РЕШЕНИЕ
гр.София, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на тридесет и първи
май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с.
Велизар Костадинов
при секретаря Валентина
Илиева и в присъствието на прокурора .................... като разгледа
докладваното от съдията в.гр.дело N: 5 082 по описа за 2018 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
С решение № 308760 от 09.01.2018
г., постановено по гр.д.№ 62 132/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав
е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
уволнението на Д.С.С., ЕГН **********, извършено със заповед № 2/16. 09.2014 г.
на директора на ОДЗ ** „В.,Н.,Л.”, гр.София на основание чл.328, ал. 1, т.2 КТ –
поради съкращаване; Д.С.С. е възстановена на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ на
заеманата преди уволнението длъжност – „учител детска градина” и ОДЗ ** „В.,Н.,Л.”,
гр.София е осъдено да й заплати на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с
чл.225, ал.1 КТ сумата 2 605,80 лева, представляваща обезщетение за оставането
й без работа за периода: 17.10.2014 г. – 17.04. 2015 г., вследствие на незаконното
уволнение, вед-но със законната лихва върху сумата от 14.11.2014 г. до
окончателното й заплащане, като искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с
чл.225, ал.1 КТ за разликата над 2 605,80 лева до предявения размер от 3 227,28
лева е отхвърлен като неоснователен.
Със същия акт ОДЗ ** „В.,Н.,Л.”,
гр.София е осъдено да заплати на Д.С.С. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 467,90
лева – разноски по производството за адвокатско възнаграждение, както и по
бюджетната сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК – сумата
264,23 лева, представляваща държавна так-са, а Д.С.С. е осъдена да заплати на ОДЗ
** „В.,Н.,Л.”, гр. София на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 51,35 лева – разноски
за адвокатско възнагражде-ние.
На основание чл.242, ал.1 ГПК е
допуснато предварително изпълнение на решението относно присъденото обезщетение
по чл.225, ал.1 КТ.
Така постановеното съдебно
решение е обжалвано от ответника ОДЗ ** „В., Н., Л.”, гр.София – в частта, в
която са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ във връзка с
чл.225, ал.1 КТ, ведно със законните последици. Във въззивна жалба се поддържа,
че в обжалваните части решението е неправилно, тъй като е постановено при
съществено нару-шение на съдопроизводствените правила, в нарушение на
материалния закон и е необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд не е
основал решението си върху закона и не е преце-нил всички събрани доказателства
по делото и доводите на страните; че една част от тях само е маркирал, а друга
не е разгледал изобщо, а трета е разгледал превратно; че преобърнатото об-съждане
на утвърденото щатно разписание от 01.09.2014 г. е довело да несъобразяване на
обстоятелството, че под № 5 е записан учител по музика, с шифър: 23425006 с
промяна на числеността от 1 бр. на 0,5 и вид персонал: педагогически и педагог
с шифър: 23425012, с промяна на числеността на 0,5 и вид персонал:
педагогически, като съдът въобще не е отчел, че „учителят по музика и педагог”
обединява в един щат две половинки от една бройка – от една страна, а от друга
– че той не е в длъжността нито на учителите, нито на старшите, нито на
младшите, както и шифрите за двата половин щата се различават от посочените за
учители, старши и младши учители. Инвокирани са аргументи, че
първоинстанционният съд изобщо не е съпоставил двете щатни разписания на ЦДГ №
64 към 01.01.2014 г. и към 01.09.2014 г., от които е видна еднаквата позиция на
Р.Д.като част от педагогическия персонал, като различният шифър за тази
длъжност съвпада и по двете щатни разписания, както и че необсъж-дането от този
съд на длъжностната характеристика на изискванията за длъжността „учител детска
градина” от една страна и от друга – липсата в нея на изисквания и към учител
по музика и педагог, е довело до преобърнато представена фактическа обстановка
за „сходни длъжности”, а музикалният учител и педагог не е сходна длъжност с
учител, младши и старши учител, които са сходни от своя страна, съотв. съставът
на СРС изобщо не е обсъдил, че трудов договор № 17/15.09.2014 г., касаещ Р.Д.Д.,
визира длъжност „педагог” и шифър по класификатора на длъжностите: 23596012 –
различен от този на трите вида учители, непълно работно време и определен срок.
Поддържа се и че преценката на СРС на приетите основно и допълнително
заключения на ССЕ също е превратна – не е отчетено, че и съгласно основното
заключение и в двете щатни разписания учителят по музика не се включва в
щатовете за длъж-ностите за трите вида учителите със съответния им код и че се
съкращават щатове от длъжнос-тите „старши учител” и „учител”, както и че с
допълнителното заключение е установено, че трудов договор № 16/09.12.2013 г. за
длъжност „учител по музика” /касаещ Р.Д.Д./, е действащ и към момента на ССЕ.
Сочи се и че СРС не е обсъдил и свидетелските показания на разпитаните членове
на комисията по подбора, което също води до неустановена фактическа и правна
обстановка, както относно подбора, така и за законността на прекратяване-то на
трудовото правоотношение и последиците му, както доводите на ответника относно
законосъобразно проведената процедура по подбор, заявени в отговора на исковата
молба, в хода на производството и отразени в писмените му бележки, относно
предложението до ищцата за заемане на длъжност по заместване и отказа й, така и
по отношение на възражението за прихващане, по отношение на което СРС превратно
е изложил доводи, че е преклудирано на ос-нование чл.133 ГПК. Релевира се
оплакване, че заради направените неверни изводи въз основа на така разгледаните
от него доказателства и преценка на доводите на страните, чрез които не-точно е
възприел възразената от ответника фактическа обстановка, твърдяна от ищеца,
незако-носъобразно е прието, че се касае за фиктивно, а не за реално
съкращаване на щата; че то е реално, защото се съкращават бройки от длъжността
„учител” и „старши учител”, а не учител по музика, както и че оттук е
незаконосъобразен и изводът на състава на СРС, че работодателят не е имал
законно основание да прекрати трудовото правоотношение на ищцата на това
осно-вание и че уволнението, извършено със заповед № 2/16.09.2014 г. е
незаконно и трябва да бъде отменено по реда на чл.344, ал.1, т.1 КТ. Твърди се
и че незаконосъобразно е и възстановява-нето на Д.С. на заеманата преди
уволнението длъжност на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и е уважен искът й за
присъждане на обезщетение; че незаконосъобразно е прието от СРС наличието на
„преклузия” по чл.133 ГПК по отношение на заявеното възражение за прих-ващане с
обезщетението за един месец по чл.222 КТ, тъй като възражението е наведено
своев-ременно и в случай на уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 КК във
връзка с чл.225, ал.1 КТ е следвало да прихване обезщетението по чл.222 КТ,
като се поддържат и доводи за необоснова-ност на решението, тъй като
направените противоречиви и преобърнати мотиви сочат за немо-тивираност на
обективираните неправилни материалноправни изводи.
Моли въззивния съд да уважи жалбата му и след
като отмени атакуваното решение в обжалваните части, да постанови друго по
съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените срещу него главни и
акцесорни претенции. Претендира и присъждането на разнос-ки по производството.
С определение на съда от
31.05.2018 г. в съответствие с изискванията на ЗПУО е до-пуснато уточнение в
наименованието на ответника на Д.Г.** „В.,Н.,Л.”, гр.София.
Ответникът по жалбата – Д.С. *** в
срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който
същата се оспорва изцяло като неос-нователна и се заявява искане
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила по съоб-ражения, релевирани в отговора.
В
частта, в която е заявеният осъдителен иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ е
отхвърлен за разликата над 2 605,80 лева до пълния предявен размер от
3 227,28 лева, първоин-станционното решение е обжалвано от ищцата Д.С.С., В подадената нас-рещна
въззивна жалба се инвокират твърдения за неправилност на решението в тази му
част, тъй като съображенията на СРС, с които е обосновано частичното отхвърляне
на иска, не почи-ват нито на правни, нито на логически основания; че предизвиканата
от активните действия на жалбоподателката проверка от ИА „ГИТ” при работодателят
й е установила, че последният не е определил коректно нейното възнаграждение;
административният орган е дал задължително предписание на работодателя в
изпълнение на което са създадени анекса от 17.10.2014 г. и запо-ведта от
20.10.2014 г., като те променят съдържанието на трудовото правоотношение „със
задна дата”, увеличавайки размера на трудовото възнаграждение, т.е. базата, на
която следва да се определи обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, е 537,88 лева, а
не 434,30 лева. Сочи се и че меро-давен е не моментът на сключване на
допълнителното споразумение, а съдържанието на трудо-вото правоотношение; че
няма никаква логика служителят да получи по-ниско обезщетение за незаконно
уволнение, заради това, че работодателят не е спазил императивни правни норми
за определяне на работната заплата.
Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в атакуваната от нея част и да постанови друго, с
което на ищцата да се присъди пълният предявен размер от 3 227,28 лева на
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от датата на иско-вата
молба, както и направените по делото разноски за двете инстанции.
Ответникът по тази жалба – ОДЗ **
„В., Н., Л.”, гр.София с настоящо наименование Д.Г.** „В.,Н.,Л.”, гр.София в
срока по чл.263, ал.3 ГПК е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба, в
който същата е оспорена като неос-нователна и е наведено искане тя да бъде
оставена без уважение, тъй като размерът на БТВ е правилно определен в
съответствие с чл.228 КТ, а допълнителното споразумение е подписано след
уволнението на ищцата. Претендира присъждането на разноски по делото.
Софийски градски съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото дока-зателства съгласно разпоредбите
на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено след-ното:
Въззивните жалби са допустими –
същите са подадени от легитимирани страни в про-цеса, в сроковете по чл.259,
ал.1 ГПК и чл.263, ал.2 във връзка с
ал.1 от ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение
е валидно и процесуално допустимо в обжалваните части, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните
в жалбата доводи при приложимите за случая императивни материалноправни
разпоредби.
Преценявайки събраните по делото
доказателства и становищата на страните, настоя-щият
съдебен състав приема следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявени при условията на обективно, куму-лативно съединяване
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл. 344,
ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ за отмяна на уволнението на ищцата Д.С.С.,
извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата, със
заповед № 2/16.09.2014 г. на директора на ОДЗ „В.,Н.,Л.”, гр.София, считано от
17.10.2014 г.; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „учител детска градина“ и за осъждане на ответното учебно заведение да
заплати сумата 3 227,28 лева – обезщетение за оставане на ищцата без работа
вследствие на незаконното уволнение за период от 6 месеца, считано от 17.10.2014
г. /съгласно допуснатото изменение на петитума на иска относно размера на
вземането по реда на чл.214, ал.1 ГПК с определение от 19.10.2015 г./.
В исковата
молба се твърди, че уволнението на ищцата е незаконно, тъй като не се
представят мотиви и точна конкретизация коя точно
хипотеза от посочената норма на чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ е основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение; че не е нали-це реално съкращаване на
щата, като работодателят е допуснал и нарушение на разпоредбата на чл.329 КТ,
като не е извършен необходимия подбор. Сочи се и че прекратяването на трудовото
правоотношение е незаконосъобразно и поради обстоятелството, че не е взето и
дадено надлеж-но писмено съгласие на Синдикалното ръководство на Синдиката на
българските учители, на който ищцата е член; че срокът за предизвестие при
прекратяване на трудови правоотношения съгласно чл.20 от Колективен трудов
договор на системата на народната просвета от 26.06.2014 г. е два месеца, който
не е спазен; че заповедта за прекратяване на правоотношението й не отговаря на
законовите изисквания, тъй като не съдържа мотиви относно издаването й, не е
подписана от компетентно лице, съществува противоречие между обстоятелствената
й част и диспозитива й. Оспорва даденото съгласие на синдикалното ръководство с
писмо с изх.№ 1/16. 09.2014 г., прието с вх.№ 199/16.09.2014 г., тъй като това
поискано съгласие не касае прекрате-ното трудово правоотношение, като освен
това се поддържа, че на ищцата не е предложена дру-га длъжност, съответстваща
на образованието, квалификацията и трудовия й стаж.
В
подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК писмен отговор ОДЗ ** „В., Н., Л.” е
оспорил всички наведени в исковата молба твърдения във връзка с поддържаната
неза-конност на уволнението на Д.С., като са наведени доводи, че в дадената
хипотеза са налице правните основания за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата съг-ласно нормативните изисквания – налице са
закриване на част от предприятието и съкращаване на щата – има решение на
Столичния общински съвет и заповед на кмета на Столична община за преобразуване
на 64 ЦДГ и ** ОДЗ, въз основа на които има прието ново щатно разписание, като
са извършени съкращаване на персонала и подбор, при който са съобразени образованието,
квалификацията, трудовия стаж и компетентността на лицата, както и тяхното
дисциплинарно досие и разпоредбите на чл.333 КТ. Взето е съгласието на синдикалната
организация за извър-шеното съкращение на Д.С.; предизвестието е съобразено с
изискванията на закона и КТД; на ищцата е предложена друга длъжност,
съответстваща на образованието и стажа, но тя е отказала да я заеме, както и че
претендираното обезщетение за шест месеца не е изискуемо, тъй като не е изтекъл
законният срок.
Безспорно
е в производството, че между страните в процеса е съществувало трудово
правоотношение по договор за неопределено време, по силата на което ищцата Д.
Стефа-нова С. е изпълнявала длъжността „учител детска градина”, категория
персонал: педа-гогически при ответника, което е видно и от представеното по
делото допълнително споразумение към трудов договор № 5/2013 г. от 01.09.2014
г.
Не се спори и че трудово правоотношение на Д.С.С. е било прек-ратено със
заповед № 2 от 16.09.2014 г. на директора на ОДЗ ** „В.,Н.,Л.”, считано от
17.10.2014 г., поради съкращаване на щата, както и че тази заповед е връчена на
ищцата при отказ в присъствието на двама свидетели на 16.09.2014 г.
В
мотивната част на заповедта е посочено, че същата е издадена във връзка с
промяна в щатното разписание на ОДЗ ** „В.,Н.,Л.”, осъществена със заповед №
153/ 29.08.2014 г. за съкращаване на длъжността „учител” и осъществен подбор на
основание чл.329 КТ и предвид даденото предварително писмено съгласие на
Синдикалното ръководство с писмо изх.№ 1/16.09.2014 г., прието с вх.№
199/16.09.2014 г. и на основание чл.328, ал.1, т.2 и 3 от КТ във връзка с
чл.326, ал.2 КТ.
По
искане на ответника е прието и заверено копие от решение № 220/10.04.2014 г. на
Столичен общински съвет /СОС/, с което на основание чл.21, ал.1, т.6, т.8 и
т.23 от ЗМСМА, чл.15 ППЗНП и чл.10, ал.4, ал.5, ал.8 и ал.9 от ЗНП същият е дал
съгласие за преобразуване на Целодневна Д.Г.№ 64 „В.,Н.,Л.” в Обединено детско
заведение № ** „В.,Н.,Л.”, като се осигурят необходимите щатни бройки за
персонал и бюджет за детското заведение с оглед нормалното му функциониране, а
трудовите отношения на персо-нала да се уредят по чл.123, ал.1, т.1 КТ и е възложил
на кмета на Столична община да издаде заповед за преобразуването и да направи
необходимото за обнародването й в Държавен вест-ник.
Ангажирана е и заповед № СО-ДР-1278 от 13.05.2014 г. на кмета на
Столична община, издадена в изпълнение на решение № 220/10.04.2014 г. на СОС и
на основание чл.10, ал.8 ЗНП и чл.15, ал.1 ППЗНП и чл.44, ал.1, т.1 и т.7, и
ал.2 от ЗМСМА е което е наредено да бъде пре-образувана Целодневна Д.Г.№ 64 „В.,Н.,Л.”
