Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен
състав в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Кристиян Трендафилов
при участието на секретаря
Антоанета Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Орешарова гр. дело
№12848 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение
№135327 от 06.06.2019год., СРС, 153-ти състав,
постановено по гр.дело №9751/2018год. е осъден Н.П.Ч., ЕГН ********** да заплати
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 331,81 лв., представляваща
цена за доставена топлинна енергия за имот - апартамент с аб.№
****, находящ се в гр. София, бул. ********за периода
01.01.2015 г. - 30.04.2016 г. и сумата 11,82
лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода 01.05.2015г. -
30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2018 г. до
плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 253,48 лв. разноски по
делото, като е отхвърлен искът за главница за цена за доставена топлинна
енергия по отношение на периода 01.05.2014г. - 31.12.2014 г., както и исковете
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 55,30 лв. лихва за забавено плащане
на цената за топлоенергия за периода 15.09.2015 г. - 15.01.2018 г. и сумата
3,24 лв. лихва за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за
същия период. С решението е осъден Р.П.П., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата
406,62 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот -
апартамент с аб.№ ****, находящ
се в гр. София, бул. ********за периода 01.01.2015 г.
- 31.12.2015 г. и сумата 17,73 лв., представляваща сума за дялово
разпределение за периода 01.05.2015
г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2018 г. до
плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 380,22 лв. разноски по
делото, като е отхвърлен искът за
главница за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер и период,
както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 82,96 лв. лихва за
забавено плащане на цената за топлоенергия за периода 15.09.2015 г. -
15.01.2018 г. и сумата 4,85 лв. лихва за забавено плащане на главницата за
дялово разпределение за същия период. С решението е осъден Д.Д.С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата
406,62 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот -
апартамент с аб.№ ****, находящ
се в гр. София, бул. ********за периода 01.01.2015 г.
- 31.12.2015 г. и сумата 17,73 лв., представляваща сума за дялово разпределение
за 01.05.2015 г. -30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
12.02.2018 г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
380,22 лв. разноски по делото, като е
отхвърлен искът за главница за разликата над присъдената сума до пълния
предявен размер и период, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата 82,96 лв. лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия за периода
15.09.2015г. - 15.01.2018 г. и сумата 4,85 лв. лихва за забавено плащане на
главницата за дялово разпределение за същия период.
Постъпила
е въззивна жалба от
Н.П.Ч. срещу
решението в осъдителните части, подадена чрез назначения му особен представител,
действащ до упълномощаването от въззивника на адв. К. с приложено адвокатско пълномощно с основни доводи, че
решението е неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон и моли да се отмени и постанови друго, с което
се отхвърлят предявените искове. Пред въззивния съд въззивникът е представляван от адв. К. с приложено адвокатско пълномощно, който
заявява становище, че по отношение на ответника неправилно е приложена
разпоредбата на чл.47, ал.5 ГПК и е прието, че е редовно призован след като
неговия постоянен адрес е различен от този на който е призоваван и смята, че
постановеното в този случай решение е недопустимо. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. К. заявява, че
оспорва иска по отношение на ответника в припадащата му се част от
задължението, но също така не желае отново да се изслушат приетите от първоинстанционният
съд експертизи, тъй като счита, че искът е основателен. Смята, че ответникът не
дължи разноски за експертизите по делото. Със заявление от 11.02.2020год. адв.К. представя платежно нареждане за заплащане на сумата от 410,82лв. в полза на ищеца и от
която сумата се посочва в документа, че
изрично покрива сумата от 331,81лв., сума за ТЕ за периода01.01.2015год.
до 30.04.2016год., сумата от 11,82лв.-за дялово разпределение за същия период,
сумата от 67,19лв.-законна лихва от 12.02.2018год. до 10.02.2020год.-датата на
плащането и съгласно решението на СРС. Представени са писмени бележки.
Постъпила
е въззивна жалба от Р.П.П. срещу
решението в осъдителните части, подадена чрез назначения му особен представител.
В съдебно заседание пред въззивния съд се явява адв. К., с приложено адвокатско пълномощно и заявява, че
ответникът ще заплати, посочените суми в решението на СРС и оттегля въззивната жалба и моли да се прекрати производството по
делото. С определение от 18.02.2020год. е прекратено въззивното
производство по отношение на Р.П.П..
Подадена
е въззивна жалба от Д.Д.
