Р Е
Ш Е Н И Е № 1080
гр. Пловдив, 20.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на тринадесети февруари
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16741 по
описа за 2015 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран със субективно и
обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС, предявени от етажните
собственици на сграда в гр. ******, а именно: Р.З.Б., Д.Н.С., Е.К.С., М.С.Ш.,
М.Б. С. – Д., Х.Н.К., С.В.К., И.П.С., М.Б.С., В.Р.М., К.Г.Б., И.Д.И., Г.Р.К.,
З.Д.Т., С.С.Т., И.Д.Т., Р.Д.Д., представлявани от адв. Е.С. против П.Г.Г., П. Б.Г., И.Б.Х., М.П.П.,
А.С.М., А.С.Н., В.Н.Л., И.К.Ч., И.Г.К., Н.Д.Т., Г.П.Т., Н.Д.Д., Н.К.С., Г.П.В.,
Х.П. М., Н.А.И., А.К.К., Ж.Р.Я., и М.Р.К. – всички етажни собственици в сграда
в гр. *****, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици на следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със
Заповед № ********г. на ******** на АГКК, последно изменение със заповед №
******** г. на ******** н СГКК – Пловдив, находящ се на етаж 1 от сграда № 1,
построена в поземлен имот с идентификатор № ********, с административен адрес:
гр. *****, с предназначение на обекта: друг вид самостоятелен обект в сграда,
брой нива на обекта: 1, с площ от 22 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - СОС с идентификатор № ********, СОС с идентификатор №
********, под обекта: няма, над обекта: СОС с идентификатор № ******** и СОС с
идентификатор № ********, който обект представлява обща част на етажните собственици от трите входа на жилищния блок,
както и за осъждане на етажните собственици от бул. ******** са предадат
владението по отношение на самостоятелния обект на ищците; както и иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата
от 5500 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на общото
***********за периода от 01.06.2013 г. – 15.12.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.12.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че жилищната
сграда, находяща се в гр. *****, ***, *** се състояла от три входа, които обаче
били с общи тавански помещения, общи сградни инсталации и общо
***********(процесното), което се намирало във входа под № ***. Ищците
посочват, че ******** обслужвало цялата жилищна сграда и от построяване й било
отдавано под наем, като приходите постъпвали в касата на етажната собственост.
Излагат твърдения, че в края на 2012 г. етажните собственици от входа под №***
изразявали намерения ******** да е само на техния вход, доколкото се намирало
там, като със заявление, внесено в кметството на Район Централен на Община
****** заявили, че желаят да се регистрират като самостоятелна етажна
собственост. От този момент достъпът до ******** бил ограничен по отношение на
останалите етажни собственици от другите два входа – настоящите ищци. Посочват,
че етажните собственици на входовете под № *** и №*** също регистрирали самостоятелни етажни
собствености на основание чл.8, ал.2 ЗУЕС. Като ****** на ЕС на съвместното
общо събрание на трите входа била избрана Е.С., въз основа на решение от
30.11.2013 г. Поддържат, че независимо от отделянето на управлението на трите
входа не се променяла собствеността върху общите части на сградата, включително
и по отношение на процесното портиерно помещение. Твърдят, че считано от
01.06.2013 г. ответниците – етажните собственици от №*** ограничили достъпа до
помещението, като поставили електронна брава с чип на входната врата и смяна на
двата ключа на помещението. Намират, че по този начин са претърпели вреди,
които оценяват в размер на 200 лв. месечно – размерът на месечния пазарен наем,
като претендират заплащането на сумата от общо 5500 лв. за периода от
01.06.2013 г. до 15.12.2015 г. При изложените твърдения, молят за уважаване на
предявените искове, претендират сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника А.С.Н., чрез адв. К.А., със становище за
недопустимост на исковите претенции, поради липса на правен интерес, липса на
пасивна процесуална легитимация за ответниците и на активна такава за ищците,
липса на представителна власт за Е.К.С.. По същество оспорва предявените
искове. Оспорва процесното помещение да е обща част, като намира, че е
самостоятелен обект на правото на собственост. Посочва, че процесното помещение
не се ползвало от ответниците, а от трето лице. Моли за отхвърляне на исковете
и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника П.Г.Г., чрез назначения особен
представител адв. В.К., със становище за недопустимост на предявените искове,
като намира, че етажните собствености не били правосубектна страна в процеса и
не можели да предявяват, нито да отговарят по заведените искове. Оспорва
наличието на представителна власт за адв. С., да представлява ищците по делото.
