Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 23.11.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 1841 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Ищецът –,,Б."ЕАД(Н),
представляван от синдика, твърди, че по силата Споразумение от 20.07.2012г. между
правителството на Р България, действащо чрез М.НА Ф.и Алжирската демократична и
народна република, по сметка на ответника е постъпила парична сума в размер
общо на 14 300 000,00 щ.д.
Посочената по-горе
сума е формирана като сбор от сумите по специалните погасителни сметки по
Споразумение от 1970, 1978 и 1980г. и финансовите спорове, произтичащи от
търговските договори, относими към кредитното алжиро-българско споразумение,
подписано в гр. Алжир на 03.12.1986г.
Съгласно т.2,
стр.2 от Протокол за разговорите между алжирски и български експерти от
17-18.05.2012г., представляващ неразделна част от подписаното на 20.07.2012г.
Споразумение, финансовият аспект на част от споровете, произтекли от търговски
договори и за които Алжирската демократична и народна република е реализирала
процесното плащане, касае и парична претенция, възлизаща в размер на 927 167,15
щ.д.
Посочената сума,
изрично е била призната от Алжирска страна като дължима. Същата, представлява
стойността на изпълнени престации от страна на несъстоятелното дружество по
сключен между него и ENOF договор от 15.12.1985г. за разширяване експлоатацията
на минаХ.Ю.(С.;).
Същевременно,
съгласно изявления от страна на упълномещия процесуален представител - М.НА Ф.,
представлявано от П.Ч.- министър и представител на Държавата, при провеждане на
конкретните преговори, процесното вземане е било договорено и събрано от
българска страна, като „ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ", предвид междуправителствени
съглашения, установени чрез кредитна спогодба от 1986г. Твърденията са, че с
цитираната кредитна спогодба е бил договорен механизъм за кредитиране на
алжирската страна, който обаче не е предвиждал директно представяне на паричен
кредит на алжирското правителство. Той е
следвало да се реализира при определени условия, а именно: при потвърждение
чрез съответно плащане - от алжирска страна за извършените престации по
сключените договори с българските контрагетни, българската държава е следвало
да преведе стойността на извършените доставки на /дружествата си, действащи в
качеството на изпълнителни по конкретните сделки, възложените им в съответствие
с действащия до 1989г. Закон за външната търговия.
Във връзка с
горното и за конкретния случай, чрез подписването на Споразумението от
20.07.2012г. и Протокол за разговорите между алжирски и български експерти от
17-18.05.2012г., Алжирската страна, като Възложител, е направила изрично
признание, както за наличието на задължение по сключения между ENOF и „Б."
ЕАД договор от 15.12.1985г. за разширяване експлоатацията на минаХ.Ю.(Сетиф;),
така и за изпълнените престации от страна на несъстоятелното дружество по
процесния договор, чиято дължима, но неплатена до 2012г. стойност е в размер на
927 167,15 щ.д. По силата на постигнатите през 2012г. договорки, Възложителят е
заплатил процесната сума по сметка, изрично посочена от българска страна. След
постъпването на сумата, обаче, в противоречие с договорения кредитен механизъм
- Българската държава не е изпълнила задължението да преведе в полза на „Б."
ЕАД сумата от 927167,15 щ.д., представляваща стойността на признатите за
извършени доставки от страна на несъстоятелното дружество по сключения между
него и ENOF договор от 15.12.1985г. за разширяване експлоатацията на минаХ.Ю.(Сетиф;).
С това на практика е и ощетено имуществото на ищеца, тъй като същото е обедняло
със сумата в размер на 927 167,15 щ.д.
Същевременно,
със сключеното на 20.07.2012 г. Споразумение между правителството на Република
България и Алжирската демократична и народна република, чрез еднократно плащане
окончателно са уредени всички финансови взаимоотношения между двете държави. От
датата на осъществяване на плащането необратимо и окончателно е сложен край на
всички действия, спорове и искания, произхождащи от двустранните кредитни
спогодби, като е договорено, че всички последващи претенции на „Б." ЕАД
или други юридически лица, произтичащи от търговски договори и за които
Алжирската демократична и народна република е реализирала плащане по Споразумението,
следва да се отправят към „компетентните институции" на България.
Моли да бъде
осъдена Държавата, представлявана от М.НА Ф.на Република България, да заплати
на „Б." ЕАД (н) сумата 927 167,15 щатски долара, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът оспорва иска. Не оспорва
подписването на кредитната спогодба. Не оспорва
наличието на сключен договор през 1985 г., но сочи, че това не е станало на 15.12.1985 г. Излага, че кредитната спогодба от 03.12.1986 г. представлява международен
договор между две държави, т.е. между публично-правни субекти и правата и
задълженията възникнали по нея са права и задължения на Р България и на
Алжирската демократична и народна република, а не на стопанските организации на
двете договорили се страни, на които е било възложено изпълнение на
задълженията и които са участвали в това изпълнение. Към момента на подписване
на кредитната спогодба е съществувал държавен монопол върху външната търговия,
поради което и правата не са могли да възникнат за ищеца.Твърди, че в рамките
на кредитната спогодба от 1986 г. са били сключени 2 договора – на 13.11.1986
г. между алжирско държавно предприятие и ДП „Балкаркомплект“ и втори договор от
между Е.Н.О.Ф и ищеца, тогава държавно предприятие за минаХ.Ю., който е с дата 25.12.85
г.(неправилно отразена 15.12.1985 г. в Протокола от разговорите от
17-18.05.2012 г.) Твърди, че към основания и единствен договор е бил подписан
анекс Авенан № 1 от 23.02.1997 г., предвиждащ, че финансирането на доставката
на оборудването от България ще се осъществява съгласно условията на държавния
кредит, предоставен на правителството на Алжир от правителството на Р България
и споразуменията са били финансирани от кредитната спогодба от 1986 г. Сочи, че през 1987 г. от държавния бюджет в
съответствие с международните съглашения по кредитната спогодба от 1986 г. и
Авенан 1, с платежни нареждания по нареждане на М.НА Ф.на „Б.“ е преведена сума, възлизаща на обща стойност
2 127 989,75 щ.д., кореспондираща с изготвените от насрещната страна
салда и погасителния план по договора.
Евентуално прави възражение за погасителна
давност.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съобразно представения екземпляр от документа
по делото, на 03.12.1986г. между НРБ и Алжирска ДНР е била сключена кредитна спогодба,
която е била утвърдена с Решение на МС №269/30.12.1986г. Видно от чл.1 на Спогодбата, Правителството на НРБ е
предоставило на Правителството на АДНР кредит в размер на 100 000щ.д.,
който да послужи да съвместно изграждане на проектите на сътрудничество.
Уговорено е, че кредитът ще бъде използван за заплащане на
95% от фобната стойност на оборудването, инсталациите и услугите от български
произход, посочени в документа.
Плащането на главниците и лихвите по кредита ще се извършват
– 50% в конвертируема валута и 50% в алжирски стоки, по договорен кредитен
план.
Използването на кредите започва да тече от различни моменти
в зависимост дали се касае за машини и оборудване или услуги(чл.4)
В съответствие с чл.6 от Споразумението, „Българска ВТБ” и
„Централна АБ” съставят съвместно техническо споразумание, необходимо за
воденето на счетоводната отчетност за използването и заплащането на кредита,
което е представено по делото(стр.170). Банковите институции са постигнали
съгласие в следния смисъл: За извършване на плащанията, произтичащи от
спогодбата, Булбанк ще открие в своите книги на името на А. ще открие в своите
книги лихвена сметка предназначена за осчетоводяване на използваните суми, като
и на погашенията, както и за безлихвена сметка.за осчетоводяване на начислените
по кредита лихви. Аналогични книги ще
бъдат открити и от насрещно договарящата банка.При всяко ползуване на
кредитаб;Булбанк ще изпраща на А. съответното дебитно авизо, придружено с
оправдателни документи. Булбанк ще изпраща на А. месечни извлечения от
сметките, като последният ще потвърждава верността на тези извлечения или ще
съобщи своите забележки в срок от 2м.
