№ 63
гр. Велико Търново , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело №
20214000500015 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 260111/29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 241/2020 г. по описа на
Плевенски окръжен съд е осъден Т. Я. Й., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. *********, да
заплати на основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД на А. К. ОРБ., ЕГН ********** от гр. София,
ул. ***********, сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане – ПТП на 03.09.2017 г., причинено от ответника Т.Й., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 03.09.2017 г., като за
разликата до пълния претендиран размер от 30 000 лв. искът е отхвърлен като
неоснователен. Със същото решение е осъден Т. Я. Й., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул.
*********, да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на А. К. ОРБ., ЕГН **********, от гр.
София, ул. ***********, сумата 1 921.01 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от посоченото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането – 03.09.2017 г., като за разликата до пълния претендиран размер от 2 453.51 лв.
искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Осъден е Т. Я. Й., ЕГН ********** от
гр. Плевен, ул. *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на А. К. ОРБ., ЕГН
********** от гр. София, ул. ***********, сумата 385.11 лв. – направени разноски по
1
делото.
С Определение № 260402/19.11.2020 г., постановено по гр. д. № 241/2020 г. по описа
на Плевенски окръжен съд е осъден Т. Я. Й., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *********,
да заплати на основание чл. 77 вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 556.84 лв.
по сметка на Плевенски окръжен съд.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от А. К. ОРБ., ЕГН ********** от гр.
София, ул. ***********, чрез адв. Й.Д. от АК – Плевен, със служебен адрес: гр. Плевен,
**********, офис № 2 против Решение № 260111/29.10.2020 г., постановено по гр. д. №
241/2020 г. по описа на Плевенски окръжен съд, в частта, с която предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 12 000 лв.
до претендираните 30 000 лв.
В същата се прави оплакване, че решението е неправилно в обжалваната част. Твърди
се, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на конкретните факти и
обстоятелства, установяващи интензитета на преживените болки и неудобства от
пострадалата, като това е довело и до определяне на обезщетение в занижен размер.
Жалбоподателката счита, че присъденото обезщетение е занижено и не кореспондира с
критериите за справедливост и изключителните неудобства, които е била принудена да
преживее след инцидента. Твърди се, че съдът е взел предвид интензитета на претърпените
болки, но не е съобразил, че освен тях ищцата е преживяла физически и емоционален
дискомфорт от невъзможността да се придвижва самостоятелно. Излага се също, че при
определяне на обезщетението съдът неправилно не е съобразил и болките и страданията,
които контузията на меките тъкани в областта на гръдния кош с наличие на външни
кръвонасядания на кожата от предпазния колан е предизвикала у ищцата. Твърди се, че
присъденото обезщетение е в разрез с установената практика на съдилищата при аналогични
телесни увреждания.
Претендира се да се отмени решението в обжалваната част, като предявеният иск за
неимуществени вреди бъде уважен до размера на сумата от 30 000 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Т. Я. Й.,
ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. *********.
Постъпила е въззивна жалба и от Т. Я. Й., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул.
*********, чрез адв. Н.Н. от АК – Плевен, със служебен адрес: гр. Плевен, *********
против Решение № 260111/29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 241/2020 г. по описа на
Плевенски окръжен съд, в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над 6 000 лв. до 12 000 лв.
В същата се прави оплакване, че решението е неправилно в обжалваната част. Твърди
се, че предвид приетото от съда сравнително бързо и без усложнения възстановяване на
2
ищцата от получената травма, уважаването на исковата претенция за неимуществени вреди
в размера над 6 000 лв. до 12 000 лв. е необосновано. Излага се, че определеният размер на
обезщетението за разликата над 6 000 лв. до 12 000 лв. не е съобразен изцяло с практиката
на съдилищата по подобни казуси, в която се установяват по-ниски размери на обезщетение
при по-усложнени възстановителни процеси от близки по характер травми.
Претендира се да се отмени решението в обжалваната част, както и присъждането на
разноски за производствата пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от А. К.
ОРБ., ЕГН ********** от гр. София, ул. ***********.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 241/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен
е образувано въз основа на предявен от А. К. ОРБ. от гр. София против Т. Я. Й. от гр.