Поддържа, че собственици на ******** били етажните собственици от входа под №
***, където се намирало то. Посочва, че след обособяването на трите етажни
собствености на трите входа обща каса не съществувала.
Постъпил е и отговор от
ответника П.Л.Г., в който са изложени твърдения, идентични с тези в писмения
отговор на ответницата А.С.Н..
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не
са постъпили писмени отговори от всички останали ответници - И.Б.Х., М.П.П.,
А.С.М., В.Н.Л., И.К.Ч., И.Г.К., Н.Д.Т., Г.П.Т., Н.Д.Д., Н.К.С., Г.П.В., Х.П.
М., Н.А.И., А.К.К., Ж.Р.Я., и М.Р.К..
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
От протокол от 26.11.2018 г, на съвместното Общо
събрание на жилищния блок с административен адрес: гр. *****, № *** и №*** се установява, че са взети решения да бъде
заведено дело против ЕС на жилищния вход №***за предаване на владението на
********, находящо се в този вход на сградата и за заплащане на обезщетение за
отнетия достъп; да бъдат осигурени средства за съдебно разноски за водене на
делото. Със същото решение е упълномощена Е.К.С. да предприеме действия за
изпълнение на взетите решения, като ангажира адвокатска защита по делото.
Видно
от писмо изх. № ********* от 08.01.2010 г. ********* „Кадастър и регулация” към
*********, Район Централен, сградата в режим на етажна собственост в гр. *****,
№ *** и №*** е вписана в публичния
регистър на гр. Пловдив на основание чл.45, ал.3 ЗУЕС.
С
уведомлението вх. № *********г. от Е.К.С.,***, последният е уведомен, че на
06.07.2012 г. е било проведено общо събрание, като за ******е избрана Е.К.С..
Видно
от заявление вх. № *********г., депозирано от А.С.Н. са предоставени данни за
вписване на регистъра на ЕС на входа на адрес: гр. ******, бул. *********№ ***,
като за ******е посочена И. Н. Ч..
С
уведомление вх. № *********г. от М.Г.К., до ***** на Район Централен,
*********, последният е уведомен, че на 03.10.2013 г. е било проведено общо
събрание, като за ******на ЕС на бул. ********* № *** е избрана заявителката.
С
уведомление вх. № *****г. от И.К. ***, последният е уведомен, че на 02.10.2013
г. е било проведено общо събрание, като за ******на ЕС на бул. *********
№*** е избрана заявителката.
Видно
от договор за наем от 01.01.2005 г. етажните собственици на жилищния блок в гр.
*****, № *** и №*** са отдали под наем
на „*****” за временно и възмездно ползване общо помещение, състоящо се от
стая, тоалетна и антре, находящо се на първия етаж във входа на блока на ул.
********* № ***, за срок от 12 месеца, при уговорена месечна наемна цена от 220
лв.
С
договор за наем от 01.01.2006 г. същото помещение е отдадено под наем на ЕТ
„*****” за срок от 12 месеца, при договорена месечна наемна цена от 220 лв.
По
делото са представени извадки от кадастралния регистър на недвижимите имоти
(л.51-59 и л.70-80 от делото), касаеща самостоятелните обекти в сградата,
находяща се в гр. *****, № *** и №*** .
Видно
от схема № *****г., издадена от СГКК – гр. Пловдив, процесният имот е нанесен в
КК и КР на гр. Пловдив, като СОС с идентификатор № ********.
Видно
от писмо изх. № *****г. процесният имот не е деклариран в масива на Дирекция
МДТ Пловдив.
Със
заявление вх. № *****г., депозирано от А.С.Н. са предоставени данни за вписване
на регистъра на ЕС на входа на адрес: гр. *****, бул. *********№ ***, като за
***** на УС е посочена А.Н., а ***** на УС са И. Ч.К. и М.Х.Б..
По
делото са представени архитектурно-строителните проекти на жилищната сграда на
бул. *********, в която се намира процесното помещение.
От
нотариален акт №*********г. се установява, че Б. Х.С., М.Б. С.и С. О. С. са
придобили жилище чрез покупко-продажба от ГНС – Пловдив, а именно – апартамент
№ * от блок на бул. *********, на първи етаж, състоящ се от две стаи и кухня,
при граници на жилището: портиерно помещение, ап.*, стълбище.
