Р
Е Ш Е Н И Е № …
гр.
София, 24.10.2017
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на десети октомври
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 726 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по предявени от З. „А.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „ЗАД ОЗК З.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, обективно,
кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 75154,18 лева – суброгационно вземане
за изплатено обезщетение по сключен договор за имуществена застраховка, ведно
със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба –
14.02.2017 г. до окончателното й погасяване, както и сумата 2215 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода 01.11.2016 г. - 14.02.2017 г.,
съгласно допуснато изменение на акцесорния иск с определение от 26.09.2017 г..
В
исковата молба се твърди, че в резултат на настъпило на 09.06.2015 г. в гр.
София ПТП, бил увреден лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛА 45 АМГ“, с
регистрационен № *******, по отношение на който при ищеца била сключена
имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № 14-0300/360/500310,
валидна за периода 24.09.2014 г. – 23.09.2015 г.. По силата на имуществената
застраховка на 04.12.2015 г. ищецът изплатил на „Б.С.Р.“ ЕООД (автомобилният
сервиз, отстранил щетите по застрахования автомобил) сума в размер 71659,70
лева, както и на застрахования лизингополучател „С.И.П.“ ЕООД сума в размер
3497,48 лева. Вина за настъпилото ПТП имал Д.Д.А., който при управлението на
лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № *******, нарушил ЗДвП и
предизвикал произшествието. Собственикът на посочения автомобил бил страна по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника „ЗАД
ОЗК З.“ ЕАД, поради което със заплащане на застрахователното обезщетение,
ищецът се суброгирал в правата на увреденото лице срещу застрахователя по
гражданската отговорност на делинквента. До ответника била изпратена регресна
покана за заплащане на сумата 75154,18 лева, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, но
плащане на претендираното обезщетение не било извършено. Освен главницата,
ответникът дължал и обезщетение за забава, заедно с разноските за
производството.
В
отговора на исковата молба, ответникът З. „ОЗК З.“ ЕАД оспорва основателността
на предявените искове. Оспорва вината на застрахования при него водач, като
твърди че вината за настъпилото ПТП била на водача на застрахования при ищеца
лек автомобил „Мерцедес ЦЛА 45 АМГ“. Оспорва описания в протокола за ПТП №
1595680 механизъм на настъпилото произшествие да се ползва с обвързваща
доказателствена сила, тъй като произшествието не било реализирано в
присъствието на съставителя на акта, а върху протокола били нанасяни множество
поправки, което го правело недействителен. При условията на евентуалност
твърди, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек
автомобил Мерцедес“, модел „ЦЛА 45 АМГ“, с регистрационен № ******* – Ж.И.,
който го управлявал с несъобразена с пътните условия скорост, поради което
претендираното обезщетение следвало да се намали. Част от сочените от ищеца
щети не били в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, друга част били
налице още към момента на сключване на договора за застраховка „Каско“. Оспорва
размера на предявения иск като твърди, че същият бил определен въз основа на
завишени цени на труд и материали. Претендира присъждане на разноските за
производството.
В
допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове, като оспорва
възраженията на ответника.
В
допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си срещу исковете.
Конституираният
като трето лице-помагач на ответника Д.Д.А., ЕГН **********, не взема становище
по предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Страните
не спорят и с определение от 29.05.2017 г. за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че на 09.06.2015 г. в
гр. София, между лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛА 45 АМГ“, с
регистрационен № *******, управляван от Ж.Г.И., ЕГН ********** и лек автомобил
марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № *******, управляван от Д.Д.А., ЕГН **********,
е произтекло ПТП, към който момент между последния и ответника е съществувало
валидно правоотношение по З.ължителна застраховка „ГО“.
Между
страните не се спори и от представената по делото застрахователна полица №
14-0300/360/500310, се установява, че между ищеца З. „А.Б.“ АД и „У.Л.“ ЕАД,
ЕИК ********, възникнало правоотношение от сключена при общи условия имуществена
застраховка „Каско“, валидно за периода 24.09.2014 г. – 23.09.2015 г., със
съдържание З.ължението на застрахователя да заплати щети, настъпили при
използването на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛА 45 АМГ“, с
регистрационен № *******, на територията на Европа и азиатската част на Турция,
съгласно посочената в общите условия рискова клауза „Пълно каско“, която
включва риска ПТП. При встъпване в правоотношението страните приели
застрахователната стойност на лекия автомобил да възлиза на сумата 128889 лева.