Страните
не спорят, че пред 1985 г. между
Е.М.О.Ф. и „Б.” е
бил сключен договор за
разширение на мина „К. Ю.”, попадащ в рамките на
Кредитната спогодба.
Тъй като в Протокола от
разговорите от 17-18 май 2012 г. е отразена дата
на договора - 25.12.1985 г. , тя се сочи от ищеца.
Ответникът е възразил, че се касае за техническа грешка и вярната дата е 15.12.1985 г., което не се оспорва от ищцовата страна. Доколкото между страните не се спори, че за разширение на мина „К. Ю.” е бил сключен договор, това е
станало през 1985 г., както и относно
съдържанието на същия, то правоотношението следва да се приеме за
установено.
Ответникът е представил превод на допълнително споразумение
– Авенан 1 към договора. Твърди, че му е
би предаден от ищеца, който държи
оригинала на документа, тъй като е бил страна по това материално
правоотношение. Във връзка с това е поискал оригинала. Ищецът не е оспорил
наличието на документа, както и че се
намира при него, но не го е представил по делото. Това мотивира съда да приеме
на осн.чл.161 ГПК наличието на този документ със съдържание по приложения
превод.
Съгласно протокола от разговорите между
български и алжирски финансови експерти (проведени на 17-18 май 2012 г. в гр.
София), неразделна част от подписаното на 20.07.2012 г. споразумение между
правителството на Република България и правителството на Алжирската народна и
демократична република, е признато дължимо по договора от 1985 г. за
разширяване и експлоатацията на мина „ К К. – К.”
вземане в размер на 927 165,15 щ.д., при погасяване на дълга на Алжир към
Република България.
Представени са 3 бр. платежни нареждания от
1987 г., писмо от 19.11.2013 г. до министъра на финансите от главния
изпълнителен директор на „У.Б.“ АД, банково бордеро от 31.12.1987 г. за сумата
от 253 258.10 щ.д., банково бордеро от 31.12.1987 г. за сумата от 613 771.25
щ.д. и банково бордеро от 26.06.1987 г. за сумата от 1 126 960.40 щ.д.;
погасителен план № 90/016184 от 10.12.1990 г., писмо от 11.03.1990 г. на
Централната алжирска банка („Банк д‘Алжери“), фактура № 04/КИ, фактура № 9 КУ,
фгтктура № 08 КУ от 20.12.1987 г.
По делото е било прието заключение на ССЕ, която съдът
кредитира като обоснована, съгласно която
предоставеният валутен кредит на ”Б.” с банкови бордера от 26.06.1987г.,31.12.1987г.и
31,12.1985г.е в размер на 2127989.75 щ.д.
Усвоената сума е от лимита на Държавен кредит за 1987г. В нарежданията за
превод на Банката е посочено, че износа е в изпълнение на Спогодба с Алжир от
03.12.1986г. и Анекс 01/23.02.1987г. за обект Разширяване на мина „К.Ю.”.
Издадените писма и Банковите бордера от 31.12.1987г., от 26.06.1987г. и от
25.12.1985г. потвърждават че на Б. са платени 2 127 989.75 щатски долара от
държавата по договора за разширяване и експлоатация на мината „К.-Ю.При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна
следното:
Кредитната
спогодба от 1986 г., в чиито предметен обхват подада договора за разширяване на
мина „К.Ю.,
съответно споразумението от 20.07.2012г., имат характер на международни договори, като
правоотношението е възникнало между две държави – НРБ и
Алжирска НДР.