Плевен, искове с посочено в молбата правно основание чл. 45 от ЗЗД за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв. и имуществени вреди в размер на 2 453.51 лв. В исковата молба
се излага следното:
Ищцата твърди, че на 03.09.2017 г. пътувала по път I-3, от гр. Плевен към гр. София,
с лек автомобил марка “Мазда“, модел „2“, с рег. № СА 92****, като около 12:50 ч. се
намирала на пътен участък между гр. Луковит и с. Петревене и наближавала ляв завой по
посоката си на движение. По същото време по този път, но в обратна посока, се движел лек
автомобил марка „БМВ“, модел „318 И“, с рег. № ЕН 00****, управляван от Т. Я. Й..
Навлизайки в същия завой, за него десен по посоката му на движение, поради неправилно
боравене с механизмите за управление, автомобилът, управляван от Т.Й. загубил напречната
си устойчивост и се завъртял по посока на часовниковата стрелка, като задната му част, а
впоследствие и целият автомобил навлезли в пътната лента за насрещно движение, по която
се движела ищцата с управлявания от нея автомобил. Въпреки усилията на ищцата настъпил
сблъсък между предната част на управлявания от нея автомобил и дясната странична част на
лекият автомобил марка „БМВ“, модел „318 И“. След първоначалния удар лекият
автомобил, управляван от ответника променил рязко скоростта и посоката си на движение,
като се завъртял в посока, обратна на часовниковата стрелка, и се изравнил с лекият
автомобил на ищцата, при което последвал втори удар между дясната му странична част и
лявата странична част на управлявания от ищцата автомобил. Твърди се, че в резултат на
пътния инцидент ищцата била приета по спешност в лечебно заведение, където били
констатирани следните травматични увреждания: счупване крилото на дясната илиачна
кост, закрито, както и коланна травма на гръдния кош. Излага се, че с влязло в сила Решение
№ 11/22.01.2020 г., постановено по НОХД № 161/2019 г. по описа на Районен съд –
3
Луковит, Т.Й. бил признат за виновен в това, че на 03.09.2017 г., около 12:50 ч., на път I-3,
между гр. Луковит и с. Петревене, обл. Ловеч, при управление на лек автомобил марка
„БМВ“, модел „318 И“, с рег. № ЕН 00****, нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 15, ал. 1, чл. 16, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като загубил контрол над
управлявания от него лек автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и
предизвикал сблъсък с насрещно движещо се МПС, с което по непредпазливост причинил
на А. К. ОРБ. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на крилото на
дясната илиачна кост с последващо консервативно лечение – постелен режим и
болкоуспокояващи, която обуславя трайно затрудняване движението на снагата и долните
крайници за период от около 2-3 месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро
вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2, предл. 2-ро от НК вр. чл. 15, ал. 1, чл.
16, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 78а от НК бил освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“. Твърди се, че
вследствие на получените травми ищцата претърпяла интензивни и дългосрочни физически
болки и емоционални терзания. Назначено било лечение с постелен режим и
рехабилитация на легло за 30 дни, както и дихателна гимнастика. След изписването от
болницата в продължение на 3 месеца била на постелен режим, като през целия този период
ползвала услугите на рехабилитатори, за да се научи отново да ходи. Болките били
непоносими, както в резултат на счупената илиачна кост, така и поради получената коланна
травма на гръдния кош и камшичен удар. Налагало се да приема продължително време
болкоуспокояващи и медикаменти за А.коагулА.а профилактика. Не било възможно да
движи краката си и се наложило да престои дълъг период на легло в стационарно
положение, без да може да стане. Наложило се да използва и А.декубитален дюшек за
предпазване от получаване на рани вследствие на дългото залежаване. Твърди се, че в този
период основни грижи за ищцата полагали нейният съпруг и наетите рехабилитатори.