с адрес: гр.София, ж.к. ”****” да бл.***, район „Младост” – в Обединено детско
заведение № ** „В., Надеж-да, Любов”, със същия административен адрес; да бъдат
осигурени необходимите щатни бройки за персонал и бюджет за детското заведение
относно нормалното му функциониране, а трудовите отношения на персонала в ЦДГ №
64 да се уредят по чл.123, ал.1, т.1 КТ.
Приложена е и заповед № 153/29.08.2014 г. на директора на ОДЗ ** „В.,Н.,Л.”,
с която на основание на визираните в предходните абзаци актове на СОС и кмета
на СО за преобразуването на ЦДГ-64 в ОДЗ-** „В.,Н.,Л.”, е утвърдила ново щатно
разписание на ОДЗ-** „В.,Н.,Л.” в сила от 01.09.2014 г., като в новото щатно
разписание се извършват следните промени: 1. закриват се 4 педагогически бройки
за длъж-ността „учител” и 2 щатни бройки за длъжността „помощник-възпитател” и
2. разкриват се 4 щатни бройки за длъжността „помощник-възпитател” в яслена
група.
От
това щатно разписание е видно, че съгласно същото за длъжността „старши учител”
с шифър по НКПД 23425003 са предвидени 3 щатни бройки за магистър, 1 щатна
бройка за бакалавър и 3 щатни бройки със образователна степен „специалист”, общо 7 бройки; за длъж-ността „учител” с
шифър по НКПД 23425002 – 1 щатна бройка за магистър и 2 щатни бройки със
образователна степен „специалист” или общо
3 щатни бройки; за длъжността „мл.учител” с шифър по НКПД 23425001 – 1
щатна бройка за магистър и 1 щатна бройка за бакалавър или общо 2 щатни бройки; за длъжността „учител по музика” с шифър по
НКПД 23425006 – 0,5 щатна бройка с
образователна степен „магистър” и за длъжността „педагог” с шифър по НКПД
23425012 – 0,5 щатна бройка с
образователна степен „магистър”. Предвидена е и 1 щатна бройка за директор и
18,5 щатни бройки за непедагогически персонал.
С
оглед данните от щатното разписание, действало в ЦДГ № 64 „В., Н., Л.” към
01.01.2014 г. е имало 10 щатни бройки за длъжността „старши учител”, 4 щатни
бройки за длъжността „учител”, 2 щатни бройки за длъжността „мл.учител”, 0,5
щатна бройка за „учител по музика” – заета
и 0,5 щатна бройка за „учител по
музика” – незаета, 1 щатна бройка за директор и 16,5 щатни бройки за
непедагогически персонал.
Визираните
данни относно броя на щатовете са отразени и в приетите поименни щатни
разписания, в сила от посочените моменти. В поименното щатно разписание към
01.01.2014 г. Д.С. фигурира като една от заемащите щатните бройки за учител, а Р.Д.–
като изпълняваща ½ щатна бройка „учител по музика”. В поименното щатно
разписание към 01.09.2014 г. за г-жа Д. са отразени същите данни, а Д.С. не е
включена в същото.
От
приетото по делото основно заключение на допуснатата съдебно-счетоводна екс-пертиза
/ССЕ/, изготвено от вещото лице П.Д., се констатира, че съгласно личните
трудови досиета на педагогическия персонал – без учителя по музика, че в
резултат на въве-деното ново щатно разписание от 01.09.2014 г. в ответната Д.Г.са
съкратени стар-шите учители: В. С., Г.Д.и Т.И.– пенсионери, както и учителят Д.С..
Видно е и че извършеният подбор е извършен между А.Т., Д.С. и К.И.– и трите на
длъжност „учител”, имащи еднаква степен на образование” „специалист -
бакалавър”; завършили са Полувисш институт за детски учители, като разликата е
само в педагогическия стаж: този на г-жа Т. е 5 г., на г-жа С. – 1 г. и на г-жа
И. – 26 г., както и че в подбора не са участвали: Г.Н.– учител, с магистърска
степен на висше образование и стаж по специалността от 12 г., А.М.– младши
учител, в отпуск по майчинство, Е.Ц.– заместващата я учителка, както и
служителите, заемащи останалите 7 щатни бройки на длъжността „старши учител” – С.Н.,
В.П., Д.Б., Б.З./с висше образование, магистърска степен и педагогически стаж
между 17 г. и 31 г./, Д.Д., Ц.Г.и П. Т. /с образователна степен
„специалист-бакалавър” и педагогически стаж между 19 г. и 37 г.
От
приетото допълнително заключение на ССЕ /неоспорено в процеса/, се установява,
че с оглед данните от ТД на НАП в периода от 01.09.2013 г. до 31.12.2014 г.,
освен с горе-посочените служители, трудови договори за длъжността „учител” са
сключени и със следните лица: Р.Д.Д. – специалност „музикознание”, втора
специалност „музикална педагогика”, трудов договор № 10/09.09.2013 г. до
09.12.2013 г. и трудов договор № 17/15.09. 2014 г. до 01.06.2015 г. за
длъжността „учител детска градина”; В.А.Д.– трудов договор № 14/09.12.2013 г.
до 01.06.2014 г. и трудов договор № 12/01.09.2014 г. до 20.02.2015 г. за
длъжността „младши учител” за заместване на С.Н.; И.П.П.– трудов договор №
9/02.09.2013 г. до 10.01.2014 г. за длъжността „учител”, като е замествала А.М.и
З.Р.М., висше образование, квалификация „детски учител” – трудов договор №
20/24.11.2014 г., действащ към датата на изготвяне на екс-пертизата, за
заместване на А.М..
Представена е и длъжностна характеристика относно заеманата от ищцата
длъжност „учител, детска градина”, код по НКПД 23425002, връчена на същата
срещу подпис на 25.10. 2012 г., в която посочени основните задачи и задължения,
характеризиращи тази длъжност, касаещи организацията и управлението на педагогическия
процес в детската градина за изпъл-нение на държавната образователна политика в
областта на предучилищното възпитание и под-готовка, като в същите не са
включени такива, свързани с музикално обучение.
Длъжностни характеристики относно останалите длъжности от педагогическия
персо-нал на детската градина преди и след изменението на щатното разписание от
01.09.2014 г. не са представени от страна на ответника.
Със Заповед № 1/15.09.2014 г. на директора на
ОДЗ-** „В.,Н.,Л.” във връзка с утвърденото ново щатно разписание в сила от
01.09.2014 г. и на основание чл.329, ал.1 КТ и чл.147 ППЗНП, е назначена четиричленна
комисия, на която е възложено
изготвянето на критерии и извършването на подбор на служителите на длъжностите,
които се съкращават със заповед № 153/29.08.2014 г. в състав: І. Председател: Д.И.Д.–
старши учител и председател на Синдикалната организация в ОДЗ-** „В.,Н.,Л.” и
ІІ. Членове: 1. Б.В.З.– старши учител и зам.председател на синдикалната
организация в ОДЗ-** „В.,Н.,Л.”, 2. П. П. Т. – старши учи-тел и 3. В.А.П.–
старши учител. В заповедта е разпоредено комисията да извърши подбор съобразно
критериите на чл.329 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа, като състави и подпише протокол за това.
Във връзка с извършването на подбора е представен и протокол на
комисията по из-вършване на подбор по реда на чл.329 КТ от 15.09.2014 г., в
който е отразено, че предвид обстоятелството, че съгласно влязлото в сила ново
щатно разписание от 01.09.2014 г. броя на щатните бройки за длъжността „учител”
от 3 се намалява на 2 броя, подборът ще се извърши между служителите
/учителите/ на длъжността „учител” към този момент: А. П. Т., Д.С.С. и К.И.. В
същия акт е посочено и че заседа-нието се е провело при следния дневен ред: 1.
Обсъждане на влязлото в сила ново щат-но разписание, 2. Изработване на
критерии, от водещо значение при съкращаване на служители /приложение 1/ и 3.
