№ 3
гр. гр. София , 08.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на осми март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Х. Райчева
Магдалена А. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600086 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.345 вр.чл.270 ал.4 НПК.
С протоколно определение от 22.02.2021 г. по НОХД № 3066/2019 г.,
Специализираният наказателен съд, Х състав, е оставил без уважение
искането на подсъдимия А. Х. М. и неговата защита за изменение на
изпълняваната спрямо този подсъдим мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в по-лека.
Против определението е постъпила жалба от адв.М. Т., защитник на
подс.М., с оплаквания за неправилност, изразяваща се в необоснованост и
незаконосъобразност. В жалбата се излага недоволство срещу възприетата от
СНС опасност от извършване на престъпление и се възразява основно срещу
продължителния период на задържане, мотивиран според защитата
единствено от тежестта на подвигнатото обвиние. По обоснованото
предположение не се възразява, доколкото се счита за въпрос по същество.
Оспорва се липсата на процесуална възможност за прилагане на нормата на
чл.63, ал.2 от НПК извън първоначалното определяне на мярката за
неотклонение. Акцентира се върху презумпцията за невиновност и за липсата
на данни по делото, обосноваващи риск от престъпно въздействие върху
свидетелите. Според защитата, в конкретния казус е налице предварително
изпъленение на наложеното наказание, в противоречие с целите на чл.57 от
НПК, рефлектиращо на справедливостта на процеса. Обръща се внимание на
семейната ангажираност на М., необходимостта да се грижи за малолетно
дете и болни роднини, както и на наличието на постоянен адрес, като
предпоставки за облекчаване на процесуалното му положение с преминаване
към следващата по тежест мярка „Домашен арест“. В тази връзка се иска,
обжалваният акт да бъде отменен и да се постанови нов, с който мярката за
1
неотклонение на М. да бъде изменена.
АСНС, след като се запозна с частната жалба и след като прецени
събраните по делото доказателства, намира следното:
Депозираната частна жалба е процесуално допустима, подадена е в
законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
въззивен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по внесен
обвинителен акт (ведно с материалите, съдържащи се по д.п. № 296/2018 г.),
срещу общо четирима подсъдими, сред които и А.М., на когото специално е
вменено осъществяване на следните деяния: по чл.321 ал.3, т.2, вр. с ал.2 от
НК – за участие в организирана престъпна група, в периода 2016 г. – 2018 г.,
която е била въоръжена, създадена с цел извършване на квалифицирани
грабежи и с користна цел; по чл.199, ал.2, т.3, ал.2, т.3 вр. с ал.1, т.2 и т.5, пр.2
вр. с чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК – за продължавана
престъпна дейност, обхващаща няколко квалифицирани грабежа, с общ
размер на причинения вредоносен резултат 517 434,94 лева и по чл.354а, ал.3,
т.1 от НК – за държане на високорисково наркотично вещество,
Най-тежката мярка за неотклонение е била взета на жалбоподателя в
края на месец март 2018 г. и понастоящем продължителността на задържането
приближава три години. Независимо от тази продължителност обаче,
настоящият въззивен състав счита, че за М. не са отпаднали предвидените в
закона условия за прилагането на най-сериозната процесуална рестрикция.
Всички вменени на лицето престъпления са наказуеми с лишаване от
свобода, а специално това по чл.199 от НК е със санкционни параметри от 15
до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, което не се
отчита на плоскостта на чл.63, ал.2 от НПК, каквито са опасенията на
защитата, а от гледна точка на преценката за разумност на срока на
изпълнение на мярката, защото ако подсъдимият бъде признат за виновен по
същото обвинение, предвиденото за него дори най-леко наказание, измежду
изброените, е лишаване от свобода, чиято долна граница неколкократно
надвишава задържането до момента. Както вече, нееднократно са изтъквали
съдилищата, занимавали се с въпроса за процесуалната принуда на подс.М.,
делото е от фактическа и правна сложност, с голям обем необходими за
установяване на инкриминираната деятелност процесуално-следствени
действия, поради което трайността на мярката продължава да е оправдана,
особено при положение, че първостепенният съд полага изискуемите усилия
за ритмично водене на процеса.
Рискът от извършване на престъпление, няма как да се счита за
намалял, при положение, че на дееца е вменено реализиране на три различни
по вид престъпления, насочени срещу различни обществени отношения, а
2
общият прочит на доказателствената съвкупност не разколебава
основателното подозрение за тяхното авторство. Както и по-рано АСНС е
отбелязвал, само продължаваната деятелност по чл.199, ал.2 от НК е
достатъчна, за да се прецени, че все още е налице необходимост от
задържане, защото става дума за четири отделни квалифицирани грабежа,
вероятно осъществени предумишлено, с предварително планиране и
подготовка, някои и въоръжени (с използване на огнестрелно оръжие), с
употреба на груба агресия и насилие спрямо жертвите за отнемане на вещите,
с общо пет потърпевши физически лица и редица ощетени юридически лица,
и при стойност на причинените имуществени вреди над половин милион лева,
надвишаваща неколкократно критерия за „особено големи размери“. Наред с
това, вероятното сдружаване с цел съгласувано извършване на толкова
общественоопасни, морално укорими и високо наказуеми деяния, несъмнено
формира извод за висока личностна опасност на жалбоподателя, независимо
от чистото съдебно минало.
В контекста на горното, АСНС счита, че изпълняваната мярка
продължава да преследва легитимни цели и не се унифицира с предварително
изтърпяване на наказание.
Обстоятелствата от семейно и социално естество, не са новонастъпили,
а са били известни и при предишните съдебни произнасяния, като правилно
не са третирани приоритетно.
Като е постановила атакуваното определение в сходен смисъл, с ясни и
обосновани съображения за пропорционалност на мярката, първата инстанция
не е допуснала нарушение на закона.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено. Ето защо, Апелативният специализиран съд, пети въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 22.02.2021 г. по НОХД
№ 3066/2020 г. на Специализирания наказателен съд, с което е оставено без
уважение искането на подсъдимия А. Х. М. и неговата защита за изменение на
изпълняваната спрямо този подсъдим мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в по-лека.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4