От
представения протокол за ПТП № 1595680 от 09.06.2015 г., съставен от мл.
автоконтрольор В.Е.при СДВР на МВР – гр. София, се установява, че в срока на
действие на застрахователния договор – на посочената в протокола дата – 09.06.2015
г., в 01:30 часа, на кръстовището на улиците „Емилиян Станев“ и „Хенрих Ибсен“,
водачът на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ******* - Д.Д.А., при
навлизане в кръстовището не пропуснал движещия се с предимство по ул. „Хенрих
Ибсен“ лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛА 45 АМГ“, с регистрационен № *******,
управляван от Ж.Г.И. и е причинил контакт между двата автомобила, в резултат на
който на лекия автомобил „Мерцедес ЦЛА 45 АМГ“ са причинени деформации в предната
дясна част.
Във
връзка с настъпилото застрахователно събитие при ищеца е образувана
ликвидационна преписка по щета № 0300/15/777/502581, по която е изготвен опис
на щетите. Видно от издадени от „Б.С.Р.“ ЕООД (автомобилният сервиз, отстранил щетите
по застрахования автомобил) фактури, общата стойност на
ремонтно-възстановителните работи е възлязла на сума в размер на 71659,70 лева,
която е заплатена от ищеца на 04.12.2015 г., видно от представеното преводно
нареждане. Собственикът на застрахования автомобил „У.Л.“ ЕАД на 21.12.2015 г. упълномощил лизингополучателя „С.И.П.“ ЕООД да
получи застрахователно обезщетение за предна дясна алуминиева джанта на
автомобила, като с преводни нареждания от 23.11.2015 г. и 13.01.2016 г. ищецът
е заплатил на пълномощника „С.И.П.“ ЕООД паричната й стойност в размер на
3479,48 лева.
За
уреждане на суброгационната претенция до ответника е изпратена регресна покана
за възстановяване на сумата 75154,18 лева, представляваща заплатеното
застрахователно обезщетение и 15 лева - ликвидационни разноски за обработка на
щетата, която покана е получена от ответника на 29.09.2016 г..
В
производството е прието неоспорено заключение на съдебна авто-техническа
експертиза, което съдът кредитира като обосновано и съответно на останалите
събрани доказателства, поради което и основава изводите си на него. Всички щети,
нанесени на лекия автомобил марка „Мерцедес ЦЛА 45 АМГ“ се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 09.06.2015 г. ПТП, като водачът му Ж.Г.И.
не е имал техническата възможност да предотврати произшествието, като с
поведението си не е създал опасност или пречка за движението. С оглед на
уврежданията върху лекия автомобил „Мерцедес“, вероятната му скорост на
движение към момента на сблъсъка е била не по-ниска от 40 км/ч. Вещото лице
посочва, че всички операции, остойностени в представената фактура са били
необходими за отстраняването на щетите, като всички детайли, които са били
подменени не е имало възможност да бъдат отремонтирани. След извършване на ремонта
върху боята на автомобила е положено и защитно фолио, което е част от
стандартния пакет с екстри за подобен клас автомобили. Съгласно заключението, общата
стойност на щетите върху автомобила възлиза на сумата 75154,66 лева, като в
заключението вещото лице е приело, че стойността на експресната куриерска
услуга за доставените части е с левова равностойност от 1502,08 лева, което се
опровергава от представения превод на приетата фактура №1113, съгласно която
стойността на алуминиевите джанти е 768 евро, а възнаграждението за доставка –
56 евро или 109,53 лева. Така стойността на щетите без заплащане на доставката
на части възлиза на сумата 75045,13 лева.
От
събраните гласни доказателстени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил
„Мерцедес ЦЛА 45 АМГ“ – Ж.Г.И., които съдът няма основание да не кредитира, се
установява, че е участвал в ПТП при управлението на лек автомобил „Мерцедес ЦЛА
45 АМГ“, като при преминаване през регулирано кръстовище, движейки се по път с
предимство бил ударен от малка кола, която излязла внезапно и въпреки, че
намалил скоростта на управлявания от него автомобил до около 40 км/ч и се е
огледал, не успял да избегне сблъсъка между двата автомобила.