Извършване на оценка по критерии /приложение 2/, както и че в процеса на
подбора комисията е разгледала трудовите досието на служителите, заемащи
длъжността „учител” и предвид посочените в заповед № 1 критерии за извършване
на подбор на служите-лите на длъжностите, които се съкращават, е взела
единодушно решение: на работа да останат учителите А. Т. и К.И., чиято работа в
сравнение с тази на учителят Д.С. е по-добра и изпълнението на възложените задачи
като „учител” е на по-висо-ко ниво. На основание на горното комисията е
предложила да бъде съкратен учителят Д.С., тъй като в сравнение с останалите
участници в подбора работата му не е по-добра и по-ефективна, поради което
оценката за същата е сравнително по-ниска от останалите оценки.
Във връзка с разглеждания въпрос от страна на ответника е ангажиран и
втори прото-кол за извършен подбор по реда на чл.329 КТ - № 1 от 15.09.2014 г.,
в който ръкописно в горна-та дясна част на лицевата страница е написано
„Приложение № 2”. От съдържанието на същия се констатира, че комисията е определила
най-висока комплексна оценка на К.И.– 15 точки, на А. Т. – 12 точки и на Д.С. –
7 точки. В протокола липсва обосновка въз основа на какви конкретни факти и
обстоятелства са приети дадените точки по всеки един от посочените в този акт
показатели: образователна степен, допълнителна квалификация, свързана със
заеманата длъжност, трудов стаж и професионален опит, последна годишна оценка
на служителя, оценка, поставена във връзка с определяне на допълнителното
възнаграждение за постигнати резултати и дисциплинарно минало.
Приложени са и формуляри за оценка по отношение на всеки един от
визираните трима учители, в които също липсва обосновка относно приетите оценки
по отделните критерии. Във формуляра на Д.С. не е обективирано и становище защо
при отразени в него по отношение на показателя „Оценка, поставена във връзка с
определяне на допълнителното въз-награждение за постигнати резултати през
последната година” тежест: „1” и оценка в точки от „4” до „1”, на същата са
определени „0” точки.
За
доказване на твърденията си във връзка с осъществяването на подбора по искане
на процесуалния представител на ответника пред СРС са събрани и гласни
доказателства – пока-занията на свидетелите Б.В.З., Д.И.Д., П. П. Т. и В.А.П.,
които при разпита им са потвърдили учас-тието си в комисията по подбора през
м.септември 2014 г., броя на участващите лица в нея и положените от тях подписи
върху съставените за това документи.
Г-жа
З. депозира показания и че критериите за подбора са били продължи-телност на
педагогическия стаж, дисциплинарно минало, като не си спомня за другите
крите-рии; че служителите между които се е извършвал подборът са били трима; че
не си спомня как-ви оценки са се поставили на служителите; че не се спомня дали
двата протокола са се подпи-сали едновременно, но те са били изготвени към
15.09.2014 г.; че тя не ги е изготвяла и не знае кой ги е изготвил. Поддържа и
че тя не е нанасяла ръкописните оценки в протоколите; че в комисията по подбора
са обсъждали каква да бъде оценката и след като са стигали до съгласие оценката
се е вписвала; че не си спомня защо са съставени два отделни протокола; че про-токолът
с оценките със сигурност се е попълвал от тях, а вторият протокол не може да
каже защо е изготвен; че във връзка с дисциплинарното минало са били поставили
оценка „-1”, защото е било избягало дете от поверената й група, за което тя е
била разбрала едва след като майката се е обадила, за да каже, че то се е
прибрало у дома, като сочи, че ни си спомня какво дисциплинарно наказание е било
наложено за инцидента, а само че е било наложено.
Д.Д.свидетелства
и че познава Д.С., чиято длъжност е би-ла „младши учител” /които показания
противоречат на събраните по делото писмени доказа-телства по този въпрос/, откакто
са колеги от около 2 години; че критериите за подбора са включвали:
образователен ценз, трудов стаж, наказания и други подобни; че този подбор се е
извършил между трима служители, като комисията е обсъдила за всеки един от
служителите каква оценка следва да бъде поставена по всеки един от критериите и
накрая са ги сумирали, ка-то Д. е била с най-малко точки. Твърди, че тя е
изписала имената, длъжностите и оценките на служителите между които се е
извършвал подборът в протокола на л.30 от делото /вторият визиран по-горе такъв/,
но бланката не е изготвила тя, а е била изготвена от работодателя; че текстът
на протокола, находящ се на л.28 от делото /първият обсъден по-горе в решението/;
че тя е изписал в него саморъчно името си и се е подписала под № 1. Депозира
показания и че за да достигнат до някаква оценка цялата комисия са обсъждали
каква да бъде по един или друг критерий; че показателите за оценка са им били
определени от работодателя; че в един и същи ден е подписала двата протокола, както
и че са били изготвени два протокола, тъй като в единия е имало оценките по
отделните критерии.
Третата свидетелка П. Т. поддържа, че не си спомня критериите, по които
се е извършил подборът; че работодателят е бил въвел критериите и в зависимост
от това какъв е бил критерият – всички са го обсъждали, след което общо са
давали оценката; че двата пре-дявени й протокола ги е подписала едновременно в
деня на избора, но не ги е съставяла тя и не си спомня кой й ги е предоставил за
подпис. При разпита й същата твърди, че критерият „Оценка, поставена във връзка
с определения от тях допълнително възнаграждение за постиг-нати резултати”
същата го разбира като критерий, който касае цялостната оценка за работата им с
деца; че след като е поставена оценка „0” по този критерий, значи, че са го
разисквали в комисията и така са го преценили. Сочи, че си спомня, че Д. не е
работила в детска градина; че има преки наблюдения върху работата й, защото е
присъствала на открит урок в детската градина; че в зависимост от това колко
време е работила Д. на толкова уроци е ходила, но със сигурност на един е
ходила; че не си спомня диапазона, в който са се поставяли оценките; че на
другите двама учители са се поставили оценка „3” с оглед работата им в групата;
че съща-та е присъствала и на техните открити уроци; че откритият урок е с
някаква тема и в зависимост от нея се дължи различно поведение от учителя,
както и че в момента не може да се спомни защо и какво не й е харесало в
работата на Д., когато е присъствала на открития й урок, защото не си спомня
каква е била темата; не е била добре подготвена темата, но не може да каже как
следва да бъде подготвена. Свидетелства и че не си спомня защо се е съставил
вторият протокол /този на л.28 от делото на СРС/; че при Д.С. е било избягало
дете, съотв. че когато едно дете се е прехвърляло от групата й в друга група –
не е било толкова добре под-готвено от гледна точка на дисциплина и знания; че
лятото, пролетната и зимната ваканции правят сборни групи и оттам има
наблюдения, както и че при нея са идвали деца от групата на Д. и е имала лични
впечатления. В показанията й г-жа Т. не поддържа, че изложе-ното от нея във
връзка с работата на ищцата е било обсъждано от комисията и че това е обосновало
тяхната оценка, нито какво конкретно е мотивирало посочената оценка на другите
двама служители.
В.П.
депозира показания, че познава Д.С. отпреди 2 години, когато е била назначена в
детската градина; че критериите за извършения подбор през м.09. 2014 г. са били
определени от работодателя; че в работата на комисията участие са взели освен
членовете й, и директорката на заведението – г-жа Н., както и касиерът, като
рабо-тодателят също е предлагал каква оценка по съответния критерий да бъде
поставена на да-дения служител; че касиерът е предложил да включат сред
критериите още един, но конкретно кой – не си спомня, но мисли, че е касаел
избягалото дете от групата на колежката й и след като работодателят се е
съгласил е бил включен подобен критерий; че сред критериите е имало: трудов
стаж, образователен ценз и други подобни, както и дисциплинарно минало, като не
си спомня в какви рамки е можело да поставят оценките. Свидетелства и че трима
учители са били предмет на подбора; че не си спомня дали е имало сред
критериите и такива, касаещи квалифи-кацията на съответните учители, опита им,
но това също категорично оказва много голямо влияние при съкращаването; че Д.
