.07.2019г. жалбоподателят (като работодател) е поел
задължение да заплаща трудовото възнаграждение на Гергана К.до 30-то число на
месеца – за предходния месец. Следователно възнаграждението за месец август
2019г. е следвало да й се изплати най-късно на 30.09.2019г., но по делото са
събрани данни, че й е заплатено на 25.10.2019г. Следователно безспорно, считано
от 01.10.2019г. до 25.10.2019г. жалбоподателят е допуснал нарушение. Не може да
се приеме тезата му, че липсва спор между него и работника, тъй като последният
не е сезирал компетентните органи. Точно обратното – още на 02.10.2019г. е
подаден сигнал от К.за неплатено възнаграждение. Ето защо нарушение на чл. 128,
т. 2 от КТ безспорно е допуснато от работодателя.
Не може да се приеме и тезата за наличието на маловажен
случай. Няма как да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл.
415в, ал. 1 от КТ, тъй като от нарушението са произтекли вредни последици за работници
и служители. В периода
01.10.2019г. – 25.10.2019г. К.е била лишена от възможността да се ползва от
дължимото й парично трудово възнаграждение, поради което в този период за нея
безспорно са настъпили вредни последици. В подобна насока е и практиката на
касационната инстанция – Решение № 2218/11.12.2013г. по КНАХД № 1582/2013г. на
Административен съд Бургас. Случаят няма как да бъде определен като маловажен с
оглед събраните по делото данни за множество подобни нарушения на трудовото
законодателство, допуснати от жалбоподателя, за което са подавани различни сигнали
от граждани и институции.
За извършеното
нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ в чл. 414, ал. 1 от КТ се предвижда наказание
имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е
наложил на жалбоподателя санкция в минималния размер от 1500 лв., поради което
няма законово основание същата да бъде намалявана.
С оглед
изложеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
При този изход
на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на ДИТ Бургас и
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се
присъдят направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка
следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. По смисъла
на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по описа на общото
събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли
оспорването страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в
производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към
чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на
този текст е приета Наредба за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона
за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Т.е. съдът следва
да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата
и правна сложност по делото, съдът достигна до извод,
че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия
орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”,
доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
принадлежи ДИТ Бургас (като териториално поделение) – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда” вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
02-0002907 от 01.06.2020г. на директора на д. „И.п.т.” – Б. с което на „П.Е.П.М.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ж. к. „*********, вх. А, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.
414, ал. 1 от КТ, за извършено нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА „П.Е.П.М.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, ж.
к. „*********, вх. А, да заплати на изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, на основание чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, сумата от 80 лв., представляваща направени по делото разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: