Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
гр. Габрово 16.10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд колегия в открито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. Генжова
Кр. Големанова
ЧЛЕНОВЕ
: С.Миланези
при
секретаря В.Килифарева като разгледа докладваното от съдията Генжова в.гр.д.№
226 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
175/10.05.2019 г., постановено по гр.д. № 175/19 г. Габровският районен съд е осъдил ОД на МВР – Габрово да заплати на М.Г.П.
***: - сумата от 998.91 лв., представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г., ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 01.02.2019 г. и до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 187,ал.5, т.1 от ЗМВР; - сумата от
191,87 лв., представляваща лихва за забава за периода от възникване на
задължението – м. 01.2016 г. до – м. 12.2018 г. на осн. чл. 86 ЗЗД.
Със същото решение
е осъдил ОД на МВР – Габрово да заплати
на адв. С. сумата от 313,35 лв.
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ГПК. Осъдил е ОД на МВР – Габрово да заплати на РС-Габрово д.т. и разноски.
Против така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от ОД на МВР – Габрово,
чрез процесуалния му представител юрк. С.
В жалбата се
твърди, че решението се обжалва в частта, в която на ищеца П. е присъдена сума
над 756,76 лв. и до размер на пълния уважен размер от
998,91 лв. Неправилно съдът приел, че обедната
почивка, в даваните от ищеца дежурства, се включва в работното време и по този
начин работният ден бил от 9 часа. При обсъждане на нормативната база
регламентираща работното време и какво се включва в нея, съдът не взел предвид
обстоятелството, че ищецът работел на ненормиран работен ден, а не на смени. Съдът не съобразил и специалните норми в ЗМВР – чл. 187, както и
поднормативните актове – Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. и: - Заповед № 264з-684/26.06.2015 г.; Заповед № 264з-1082/18.09.2016 г. на директора на
ОД на МВР - Габрово,
регламентиращи работното време на служителите в МВР.
Твърди, че съдът
неправилно изчислил и дължимото се възнаграждение за извънреден труд, като
съобразявайки правилото за 50 % увеличение на
заплащането за извънреден труд, го изчислил на база основно трудово
възнаграждение увеличено с процента за стаж. Твърди, че увеличението на
възнаграждението от 50 % следва да бъде
изчислено на база основно трудово възнаграждение.
По изложените
съображения счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено в частта, в която на ищеца е присъдена сума над 756,76 лв. и до пълния
присъден размер, като в отменената част искът бъде отхвърлен.
Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът е
оспорил въззивната жалба излагайки подробни съображения за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение. Претендира разноски.
След извършената служебна проверка по реда на чл. 269
от ГПК,
съдът намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
По направените оплаквания с въззивната жалба,
въззивният съд намери следното:
За да постанови решението си съдът е приел, че
длъжността, която заема ищеца е държавен служител - полицейски орган и статутът му се урежда от ЗМВР. Съгласно
чл.187, ал.1 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР е 8 ч. дневно и 40 ч. седмично при
5-дневна работна седмица и ненормиран работен ден. Със заповед на директора на
ОД МВР -Габрово работното време на държавните служители, работещи на ненормиран
работен ден е опредено от 8,30 до 17,30ч. от понеделник до петък без празнични
дни с един час обедна почивка от 12,00 до 13,00 ч. /л. 67 от д./ Първоинстанционният съд е приел, че тъй
като ищецът не е служител работещ на смени, то работата извън редовното работно
време се компенсира за работа в почивни и празнични дни с възнаграждение за
извънреден труд, както и, че възнаграждението за извънредния труд положен по
време не дежурство през почивни и празнични дни се дължи за 9 часов работен
ден, тъй като не била предвидена обедна почивка или друго време за почивка.
Назначеното по делото вещо лице е изготвило
заключение, като е дало размера на дължимото възнаграждение за положен в
процесния период от ищеца извънреден труд – 11 дни, изчислявайки го в различни
варианти: - при 9 часов работен ден + 50% върху основното трудово
възнаграждение /ОТВ / за извънреден труд -
756,76лв.;
- същите показатели изчислени при 8 часов
работен ден – 851,36 лв.; - при 9 часов работен ден изчисленина база основно
трудово възнаграждение + % за прослужено време + 50 % върху ОТВ- – 998,91 лв. и същите показатели изчислени при база 8 часов
работен ден 887,92 лв.