не е имала педагогически опит, с полувисше образование е, няма квалификационна
степен; че директорката Н. е предлагала оценка по съответ-ния критерий, след
което са обсъждали взаимно оценката по него; имало е раздадени форму-ляри – по
един за всеки служител, по които се е извършило оценяването и въз основа за
всеки един поотделно са правили точките – членовете на комисията и директора.
Поддържа, че двата протокола е подписала едновременно; че тя не е съставила
протокола, находящ се на л.28 от делото – бил й е даден готов, тя си е написала
името и се е подписала, както и че според нея групата, която е обсъждала
критериите за оценка и групата, която е комисията, осъществила подбора, е едно
и също.
Съгласно заповед № 88/14.04.2014 г. на директора на ЦДГ № 64 „В., Н., Л.”
на основание чл.187, т.10 КТ във връзка с т.6 от Глава ІІІ на типова длъжностна
характеристика в системата на училищното образование за „учител в детска
градина”, и приети писмени обяснения, за това, че на 21.02.2014 г. не е
осигурила безопастността на детето В.С. от поверената й група и е допуснала
излизането му от детската градина без прид-ружител, на Д.С. е наложено
дисциплинарно наказание по чл.** КК – „забележ-ка”.
С
отговора по чл.131, ал.1 ГПК ответната страна е представила и заверено копие от
уве-домително писмо на Д.Д.Д. – председател на синдикалната организа-ция при
ОДЗ № ** „В.,Н.,Л.” – с вх.№ 199/16.09.2014 г. В същото е обективи-рано
изявление, че след като са разгледали предложението на комисията с направените
от нея констатации, оценки и подбор на персонала, ръководството на синдикалната
организация в ли-цето на нейния
председател, зам.председател Б.З.и секретаря Г.Н.определят като правилен избора
и потвърждава предложението на комисията за съкращаването на лицето Д.С.С. –
учител.
По
искане на ищцата е прието становище на Синдиката на българските учители /СБУ/ с
изх.№ 427/22.04.2015 г., в което е отразено, че в Изпълнителния комитет на СБУ
не е постъпвало искане от директора та ОДЗ № ** „В.,Н.,Л.” на основание чл.333,
ал.3 КТ за даване на съгласие за прекратяване на трудовия договор на Д.С.С.,
бивш учител, както и че съгласно чл.21, ал.1, т.5.1 от Устава на СБУ,
Изпълнител-ният комите на СБУ взема решения по чл.333, ал.3 КТ „по искане на
директора на учебното заведение, придружено със становищата на Синдикалната
организация в учебното заведение и Общ КС на СБУ, както и мнението на лицето”,
само за членовете на синдикалния комитет. Удостоверено е и че в централата на
СБУ не се съхраняват списъци на всички синдикални членове от страната, тъй като
техният брой е над 70 хиляди, както и че информация дали г-жа Д.С. е синдикален
член и докога е членувала – може да се получи от председателя на СО на СБУ в
ОДЗ № **.
С
отговора на исковата молба ответникът е представил удостоверение №
27/26.06.2014 г. на Общински координационен съвет на СБУ, имащо действие до
31.12.2014 г., с които последният е удостоверил легитимността на Синдикалната
организация на СБУ при ОДЗ № ** „В.,Н.,Л.”, както и че нейният председател Д.Д.в
съответствие с действащото законодателство и Устава на СБУ може да води преговори,
да подписва КТД и споразумения със съответните административни органи, да
защитава трудово-правните, социално-административните и професионалните права и
интереси на синдикалните членове.
Не
се спори в производството, че Д.С. е член на синдикалната организация на
Синдиката на българските учители в ответното детско заведение, за което същата
е подала заявление на 19.02.2014 г.
С
декларация от 16.09.2014 г. Д.С.С. е декларирала, че попада в категорията на
защитените лица по чл.333 КТ.
Съгласно
данните от заповед № 40 от 19.11.2014 г. на директора на ОДЗ № ** „В.,Н.,Л.” на
основание чл.222, ал.1 КТ и подадена декларация, със същата е разпоре-дено да
бъде изплатено на ищцата Д.С. обезщетение в размер на брутното й трудово
възнаграждение за времето от 20.10. до 19.11.2014 г., за което лицето е
останало без ра-бота.
Във връзка с изплащането на визираното обезщетение е представена от
страна на ответ-ника служебна бележка изх.№ 104/25.05.2015 г. на директора на
ОДЗ № ** „В.,Н.,Л.”, неоспорена в процеса, съгласно която след направени
удръжки на Д.С. е престирано обезщетение
по чл.222, ал.1 КТ в размер на 537,88 лева през м.11.2014 г. в същия размер
през м.12.2014 г.
За
установяване на наведените в становището му твърдения в първоинстанционното
производство ответникът е представил и предложение до Д.С. – изх.№ 189/16.10.
2014 г., в което във връзка с настъпили промени в заетите щатни бройки на
длъжността „учи-тел” в детското заведение и предвид връченото й предизвестие №
2/16.09.2014 г., на ищцата е предложено да заеме длъжността „учител” в ПГ – 6
г. до завръщането на титуляра А. В.М., ползваща отпуск за отглеждане на дете до
2 години, като в срок до 20.10.2014 г. е необходимо писмено да заяви решението
си. Доказателства относно момента на връчване на
предложението на неговия адресат по делото не са
ангажирани.
С
отговор с вх.№ 221 от 20.10.2014 г. Д.С. е уведомила директора на ОДЗ № **, че
не приема предложението й да замества г-жа А.М.и че държи да остане на работа
на своето си работно място, определено по трудов договор № 5/02.09.2013 г.
Представено е и второ предложение на
директора на ответното Д.Г.да Д.С. – с изх.№ 192 от 20.10.2014 г. /след
прекратяване на трудовото правоотношение между страните/, за заместване на длъжността „учител” в ПГ- 6
г. до завръщането на титуляра С.Н., временно заемаща друга длъжност до
заемането й на конкурс. Върху съ-щия акт ръкописно е обективирано изявление на
г-жа Д.С. от 20.10.2014 г., че не прие-ма предложението да замества г-жа Н. и
че държи да си остане на работа на нейното си работно място.
В
съдебното заседание, проведено на 15.05.2015 г., първоинстанционният съд е извър-шил
констатация по оригинала на трудовата книжка на ищцата, от която е установено,
че след процесното уволнение няма друго записване за започване на работа по
трудово правоотно-шение, както и че от 20.12.2014 г. до 20.04.2015 г. е била
регистрирана в Бюро по труда като безработна. Стр.1, 14 и 15 от трудова книжка
№ 13, серия Г № 611727 на Д.С.С. са приети като част от доказателствения
материал по делото.
От
неоспореното основно заключение на приетата съдебно-счетоводна експертиза е
видно, че последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен
месец е за м.09.2014 г. и същото е в размер на 434,30 лева, включващо основно
възнаграждение от 430,00 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит 1 % – от 4,30 лева.
Съгласно
допълнителното заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице П.Д.
брутното трудово възнаграждение на ищцата съобразно заповед № 31/20. 10.2014
г., в която е определен 13 % допълнително възнаграждение за трудов стаж и
профе-сионален опит и основното месечно възнаграждение съгласно допълнителното
споразумение от 17.10.2014 г. от 476,00 лева, възлиза на 537,88 лева.
От
цитираното допълнително споразумение се констатира, че същото е сключено на
ос-нование чл.119 КТ и Наредба за изменение на Наредба № 1 от 2010 г. за
работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета, в
сила от 01.09.2014 г., както и че основното месечно трудово възнаграждение определено
в него е 456,00 лева, а не 476,00 лева, както е посочено в допълнителната
експертиза, а допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит – 13 % или сумата 59,28 лева.
