Решение по дело №303/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 "в" от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Н. Д. Т., с [ЕГН], от [населено място], чрез адв. С. срещу Решение № 1834/21.12.2023 г., постановено по АНД № 20233110202175 по описа на Варненски районен съд за 2023 г., с което е потвърден Електронен фиш серия К № 5742058, издаден от ОД на МВР Варна, с който за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.2 т. 3 ЗДвП.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение, постановено и при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че не са обсъдени наведените възражения срещу ЕФ относно липсата на задължителни реквизити, водещи до невъзможност да се разбере къде, как и какви нарушения е извършил Т.. Излага доводи, че фиша е издаден в несъответствие с чл. 188, ал.1 и чл. 189, ал.5 от ЗДВП. Допуснати са нарушения и при връчване на електронни фиш. Отправя искане за отмяна на въззивното решение и отмяна на атакуваният електронен фиш, претендира разноски за две съдебни инстанции. За с.з. касаторът редовно призован, не се явява.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Варна, депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че превилно ВРС е преценил, че електронния фиш е издаден при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Налице е пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, нарушението е описано в достатъчна степен. В ЕФ е приспадната допустимата техническа грешка от 3%, посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП. По изложените съображения моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от Н. Д. Т., против Електронен фиш серия К № 5742058, издаден от ОД на МВР Варна, с който за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.2 т. 3 ЗДвП.

За да потвърди ЕФ, ВРС е приел, че са спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ притежава всички изискуеми реквизити. ЕФ е връчен на по законоустановения ред. Безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като видът и номерът на техническото средство е отразен в протокола от използването му. Въззивният съд е приел, че контролът е извършен с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминалопървоначална и последваща проверка. Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол , съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна, поради което и съдът намира, че нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин. По изложените доводи ЕФ е потвърден.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав приема, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.

От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на обжалвания ЕФ, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Събраните в рамките на въззивното производство доказателства в достатъчна степен изясняват фактическата обстановка. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност, за законосъобразност на определеното наказание "глоба" като вид и размер. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за потвърждаване на ЕФ изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК.

При нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП предвижда издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП са дефинирани стационарните и мобилните АТСС, а с издадената на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи са уредени условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, което влече извод за допустимост на установяването и санкционирането на процесното нарушение, заснето с мобилно АТСС, с издаване на електронен фиш. Направеният в този смисъл извод и от РС – Варна се явява правилен.

По своята същност електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните му реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ ЗДвП.

Процесният ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в т. ч. мястото на нарушение, данни и за скоростта на движение МПС, установеното превишение – 28 км/ч. Налице са на всички съставомерни елементи, предоставящи възможност на наказаното лице да разбере какво повдигнатото обвинение, респ. какъв и дали правилно е определен размера на санкцията. Ето защо, следва да се приеме, че от АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на наказаното лице.

Измерената скорост в случая се установява, че е намалена с допустимата нормативно установена грешка от 3 км. / ч. Не е налице изискване за изрично посочване в ЕФ дали е приспадната нормативно установената техническа грешка при измерването на скоростта с техническо средство. В ЕФ се посочва установената скорост и стойността на превишението. В случая е съобразено изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за приспадане от измерената скорост от АТСС на допустимата грешка - установената скорост е 91 км/ ч, от която са приспаднати 3 км/ч – допустима грешка, поради което в ЕФ като установена измерена скорост е посочена 88 км/ч, като превишението на скоростта правилно е посочено в ЕФ, че е 28 км/ ч.

Съдът не споделя доводите на Т., че са допуснати нарушения на чл. 188 и чл.189, ал.5 от ЗДвП. Действително по делото е приложена декларация за предоставяне на информация от 3.05.2023 г., касаеща процесния електронен фиш. Нормата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП сочи, че електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. От приложената по делото справка от КАТ – Варна се установява, че Т. не е собственик на превозното средство, а негов ползвател, в каквото качество е санкциониран с процесния електронен фиш. Правото по чл.189, ал.5 ЗДвП е предоставено само на собствениците, не и на ползвателите, поради което правилно представената с жалбата декларация не е съобразена при определяне на субекта на нарушението.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила, по аргумент от чл. 221, ал. 1 АПК.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на касатора следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК.

Водим от горното, касационният състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1834/21.12.2023 г., постановено по АНД № 20233110202175 по описа на Варненски районен съд за 2023 г.

ОСЪЖДА Н. Д. Т., с [ЕГН], от [населено място] да заплати ОД на МВР Варна на сумата от 80. 00 (осемдесет) лева, представляващи извършени в производството разноски, на основание чл. 143 АПК.

Решението не подлежи на обжалване.