С
договор от 10.07.1995 г. (л.426 от делото) „Топлофикация Пловдив – Север” ООД е
поела задължението да извърши монтажна работа на вътрешно отоплителна
инсталация на обект – жилищен блок на бул. ********* № ***-*** по одобрен
проект.
По
делото са представени фактури (л.431 от делото) за стойността на потребена
електрическа енергия в процесното общо помещение на адрес гр. *****.
Видно
от писмо от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД Е.К.С. е титуляр на партида №
********за адрес гр. *****, обект – „общо помещение – етажна собственост”,
считано от 05.2013 г. Предишен титуляр на партидата е била И.К. Н.. В същия
смисъл е и писмо от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.
От
заключението на СТЕ на вещо лице В.Р. се установява, че пазарната стойност на
процесния имот е 19280 лв.
От
заключението на СТЕ на вещо лице М.Я. се установява, че жилищна сграда –
многофамилна с идентификатор № ******** е разположена в ПИ с идентификатор №
********, административен адрес: гр. *****, № *** и №*** . Сградата
представлява шестетажна жилища сграда с магазини на партерния етаж и пет
жилищни етажа, състояща се от три входа. Сградата е със застроена площ от 800
кв.м., изградена около 1960- 1970 г. Конструкцията на сградата е масивна,
монолитна, с обща сградна конструкция и инсталации, изградена със
стоманобетонови елементи, тухлени стени, плосък стоманобетонов покрив. В
процесната сграда има една обща абонатна станция, която обслужва трите входа, като
съоръженията на вътрешната отоплителна инсталация се намират във входа под №***
, абонатната станция е в избените помещения на входа, а разширителния съд – в
таванското помещение. Жилищната сграда разполага с общ водомер за трите входа,
находящ се в избеното помещение на вход № ***. Трафопостът, обслужващ трите
входа, се намира във входа под № ***, с достъп отвън, от към ул. „******”.
Сградата с идентификатор № ******** е на шест етажа, за нея има изработени
схеми на самостоятелните обекти. От извадката от КР се установява, че жилищата
– самостоятелни обекти в сградата, са формирани и описани поетажно (общо 48
СОС). Процесното помещение е с идентификатор № ********.
По
делото са ангажирани и гласни доказателствени средства. От показанията на
свидетеля М.Г.К. се установява, че процесното помещение се отдавало под наем от
целия блок, като наемната цена се използвала за извършване на текущи ремонти.
Изяснява, че помещението се състояло от една стая, малко коридорче, което било
като предверие; нямало тоалетна или баня. Заявява, че е чувал от хората, че
това помещение било завзето от етажната собственост на входа, където се намира,
и те лично го отдавали под наем и парите не влизали в общата каса. Не е виждал
документ за това, но знае, че бил отказван достъпът до това помещение.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и
доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
По допустимостта на
предявените искове:
Възраженията
на всички ответници, касаещи твърдения за недопустимост на предявените искове,
могат да се обособят в две групи: първо, наличие на активна процесуална
легитимация за етажните собственици да предявят исковете и наличието на пасивна
процесуална легитимация за ответниците – етажни собственици да отговарят по
тях; второ, наличието на представителна власт за адв. С. да представлява
етажните собственици – ищци в настоящото производство.
По първото възражение следва да
се вземе предвид следното: Настоящият спор е за собственост по чл.108 ЗС – за
установяване, че процесното помещение е обща част и като такава принадлежи на
всички етажни собственици в сградата (от всички три входа, които има тя), както
и за предаване на владението по отношение на него на ищците – етажните
собственици на два входа. Предвид задължителните разяснения на ВКС, дадени в ТР
№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, т.2а, съдът сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС,
следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на
правото на собственост към патримониума на ищеца. Това включва разрешаването на
спора за това дали процесното помещение е обща част, или не, който следва да
бъде разрешен еднакво спрямо всички етажни собственици. Именно необходимостта
от еднаквото разрешаване на правния спор спрямо всички етажни собственици ги
прави задължителни другари в това производство. Ето затова, ищци са етажните
собственици от двата входа с административен адрес: гр. ******, а ответници са
етажните собственици на входа с адрес: гр. *****. Иницииращите производството
етажни собственици могат да участват лично или да се представляват от техния
******, респ. ****** съвет. Когато етажна собственост е ответник по спор
относно собствеността на помещение, за което е въведено твърдение, че е обща
част, то искът следва да бъде насочен срещу всички етажни собственици, тъй като
предметът на спора (съпритежание на обща част) е тъждествен за тях, което
налага еднаквото му разрешаване. В този смисъл е решение № 123 от 21.06.2013
г., постановено по гр.д. № 940 по описа за 2012 г. на ВКС. Именно предвид така
изложените съображения ищци в настоящото производство са етажните собственици
от двата входа от № *** и №*** , а ответници са етажните собственици от входа
от № ***, доколкото спорът по делото е дали процесното помещение е обща част на
етажните собственици от всичките три входа (т.е. цялата сграда) или само на
етажните собственици от входа от № ***. Възраженията за липса на активна и
пасивна процесуална легитимация за страните са неоснователни.
