№ 10589
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110145180 по описа за 2021 година
Фирма е предявила против Д.И. обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД, с които се иска ответникът да бъдат осъден да заплати на ищеца сумата
от 4201.22 лв. главница по договор за кредит за текущо потребление от
11.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 30.07.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 880.99 лв.
възнаградителна лихва за периода от 05.02.2020 г. до 29.07.2021 г., както и
санкционираща лихва начислена на основание т. 18.1 от общите условия в
размер на 27.61 лв. за периода от 05.02.2020 г. до 29.07.2021 г.
Ищецът Фирма твърди, че е сключил ответника договор за кредит за
текущо потребление от 11.01.2019 г, по силата на който е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 4500 лв., със срок на издължаване 120
месеца. Първоначалния размер на възнаградителна лихва бил 6.75 %. Посочва
се, че кредитът бил обслужван до м.01.2020 г., когато частично била погасена
вноската. Обявяват с исковата молба кредита за предсрочно изискуем.
Претендира разноски.
Ответникът признава исковете с подадения отговор на исковата молба.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. С отговора на исковата
молба ответникът, е заявил, че признава исковете, а в открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца прави искане за
постановяване на решение при признание на иска. Не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът, на
основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при
1
признание на иска.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в
производството в размер на 204.39 лв. държавна такса, 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство определено на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.И., с ЛНЧ *********, с адрес /административен адрес/, да
заплати на Фирма, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
г/административен адрес/, по предявените искове с правно основание чл. 430,
ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от 4201.22 лв. главница по договор за
кредит за текущо потребление от 11.01.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 30.07.2021 г. до окончателното
изплащане, сумата от 880.99 лв. възнаградителна лихва за периода от
05.02.2020 г. до 29.07.2021 г., както и санкционираща лихва начислена на
основание т. 18.1 от общите условия в размер на 27.61 лв. за периода от
05.02.2020 г. до 29.07.2021 г.
ОСЪЖДА Д.И., с ЛНЧ *********, с адрес /административен адрес/, да
заплати на Фирма, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
г/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК сумата
в размер на 304.39 лв. - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2