Фиксираното състояние в легнало положение създало на ищцата огромно неудобство, тъй
като трябвало да търпи жизнено-функционални манипулации, силно влияещи на
самочувствието като жена, някои от които дори унизителни. В продължение на месеци
придвижването ставало единствено с проходилка и патерици и с чужда помощ. Ищцата
твърди, че у нея се появил страх от шофиране извън населено място, което силно
ограничило възможността за започване на работа и социалния живот. Продължителният
период на възстановяване и преживеният стрес от инцидента дали силно негативно
отражение върху самочувствието на ищцата и върху ежедневните дейности на съпруга и
майка. Твърди се, че с всяка промяна на времето са налице обострящи се болки и
дискомфорт. Ищцата твърди също, че наред с претърпените болки, пътният инцидент е
станал причина тя да претърпи и имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за
упълномощаване на адвокат, който да осъществи процесуално представителство в
наказателното производство, за репатриране на автомобила до гр. София, за болничен
престой, медицински прегледи, провеждане на изследвания, рехабилитационни процедури,
закупуване на лекарствени и помощни средства, като общият размер на сторените разходи
възлиза на 2 453.51 лв., съобразно подробно описани в исковата молба фактури.
4
Претендира се да се осъди ответника да заплати на ищцата: сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на
процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на
увреждането до окончателното изплащане; сумата от 2 453.51 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на процесното ПТП, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на настъпване на увреждането до окончателното
изплащане. Претендира се присъждане и на сторените в производството по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от Т.
Я. Й., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. *********, чрез адв. Н.Н. от АК – Плевен, със
служебен адрес: гр. Плевен, *********.
В същия се излага, че предявените искове са допустими и частично основателни.
Излага се, че заявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30 000 лв. е многократно завишена, предвид практиката на Плевенски окръжен съд по
аналогични дела и във връзка с очертаната степен и интензитет на претърпяната от ищцата
вреда.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно между страните по делото и от материалите по приложеното НОХД №
161/2019 г. по описа на Районен съд – Луковит се установява, че с влязло в сила на
19.02.2020 г. Решение № 11/22.01.2020 г., постановено по НОХД № 161/2019 г. по описа на
Районен съд – Луковит, Т. Я. Й., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *********, е признат за
виновен в това, че на 03.09.2017 г., около 12:50 ч., на път I-3, км. 143+600, между гр.
Луковит и с. Петревене, обл. Ловеч, с посока на движение към гр. Луковит, при
управлението на моторно превозно средство – собствения му лек автомобил марка „БМВ“,
модел „318 И“, с рег. № ЕН 00****, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани
в: чл. 15, ал. 1 от ЗДвП (На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно
най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най-дясната свободна лента.); чл. 16, т. 1 от ЗДвП (На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за
движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение
освен при изпреварване или заобикаляне.); чл. 20, ал. 1 от ЗДвП (Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.), като загубил
контрол над управлявания от него лек автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение
и предизвикал сблъсък с насрещно движещо се моторно превозно средство, с което по
непредпазливост причинил на А. К. ОРБ. от гр. Плевен средна телесна повреда, изразяваща
се в травматично счупване на крилото на дясната илиачна кост с последващо консервативно
лечение – постелен режим и болкоуспокояващи, която обуславя трайно затрудняване на
движението на снагата и долните крайници за период от около 2 – 3 месеца.
От представената по делото Епикриза от 04.09.2017 г., издадена от Отделение по
5
ортопедия и травматология при „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД, се
установява, че ищцата А. К. ОРБ. е постъпила за лечение в отделението на 03.09.2017 г.,
като обективният статус при приемането се характеризира с невъзможна походка,
палпаторни болки в областта на дясната тазова половина, положителен симптом на
закованата пета. Към онзи момент липсват клинични данни за съдово-неврологични
особености от статуса на крайника. След проведени изследвания, ищцата е изписана в добро
общо състояние и локален статус на 05.09.2017 г., като окончателно поставената диагноза
е счупване на дясното илиачно крило, закрито. При проведена консултация с гръден хирург
е установено наличието и на коланна травма на гръдния кош вляво, без открита рана.