Неоснователно е и възражението,
че адв. С. не разполага с представителна власт. По това възражение съдът се е
произнесъл с доклада по делото, като е оставил същото без уважение. От
представения протокол от 26.11.2014 г. (л.7 от делото) е видно, че е взето
решение на ОС на ЕС на входовете от № *** и №*** за упълномощаването на адв. Е.С. да предяви
настоящите искове, както изискват разпоредбите на чл.41 ЗУЕС, във вр. чл. 23,
ал. 4 ЗУЕС. Освен това, не са налице данни по делото, нито пък се твърди
посоченото решение да е било оспорвано по исков ред съгласно чл.40 ЗУЕС, а
неговата законосъобразност не може да бъде преценявана инцидентно от настоящия
съдебен състав по това дело.
По иска с правно основание чл.108 ЗС:
Правното основание, на което
ищците – етажни собственици от вх. № *** и №***
претендират да съпритежават процесното помещение е поради това, че то
представлявало обща част, която обслужва цялата сграда, а не само единия вход
от сградата. Разпоредбата на чл.38 ЗС дефинира кои са общите части. Тя гласи,
че при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни
собственици, общи за всички собственици са земята, върху която е построена
сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между
отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегирите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и
избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби, жилището на портиера, всички
друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. От
тази дефиниция следва, че общите части биват такива по своето естество, които
са необходими за съществуването на сградата, и общи части по предназначение,
които служат за общо ползване от всички етажни собственици. Затова при
преценката, дали даден елемент от сградата – етажна собственост, е със статут
на обща част или е самостоятелен обект на правото собственост, следва да се има
предвид не неговото формално наименование, а неговото функционално
предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици.
Характерно за общите части по предназначение е, че сградата може да съществува
и да се ползва и без тази обща част. Промяна при тези общи части е допустима
само при съгласие на всички етажни собственици, което следва да е изразено
изрично.
В основата на правния спор е
дали процесното помещение има характера на обща част, която да е собственост на
всички етажни собственици в цялата сграда, или пък е собственост само на
етажните собственици на входа, в който се намира. Меродавно за статута на това
помещение е определеното му от собственика на сградата предназначение към момента на възникване на етажната
собственост. По делото са налице данни, че процесната сграда с идентификатор №
******** е била изградена през 1960 г. - 1970 г. Жилищната сграда е
многофамилна, като конструкцията й е монолитна, масивна, с обща сградна конструкция и инсталации. В този смисъл е заключението
на СТЕ на вещо лице М.Я., което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено на основание чл.202 ГПК. Установява се по делото, че сградата се състои
от три входа, като административният адрес на цялата сграда е бул. ********* №
***-***, т.е. за всеки вход е отреден отделен номер на булеварда. Освен това,
се установява, отново от заключението на СТЕ, че в сградата е налице вътрешна
отоплителна инсталация, която е обща за
трите входа, чиито съоръжения са разположени във входа под №*** , като
абонатната станция е в избените помещения на входа, а разширителния съд – в
таванското помещение. Налице е и общ водомер
за трите входа, който се намира в
избеното помещение на входа под № ***. Налице е и общ трафопост, обслужващ и
трите входа, който се намира във входа под № ***, с достъп отвън. От това
следва, че макар да са обособени самостоятелни входове в жилищната сграда,
които имат и самостоятелни административни адреси, сградата е една, налице са
общи за нея части, които обслужват и трите входа – вътрешна отоплителна
инсталация, водомер и трафопост, като всеки от тях се намира в отделните
входове.