С., чрез назначения му особен представител адв. С.,
с която обжалва решението в осъдителните части, като недопустимо, неправилно и
моли да се обезсили като недопустимо, а в случай, че съдът не приеме, че не е
недопустимо да го отмени като неправилно и да постанови друго, с което се
отхвърлят предявените искове. Посочва, че в случая не е конкретизиран точно топлоснабдения имот за който се претендира сума за ТЕ,
както и е присъдена сума над предявения иск поради което счита решението за
недопустимо.Сочи също така и че неправилно е определен размерът на дължимите
суми и първоинстанционният съд е допуснал грешка при
определянето им. Също така смята, че е неправилно след като не се установява
третото лице помагач да е топлинния счетоводител, с който да има сключен договор от ЕС, а за
периода 01.01.2016год.-30.04.2016год. след като
ответникът С. не е потребител не дължи сумата от 17,73лв.. за услугата дялово
разпределение. В съдебно заседание пред въззивния
съд адв. С.
поддържа жалбата.
Третото лице помагач „Н.И.“ ЕООД не е взело
становище по въззивните жалби.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното
производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:
Ищецът „Т.С.“ЕАД
излага в исковата си молба срещу ответниците, като
потребители на ТЕ и съсобственици на процесния имот-апартамент
с адрес в гр.София, бул.“Х. и *********, с
аб.№****, за който е доставяна ТЕ, че са налице облигационни отношения,
възникнали въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставял топлинна енергия за топлоснабдения
имот, с посочен адрес в гр. София, чиято цена не била заплатена в предвидения в
общите условия срок. Моли да се
уважат осъдителните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане разделно на сумите
от общо 1 327,25 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., 47,28 лв. за дялово разпределение през периода
01.05.2015 г. - 30.04.2016 г., 221,22 лв. мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до
15.01.2018 г. и 12,94 лв. мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за същия период, както и законна лихва от
завеждане на исковата молба. В молба уточнение на стр.69 по делото на СРС
ищецът е конкретизирал, че срещу ответника Н.
П.Ч. се претендира ¼ / или 2/8/
от общите суми и както следва: сумата от 331,81лв.-главница за стойност
на ТЕ за периода 01.05.2014год. до 30.04.2016год., 55,38лв. законна лихва за
забава от 15.09.2015год. до 15.01.2018год., както и сума и 11,82лв.-главница
за дялово разпределение за същия период и 3,24лв.-лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба. Посочено е, че от ответниците Р.П.П. и от Д.Д. С. от всеки един по отделно се
претендира по 3/8 от общите суми или както следва от всеки един по отделно: 497,72лв.-главница за стойност на ТЕ за горепосочения период,
82,96лв.- законна лихва за забава от 15.09.2015год. до 15.01.2018год. сумата от
17,73лв.-главница за услугата дялово разпределение и 4,85лв.-
лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение.
В
подадените отговори на исковата молба от всеки един от ответниците,
чрез назначените им представители по делото се оспорват исковете и се прави възражение за
изтекла погасителна давност относно претендираните
суми.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове и е приел за
установено, че ответниците като съсобственици на процесния топлоснабден имот при
квоти в съсобствеността по 3/8 ид.ч. за всеки от ответниците Р.П.П. и Д.Д. С. и по 2/8 ид.част за Н.П.Ч.
дължат стойността на ТЕ, съобразно заключението по СТЕ за периода 01.01.2015год. до 30.04.2016год. от 1 242,78лв., като за
периода преди това от 01.05.2014год. до 31.12.2014год. е приел, че претенциите са погасени по давност след като
исковата молба е подадена на 12.02.2018год. и вземанията се погасяват с три
годишна давност. Приел е, че за периода от 01.01.2015год.
до 31.12.2015год. дължимата сума за доставена ТЕ е от 1084,32лв. и от която
съобразно притежаваните от ответниците като
съсобственици ид.части е определил, че задължението
на ответниците Р.П.П. и на Д.Д.С. е по 406,62лв., а за ответника Н.П.Ч. е от 271,08лв. С
оглед на подаденото от ответника Н.П.Ч. заявление декларация от 08.01.2016год.