Проведена е консултация и с неврохирург, при която не са установени данни за травма на
централната нервна система. Препоръчано е прилагането на постелен режим за 30 дни с
последваща вертикализация, рехабилитация на легло, дихателна гимнастика, профилактика
на декубитуси и А.коагулА.а профилактика за 6 седмици. По отношение на коланната
травма на гръдния кош е препоръчано локално обезболяване с медикамент за външно
мазане.
Във връзка с травмата, на А. К. ОРБ. е издаден и Болничен лист № Е20171191452 за
временна неработоспособност за периода от 03.09.2017 г. до 05.10.2017 г.
Видно от Амбулаторен лист № 000259/08.07.2020 г. на същата дата на А. К. ОРБ. е
извършен преглед от специалист ортопед и травматолог по повод оплаквания за болки в
областта на двете тазобедрени стави. Обективното състояние на ищцата при прегледа се
характеризира с А.лгична походка, пълен обем на движение в дясната тазобедрена става,
леко ограничена и болезнена вътрешна ротация в лявата тазобедрена става, както и с
наличие на деформация в зоната на ASIS и предната колона на дясна илиачна кост. От
проведените изследвания са установени данни за консолидирала фрактура на ляво илиачно
крило, както и данни за състояние след фрактура или травматична диастаза на синдемозата
на пубисните кости, с неясна давност. Препоръчана е консултация с неврохирург.
Видно от Амбулаторен лист № 000188/08.07.2020 г. на същата дата на А. К. ОРБ. е
извършен преглед и от специалист неврохирург. Обективното състояние при прегледа се
характеризира с липса на данни за изразен неврологичен дефицит. Препоръчано е
провеждането на изследване с ЯМР на лумбален сегмент.
По делото са представени и писмени доказателства за разходите, понесени от ищцата
във връзка с лечението ѝ.
Пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, която е приета по делото и не е оспорена от страните. От
заключението на вещото лице се установява, че на А. К. ОРБ. са били причинени следните
травматични увреждания: контузия (натъртване) на меките тъкани в областта на гръдния
кош с наличие на външно кръвонасядане на кожата от автомобилния колан, без вътрешни
кръвоизливи или счупени ребра; счупване на крилото на дясната тазова кост. Медико –
6
биологичната квалификация на счупването на крилото на тазовата кост е трайно
затруднение на движенията на снагата, таза и долните крайници, а тази на контузията на
гръдния кош – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В резултата на
травмите пострадалата е претърпяла болки и страдания, които вещото лице разделя условно
на силни такива – през първия месец след травмата, средни – през следващите около 2
месеца и слаби за период до два месеца след това. Няма данни за усложнения, които да
обусловят удължаване на оздравителния процес, като не се очакват и бъдещи
неблагоприятни последици за здравето на ищцата. Вещото лице е изяснило, че лечението на
този вид травми основно се състои в лежане на легло в пълен покой за срок от един месец
(или дори до месец и половина). През това време пациентът е на легло и се нуждае от
ежедневни грижи, тъй като не може да се самообслужва (хранене, обличане, обръщане,
почистване и дезинфекция, талкиране на кожата, смяна на памперси). Според експертът е
налице пряка причинна връзка между настъпилото ПТП, получените травми от А.О. и
последващото лечение и грижи. Направените разходи за заплащане на лекарски прегледи,
извършване на образни изследвания, покупка на медикаменти и балнеолечение имат връзка
с лечението на травмите, получени при ПТП и следва да бъдат признати за разходи,
направено по лечението. При счупвания на кости, след оперативно или консервативно
лечение, свързано с продължително обездвижване, задължително се препоръчват курсове на
физиотерапия и рехабилитация, включително водолечение. Тези процедури подпомагат
възстановяването на функцията на долните крайници и намаляват болките в поясно-тазовата
област.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е допълнило, че
вследствие на претърпяната травма е възможно пострадалата да изпитва болки при промяна
на времето, но те не биха били в такава степен интензивни, че да имат съществено значение,
да изискват специално лечение или да пречат на ежедневните дейности. Следва да се счита,
че А.О. е напълно възстановена след травмата.
За изясняване характера и интензитета на претърпените от А.О. неимуществени
вреди, както и тяхната продължителност, като свидетели по делото са разпитани Тихомир
Петров Трайчев, съпруг на сестрата на ищцата, и Ангел Митков Орбецов, съпруг на ищцата.