Други
доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Относно иска с правна квалификация чл. 213, ал.1
изр.2 и изр.3 КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал.1 КЗ (отм.), но приложима към
процесното правоотношение с оглед момента на възникването му, с
плащането на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В
случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя покрил
риска "Гражданска отговорност" на делинквента. Следователно, основателността
на предявения иск, се обуславя от кумулативното наличие на елементите: договор
за имуществена застраховка „Каско”, плащане от застрахователя за обезщетяване
на вредите от реализиран покрит риск в рамките на сключения договор, деликтна
отговорност на лице, по отношение на което ответникът има качеството
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”.
От
събраните по делото доказателства се установява наличието на всички елементи от
фактическия състав, пораждащ суброгационното право на ищеца.
Налице
е валидно застрахователно правоотношение между ищеца и трето за спора лице – „У.Л.“
ЕАД, елемент от правната сфера на което е правото на собственост върху
увредения при ПТП лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛА 45 АМГ“, с
регистрационен № *******. Ищецът, в изпълнение на задължението си по договора,
е обезщетил застрахованото лице за претърпените вреди от реализирал се покрит
застрахователен риск – настъпило на 09.06.2015 г. ПТП, като на 04.12.2015 г. е
престирал в полза на трето за застрахователното правоотношение лице („Б.С.Р.“ ЕООД)
сума в размер на 71659,70 лева, представляваща възнаграждение за извършени
ремонтно-възстановителни дейности по отношение на застрахования автомобил. С извършеното плащане съдът приема, че изработеното от автсервиза е
прието и задължението на застрахователя по имуществената застраховка да
обезщети увреденото лице, е изпълнено – престацията не е парична сума, а
възстановяване на щетите, чрез даване вместо изпълнение. На 23.11.2015
г. и на 13.01.2016 г. ищецът е заплатил на упълномощено от собственика на
автомобила „С.И.П.“ ЕООД парична сума в общ размер от 3479,48 лева,
представляваща стойността на предна дясна алуминиева джанта и накрайник за
амортисьор на увредения автомобил, заедно с разходите за тяхната доставка. Наименованието на дружеството
извършило доставката – „ДиЕйчЕл Експрес“, не прави доставката на колетната
пратка експресна, както неоснователно твърди ответникът, съответно в
производството същият не ангажира доказателства, че такава резервна част е
могло да бъде закупена в България, без да се налага извършване на куриерска
услуга.
С
плащането на застрахователно обезщетение ищецът – застраховател по застраховка
„Каско”, „З.„А.Б.“ АД, встъпва в правата на увреденото лице срещу прекия
причинител на щетата Д.Д.А. (чл. 213, ал. 1, изр. 2 КЗ (отм.) до размера на
престираното на увреденото „У.Л.“ ЕАД обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Съгласно чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ (отм.),
ищецът може да предяви вземането си направо към „З.О.“ АД, което се е съгласило
да отговаря за вредите, причинени при използването на лек автомобил марка
„Пежо“, модел „206“, с рег. № *******, съгласно сключения договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. За да бъде ангажирана отговорността на
ответника е необходимо щетите на лекия автомобил марка „Мерцедес ЦЛА 45 АМГ“,
да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправно поведение на
застрахования водач Д.Д.А..
В
резултат на неговото поведение, осъществено в нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП,
предвиждащ, че на кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство, са настъпили
неблагоприятните изменения в правната сфера на собственика на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „ЦЛА 45 АМГ“, с регистрационен № ******* – щети по предна
дясна част на същия, резултат от допуснатия от Д.Д.А. контакт между двете МПС,
тъй като не е пропуснал движещия се по пътя с предимство автомобил. Пряката
причинна връзка между поведението на водача на лек автомобил марка „Пежо“,
модел „206“, с рег. № ******* и увреждането на застрахования лек автомобил е
установена чрез кредитираното заключение на автотехническата експертиза, като
вещото лице е констатирало, че всички щети са резултат на произтеклия сблъсък. Субективният
елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се
презюмира, като в тежест на ответната страна, която я оспорва, е да проведе
обратно доказване, като ангажира съответни доказателства в подкрепа на
оспорването. Съдът намира обратно доказване да не е неосъществено и
презумпцията - за необорена. В този смисъл неоснователни са възраженията на
ответника, че от събраните доказателства не се установявала вината на водача на
лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № *******, тъй като същата се
презюмира от закона и именно в тежест на ответника е да опровергае законовото
предположение.