Процесното помещение се намира
във входа под № ***. Като индиция за това, че то е възникнало като портиерско помещение е, че в нотариален акт №
***********г. (л. 425 от делото) като граница на имота, предмет на сделката, е
посочено именно „************”. Данни за това се съдържат и в представения
архитектурен проект, от който е видно, че е налице „*****” в сградата. Фактът,
че процесният имот е заснет в КК и КР като самостоятелен обект, на който е
присъединен идентификатор, е ирелевантен за спора. От значение е, както се
посочи, неговото функционално предназначение да служи за задоволяване на общи
нужди на етажните собственици.
Видът
на помещението като обща част на трите входа се потвърждава и от начина, по
който е било използвано, а именно – отдавано е под наем по решение на ОС на
цялата ЕС (на цялата сграда), като с получаваните средства са били покривани
текущи нужди на етажната собственост. За това свидетелстват представените по
делото писмени доказателства – договори за наем от 01.01.2005 г. и от
01.01.2006 г., както и показанията на разпитания по делото свидетел М.Г.К..
Съгласно ТР № 39/23.06.1986 г. по гр.д. № 8/1986 г. на ОСГК на ВС когато
******** се отдава под наем по решение на ОС на ЕС, то не загубва характера си
на обща част по предназначението си по смисъла на чл.38 ЗС. Това помещение може
да промени предназначението си само със съгласието на всички собственици, което
трябва да е изрично изразено. По делото не се ангажираха доказателства, да е
изразено подобно изрично общо съгласие за промяната на предназначението на
помещението, доколкото не е било взето решение на ОС на етажните собственици на
цялата сграда в този смисъл. Тълкувателното решение допуска волята за изменение
на предназначението да не бъде изразена изрично, а това да следва недвусмислено
от някой акт или от поведението на етажните собственици, което да разкрива
тяхната воля. В действителност, през 2011 г. входът под №***е регистрирал свое
самостоятелно управление на ЕС по смисъла на чл.8, ал.2 ЗУЕС. От този момент,
след избор на ******на ЕС на този вход, етажните собственици от другите два
входа не са били допускани до процесното помещение. Налице са данни да е
сменена бравата на вратата, достъп до която имат само ответниците, етажни
собственици на входа под № ***. Тези правни и фактически действия не биха могли
да обосноват промяна на предназначението на процесното помещение от обща част
по своето предназначение в самостоятелен обект, който да е собственост само на
етажните собственици на входа, в който се намира. Това е така, доколкото волята
за тази промяна следва да се прояви в поведението на всички етажни собственици,
от цялата сграда, включително и от другите два входа под №*** и №*** . Такава
воля от последните не се установи да е налице. Напротив, етажните собственици,
ищци, чрез ****** на ЕС на двата входа са извършвали действия, с които са
оспорили волята на етажните собственици от входа под № ***, включително и чрез
предявяването на настоящия иск.
Предвид
изложените по-горе съображения, съдът приема, че предявеният от ищците иск, че
процесното ***********е обща част за цялата жилищна сграда и като такова те
притежават идеални части от правото на собственост по отношение на него, е
основателен. Доколкото в сградата има три входа, съдът намира че етажните
собственици на всеки вход притежава общо равни права от процесното помещение.
Ищците са етажните собственици на входовете под № *** и №*** , поради което
притежават общо 2/3 идеални части от общите части на цялата сграда, в това
число и от процесното портиерно помещение. Затова следва да бъде установено в
отношенията между страните, че ищците, в качеството им на етажни собственици на
сградата притежават 2/3 идеални части от процесното помещение, което
представлява обща част по своето предназначение.
По
делото се установи, че ответниците, етажни собственици, чрез ****** на ЕС на
входа упражняват фактическа власт по отношение на процесното помещение.
Последните в качеството си на етажни собственици имат правното основание за
това, но доколкото не само те са собственици на това помещение, следва да бъдат
осъдени да предадат владението по отношение на 2/3 идеални части от имота.