за промяна на партидата на топлоснабдения имот на
негово име за периода 01.01.2016год. до
30.04.2016год. е приел, че е преустановено действието на предходното презюмирано облигационно правоотношение с всички
съсобственици на имота и за този период страна по договора и клиент за ТЕ е
само ответникът Н.Ч. и за този период е приел, че дължимата сума е от
158,46лв., поради което е уважен предявения иск за този ответник за претендирания размер по исковата молба от 331,81лв. В решението съдът е приел, че се
дължи сума за услугата дялово разпределение, осъществявана от третото лице
помагач и от общо дължимата сума от 47,28лв. за периода
05.2015год.-30.04.2016год. съобразно притежаваните от ответниците
ид.части от процесния топлоснабден имот е определил, че задължението за Р.П. и Д.С. възлиза по 17,73лв., а за
ответника Н.П.Ч. от 11,82лв. Изцяло са отхвърлени исковете за лихва върху
главницата на ТЕ и върху сумата за дялово разпределение до завеждане на
исковата молба, както и са отхвърлени исковете за стойността на ТЕ до пълния претендиран размер по исковата молба.
Решението в отхвърлителните части не е обжалвано от ищеца и е влязло в
сила.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваните части.
Неоснователни са както наведените
доводи от пълномощника на въззивника Н.Ч., че решението е недопустимо след като по отношение на призоваването на ответника
неправилно е приложен чл.47, ал.6 ГПК и му е назначен особен представител след
като не е призован именно на постоянния му адрес, а от друг, така и навадените
доводи във въззивната жалба на Д.С., подадена чрез адв. С., че решението е недопустимо след като не е посочен
точно адреса на процесния
имот и не е съобразен претендирания размер на
главницата при определеляне
на задълженията на ответника, тъй като тези пороци дори да са налице не водят
до недопустимост на решението, а касаят правилността на постановеното решение.
В случая независимо от оплакването за допуснато процесуално нарушение по
призоваване на ответника Н.Ч., неговия пълномощник по делото с изрично
адвокатско пълномощно адв. К. заявява, че не оспорва
задълженията на ответника, така както са посочени в решението и във въззивното производство представя доказателства за
заплащане на задълженията съобразно решението, но смята, че не следва да дължи
разноски по делото. В обжалваните части първоинстанционното
решение е частично неправилно по отношение на исковете срещу ответника Д.С.,
като с оглед на чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразено и извършеното
плащане от страна на въззивника Н.Ч. в хода на въззивното производство и във връзка с наведените доводи намира, че
следва да изложи следното:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважат предявените искове,
че ответниците дължат процесните
суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът
следва да установи главно и пълно, че ответниците са
потребители на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът има монтиран
топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно,
което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните
разпределители от ФДР и изчисляване на
стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия.
Правилно първоинстанционният
съд при преценка на писмените доказателства по делото и неоспорени от страните-
договор за продажба на държавен имот от 1960 г., нотариален акт за собственост
от 28.01.2014 г., влязло в сила на 16.04.1999 г. решение на СРС, решение от
04.11.2011год. на СГС, постановено по гр.дело №3043/2011год. на ІІ В състав,
влязло в законна сила на 04.03.2013год., както и удостоверение за наследници на
Н.С.П.е приел, че ответниците са съсобственици на процесния имот - апартамент с аб.№
****, находящ се в гр. София, бул. ********при квоти
2/8 ид. части за Н.П.Ч. и по 3/8 ид.
част за Р.П.П. и Д.Д.С. и съгласно
разпоредбата на чл.153, ал.1 и пар.1,т.2а от ДР на ЗЕ
се явяват потребители/битови клиенти за ТЕ за процесния
имот. Също така и в предвид подаденото на 08.01.2016г. от Н.П.Ч. до ищеца заявление-декларация за промяна на
партидата на топлоснабдения имот на негово име, както
и че процесният имот е бил топлофициран
и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа правилно първоинстанционният
съд е приел и че за периода до 31.12.2015год. потребители за ТЕ са тримата ответници, съсобственици на процесния
имот, които отговарят за разходите за ТЕ съобразно квотите си в
съсобствеността, а за периода от 01.01.2016год. до 30.04.2016год.-края на исковия период, за
който се претендират задълженията, потребител на ТЕ е само ответникът Н.Ч. и
който следва да отговаря за разходите за ТЕ и съответно за услугата дялово
разпределение за този период.