От показанията на свидетеля Тихомир Трайчев се установява, че видял пострадалата
за пръв път на 6-ти септември, след като вече била изписана от болницата. Тя не била в
добро здравословно състояние. Била на легло, с болки в кръста и приемала
болкоуспокояващи медикаменти, от които видимо била унесена. Говорът бил забавен.
Била изплашена и не споделяла за случилото се, защото я травмирало. А.О. прекарала около
месец и половина на легло, като към края на този период се опитвала да заема полулегнало
положение. През цялото време хигиенното обслужване се случвало в леглото, като за нея
се грижел предимно нейният съпруг Ангел. След този период започнала да се опитва да
прави крачки с помощта на проходилка, а по – късно започнала да използва патерици. По
думите на свидетеля, около Коледа пострадалата започнала да прави самостоятелни крачки.
7
Окончателно оздравителният процес при нея продължил повече от година. През зимния
сезон ищцата изпитвала страх да не се подхлъзне. Изпитвала и страх от превозни средства.
Преди катастрофата работела като финансист, като свидетелят не е в състояние да каже дали
се е завърнала на работното място, което е заемала преди инцидента.
От показанията на свидетеля Ангел Митков Орбецов се установява, че за инцидента
научил от непознат човек, който му се обадил от телефона на съпругата му А.О..
Първоначалната информация, която получил свидетелят била, че съпругата му е жива, но не
може да говори. Около два часа след позвъняването свидетелят пристигнал в болницата в гр.
Луковит, където междувременно на неговата съпруга била оказана първа помощ. Тя била
настанена на носилка, в безпомощно състояние. Не била приета за лечение, тъй като било
необходимо да се направи снимка в по – голяма болница. След уговорка с познат на
семейството лекар, пострадалата била транспортирана в болница „Токуда“, в гр. София.
Болничният престой там бил 3 дни. Най – сериозно било увреждането на илиачната кост,
като също така била спукана и срамната кост. Тези травми предполагали неподвижно
лежане, като на третият ден от престоя в болницата станало ясно, че възстановяването може
да продължи в домашни условия, стига да има кой да полага грижи за пострадалата. А.О.
била транспортирана до вкъщи с линейка, в присъствието на лекар. При придвижването тя
изпитвала много силна болка, като се наложило четирима души да я качат вкъщи. Лекарят
изпратил свидетеля Орбецов да закупи обезболяваща инжекция. За травмите си
пострадалата приемала четири различни лекарства, сред които А.коагулА. който си
поставяла сама подкожно, лекарство за укрепване на костите, такова за третиране на самата
травма и др. Пострадалата получила и едно натъртване, което лекувала дълго време.
Започнала да става към началото на октомври, като през това време била посещавана от
лекари вкъщи. Раздвижване от рехабилитатор не било правено, но било проведено такова с
помощта на свидетеля Орбецов и под наблюдението на техен съсед, който бил ортопед по
професия. Бил подсигурен А.декубитален дюшек, като било необходимо подсигуряването и
на подлоги, тъй като пострадалата не можела да сяда. За пръв път се опитала да седне на 16-
ти септември, около две седмици след произшествието, но не успяла. След това започнала
постепенно раздвижване, като до края на септември при пострадалата непрекъснато имало
близък човек, който да я обгрижва. По думите на свидетеля, към момента на
произшествието неговата съпруга била освободена от мястото, където работела и постъпила
на нова работа през декември, на следващата година. Двамата ходели на народни танци,
като за пръв път след инцидента А.О. посетила залата за танци през месец март, а се
включила в по – леките танци едва през май. И понастоящем тя не можела да участва в по –
бързите танци, тъй като това причинява травматични усещания. Продължава периодично
да изпитва болки, включително и от срещуположната на травмата страна на тялото. След
произшествието О. изпитвала силен страх да се качи в автомобил. Дълго време не можела да
шофира. Близо 4 месеца използвала патерици, а впоследствие и щеки, за да се придвижва. С
помощта на съпруга си и само в гр. София, А.О. започнала да шофира през втората
половина на 2018 г., а самостоятелно в гр. София – през 2019 г. В началото не издържала
8
физически, но дори когато силите се възстановили, тя продължила да изпитва стрес от
шофирането. И понастоящем не шофира извън гр. София.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 260111/29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 241/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно
обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно, а в обжалваните части – и допустимо. Не е налице нито един от
пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо в обжалваните части,
съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че са предявени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, отделен
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди и иск по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите за заплащане на законната лихва върху претендираните суми.