По иска за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползването на процесния имот:
Ищците
предявяват и осъдителен иск за осъждане на ответниците да им заплатят сумата от
общо 5500 лв., представляваща месечния наем, който би следвало да се получава
от отдаването под наем на процесното помещение за периода от 01.06.2013 г. до
15.12.2015 г. Така заявената претенция се изразява в т.нар. „пропуснати ползи”,
които са могли да реализират ищците в качеството им на етажни собственици за
исковия периода, в случай че биха могли да отдават процесното помещение под
наем. Наличието на пропусната полза обаче не се предполага, а то подлежи на
пълно и главно доказване. Това означава, че следва да се установи, че в случай,
че ищците са имали достъп до процесното помещение за процесния период, те със
сигурност биха отдали помещението под наем и биха реализирали доходи в
претендирания размер. В този смисъл са задължителните разяснения на ТР №
3/12.12.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
По
делото не се установиха изискуемите предпоставки. Не се ангажира доказателства
за сигурност за реализиране на доходи от отдаването под наем на помещението,
нито за техния размер. Затова и предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли. Дори обаче такива да бяха ангажирани, искът отново би бил
неоснователен. Това е това, поради вида и характера на процесното помещение
като обща част по предназначение. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10,
б. „б” ЗУЕС в компетентността на общото събрание на етажната собственост е
отдаването под наем или предоставянето за безвъзмездно ползване на общи части
на сградата. Затова, за да се отдаде под наем помещение, което е обща част по
своето предназначение, следва да се вземе решение на ОС на ЕС. В настоящия
случай, подобно решение не е било вземано, поради което и е нямало как да се
отдаде под наем помещението и трите входа да реализират доходи, респективно да
пропуснат ползи част от тях.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете
страни. На основание чл.78, ал.1 ГПК ищците имат право на разноски по отношение
на уважения иск с правно основание чл.108 ЗС, съгласно представен списък по
чл.80 ГПК в общ размер от 1855,50 лв. В полза на адв. С. следва да се присъди
претендираното адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в
размер на 1088 лв. Ответницата А.Н. също има право на разноски на основание чл.
78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърления иск, в размер на 200 лв., за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
П.Г.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, П. Б.Г., ЕГН: **********, адрес: ***,
И.Б.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, М.П.П., ЕГН: **********, адрес: ***,
А.С.М., ЕГН: **********, адрес: ***, А.С.Н., ЕГН: **********, адрес: ***,
В.Н.Л., ЕГН: **********, адрес: ***, И.К.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***,
И.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, Н.Д.Т., ЕГН: **********, адрес: ***
Г.П.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, Н.Д.Д., ЕГН: **********,***, Н.К.С., ЕГН:
**********, адрес: ***, Г.П.В., ЕГН: **********,***, Х.П. М., ЕГН:
**********,***, Н.А.И., ЕГН: **********, адрес: ***2, А.К.К., ЕГН:
**********,***, Ж.Р.Я., ЕГН: **********, адрес: ***, и М.Р.К., ЕГН: **********
адрес: ***, всички етажни собственици в
сграда в гр. *****, че Р.З.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, Д.Н.С., ЕГН:
**********, адрес: ***, Е.К.С., ЕГН: **********, адрес: ***, М.С.Ш., ЕГН:
**********, адрес: ***, М.Б. С. – Д., ЕГН: **********, адрес: ***, Х.Н.К., ЕГН:
**********, адрес: ***, С.В.К., ЕГН: **********, адрес: ***, И.П.С., ЕГН:
**********, адрес: ***, М.Б.С., ЕГН: **********, адрес: ***, В.Р.М., ЕГН:
**********, адрес: ***, К.Г.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, И.Д.И., ЕГН: **********,
адрес: ***, Г.Р.К., ЕГН: **********, адрес: ***, З.Д.Т., ЕГН: **********,
адрес: ***, С.С.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, И.Д.Т., ЕГН: **********,
адрес: *** и Р.Д.Д., ЕГН: **********, адрес: *** - всички етажни собственици в сграда в гр. ******, са етажни собственици на основание чл.38 ЗС на 2/3 идеална част на следния
недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
********по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив,
одобрени със Заповед № ********г. на ********на АГКК, последно изменение със
заповед № ********г. на ********н СГКК – Пловдив, находящ се на етаж * от
сграда № *, построена в поземлен имот с идентификатор № ********, с
административен адрес: гр. *****, с предназначение на обекта: друг вид
самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта: *, с площ от 22 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - СОС с идентификатор №
********, СОС с идентификатор № ********, под обекта: няма, над обекта: СОС с
идентификатор № ******** и СОС с идентификатор № ********, който обект
представлява обща част по предназначение
за трите входа от сградата.