В
същото време ответникът не е доказал възложения в негова доказателствена тежест
факт на осъществено от Ж.Г.И. конкретно противоправно поведение – управление на
лекия автомобил „Мерцедес“ с несъобразена с пътните условия скорост, което да
стои в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, за да се приеме, че
е съпричинил вредите.
По отношение обема на отговорността на ответника, в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, следва да се има предвид следното.
По аргумент от чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), която норма
предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието, се извежда принципът за реална обезвреда на вредите
на застрахованото имущество. В приложението му, съдът намира, че при настъпване
на застрахователно събитие - покрит риск по договор за имуществено З.,
дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на претърпяната вреда към момента на настъпване
на събитието. В резултат на реализиралия се риск, правната сфера на собственика
на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛА 45 АМГ“ е увредена със стойността
на щетите, причинени на обекта на вещното право – процесния лек автомобил.
С
решение от 08.07.2010 г. по търг. дело №652/2009 г. на І-во ТО, ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна практика на
ВКС, по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т. 1, ТР № 1/2009 г., е прието, че
при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие,
като ползва заключение на вещо лице.
В
случая общият размер на вредите, посочен в заключението на вещото лице - 75154,66
лева, не следва да се намалява с платената сума за доставка на частите на
увредения автомобил до сервиза, в който уврежданията са били възстановени (109,53
лева), тъй като ответникът не е доказал, че е било възможно закупуването на тези
части без извършване на разход за доставка от чужбина. От друга страна
доказателства доставката да е била с по-висока от пазарната стойност, поради
уговарянето на значително по-кратък срок за извършването й не са представени,
нито аргументи за такова могат да бъдат черпени от фирменото наименование на
куриера. Стойността на доставката на част, която е увредена в резултат на
настъпилото ПТП е разход, който стои в причинно-следствена връзка със същото и
подлежи на обезщетяване от делинквента, респ. от застрахователя приел да покрие
гражданската му отговорност за вредите, причинени при управлението на лек
автомобил „Пежо“, модел „206“, с рег. № *******. По този начин размерът на
дължимото от ответника застрахователно обезщетение възлиза на 75154,66 лева, с
включени ликвидационни разноски. Щетата не надхвърля пазарната стойност на
застрахования автомобил, определена като застрахователна стойност при сключване
на имуществената застраховка, поради което отремонтирането на автомобила е било
икономически оправдано.
Ищецът
като носител на субективното право на вземане търси защитата му в обем от 75154,18
лева, затова главния иск следва да се уважи за пълния предявен размер.
Акцесорният
характер на претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главницата
в размер на законната лихва, от предявяване на иска – 14.02.2017 г. до
окончателното й погасяване, обуславя и нейната основателност.
По
отношение на акцесорния иск с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна
самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият го състав включва
релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
В
случая при възприетия извод за основателност на предявения главен иск, е
установено, че в правната сфера на ответника е възникнало задължение за
престиране на сумата 75154,18 лева, като същият не оспорва факта, че не е
погасил същото, т. е. налице е неизпълнение на главно парично задължение.
Разпоредбите
на чл. 213а, ал. 1 и ал. 3 КЗ (отм.) предвиждат застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето,
което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, да предявява
претенцията си срещу този застраховател, като прилага преписката с
доказателствата, с които разполага, в т. ч. доказателства за удостоверяване на
пътнотранспортно произшествие, като последният в срок от 30 дни от представяне
на всички доказателства по регресната претенция, е длъжен да определи размера и
изплати задължението си или мотивирано да откаже плащането. В случая ответникът
не твърди и не доказва да е изскал допълнителни доказателства по смисъла на
ал.2 на разпоредбата. Поканата за престиране на обезщетение, заедно с документите
обосноваващи претенцията е получена от ответника „З.О.“ АД чрез писмо с
известие за доставяне на 29.09.2016 г.. В установения 30-дневен срок от страна
на ответника до ищеца не е обективирано изявление, поради което поведението на
ответника следва да се третира като мълчалив отказ за изплащане на обезщетение,
съответно на 01.11.2016 г. (денят, следващ деня на изтичането на срока на
31.10.2016 г. – първи присъствен ден след неприсъствения 29.10.2016 г.),
ответникът е изпаднал в забава, от който момент се поражда задължение да
престра и обезщетение за забава.