С оглед предметния обхват на въззивните жалби, дейността на въззивния съд по
проверка правилността на обжалваното решение се концентрира единствено върху
произнасянето по предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 52 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие на
ПТП на 03.09.2017 г.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, необходима
предпоставка е успешно проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на всички
кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане:
виновно противоправно поведение на деликвента, вреди и причинно следствена връзка
между противоправното поведение и вредите. Вината на деликвента се презумира до
доказване на противното от насрещната страна (ответника) съгласно установената в нормата
на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима законова презумпция.
Настоящият състав на въззивната инстанция приема за безспорно установено, че на
03.09.2017 г., около 12:50 ч., на път I-3, км. 143+600, между гр. Луковит и с. Петревене, обл.
Ловеч, с посока на движение към гр. Луковит, при управлението на моторно превозно
9
средство – собствения му лек автомобил марка „БМВ“, модел „318 И“, с рег. № ЕН 00****,
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, чл. 16, т. 1 от
ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като загубил контрол над управлявания от него лек автомобил,
навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал сблъсък с насрещно движещо се
моторно превозно средство, с което по непредпазливост причинил на А. К. ОРБ. от гр.
Плевен средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на крилото на
дясната илиачна кост с последващо консервативно лечение – постелен режим и
болкоуспокояващи, която обуславя трайно затрудняване на движението на снагата и
долните крайници за период от около 2 – 3 месеца.
Горното е установено с влязло в сила решение по чл. 78а от НК, което съобразно
мотивите по т. 15 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., на
ОСГТК на ВКС на РБ е приравнено на влязла в сила присъда на наказателния съд и
съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския съд относно
обстоятелствата извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Съгласно трайната съдебна практика задължителната сила на присъдата се разпростира и
върху приетите от наказателния съд квалифициращи признаци на деянието, имащи значение
за неговата квалификация.
Вследствие на ПТП водачът Т.Й. по непредпазливост причинил на ищцата следните
увреждания: травматично счупване на крилото на дясната илиачна кост с последващо
консервативно лечение – постелен режим и болкоуспокояващи, която обуславя трайно
затрудняване на движението на снагата и долните крайници за период от около 2 – 3 месеца,
както и контузия (натъртване) на меките тъкани в областта на гръдния кош с наличие на
външно кръвонасядане на кожата от автомобилния колан, без вътрешни кръвоизливи или
счупени ребра.
Апропо, в частта относно противоправното деяние; причинно-следствена връзка
между деянието и вредите; вредите и вината; решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила. Спорен е единствено въпросът относно размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед правилното приложение на критериите за справедливост,
уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-новата такава, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г.
по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на
ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на
обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към
случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да
се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че
съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
10
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални
контакти, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване
на увреждането.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства за естеството на претърпените от А.О. неимуществени вреди и техния
размер, изложил е подробни мотиви относно същите, които настоящият състав споделя в
тази им част и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Въпреки това първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен, че
възстановителният период, макар да е протекъл без оперативно лечение и без допълнителни
усложнения, се характеризира в началния си етап с пълното обездвижване на ищцата А.О. за
период от около един месец, през който тя е разчитала изключително и само на грижите на
своите близки за осъществяване на ежедневните си потребности, физиологичните си нужди
и т.н. Този първоначален етап от един месец е бил съпроводен и с интензивни болки в
областта на получената травма. Впоследствие ищцата е продължила възстановяването си
като постепенно е възвръщала движенията в областта на долните крайници, използвайки
помощни средства. Според вещото лице, чието заключение настоящият състав на въззивната
инстанция възприема като компетентно и обосновано, пострадалата е продължила да
изпитва постоянни болки за период от около пет месеца след инцидента, като постепенно
техният интензитет е намалявал. От съществено значение е и обстоятелството, че и
понастоящем ищцата продължава да изпитва болки (макар и с отслабен интензитет) в
областта на травмата при определена физическа активност и при промяна на атмосферните
условия, като според вещото лице е възможно това да продължи и занапред, което
несъмнено ще се отрази на физическата ѝ пълноценност.