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, П. Б.Г., ЕГН:
**********, адрес: ***, И.Б.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, М.П.П., ЕГН:
**********, адрес: ***, А.С.М., ЕГН: **********, адрес: ***, А.С.Н., ЕГН:
**********, адрес: ***, В.Н.Л., ЕГН: **********, адрес: ***, И.К.Ч., ЕГН:
**********, адрес: ***, И.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, Н.Д.Т., ЕГН:
**********, адрес: *** Г.П.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, Н.Д.Д., ЕГН:
**********,***, Н.К.С., ЕГН: **********, адрес: ***, Г.П.В., ЕГН:
**********,***, Х.П. М., ЕГН: **********,***, Н.А.И., ЕГН: **********, адрес:
***2, А.К.К., ЕГН: **********,***, Ж.Р.Я., ЕГН: **********, адрес: ***, и
М.Р.К., ЕГН: ********** адрес: ***, всички етажни
собственици в сграда в гр. ***** да
предадат владението на Р.З.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, Д.Н.С.,
ЕГН: **********, адрес: ***, Е.К.С., ЕГН: **********, адрес: ***, М.С.Ш., ЕГН:
**********, адрес: ***, М.Б. С. – Д., ЕГН: **********, адрес: ***, Х.Н.К., ЕГН:
**********, адрес: ***, С.В.К., ЕГН: **********, адрес: ***, И.П.С., ЕГН:
**********, адрес: ***, М.Б.С., ЕГН: **********, адрес: ***, В.Р.М., ЕГН: **********,
адрес: ***, К.Г.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, И.Д.И., ЕГН: **********,
адрес: ***, Г.Р.К., ЕГН: **********, адрес: ***, З.Д.Т., ЕГН: **********,
адрес: ***, С.С.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, И.Д.Т., ЕГН: **********,
адрес: *** и Р.Д.Д., ЕГН: **********, адрес: *** - всички етажни собственици в сграда в гр. ****** по отношение на 2/3 идеални части от следния недвижим имот, а
именно: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ********по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Пловдив, одобрени със Заповед № ********г. на ********на АГКК, последно
изменение със заповед № ********г. на ********н СГКК – Пловдив, находящ се на
етаж * от сграда № *, построена в поземлен имот с идентификатор № ********, с
административен адрес: гр. *****, с предназначение на обекта: друг вид
самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 22 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - СОС с идентификатор №
********, СОС с идентификатор № ********, под обекта: няма, над обекта: СОС с
идентификатор № ******** и СОС с идентификатор № ********.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.З.Б., ЕГН:
**********, адрес: ***, Д.Н.С., ЕГН: **********, адрес: ***, Е.К.С., ЕГН:
**********, адрес: ***, М.С.Ш., ЕГН: **********, адрес: ***, М.Б. С. – Д., ЕГН:
**********, адрес: ***, Х.Н.К., ЕГН: **********, адрес: ***, С.В.К., ЕГН:
**********, адрес: ***, И.П.С., ЕГН: **********, адрес: ***, М.Б.С., ЕГН:
**********, адрес: ***, В.Р.М., ЕГН: **********, адрес: ***, К.Г.Б., ЕГН:
**********, адрес: ***, И.Д.И., ЕГН: **********, адрес: ***, Г.Р.К., ЕГН:
**********, адрес: ***, З.Д.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, С.С.Т., ЕГН:
**********, адрес: ***, И.Д.Т., ЕГН: **********, адрес: *** и Р.Д.Д., ЕГН:
**********, адрес: *** против П.Г.Г.,
ЕГН: **********, адрес: ***, П. Б.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, И.Б.Х., ЕГН:
**********, адрес: ***, М.П.П., ЕГН: **********, адрес: ***, А.С.М., ЕГН:
**********, адрес: ***, А.С.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, В.Н.Л., ЕГН:
**********, адрес: ***, И.К.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, И.Г.К., ЕГН:
**********, с адрес: ***, Н.Д.Т., ЕГН: **********, адрес: *** Г.П.Т., ЕГН:
**********, адрес: ***, Н.Д.Д., ЕГН: **********,***, Н.К.С., ЕГН: **********,
адрес: ***, Г.П.В., ЕГН: **********,***, Х.П. М., ЕГН: **********,***, Н.А.И.,
ЕГН: **********, адрес: ***2, А.К.К., ЕГН: **********,***, Ж.Р.Я., ЕГН:
**********, адрес: ***, и М.Р.К., ЕГН: ********** адрес: ***, всички етажни собственици в сграда в гр. ***** иск
за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 5500 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на общото портиерно
помещение, представляващо Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № ********по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № ********г. на