Размерът
на законната лихва е нормативно определен, на основание чл.86, ал.2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10
пункта (Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения в сила от 1.01.2015 г.), поради което
обезщетението за забава върху главницата от 75154,18 лева за периода на забава 01.11.2016
г. - 13.02.2017 г. (денят, предхождащ предявяването на исковата молба) възлиза
на сумата 2196,38 лева, определено по
реда на чл.162 ГПК, чрез математическа операция, за извършването на която не са
необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага. Ищецът обаче
претендира обезщетение за забава в размер на сумата 2215 лева, поради което акцесорният
иск за разликата над 2196,38 лева до
пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора и при отчитане на частичното
оттегляне на акцесорния иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, което за целите на разпределяне на отговорността за раноските,
следва да се отчита към размера на отхвърлената част от иска, право на
присъждане на разноските за производството се поражда за всяка от страните, в
приложение на чл.78, ал.1, ал. 3 и ал. 4 ГПК.
Ищецът доказва извършени разноски в общ размер от 6052,86
лева, формиран от заплатена държавна такса в размер на 3367 лева, заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер 2443,70 лева по рамков договор за
правно обслужване, сключен с адв. А.Б., внесени депозити за възнаграждение на
вещо лице (160 лева) и за призоваване на свидетел (50 лева), както и разноски
за превод на документи в размер на 32,16 лева. От доказания рамер на сторените
разноски, ищецът има право на 5563,50 лева, пропорционално на уважената част от
исковете.
Ответникът доказва извършени разноски
в общ размер от 610 лева, формиран от юрисконсултско възнаграждение в размер
450 лева и от внесен депозит за възнаграждение на вещо лице в размер от 160
лева. Разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, в действащата към приключване на устните
състезания редакция, предвижда в полза на юридически лица или еднолични
търговци да се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Посочената разпоредба предвижда, че
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Приложимият чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя, че за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, като за защита по дела с
материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато
материалният интерес е над 10000 лева, както в случая, възнаграждението може да
бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер. При така
действащата нормативна уредба ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение
в максимален размер от 450 лева. Така от общия размер на релевантните разноски,
ответникът има право на присъждане на сумата 49,32 лева, на основание чл.78,
ал. 3 и 4 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ЗАД О.“ АД, ЕИК *********, със седалище *** и адрес на управление:***, да
заплати на „З.„А.Б.“ АД, ЕИК *********, със
седалище *** и адрес на управление:***, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.),
сумата 75154,18
лева (седемдесет и пет хиляди сто петдесет и четири лева и осемнадесет стотинки)
– суброгационно вземане за престирано на застраховано лице обезщетение по
имуществена застраховка за вредите, причинени лек автомобил „Мерцедес ЦЛА 45
АМГ“, с регистрационен № *******, от настъпило на 09.06.2015 г. гр. София ПТП, заедно
със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба –
14.02.2017 г. до окончателното й погасяване, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
2196,38 лева (две хиляди сто деветдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки)
– обезщетение за забава върху главницата за периода 01.11.2016 г. - 13.02.2017
г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 5563,50 лева (пет хиляди
петстотин шестдесет и три лева и петдесет стотинки) – разноски за
производството, като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над сумата 2196,38
лева до предявения размер от 2215 лева и за 14.02.2017 г..
ОСЪЖДА
„З.„А.Б.“ АД, ЕИК *********, със
седалище *** и адрес на управление:***, да заплати на „ЗАД О.“ АД, ЕИК *********,
със седалище *** и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 , ал. 4 и ал. 8 ГПК, сумата 49,32 лева (четиридесет и девет
лева и тридесет и две стотинки) –
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на Д.Д.А., ЕГН **********
- трето лице-помагач на ответника „ЗАД О.“ АД, ЕИК *********.
СЪДИЯ: