№ 4
гр. Севлиево, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Г.а
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20234230200305 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят Б. А. Р. от гр. София е обжалвал Наказателно постановление №
23-0341-000085 от 13.04.2023 година на Началника на РУ към ОДМВР Габрово, РУ
Севлиево, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 700,00 лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В
жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление, като в тази връзка се прави искане за отмяна на същото.
По делото не се явява представител на РУ Севлиево. В писмото, придружаващо
административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без
последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 27.06.2023. Жалбата е подадена на 07.07.2023 година, т.е. в законоустановения срок,
поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 26.02.2022 година в 10:08 часа в гр. Севлиево, на ул. „Стефан Пешев“ № 104,
бил заснет с АТСС ACH САМ S1 с № 1743d5 лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350Д
„Матик“ с рег. № СВ *** ВК, собственост на „Бевер Драйв“ ЕООД гр. София, който се
движел в посока п.в. „Детелина“ със скорост от 104 км/ч.
След констатиране на нарушението, от РУ на МВР – Севлиево до СДВР – София
1
били изпратени снимковия материал, покана за съставяне на АУАН и декларация по
чл. 188 от ЗДвП с молба за установяване на собственика или ползвателя на лекия
автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СВ *** ВК. Видно от докладната записка на мл.
полиц. инспектор Е. А. при 06 Районно управление – София /стр. 11/ лицето
собственик и ползвател на автомобила било установено с имената на жалбоподателя Б.
А. Р. с адрес: гр. София, ул. „***“ № 1, ет. 5, мез 1, който на 12.12.2022 година, в
качеството си на управител на дружеството– собственик на автомобила, изготвил
Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от
ЗДвП, в която посочил, че на 26.02.2022 година в 10:08 часа той е управлявал
автомобила в гр. Севлиево. В същия ден Б. Р. попълнил собственоръчно и Сведение /л.
10/, с което декларирал, че на 26.02.2022 година в гр. Севлиево е нарушил
ограничението на скоростта и е заявил, че поради здравословни проблеми с краката
моли да му бъде съставен акт, който да му бъде изпратен за предявяване на домашния
му адрес в гр. София.
Предвид това изявление на жалбоподателя и въз основа на горепосочената
декларация, на 18.01.2023 година свидетелят И. К., в присъствието на свид. Г. П. и П.
П., съставил против жалбоподателя Б. Р. акт за установяване на административно
нарушение № 93/23 за това, че на 26.02.2022 година в 10:08 часа в гр. Севлиево, на ул.
„Стефан Пешев“ № 104 , в посока п.в. „Детелина“, управлявал лек автомобил
„Мерцедес ГЛЕ 350 Д“ с рег. № СВ *** ВК, собственост на фирма „Бевер – Драйв“
ЕООД, със скорост от 104 км/ч при максимално допустима за населено място от 50
км/ч, въведено с пътен знак Д-11. В акта е записано, че наказуемата скорост след
приспаднат толеранс – 3% е 101 км/ч и че превишението, установено с АТСС ACH
САМ S1 с № 1743d5, е от 51 км/ч. Посочено е също, че актът е съставен на основание
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят Б. Р. е посочил в декларация по чл. 188
от ЗДвП, че лично е управлявал МПС на горепосочената дата и час, както и това, че е
заявил в писмено сведение, че има здравословен проблем с краката и не може да
присъства при съставянето на АУАН в РУ гр. Севлиево. Актосъставителят
квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
След съставянето на акта, същият бил изпратен за връчване в гр. София, като
видно от приложения по делото АУАН същият е бил връчен лично на жалбоподателя
на 30.01.2023 година. При връчването на акта жалбоподателят е записал, че няма
възражения по обстоятелствата, посочени в него. Същият не е депозирал и писмени
възражения срещу АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началника на РУ на МВР - Севлиево с № 23-0341-000085 от
13.04.2023 година, в обстоятелствената част на което административнонаказващият
орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и
изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на
2
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
е наложил на Р. глоба в размер на 700,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС
за срок от три месеца.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели И. К., Г. П. и П. П. - служители на
РУ на МВР- Севлиево, потвърдиха с показанията си описаната по – горе фактическа
обстановка и обясниха, че актът е съставен въз основа на снимковия материал,
изготвен на инкриминираната дата с посоченото по – горе техническо средство и въз
основа на съставената декларация по чл. 188 от ЗДвП от жалбоподателя.
Жалбоподателят се яви в провелите се съдебни заседания с ангажиран от него
защитник. Последният заяви пред съда, че поддържа жалбата срещу издаденото НП и
наведе редица доводи във връзка с искането си за отмяна на наказателното
постановление.
Съдът извърши проверка на обжалваното наказателно постановление и
установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни
реквизити, а именно: посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало,
има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са
имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните
на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение,
мястото на което е извършено, като няма съмнение, че същото е извършено в гр.
Севлиево, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наложените
наказания, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното
постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и
визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление.
Същото е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 от
ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с оглед приложените като доказателства по делото Заповед №
8121з-1632 от -2.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице – свидетелят И.
К., който съгласно т. 1.3 от посочената по – горе заповед е оправомощен да съставя
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Съдът намира за
несъстоятелно възражението на жалбоподателя и неговия процесуален представител,
че актът за установяване на административно нарушение е издаден извън срока,
посочен в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Съдът намира, че АУАН
е издаден в посочения по – горе срок, тъй като същият е издаден на 18.01.2023 година,
т.е. в три месечния срок от открИ.е на нарушителя в лицето на жалбоподателя, което е
станало на 12.12.2022 година. Тогава жалбоподателят е заявил изрично в изготвената
3
от него декларация по чл. 188 от ЗДвП, че на 26.02.2022 година той е управлявал
заснетия автомобил. Съобразявайки това обстоятелство следва да се приеме, че
нарушителят е бил открит на 12.12.2022 година и срокът за съставяне на АУАН,
съгласно горепосочената разпоредба на ЗАНН, изтича на 12.03.2023 година. Актът е
съставен на 18.01.2023 година, поради което следва да се приеме, че при съставянето
му са спазени преклузивните срокове, регламентирани в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя, като следва да се посочи, че той
лично е направил искане за това. След съставянето му актът му е връчен лично, поради
което съдът намира, че в конкретния случай няма нарушения в процедурата по
съставяне на АУАН.
На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно
постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз
основа на който се издава. В настоящия случай съдът счита, че това съответствие е
налице както в текстовото описание на нарушението, така и в неговата цифрова
квалификация.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административнонаказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на
защита на жалбоподателя и да водят до незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Съдът счита, че нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран
жалбоподателя, е доказано със събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. В конкретния случай съдът счита, че не са налице
доказателства по делото, с които да се опровергава и то по категоричен начин
изложеното в АУАН, поради което съдът намира, че актът е редовно съставен и има
доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него. Съдът намира за
несъстоятелни твърденията на жалбоподателя, че протоколът за използване на
мобилната АТСС не бил изготвен правилно, тъй като в него имало няколко поправки,
които не установявали по безспорен начин извършеното нарушение. Така например в
протокола за използване на Автоматизирано техническо средство или система и в
АУАН, и НП АТСС било посочено по различен начин, като изводът, който се прави в
тази връзка е, че от това не можело да се установи със сигурност дали заснимащото
устройство било същото. Съдът счита това твърдение за несъстоятелно, тъй като не
намери разлики в посочването на АТСС в посочените документи. Навсякъде същото е
посочено като АТСС ACH САМ S1 с № 1743d5, като следва да се отбележи, че и на
снимката към АУАН на л. 8 от делото АТСС е посочено по същия начин и със същия
номер.
4
По същия начин стои и въпросът с поправката в протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система в мястото на посочване на посока за
задействане, като следва да се отбележи, че в протокола е посочена буквата П
/приближаващ/, която посока е идентична с тази, отразена автоматично в приложената
снимка на нарушението. /+104 км/ч /Приближ.//.
На следващо място съдът следва да посочи, че намира за безспорно
обстоятелството, че нарушението е извършено именно с автомобила, управляван от
жалбоподателя на инкриминираната дата, тъй като на снимката ясно е видно, че
автомобилът е марка „Мерцедес“ с рег. № СВ *** ВК. Освен това е безспорно и
обстоятелството, че скоростта, с която се е движел жалбоподателя, е точно скоростта
на този автомобил, тъй като на снимката същият е само един и не може да се приеме за
състоятелно твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че
измерената скорост от 104 км/ч не е на този автомобил.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че приложеният по делото Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система от 26.02.2022 година
съдържа всички реквизити, изискуеми от наредбата. На него изрично е посочено
мястото, където е била поставена камерата, което съответства и на мястото на
извършване на нарушението, посочено в АУАН и наказателното постановление. Освен
това мястото на нарушението с конкретните координати е посочено изрично и в
изготвената снимка като място на нарушението – гр. Севлиево, ул. „Стефан Пешев“ №
104, с което се опровергават всякакви съмнения относно този факт.
По повод последното възражение на жалбоподателя следва да се отбележи, че от
представените по делото Протокол от проверка № 54-СГ-ИСИС/03.11.2021 година е
видно, че техническото средство, заснело нарушението, е преминало технически
преглед. Представен е и Протокол от БИМ, от който е видно, че техническото средство
съответства на одобрения тип.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно която разпоредба: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
Пътно превозноНаселеноИзвън населеноАвтомагистралаСкоростен
средство от:мястомястопът
Категория A508010090
Категория B5090140120
Категории C, D508010090
Категории B+E, C+E,90
5070100
D+E
Категория Т5050--
5
Категория М4545--
Самоходни машини4040--„.
В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установи, че на инкриминираната дата и час жалбоподателят е управлявал
лек автомобил „Мерцедес“ с горепосочения регистрационен номер, със скорост от 104
км/ч. при разрешена скорост за движение в населено място от 50км/ч. След приспаднат
толеранс от -3 км/ч. наказуемата скорост е 101 км/ч., т.е. налице е превишение на
скоростта от 51 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗдвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50
km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава
с 50 лв. В случая безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал автомобила
с превишение от 51 км/ч., поради което съдът намира, че наказващият орган напълно
правилно и законосъобразно е приложил законовата норма, санкционираща
нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено
нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач
на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения
при управление на МПС, в това число и задълженията си по чл. 21, ал. 2 ЗДвП да
избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при
управление на ППС в населено място, които задължения обаче в настоящия случай
съзнателно не е спазил. Твърдението на жалбоподателя, че дори и да е имало
превишение на скоростта, но не и в посочената от АНО стойност, същото се дължало
на здравословното състояние на съпругата му, която непосредствено преди това е
посетила ЦСМП – Севлиево поради внезапен припадък в магазин „Лидл“, съдът
намира за несъстоятелно, той като това обстоятелство не обуславя по никакъв начин
неспазване на задължението да не се превишава разрешената скорост на движение в
дадения пътен участък.
Предвид посочените по – горе фактически обстоятелства и направените въз
основа на тях правни изводи, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото претендираните от жалбоподателя разноски за
адвокатски хонорар не следва да му се присъждат.
6
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.2, т. 5 във връзка с ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0341-000085 от 13.04.2023
година на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на Б. А. Р., ЕГН:
********** от гр. София, ул. *** № 1, ет. 5, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 700,00лв. /седемстотин/ лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен
съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7