Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2021 година,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА,
І-ви касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари
през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Ангелина
Георгиева и прокурора Светослав Стойнов, като разгледа докладваното от съдия
Чолакова КНАХД № 124/2021 година по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на К.К.П.
от гр. Варна, ЕГН **********, против Решение № 260373/11.11.2020 г. постановено
по НАХД № 1153/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно
постановление № 20-0819-000277/12.02.2020 г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция /ОД/ на МВР Варна, с което на К.К.П.,
за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Със същото решение К.К.П. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Варна
сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37,
ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
В касационната жалба се релевират
съображения за нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Твърди се, че решаващият
състав на Районен съд – Варна не е обсъдил всички възражения във въззивната
жалба, неправилно е ценил събраните по делото доказателства и неправилно е
приложил материалния закон. Сочи се, че обжалваният съдебен акт е противоречив
и не може да се направи ясно и недвусмислено заключение в чия полза е
постановеното решение, тъй като от една страна в него се сочи, че е отменено
наказателното постановление, като същевременно К.К.П. е осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР Варна 80 лева юрисконсултско възнаграждение. Отправя се
искане за отмяна на оспореното решение, алтернативно – за неговото обезсилване,
и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касация – Областна дирекция
на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, в депозирано чрез процесуален
представител писмо № С.д.2913/24.02.2021 г., оспорва касационната жалба и моли
за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е
от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените
аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, приложим
по препращане от чл. 84 от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
С оспореното пред районния съд наказателно
постановление К.К.П. е наказан за това, че на 13.01.2020 г., в 09:30 часа, в
Община Варна, на път автомагистрала „Черно море“ № А-5, посока Бургас,
управлявайки собствения си лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ***, не спира при
подаден сигнал със стоп палка по образец от униформен служител на Агенция
„Пътна инфраструктура“ с надпис „Национално ТОЛ управление“. Деянието на П. е
квалифицирано като нарушение на чл. 103 от ЗДвП, за което му е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа на което е
издадено процесното наказателно постановление.
За да постанови съдебния си акт, решаващият
съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган в
предвидения в ЗАНН шестмесечен срок и при липса на съществени процесуални
нарушения, като съдържа всички реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Изложил е аргументи
за доказаност на административното нарушение. Първостепенният съд е счел, че
размерът на наложените административни наказания е правилно определен. Констатирал
е, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. По тези
съображения Районен съд – Варна е посочил в обстоятелствената част на
обжалваното решение, че наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено. Приел е също така, че в полза на
въззиваемата страна /ОД на МВР Варна/ следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева. С диспозитива на съдебния акт районният съд
е отменил оспореното пред него наказателно постановление и е осъдил К.К.П. да
заплати по сметка на ОД на МВР Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението на Районен съд – Варна е
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения – касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Налице е несъответствие между мотивите на
обжалваното решение и неговия диспозитив, както и между двете части на
диспозитива на съдебния акт. Макар в мотивите си районният съд да изложил
обстойни съображения за законосъобразност на издаденото от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна Наказателно постановление № 20-0819-000277/12.02.2020
г., с диспозитива на проверявания съдебен акт същото е отменено. Освен това, въпреки
постановената отмяна на оспореното наказателно постановление, въззивният съд е
осъдил страната, в чиято полза е решението съгласно неговия диспозитив, да
заплати на насрещната /губещата делото/ страна разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно разясненията, дадени по т. 2 от Постановление
№ 1 от 10.11.1985 г. на Пленума на Върховния съд, решението е единство от
мотиви и диспозитив, като мотивите са неразделна част от решението и
обосновават диспозитива на съдебния акт. Затова диспозитивът трябва да бъде
логически извод от мотивите. В настоящия случай такова единство липсва както
между мотивите и диспозитива на обжалваното решение, така и между двете части
на самия диспозитив, касаещи съответно произнасянето по същество по предмета на
правния спор и по акцесорната претенция за разноските. Несъответствието между
мотивите и диспозитива на решението, респ. непрецизността или вътрешните
противоречия в тях могат да се подведат в хипотезата „очевидна фактическа
грешка“. Съдебното производство по обжалване на наказателни постановления се
развива по правилата на НПК, съобразно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. В
административнонаказателния процес /така, както и в наказателния процес/
институтът на очевидната фактическа грешка е неприложим и допуснатото от Районен
съд – Варна нарушение може да бъде отстранено само по пътя на касационния
контрол чрез отмяна на съдебното решение, като постановено при съществено
процесуално нарушение. Посоченото представлява пречка настоящата инстанция да
се произнесе по материалноправната законосъобразност на оспорения съдебен акт,
респ. по правилността на наложеното административно наказание.
Обжалваното решение следва да се отмени и
делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна,
който следва, по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК, да се произнесе и по въпроса за
разноските за водене на делото пред настоящата инстанция.
Воден от изложеното и на основание 222,
ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – Варна, І-ви касационен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ 260373/11.11.2020 г. постановено по НАХД № 1153/2020 г. по описа на Районен
съд – Варна.
ВРЪЩА
делото
за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.