Неоснователни
са оплакванията, че не е ясно
конкретизиран и посочен имотът за който е доставяна ТЕ след като с
оглед и на писмените доказателства, включително
приложения нот. акт от 28.01.2014год. в него
е посочено, че апартаментът по документи за собственост е без посочен
номер, а по нот. акт е ап.14, но има посочване и като
ап.15, но за същия апартамент има посочен аб.№24694,
който номер е индивидуален и фигурира във всичките документи за отчет включително
и в приложен талон за отчет на уредите за дялово разпределение от
15.07.2015год. с подпис на потребител и констативен протокол от 24.05.2016год.
за неосигурен достъп до отчет, които не са оспорени, като и отразените в отчета
данни съответстват на тези в изравнителните сметки и са послужили за изготвяне на СТЕ.
От заключението на СТЕ, която не е
оспорена от страните и която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена, след като вещото лице е работило въз основа на ежемесечните отчети на общия топломер в АС,
при талон за отчет от 15.07.2015год., с отчет на водомер и без показания на
уредите на шест радиатора и за следващия
отоплителен период при неосигурен достъп до имота за отчет на уредите се установява, че за първия период е
начисляван само разход за сградна инсталация, а за втория период, съобразно чл.70 ал.4 от Наредба №16-334 от 06.04.2007год. за топлоснабдяването, който регламентира, че при неосигурен
достъп до отчет за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда
на т.6.5-от приложение по чл.61, ал.1 като отоплителни тела без уреди и в тази
връзка вещото лице е посочило, че в конкретния случай ФДР е извършила дяловото
разпределение за имота за процесния период в съответствие
с действаща нормативна уредба. За първия отоплителен период от 05.2014год. до
04.2015год. сумата за ТЕ по прогнозна консумация и по фактури възлиза на
446,37лв. и след изравнителната сметка за периода при посочена сума за връщане
от 65,06лв. дължима се явява сумата от 381,27лв. За втория отоплителен период от м.05.2015год.
до 30.04.2016год. по прогнозна консумация и по фактури сумата за ТЕ е от 269,93лв. и след
изравнителната сметка е определена сума за доплащане от 805,69лв. или задължението е за 1075,61лв.
Независимо, че
първоинстанционният съд е разгледал възраженията на ответниците за
изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията и периода,
съответстваш на тригодишната давност, не е посочил конкретно как е определил
задълженията за периода за който е приел, че вземанията не са погасени по давност и е посочил само обща сума и
неправилно е определил задълженията за ТЕ и в какъвто смисъл са
оплакванията във въззивната жалба на въззивника Д.С..
При определяне
на задълженията и при възражения за
изтекла погасителна давност следва да се съобразят указанията дадени в
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК
на ВКС, че вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Периодични плащания има, когато са налице
повтарящи се задължения през определени периоди от време. Задължението на
абоната за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия възниква ежемесечно и е парично. Следователно са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения за заплащане
на парични суми, като обстоятелството, че всяко месечно плащане има различен
размер в зависимост от потребената топлинна енергия
не изключва приложението на специалната тригодишна погасителна давност.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В случая съдържанието на договора за покупко-продажба
на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за
продажба, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР и в сила от
12.03.2014год. Съгласно чл.31, ал.1 от същите клиентите заплащат топлинната
енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 -
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една
изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в случаите
когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда
на ал.1, т.2, какъвто е настоящия случай, месечната консумация се определя от
търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна
енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от Общите
условия от 2014год. месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на
клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината
топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и
ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече
сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на
клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се
установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да
се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно
чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. При тази уредба на отношенията, след като
няма данни и да са публикувани сметките и кога, с оглед момента на настъпване на изискуемостта
на месечните дължими суми за топлинна енергия с оглед на чл.114, ал.2 ЗЗД давността започва да тече от датата на която
вземането е възникнало и за всяко месечно вземане започва да тече с изтичане на
месеца, за което е начислено- от първо число на следващия месец, поради което
вземанията за цена на топлинна енергия за периода 01.05.2014год. и до 12.02.2015год.-датата
на завеждане на исковата молба/ последното обхваща и цената за месец януари 2015год./ се явяват погасени по
давност. С оглед на което след като
задължението за целия първи отоплителен период
за ТЕ е от 381,27лв. и са погасени по давност вземанията за периода от
м.05.2014 год. до м. 01.2015год.вкл. и които са за сумата общо по фактури от 214,15лв. остават непогасени вземания за
сумата от 167,12лв. и от които за въззивника Д.С. и
за Р.П. с по 3/8 ид.ч. от 62,67лв., а за въззивника
Н.Ч. за 2/8 ид.ч. от 41,78лв. За втория отоплителен
период 05.2015год. до 30.04.2016год. за който вземанията не са погасени по
давност, независимо, че правилно първоинстанционният
съд е приел, че за част от периода до 31.12.2015год. или за осем месеца
потребители на ТЕ са и тримата ответници, а за периода
от 01.01.2016год. до 30.04.2016год. потребител се
явява само ответникът Н.Ч., в предвид подаденото от него заявление- декларация
до ищеца за откриване на партида за имота само на негово име при определяне на
задълженията не е отчел освен сумите по фактури и сумата за доплащане за целия период, съгласно
изравнителната сметка от 805,69лв. и която обаче следва да се разпредели
пропорционално на месечните прогнозни сметки по фактури, отнесени към
задължението за целия период от 1075,61лв. и с оглед на което задължението за
периода от 05.2015год. до 31.12.2015год. възлиза на 444,18лв., а за периода от 01.01.2016год.