Посредством
спогодбата е предвидено финансиране на
определени стопанки дейности, възникнали от вторични правоотношния с български
фирми. Това е осъществявано посредством
описания в спогодбата механизъм и действащата към този момент нормативна уредба
„Закон за външната търговия”(ДВ бр.94/05.12.1969г.) – плащанията са
осъществявани от Министерството на финансите посредством документи имащи
характер на платежни нареждания до Българска външнотърговска банка, след
представяне на описаните по-горе документи и потвърждаване на верността на
извлеченията от Алжирската НДР. НРБ е извършвала финансирането без директно да предоставя
парични средства на Алжирската държава, а
чрез заплащане на български фирми на признати от Алжир разходи за
определена категория стоки и услуги извършени от тях, представляващо използване
на кредита. За насрещната страна – Алжирската държава е възникнало задължението
за върне дълга в договорената валута и стоки на определените падежи.
Следователно е налице наслагване на няколко
групи правоотношения : между страните по
договора за разширение
на мина „К. Ю.” ; между НРБ (в последствие РБ) и ищцовото дружество по повод заплащане на доставките и услугите но основния договор за
разширяване експлоатацията на мина „К. - Ю.” и подписания към него Авенан №1 от
23.02.1987 г.; Между
Алжирската държава и НРБ(РБ) по повод връщането на дълга по кредитната спогодба,
посредством описания в него механизъм.
Споразумението от 20.07.2012г. и
извършеното въз основа на него плащане
от Алжир на РБ представлява погасяване
на задълженията по кредитната спогодба. Тя е сключена при наличието на държавен
монопол, прогласен в чл.3 от ЗВТ, като ищецът е реализирал външнотърговска дейност и
е сключил външнотърговска сделка по см. на чл.11 и чл.17 от ЗВТ, въз основа на
получено разрешение. Съгласно чл.19 от посочения нормативен акт изкупуването на
реализирана от външнотърговска дейност валута се извършва от Българска ВТБ, а
външнотърговските организации са длъжни да съхраняват всички свои свободни
средства от валута, левове и ценни книжа в банката. Именно по този механизъм са
били извършвани плащанията в полза на
ищеца във връзка с договора за
разширяване и експлоатацията на мина „К. - Ю.”, при осъщественото финансиране в изпълнение на
Кредитната спогодба от 1986 г., като по нареждане на Министерството на финансите са
му били платени 2 127 989.75 щ.д.
Правата и задълженията,
възникнали по Кредитната спогодба от 03.12.1986 г., са права и задължения на
Република България и на Алжирската Демократична и Народна Република, а не на
стопанските организации на двете договорили се страни, на които е възложено
изпълнението на поетите задължения и които са участвали в това изпълнение.
Следователно носител на това вземане е държавата.
Твърденията на ищеца са, че правоотношението е междудържавно,
сумата се дължи от Алжирската НДР на РБ, но счита, че кредитният механизъм поражда
право да получи сумата от ответника, тъй като в противен случай би се обеднил,
съответно ответника неоснователно би се обогатил, налагащо извода, че квалификацията
на иска е по чл.5 ЗЗД.
Тъй като РБ е получила плащане на едно свое вземане, тя не се
е обогатила неоснователно, съответно ответникът не се е обеднил.
Тъй като в хода на съдебното дирене не се установи наличието
на предпоставките по чл.59 ЗЗД искът се явява неоснователен.
В тежест на ищеца следва да се възложат направените от
ответника разноски 450 лв. за ЮК възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр.
чл.25, ал.2 ГПК , както и дължимата държавна такса към СГС.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
Отхвърля предявения
от ,,Б."ЕАД(Н), ЕИК: ********, гр.София, бул.“********, чрез адв.Т.,***
срещу Държавата, представлявана от МФ на РБ, иск с правно основание чл.59 ЗЗД,
за заплащане на сумата сумата
927 167,15 щатски долара, ведно със законна лихва върху главницата от 20.12.2013 г. получени от
ответника по сключено на 20.07.2012 г. Споразумение между
правителството на Република България и Алжирската демократична и народна
република.
Осъжда ,,Б."ЕАД(Н), ЕИК: ********, гр.София, бул.“********
да заплати на Софийски градски съд сумата 53 120 лв. ДТ.
Осъжда ,,Б."ЕАД(Н), ЕИК: ********, гр.София, бул.“******** да заплати на
Държавата, представялвана от министъра на финансиите сумата 450 лв.
за ЮК възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.2 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: