№ 811
гр. Перник, 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20211720102209 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба подадена от Е.Н.С.., ЕГН
**********, живуща в гр.****
против:
Дирекция „МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ", към Община Перник, Област Перник,
със седалище и адрес на управление гр.Перник, пл.„Св.Иван Рилски" №1А, представлявано
от директора Д.Е.
С искане да бъде признато за установено че ищцата не дължи на Дирекция
„МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ", към Община Перник, Област Перник, със седалище и
адрес на управление гр.Перник, пл.„Св.Иван Рилски" №1А, сумата от 3207,77 лв., както
следва:
- Данък недвижими имоти-главница 259,02 лв., лихви 355,97 лв.;
- Такса битови отпадъци-главница 897,62 лв., лихви 648,09 лв.;
- Данък превозни средства-главница 38,25 лв., лихви 2,66 лв. ;
- Патентен данък - главница 520,00 лв., лихви 486,16 лв.
Съдът намира, че предявените искове са с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, с който оспорва изцяло
исковата претенция.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си
представител, моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото
1
разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез процесуалния си
представител оспорва изцяло така депозираната искова претенция, като моли, тя да бъде
отхвърлена.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Видно от заключението на вещото лице
Размерът на дължимите от ищцата Е.Н.С.. данъци и такси към датата на подаване на
исковата молба е 2950,67 лева, в това число главница 1458,79 лева и лихви 1491,88 лева, по
видове както следва:
По АУЗД 16-289/26.02.2016 общия размер на установеното задължение е в размер
на 2678,06 лв., а по АУЗД 17-1003-1- 1/05.10.2017 общия размер на установеното
задължение е в размер на 272,61 лв.
Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение. Предвид на което и давността за задълженията установени с АУЗД
16-289/26.02.2016 е започнала да тече на 01.01.2017г., а тази за задълженията по АУЗД 17-
1003-1- 1/05.10.2017 от 01.01.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право и да
зачете изтеклата погасителна давност в хода на висящия процес по предявения отрицателен
установителен иск на длъжника. В този смисъл е и Решение № 319/08.01.2019 г. по т.д.
№2985/2017 г. на ВКС, ТК, II отделение.
Настоящия съд следва да зачете изтеклата погасителна давност в хода на процеса,
тъй като същата не е била прекъсната с депозиране на исковата молба, с която са предявени
отрицателните установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Не са
ангажирани и доказателства за прекъсване на погасителната давност след 01.01.2017г., респ.
01.01.2018г. По отношение на давността започнала да тече на 01.01.2018г., към настоящия
момент тя не е изтекла, но по отношение на тази започнала да тече на 01.01.2017г. към
момента на приключване на съдебното дирене е изтекла, поради което и вземането
установено с АУЗД 16-289/26.02.2016 не подлежи на принудително събиране.
Основателността на главния иск обуславя и основателност на акцесорната
претенция.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и
направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска. Видно от
представения списък на разноските ищеца е сторила разноски в общ размер на 455.00 лв.,
като частта съгласно уважената част от иска, която следва да и бъде присъдена е в размер на
379.86 лв. на следващо място разноски са дължими и на ответника съгласно отхвърлената
2
част от иска, като той е сторил разноски в размер на 500.00 лв., като следва да му бъде
присъдена сумата в размер на 82.57 лв.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че ищеца е освободена от заплащане на
държавна такса и разноски в хода на производството, ответника следва да бъде осъден да
заплати сумата, представляващата съразмерната част на уважение иск от дължимата
държавна такса /107.12 лв./ и сторените разноски от бюджета на съдебната власт за съдебно-
икономическа експертиза /150.00 лв/, или съразмерно на уважената част от иска 214.66 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че вземането на „МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ", към Община Перник, Област
Перник, със седалище и адрес на управление гр.Перник, пл.„Св.Иван Рилски" №1А,
представлявано от директора Д.Е. от Е.Н.С.., ЕГН **********, живуща в гр. **** за сумата
от общо 2678,06 лв. /две хиляди седемдесет и осем лева и шест стотинки/, представляващо
задължение по АУЗД 16-289/26.02.2016 не подлежи на принудително изпълнение поради
изтичане на погасителната давност, като отхвърля иска за разликата до пълния претендиран
размер от 3207.77 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ", към
Община Перник, Област Перник, със седалище и адрес на управление гр.Перник, пл.
„Св.Иван Рилски" №1А, представлявано от директора Д.Е. да заплати на Е.Н.С.., ЕГН
**********, живуща в гр.**** сумата от 379.86 лв. /Триста седемдесет и девет лв. и 86 ст./
за разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.Н.С.., ЕГН **********, живуща в гр.**** „МЕСТНИ ДАНЪЦИ И
ТАКСИ", към Община Перник, Област Перник, със седалище и адрес на управление
гр.Перник, пл.„Св.Иван Рилски" №1А, представлявано от директора Д.Е. да заплати на
„МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ", към Община Перник, Област Перник, със седалище и
адрес на управление гр.Перник, пл.„Св.Иван Рилски" №1А, представлявано от директора
Д.Е. сумата от 82.57 лв. /Осемдесет и два лв. и 57 ст./ за разноски по делото.
ОСЪЖДА „МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ", към Община Перник, Област Перник,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл.„Св.Иван Рилски" №1А, представлявано
от директора Д.Е. да заплати на Районен съд Перник сумата от 214.66 лв. /Двеста и
четиринадесет лв. и 66 ст./ за съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
3
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4