до 30.04.2016год. е от 631,43лв., а не както е определил в решението си първоинстанционният съд от 158,46лв., като има в предвид
само сумите по фактурите. С оглед на което
задължението за сумата от 444,18лв. следва съобразно ид.части
да се разпредели като за 3/8 ид.части задължението за
Д.С., респективно за Р.П. възлиза на по
166,57лв., а за Н.Ч. от 111,05лв. За периода от 01.01.2016год.
до 30.04.2016год. задължението за ТЕ е в
тежест само на ответника Н.Ч., но в случая, то не е претендирано
още в исковата молба само от него, а като
съответно на неговата ид.ч. от 2/8 и съответно и от другите двама ответници,
които обаче не са потребители за този период, поради което правилно претенциите
са отхвърлени от СРС и в която част не е
подадена възззивна
жалба от ищеца и решението е влязло в сила в отхвърлителните
части. За периода от 12.02.2015год. до 31.12.2015год. задължението на ответника
Д.С. възлиза на сумата от сбора от 62,67лв. и 166,57лв. или общо 229,24лв. и до
която сума следва да бъде уважен предявения иск, а в останалата част до сумата
от 406,62лв. за която е уважен, съгласно решението на първоинстанционния
съд искът, като неоснователен следва да се отхвърли.
Неоснователно
е оплакването във виззивната жалба на въззивника Д. С.
относно недължимостта на сумите за цена на услугата дялово разпределение, които на
основание чл.36, ал.1 от ОУ 2014год., настоящия състав на съда намира, че са
дължими, още повече, че по делото са представени доказателства от които е
видно, че дяловото разпределение е извършвано за топлоснабдения
имот, но основателно се явява оплакването, че при
определяне на сумите за услугата дялово разпределение за всеки от ответниците, не е съобразено, че за част от периода за който се претендират и
за периода от 01.01.2016год. до 30.04.2016год. за
който потребител, респективно клиент на услугата се явява само ответникът Н.Ч., поради което общото задължение от 47,28лв. за
периода от 05.2015год. до 30.04.2016год. за услугата дялово разпределение или по
3,94лв. на месец за осем месеца или за периода
от м. 05.до 31.12.2015год. от 31,52лв.,
съответната част за ответника Д.С. е от 11,82лв. и за тази сума искът е
основателен и следва да се уважи.
С оглед на чл.235,
ал.3 ГПК следва да бъде зачетено извършеното плащане от страна на въззивника Н.Ч., направено във възвиното
производство, който е посочил кои
задължения погасява и това са тези, съгласно диспозитива на първоинстанционното решение, включително и за законната
лихва до датата на плащането, поради което следва да се отмени постановеното
решение по отношение на този ответник и
да се постанови друго, с което исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане
станало след постановяване на първоинстанционното
решение и пред въззивна инстанция. Неоснователно е
възражението на въззивна обаче по отношение на това,
че не е дал повод за завеждане на делото и не дължи разноски по него след като
независимо от оплакванията за това, че в първоинстационното
производство не е призован за делото на постоянния му адрес, но което не го е
лишило от възможността за изпълни задължението си, а едва в хода на въззивното
производство на 11.02.2020год. и то към датата на последното по делото
заседание, след като е редовно призован обаче за въззивното
производство е изпълнил задължението си за заплащане на стойността на ТЕ за
период до 30.04.2016год. и което не е и на значителна стойност. С оглед на което в предвид
направени разноски, без тези за особен представител, за СТЕ
от общо 200лв. и от 64,35лв.-държавна такса и 100лв.-юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца, съобразно уважената част от исковете за
ответника Н.Ч. в негова тежест са разноски от 141 91лв. за първоинстанционното
производство.