Във
връзка с въпроса относно размера на дължимото й се допълнително възнагражде-ние
за придобит трудов стаж и професионален опит, размера на основната й заплата и
нали-чието на „нередовни” учители в ответната детска градина, по искане на
ищцата са приети жалба та същата до СО, Дирекция „Образование” с вх.№
ДО-94Д-47/09.09.2014 г., заповед № СО-РД-09-01-385/09.09.2014 г. на кмета на СО
за назначаване на проверка по жалбата; констативен протокол с изх.№
115/09.10.2014 г. относно резултатите от проверката и писмо с изх.№
ДО-94-Д-47/13.10.2014 г. на директор на Дирекция „Образование” при СО до ищцата
Д. С..
В
констативния протокол е удостоверено, че директорът е сключил трудов договор с Д.С.
на основно месечно възнаграждение от 430,00 лева, което е под минималното
трудово възнаграждение, като в трудовият договор е вписан 1 % за придобит
трудов стаж и професионален опит, което не отговаря на трудовата книжка; че на
25.07.2014 г. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” извършва
проверка и дава предписание: да се определи редът и начинът за изменение на
размера на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит, което не е изпълнено от страна на директора на ОДЗ № **, а последният
дори издава допълнително споразумение № 5 от 01.09.2014 г. със същия % трудов стаж и професионален опит – не е спазен чл.66,
ал.1, т.7 КТ във връзка с чл.12, ал.1 от Наред-бата за структурата и
организацията на работната заплата и браншовия КТД.
Отразено е и че в нарушение на Инструкция № 2 за критериите за заемане
на длъж-ността учител – в детското заведение като младши учител работи И.П.с
диплома от ТОХ в подготвителна група, както и В.Д.– на длъжността „учител”,
въпреки че нейната квалификация е икономист от Стопанска академия – Свищов. По
отношение на пос-ледната е посочено и че в момента учи педагогика в Шуменския
университет, като е отразена и констатацията на комисията, че в щатното
разписание към 01.09.2014 г., освен че не е вписано лицето Д.С., която на
16.09.2014 г. е предупредена за съкращаване на щата, но и служителката Т.И.,
която е напуснала на 30.09.2014 г.
В
писмото от 13.10.2014 г. са потвърдени констатациите от извършената проверка от
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” за допуснатите нарушения на
чл.66, ал.1, т.7 КТ във връзка с чл.12, ал.1 и чл.22, ал.3, т.4 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата при определяне на основното
трудово възнаграждение на ищцата и на допъл-нителното възнаграждение за
прослужено време и професионален опит, като са дадени пред-писания, които
директорът следва да изпълни в двуседмичен срок.
Съгласно данните от двустранно подписаното между страните по спора допълнително
споразумение към трудов договор № 5/2013 г. от 01.09.2014 г., в сила от
01.09.2014 г., към този момент ищцата Д.С. е имала общ трудов стаж от 18 г., 11
м. и 23 д.
По
искане на ответника е прието и обръщение от колектива на ОДЗ № ** – без дата,
което е ирелевантно към предмета на спора и не следва да бъде обсъждано.
При тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че са налице пред-поставките,
обуславящи основателността и дължимостта на заявените искове по реда на чл. 344,
ал.1, т.1 и т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ за
времето от 17.10.2014 г. – 17.04.2015 г. в размер от 2 858,64 лева.
Процесното
трудово правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ – поради съкращаване на щата. Изискванията за законност на уволнението,
извършено на това основание са: ▪ да е налице премахване от един
определен момент за в бъдеще на отделни длъжности от утвърдения общ брой на
работниците или служителите в предприятието или учреждението поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции; ▪ съкра-щаването
да е реално, т.е. съответната трудова функция действително да се премахва, а не
само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване
характера на извършваната работа; ▪ същото да е извършено по съответния
ред и от компетентен орган, както и ▪ съкращаването да е налице към момента на уволнението – датата на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното фактическо съкращаване.
От
представените в производството доказателства безспорно се установява, че в случая
е налице намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ
брой на работниците и служителите на ОДЗ ** „В.,Н.,Л.”; че съкращаването е
извър-шено от компетентен орган, имащ право да извършва промени в щатното
разписание, по съответния ред, като е налице фактическо премахване на 3 щатни
бройки от длъжността „стар-ши учител”, считано от 01.09.2014 г., но не и на 1
щатна бройка за длъжността „учител”, по отношение на която не е налице реално
съкращаване на щата. От приетото допълнително зак-лючение на ССЕ, неоспореното
в процеса, безспорно се установява, че на 15.09.2014 г. – четиринадесет дни
след одобряването на новото щатно разписания ответникът е сключил тру-дов
договор № 17/15.09.2014 г. със срок до 01.06.2015 г. за длъжността „учител
детска градина” – обстоятелство, което доказва, че съкращаването на тази
трудова функция от 01.09.2014 г. е фиктивно и обуславя незаконосъобразност на
извършеното уволнение на ищцата на това осно-вание.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи, че визираният
трудов до-говор се отнася за длъжността „учител по музика”, е различен шифър по
класификатора на длъжностите от тази на „учител”. Заключението на
допълнителната ССЕ е изготвено въз основа на данните в ТД на НАП относно
сключените и прекратени трудови договори, които са подаде-ни от самия
работодател, който нито е оспорил заключението в тази му част, нито е ангажирал
доказателства в първоинстанционното производство, с които да обори
констатациите на вещото лице по същия въпрос. Последният извод на съда не се опровергава
и от представеното поимен-но щатно разписание към 01.09.2014 г., в което Р.Д.е
отразена под № 12 на половин щатна длъжност „учител по музика” с шифър:
23425006. От една страна: това щатно разписание се отнася до предхождащ
сключването на договора от 15.09.2014 г. момент, а от друга: същото е и непълно
и неточно, предвид обстоятелството, че в него не фигурират имената на ищцата и на
Т.И., който към 01.09.2014 г. са били на работа в детската градина. Извърш-вайки
преценка на допълнителната ССЕ в обсъжданата част с оглед останалите събрани по
делото доказателства, решаващият състав на СГС намира, че заключението на
експертизата в по този въпрос следва да бъде кредитирано като обективно,
обосновано и компетентно изготвено.
При
приетата по делото фактическа обстановка въззивният съд счита, че прекратяване-то
на трудовото правоотношение на Д.С. със заповед № 2/16.09.2014 г. е незаконно и
поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ.
С цитираната норма от КТ
законодателят е предвидил, че при закриване на част от предприятието, при съкращаване в щата или
намаляване обема на работата, работодателят има право на подбор и може в
интерес на производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по-добре, който
подбор е част от субективното му право на уволнение.
При съкращаване на една или
няколко щатни бройки от съществуващите в щата някол-ко еднородни длъжности
/трудови функции/, за работодателя възниква задължение за извърш-ване на подбор
по чл.329, ал.1 КТ между работниците или служителите, заемащи съкращава-ната
длъжност, който подбор става част от субективното му право
на уволнение. Когато съкра-щаването в щата се отнася до единствена по
съществото си трудова функция,
работодателят по негова преценка може да уволни съответния работник или
служител, който заема тази единст-вена длъжност или да направи подбор, който му
предоставя регламентираната в закона възмож-ност да не уволни работника или
служителя, длъжността, на който се съкращава, а друг работ-ник или служител, изпълняващ
близка или сходна работа /трудова функция/, чиято длъжност не се съкращава, за
да остане на работа този, който има по-висока квалификация и работи по-добре. След
като работодателят е приел да упражни това негово право, във визираната хипо-теза
подборът също става част от субективното му право на уволнение.
В основата на подбора са критериите:
квалификация и ниво на изпълнение на въз-ложената работа, т.е. качеството на
работата, които имат обективни признаци и
тяхното спаз-ване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на
уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е
обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при
оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него
обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на
свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед
установяване на дейст-вителните качества на участвалите в подбора. Формата на
извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при
оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси:
включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите
критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на
обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на
работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички
доказателствени средства, в който смисъл са задължителните разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г.