********на АГКК, последно изменение със заповед № ********г. на ********н СГКК
– Пловдив, находящ се на етаж 1 от сграда № 1, построена в поземлен имот с
идентификатор № ********, с административен адрес: гр. *****, с предназначение
на обекта: друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта: 1, с
площ от 22 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
СОС с идентификатор № ********, СОС с идентификатор № ********, под обекта:
няма, над обекта: СОС с идентификатор № ******** и СОС с идентификатор №
********, за периода от 01.06.2013 г. –
15.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 11.12.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК
П.Г.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, П. Б.Г., ЕГН: **********, адрес: ***,
И.Б.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, М.П.П., ЕГН: **********, адрес: ***,
А.С.М., ЕГН: **********, адрес: ***, А.С.Н., ЕГН: **********, адрес: ***,
В.Н.Л., ЕГН: **********, адрес: ***, И.К.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***,
И.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, Н.Д.Т., ЕГН: **********, адрес: ***
Г.П.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, Н.Д.Д., ЕГН: **********,***, Н.К.С., ЕГН:
**********, адрес: ***, Г.П.В., ЕГН: **********,***, Х.П. М., ЕГН:
**********,***, Н.А.И., ЕГН: **********, адрес: ***2, А.К.К., ЕГН:
**********,***, Ж.Р.Я., ЕГН: **********, адрес: ***, и М.Р.К., ЕГН: **********
адрес: ***, всички етажни собственици в
сграда в гр. ***** да заплатят на Р.З.Б., ЕГН: **********, адрес: ***,
Д.Н.С., ЕГН: **********, адрес: ***, Е.К.С., ЕГН: **********, адрес: ***,
М.С.Ш., ЕГН: **********, адрес: ***, М.Б. С. – Д., ЕГН: **********, адрес: ***,
Х.Н.К., ЕГН: **********, адрес: ***, С.В.К., ЕГН: **********, адрес: ***,
И.П.С., ЕГН: **********, адрес: ***, М.Б.С., ЕГН: **********, адрес: ***,
В.Р.М., ЕГН: **********, адрес: ***, К.Г.Б., ЕГН: **********, адрес: ***,
И.Д.И., ЕГН: **********, адрес: ***, Г.Р.К., ЕГН: **********, адрес: ***,
З.Д.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, С.С.Т., ЕГН: **********, адрес: ***,
И.Д.Т., ЕГН: **********, адрес: *** и Р.Д.Д., ЕГН: **********, адрес: ***
сумата от 1855,50 лв. (хиляда осемстотин петдесет и пет
лева и петдесет стотинки) – разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН: **********, адрес:
***, П. Б.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, И.Б.Х., ЕГН: **********, адрес: ***,
М.П.П., ЕГН: **********, адрес: ***, А.С.М., ЕГН: **********, адрес: ***,
А.С.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, В.Н.Л., ЕГН: **********, адрес: ***,
И.К.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, И.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,
Н.Д.Т., ЕГН: **********, адрес: *** Г.П.Т., ЕГН: **********, адрес: ***,
Н.Д.Д., ЕГН: **********,***, Н.К.С., ЕГН: **********, адрес: ***, Г.П.В., ЕГН:
**********,***, Х.П. М., ЕГН: **********,***, Н.А.И., ЕГН: **********, адрес:
***2, А.К.К., ЕГН: **********,***, Ж.Р.Я., ЕГН: **********, адрес: ***, и
М.Р.К., ЕГН: ********** адрес: *** да
заплатят на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. на адв. Е.К.С., адрес: *** сумата
от 1055 лв. (хиляда петстотин
петдесет и пет лева) – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.З.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, Д.Н.С., ЕГН:
**********, адрес: ***, Е.К.С., ЕГН: **********, адрес: ***, М.С.Ш., ЕГН:
**********, адрес: ***, М.Б. С. – Д., ЕГН: **********, адрес: ***, Х.Н.К., ЕГН:
**********, адрес: ***, С.В.К., ЕГН: **********, адрес: ***, И.П.С., ЕГН:
**********, адрес: ***, М.Б.С., ЕГН: **********, адрес: ***, В.Р.М., ЕГН:
**********, адрес: ***, К.Г.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, И.Д.И., ЕГН:
**********, адрес: ***, Г.Р.К., ЕГН: **********, адрес: ***, З.Д.Т., ЕГН:
**********, адрес: ***, С.С.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, И.Д.Т., ЕГН:
**********, адрес: *** и Р.Д.Д., ЕГН: **********, адрес: *** да заплатят на А.С.Н., ЕГН: **********,
адрес: *** сумата от 200 лв. (двеста
лева) – разноски в производството.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.