С
оглед на гореизложеното и частичното
съвпадане на изводите на въззивна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението в обжалваната част по отношение на въззивника
Н.Ч. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се
отхвърлят исковете поради извършеното плащане на задълженията в хода на въззивното производство, както и по отношение на исковете
срещу Д.Д.С. следва да се отменят за разликата за сумата от 229,24лв. до уважения размер от
406,62лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот и за
сумата над 11,82 лв. до уважения размер от 17,73лв.,
представляваща сума за дялово разпределение и за тези разлики исковете се отхвърлят.
При този изход
на делото и след като по въззивната жалба на Н.Ч. не
е заплатена държавна такса следва да се определи такава от 25лв., както и за въззивника Р.П.П., независимо от
оттегляне на въззивната жалба. При този изход на делото следва да се определят
съобразно уважената част от исковете разноските за въззивника
ответник Д.Д. и от общо направени разноски за първоинстанционното производство- 200лв. за СТЕ, държавна такса от 64,35лв.,
300лв.-за особен представител и 100лв.
за юрисконсултско възнаграждение, същия следва да заплати разноски на ищеца от 199,45лв. съобразно уважената част
от исковете. С оглед изхода на въззивното производство
следва да бъдат възложени разноски от държавна такса по въззивната
жалба, която не е внесена от 10,80лв. за въззивника
и за въвзиваемата
страна ищец от 14,20лв. с оглед изхода на въззивното
производство.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№135327 от 06.06.2019год., СРС, 153-ти състав,
постановено по гр.дело №9751/2018год. в частта, в която е осъден Н.П.Ч., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ сумата 331,81 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия
за имот - апартамент с аб.№ ****, находящ
се в гр. София, бул. ********за периода 01.01.2015 г.
- 30.04.2016 г., сумата 11,82 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение за периода 01.05.2015г. -
30.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от
12.02.2018год., както и в частта за за разноските над 141,91лв. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Н.П.Ч.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за сумата 331,81 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия за имот - апартамент с аб.№
****, находящ се в гр. София, бул. ********за периода
01.01.2015 г. - 30.04.2016г и сумата 11,82 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение за 05.2015год. до 30.04.2016год.,
ведно със законната лихва от 12.02.2018год. като погасени чрез плащане в
хода на въззивното производство.
ОТМЕНЯ
решение №135327 от 06.06.2019год., на СРС, 153-ти
състав, постановено по гр.дело №9751/2018год. в частта, в която е осъден Д.Д.С. да
заплати на „Т.С.” ЕАД, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата над 229,24лв. до уважения размер от 406,62лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - апартамент с аб.№ ****, находящ се в гр.
София, бул. ********за периода 01.01.2015 г. -
30.04.2016 г., сумата над 11,82
лв. до уважения размер от 17,73лв., представляваща сума за дялово разпределение
за периода 01.05.2015г. - 30.04.2016г., ведно
със законната лихва върху тези разлики и за разноските над 199,45лв. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Т.С.” ЕАД срещу Д.Д.С. иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за сумата над 229,24лв.
до уважения размер от 406,62лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - апартамент с аб.№ ****, находящ се в гр.
София, бул. ********за периода 01.01.2015 г. - 30.04.2016г
и за сумата над 11,82 лв. до уважения
размер от 17,73лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода 01.05.2015г.
- 30.04.2016г..
ПОТВЪРЖДАВА решение в останалата обжалвана
част по исковете срещу Д.С. и срещу Н.П.Ч. в частта за разноските.
ОСЪЖДА
Н.П.Ч. с ЕГН ********** и Р.П.П., ЕГН ********** всеки един от тях да заплати по сметка
на СГС сума от 25лв.-държавна такса по делото.
ОСЪЖДА
Д.Д.С., ЕГН ********** да заплати по сметка на СГС
сумата от 10,80лв.-държавна такса по делото и „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** да заплати по сметка на СГС сумата от
14,20лв.-държавна такса по делото.
Решението, в частта в която са отхвърлени
исковете не е обжалвано, както и по отношение на исковете срещу Р.П.П. решението е влязло
в сила.
Решението е
постановено при участието на „Н.И. “ЕООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Настоящото решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.