Освен физическите болки, ищцата е изпитвала и обичайните в подобни случаи
неудобства при обслужването си, както и притеснения от необходимостта да ползва
грижите на близките си и да разчита изцяло на тях в началния период от възстановяването
11
си. Следва да бъде отчетено и отражението на инцидента върху психиката на ищцата, в
каквато насока се съдържат данни в свидетелските показания по делото.
С оглед на така установените неимуществени вреди и при съобразяване на социално-
икономическата обстановка към месец септември 2017 г., съдът намира, че обезщетение в
размер на 12 000 лева, колкото е определил Окръжен съд – Плевен, е занижено. Според
настоящия съдебен състав, справедливото обезщетение е 25 000 лева, поради което с
настоящото решение следва да се присъдят още 13 000 лева.
При съобразяване на посочените обстоятелства, въззивният съд приема, че исковата
претенция е основателна за сумата от 25 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата А. К. ОРБ..
При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без
покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД), поради което така
определният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да бъде
присъден ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.09.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Крайните изводи на въззивната инстанция, по отношение размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, не съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
поради което Решение № 260111/29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 241/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Плевен, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. К. ОРБ. против Т.
Я. Й. иск за сумата от 12 000 лв. до сумата от 25 000 лв., и в частта за разноските, е
неправилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК следва да се
отмени и да се постанови друго такова, с което: Т. Я. Й. да бъде осъден да заплати на А. К.
ОРБ. допълнително сумата 13 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, претърпени от нея вследствие на ПТП, настъпило на 03.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 03.09.2017 г. до окончателното изплащане на
обезщетението. Т. Я. Й. следва да бъде осъден също така да заплати на ищцата
допълнително сумата 2 166 лв., представляваща разноски за производството пред първата
инстанция, съобразно уважената част от исковите претенции и след извършена компенсация
с дължимите разноски в полза на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция
ответникът Т. Я. Й. следва да бъде осъден да заплати на ищцата А. К. ОРБ. направените по
делото разноски за въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от въззивната жалба,
в размер на 1 000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащането на държавна такса
и разноски за производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за
12
производството пред двете инстанции, с оглед уважената част на исковете в общ размер на
780 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260111/29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 241/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Плевен, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявеният от А. К.
ОРБ., ЕГН ********** от гр. София, ул. *********** против Т. Я. Й., ЕГН ********** от
гр. Плевен, ул. ********* иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 12 000
лв. до сумата от 25 000 лв. и В ЧАСТТА за разноските, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Т. Я. Й., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. ********* да заплати на А. К.
ОРБ., ЕГН ********** от гр. София, ул. *********** сумата от 13 000 (тринадесет хиляди)
лева (допълнително, представляваща разликата над 12 000 лв. до 25 000 лв.),
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпило
на 03.09.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.09.2017 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА Т. ЯНК. Й., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. ********* да заплати на
А. К. ОРБ., ЕГН ********** от гр. София, ул. ***********, сумата в размер 2 166 (две
хиляди сто шестдесет и шест) лв., представляващи адвокатско възнаграждение за
производството пред първата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260111/29.10.2020 г., постановено по гр. д. №
241/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Т. ЯНК. Й., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. ********* да заплати на
А. К. ОРБ., ЕГН ********** от гр. София, ул. ***********, сумата в размер 1 000 (хиляда)
лв., представляващи адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. ЯНК. Й., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. ********* да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт (по сметка на Апелативен съд – Велико Търново)
сумата в размер на 780 (седемстотин и осемдесет) лв. – представляваща държавна такса за
производството пред двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
13
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14