В обсъждания казус ищцата Д.С. е
оспорила законосъобразността на из-вършения подбор, поради което работодателят
в съответствие с изискванията на чл.154, ал.1 ГПК носи доказателствената тежест
да установи по безспорен начин, че в подбора са били включени всички необходими участници и че по-високо оценените служителки притежават по-висока
квалификация и действително работи по-добре, което не е направил.
От представените по делото
доказателства, в т.ч. и изслушаното основно заключение на ССЕ, безспорно се
констатира, че в извършения подбор не са участвали всички служители, заемащи
съкращаваните длъжности, в т.ч. и тези, чийто трудови договори са били
действащи към датата на подбора.
От друга страна, дори и това
обстоятелство да не беше налице, ангажираните доказа-телства не доказват
извършването на задължителния подбор по чл.329 КТ съобразно двата
законоустановени критерия – по-висока квалификация и по-добра работа. Представените
прото-коли и формуляри от работата на комисията по подбора съдържат само
поставени цифрови оценки, въз основа на които не може да се осъществи контрол
относно обосноваността и обективността на оценяването, нито за неговото съответствие
с действителните професионални качества на служителите и нивото на изпълнение
на работата им. Работодателят не е навел и фактически обстоятелства, нито е
препратил към други документи, от които да се обоснове из-вод защо е възприел
оценка „нула” по отношение на постигнати резултати в работа на ищцата. В
протокола не са изложени и доводи защо другите две служителки са оценени по-високо
по този критерии, респ. какви професионални компетенции или липсата на такива у
оценяваните служители са съпоставяни. Поставените цифрови оценки на служителите
в протоколите и във формулярите за оценка по никакъв начин не обосновават
професионалните им качества, ниво и качество на изпълнение на работата,
притежавани компетенции и умения, от които да се зак-лючи кой от тях работи по-добре.
Протоколът
на комисията за подбор с формуляра към него, които не са подписани от ищцата, са
частни свидетелстващи документи, установяващи изгодни за работодателя факти, и
като такива същите нямат задължителна материална доказателствена сила в процеса
/в т.см. са и решение № 107/18.02.2010 г. по гр.д.№ 3 293/2008 г. на ВКС, IV ГО,
решение № 235/29.10. 2012 г. по гр.д.№ 235/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №
295/15.10.2013 г. по гр.д.№ 14/2013 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 210/03.12.2015
г. по гр.д.№ 241/2015 г. на ВКС, III ГО, решение № 69/08.06.2018 г. по гр.д.№
3922/2017 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./, а
истинността на отразените в тях обстоятелства подлежи на пълно доказване от
работо-дателя чрез всички доказателствени средства на гражданския процес, в
т.ч. и гласни доказа-телства. Истинността на отразените в протокола обстоятелства
в дадения случай не се устано-вява и от събраните в процеса гласни
доказателства – показанията на свидетелитеД.Д.,Б.З., П. Т. и В.П., тъй като в последните
извън факта на наложеното й дисциплинарно наказание, не се съдържат никакви
конкретни факти, въз основа, на които тези лица извеждат извода си, че г-жа С. не
изпълнява доб-ре трудовите си задължения. Единствено свидетелката Т. поддържа,
че има преки впечатления от работата на ищцата, но същата навежда едно общо твърдение,
че работата й не й е харесала, което не е подкрепено с никакви доводи и факти, като
в показанията й не се съдържа никаква информация, както за темата на открития
урок, на които е присъствала и за конкретните пропуски при провеждането му според
нея, така и за това в какво точно се изра-зява по-доброто изпълнение на
възложената им работа от другите две служителки. По отно-шение на последния
въпрос е посочила единствено „с оглед работата им в групата”. Общи и неаргументирани
са твърденията на тази свидетелка и че децата, които са се прехвърляли от
групата на Д. в друга група не са били толкова добре подготвени от гледна точка
на дис-циплина и знания. Липсва релевирани доводи в какво конкретно се
изразяват тези впечатления на свидетелката, нито данни за времето, което децата
са били в групата на г-жа С., с което да се обоснове някаква обективна връзка
между поддържаните твърдения и качеството й на работа. От друга страна: П. Т. не
поддържа и че изложеното от нея във връзка с работата на ищцата е било
обсъждано от комисията и че това е обосновало тяхната оценка.
Във
връзка с разглеждания въпрос следва да се отбележи и че не може да се формира
извод за по-добра работа на останалите двама включени в подбора служители само
въз основа на притежаван по-продължителен професионален стаж, без да е установено,
че в случая тази продължителност пряко да е обусловила точното, качествено и
ефективно изпълнение на изиск-ванията за конкретната трудова функция
/длъжност/.
По
делото не са ангажирани други доказателства от страна на жалбоподателя-ответник,
с които да се установи съответствието между поставените оценки с професионалната
квалифи-кация и нивото на работа на служителите, между които е посочено, че извършван
подбор, предвид което по делото не е доказано в съответствие с изискването на
чл.154, ал.1 ГПК, че направеният подбор е реален и че останалите две
служителки, които са оценени по-високо имат по-висока квалификация и работят
по-добре от ищцата.
Неустановявайки
обсъжданите две групи обстоятелства, работодателят не е доказал за-конността на
уволнението на Д.С., с оглед на което на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
последното следва да бъде признато за незаконно и да се отмени, както правилно
е приел и първоинстанционният съд.
От установената по делото фактическа
обстановка не се установява, че преди освобож-даването й на основание чл.328,
ал.1, т.2 КТ на ищцата е била предлагана друга длъжност, съот-ветстваща на
образованието, квалификацията на трудовия й стаж, тъй като първото предло-жение
е с дата, съвпадаща с последния работен ден на Д.С., но в производството не са
ангажирани доказателства, с които да се установи, че същото й е било връчено
преди 20. 10.2014 г., когато правоотношението между страните вече е било
прекратено. Този факт обаче е ирелевантен
към законността на извършеното прекратяване, тъй като нормата
на чл.328, ал.3 КТ – в първоначалната й редакция е отменена през 1992 г. с ДВ
бр.100. Към настоящия момент не съществува правна норма, която да задължава
работодателя при уволнение по чл.328, ал.1, т. 2 КТ да предлага друга длъжност
на работника и нейното неизпълнение да обосновава неза-коносъобразност на прекратяването
на трудовия договор.
Признаването
на незаконността на уволнението на Д.С. и неговата отмяна, както и обстоятелството,
че същата е работила по трудов договор за неопределено време, обус-лавят и
основателността на заявената претенция по чл.344, ал.1, т.2 КТ относно
възстановява-нето й на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „учител
детска градина” в Д.Г.** „В.,Н.,Л.”, гр.София.
Частично
основателен е и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с
чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа
вследствие на незаконното й уволнение за период от 6 месеца, считано от 17.10.2014
г. в размер на 2 858,64 лева. В
хода на процеса безспорно е установено – от приетото заверено копие от стр.14 и
15 от трудова книжка № 13, серия Г № 611727 и от извършената констатация по
оригинала на същата, че след уволнението й Д.С. не е работила и не е получавала
трудови дохо-ди по трудово правоотношение в исковия период. От приетото от съда
и неоспорено от страни-те основно заключение ССЕ е видно и че в последното
брутно трудово възнаграждение на ищцата за пълен месец е включена основна
заплата от 430,00 лева. Към тази сума следва да се прибави и допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за 18 г. в
размер на 10,80 %, равняващ се на сумата от 46,44 лева. Съгласно задължителни-те разяснения, дадени в т.1 от
ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС при проверка
на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено ка-то
основание за обжалване. Такава императивна материалноправна разпоредба е
нормата на чл. 1 от Постановление на МС № 147/29.06.2007 г. /обн.ДВ
бр.56/10.07.2007 г./, в която е определен минимален размер на допълнителното
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,6 % за
всяка година придобит трудов стаж и професионален опит, под който размер не
може да се определя и изплаща този вид възнаграждение с постоянен характер. С
оглед горните обстоятелства последното
брутно трудово възнаграждение на ищцата за пълен месец, предхождащ прекратяването
на трудовия й договор, съобразно чл.228, ал.1 КТ, възлиза на 476,44 лева и тъй
като са налице елементите от фактическия състав на чл.225, ал.1 КТ – противоправност
на деянието /незаконно уволнение/, вреда и причинна връзка между тях, на Д.С. за
исковия период от шест месеца, начиная от 17.10. 2014 г. до 17.04.2015 г. се
дължи обезщетение на разглежданото основание в размер на 2 858,64 лева.
Неоснователни са релевираните във
въззивната жалба на ответника доводи, че в случая следва да се извърши
прихващане с негово вземане по чл.222, ал.1 КТ. Възражението за прих-ващане в
процесуално средство за защита на ответника срещу предявен иск, като чрез него последният
твърди факти, които погасяват възникналото право на ищеца или отговорността на
ответника за него, респ. лишават ищеца от правото му. Възражението за
прихващане е правопо-гасяващо и като такова същото следва да бъде упражнено от
ответника в срока за отговор на исковата молба. От депозирания отговор на
жалбоподателя-ответник в срока по чл.131, ал.1 ГПК е видно, че възражение за
прихващане с изплатено от него обезщетение по чл.222, ал.1 КТ не е заявявано, като
по-късното му инвокиране в процеса не обуславя надлежното упражняване на същото
и процесуална му допустимост в производството. Упражненото ненадлежно възра-жение
за прихващане не поражда задължение за съда да се произнесе по него.
Евентуалните права на детската градина във връзка с това вземане могат да бъдат
упражни извънсъдебно или в отделен самостоятелен процес.
Неоснователни са и твърденията на жалбоподателката-ищца, че дължимото й
се обез-щетение по чл.225, ал.1 КТ следва да бъде определено на базата на подписаното
между стра-ните допълнително споразумение от 17.10.2014 г. и заповедта на
директора на ответната гра-дина от 20.10.2014 г. Последните са подписани и
издадени след прекратяването на трудовия договор между страните, поради което
същите не могат да изменят възникналите преди този момент предпоставки по
чл.228, ал.1 КТ. В случай на допуснати нарушения от страна на рабо-тодателя при
определянето на основното и допълнителното трудово възнаграждение на ищцата за придобит трудов стаж и професионален опит с оглед действащи
вътрешни правила в ответна-та градина и/или КТД, от които г-жа С. е претърпяла
вреди, последната може да защи-ти правата си в отделно исково производство.
Поради частичното несъвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция
с тези на първоинстанционния съд относно изхода от разглеждането на спора,
атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ за заплащане
на обезщетение за оставане без работа за разликата над сумата от 2 605,80 лева
до сумата 2 858,64 лева или за сумата 252,84 лева, и да се постанови ново, с което искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка
с чл.225, ал.1 КТ в тази част да бъде уважен, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 14.11.2014 г. до окончателното й заплащане. Решението
следва да бъде отменено и в частта, в която на ответника са присъдени разноски по реда на чл.78, ал.3 ГПК за разликата над сумата от 46,48
лева. В останалата част първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюд-жетната
сметка на Софийски районен съд сумата 10,11 лева – държавна такса, дължаща се
за допълнително уважената част от осъдителния иск, както и по бюджетната сметка
на Софийски градски съд сумата 5,06 лева – държавна такса, дължаща се върху
уважената част на насрещ-ната въззивна жалба на ищеца.
При приетия изход на спора на
жалбоподателя-ответник не се дължат разноски по пода-дената от него въззивна
жалба, а такива следва да му се присъдят за отхвърлената част от нас-рещната
въззивна жалба на ищцата в размер на 43,54 лева – адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателката-ищца има право
на допълнителни разноски за адвокатско възнаг-раждение за първоинстанционното
производство на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 13,06 лева. На същата се
дължат и разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
въззивната жалба на детската градина, както и за уважената част на пода-дената
от нея въззивна жалба в общ размер от 522,05 лева /400,00 лева + 122,05 лева/. При
липса на изрична уговорка решаващият състав на СГС приема, че по всяка жалба е
уговорено адво-катско възнаграждение от по ½ от определената обща сума
от 800,00 лева.
Разноските за адвокатското
възнаграждение относно депозираната от Д.С. насрещна въззивна жалба са
определени при условията на чл.78, ал.5 ГПК във връзка с наве-деното от жалбоподателя-ответник в проведеното пред СГС
откритото съдебно заседание въз-ражение за прекомерност, което съдът намира за
основателно с оглед липсата на съществена фактическа и правна сложност на спора
по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ, материалния
интерес на жалбата относно тази претенция – 621,48 лева, броя на проведе-ните открити
съдебни заседания по делото пред СГС – само едно, и обема на осъществената за-щита,
като размерът е съобразен с предвидения минимален такъв в чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/09.07. 2004 г. на ВАдС от 300,00 лева.
Възражението по чл.78, ал.5 ГПК
относно размера на адвокатското възнаграждение, престирано от Д.С. във връзка
със защитата й по въззивната жалба на Детска гра-дина ** „В.,Н.,Л.”, настоящата инстанция
намира за неоснователно. Догово-реният адвокатски хонорар от 400,00 лева е под
минималния такъв по чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдС.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното по гр.д.№ 62 132/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО,
54 състав решение № 308760 от 09.01.2018 г. – в частта, в която е отхвърлен предявеният от Д.С.С. срещу ОДЗ ** „В.,Н.,Л.”
/с настоящо наименование: Д.Г.** „В.,Н.,Л.”/ иск за заплащане на обезщетение за
оставане без работа на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ за периода: 17.10.2014 г. – 17.04.2015
г. за разликата
над сумата от 2 605,80 лева до сумата 2 858,64 лева, както и в частта, в която Д.С.С. е осъдена
да заплати на ОДЗ ** „В.,Н.,Л.” /с настоящо наименование: Д.Г.** „В.,Н.,Л.”/ разноски
на основа-ние чл.78, ал.3 ГПК за разликата над дължимата се сума от 46,48 лева,
съобразно уважената част от исковете, до присъдения размер от 51,35 лева,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Д.Г.** „В.,Н.,Л.” с адм.адрес:
гр.София, район „Младост”, ж.к.„********до бл***, ЕИК********да ЗАПЛАТИ на Д.С.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, допълнително разликата над
сумата от 2 605,80 лева до сумата 2 858,64 лева или сумата 252,84 лева – обезщетение за оставане
без работа за периода: 17.10.2014 г. – 17.04.2015 г. по иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ, ведно със закон-ната лихва,
считано от 14.11.2014 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 308760 от 09.01.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 62 132/ 2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д.Г.** „В.,Н.,Л.” с адм.адрес: гр.София, район „Младост”, ж.к.„********до
бл***, ЕИК********да ЗАПЛАТИ на Д.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, допълнително на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата
13,06 лева /тринадесет лева и шест
стотинки/ – разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Д.Г.** „В.,Н.,Л.” с адм.адрес: гр.София, район „Младост”, ж.к.„********до
бл***, ЕИК********да ЗАПЛАТИ на Д.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата 522,05 лева /петстотин двадесет и два лева и пет стотинки/ –
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** да ЗАПЛАТИ на Д.Г.** „В.,Н.,Л.”
с адм.адрес: гр. София, район „Младост”, ж.к.„********до бл***, ЕИК*****, сумата 43,54 лева /четиридесет
и три лева и петдесет и четири стотинки/ – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Д.Г.** „В.,Н.,Л.” с адм.адрес:
гр.София, район „Младост”, ж.к.„********до бл***, ЕИК********да ЗАПЛАТИ по бюджетната сметка на
Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 10,11 лева /десет лева и единадесет стотинки/ – държавна такса относно
допълнително уважената част от иска по чл.344,
ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА Д.Г.** „В.,Н.,Л.” с адм.адрес:
гр.София, район „Младост”, ж.к.„********до бл***, ЕИК********да ЗАПЛАТИ по бюджетната сметка на Софийски
градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата
5,06 лева /пет лева и шест стотинки/
– държавна
такса относно уважената част от въззивната жалба на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните – при наличието
на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.