Въззивният
съд намира за установено следното:
Не е спорно между страните по делото,
че ищецът работи при ответника на длъжност "***" в група "***" при РУ МВР Габрово. Не се спори и относно
обстоятелството, че през процесния период: - 01.01. 2016 г. - 01.01.2019 г ищецът е полагал дежурства по график, общо за 11
дни, през почивни и празнични дни. Съгласно
чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР длъжността, която заема ищеца, се квалифицира като
държавен служител
- полицейски
орган, като статута му се урежда от ЗМВР. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР е 8 ч. дневно и 40 ч. седмично при
5-дневна работна седмица, като на осн. чл.187, ал.4 ЗМВР е установен ненормиран
работен ден.
Със заповед на директора на ОД МВР
Габрово работното време на държавните служители, работещи на ненормиран работен
ден е опредено от 8,30 до 17,30 ч. от понеделник до петък без
празнични дни с един час обедна почивка от 12,00 до 13,00 ч.
Със Заповед №1752з-68/29.08.2016 г. на началника на РУ МВР Габрово са определени дни за
почивка след дежурство. Не се спори, че жалбоподателят след даване на дежурство
в почивни и празнични дни е почивал, съобразно издадената заповед. Това е
установено и от вещото лице. Вещото лице е установило в т.2 от заключението, че
на ищеца е изплатено възнаграждение за дните, през които е почивал през работни
дни след дежурствата пред почивните и празнични дни.
Разпоредбата на чл.187, ал.5, т.1 ЗМВР
императивно прогласява, че работата извън работното време до 280 часа годишно
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работа в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работа в почивни и празнични дни за
служителите на ненормиран работен ден. В ал.6 е уредено, че извънредният труд
по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
По отношение
на понятието "извънреден труд" легална дефиниция се съдържа в чл.143 КТ, според която това е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Извънредният труд е забранен. Това
съдържание на понятието следва да важи и за служебните правоотношения. Съгласно
разпоредбата на чл. 262 КТ извънредният труд се
компенсира чрез заплащане на допълнително възнаграждение. Именно трудовото
възнаграждение е адекватната насрещна престация за предоставянето на работна
сила. Правото на работниците и служителите на заплащане, съответстващо на
извършената работа е основен принцип, прогласен и от Конституциата на Република
България - чл.48, ал.5, а именно, че работниците и служителите имат право на
заплащане, съответстващо на извършената работа. Предвид липсата на уредба в
специалния закон за адекватно и пълно компенсиране на положен извънреден труд
по служебно правоотношение, възникнало при условията на ЗМВР, приложение следва
да намерят разпоредбите на Кодекса
на труда за всички случаи на предоставяне на работна сила,
който регламентира възмездяване на извънредния труд чрез възнаграждение, като
конкретният размер на допълнителното възнаграждение следва да се определи по
специалния ЗМВР.
Положеният извънреден труд през
почивни и празнични дни от служители по ЗМВР, работещи на ненормиран работен
ден е недопустимо да се компенсира по друг начин освен чрез заплащане на
възнаграждение увеличено, съобразно разпоредбите на ЗМВР и КТ. Следователно
предоставянето на почивен ден през работната седмица, след като ищецът е
дежурил в почивен или празничен ден не може да се приеме за компенсация на
положения от него извънреден труд.
До този фактически и правен извод е достигнал и
районния съд и изложените в решението доводи за дължимост на изработеното от
ищеца по извънреден труд възнаграждение е правилен.
Неправилен е извода на съда, че на
ищеца се дължи възнаграждение за извънреден труд при 9 часов работен ден, по
следните съображения:
В Наредба № 8121з -776 от 29.07. 2016 г. за реда за организацията и разпределението
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, която е издадена от Министъра на вътрешните работи /обн.
ДВ, бр. 60/02.08.2016 г./ е регламентирано и работното време на държавните
служители, работещи на ненормиран работен ден, както и времето, през което те
дават дежурства, като са въведени понятията "време за хранене" и
"обедна почивка". За част от процесния период е била в сила и Наредба
№ 8121з -407 от 11.08.2014 г.
Съгласно чл. 7 от Наредбата от 2016 г., наричана
по-долу Наредбата, работното време на работещите на ненормиран работен ден
държавни служители е от 8,30 до 17,30 ч. с един час обедна почивка. В чл. 10,
ал. 1 от същата е уреден реда, при който може да се установява време на
разположение или режим на дежурство. За тези случай е необходимо да бъде
издадена заповед на длъжностното лице с ръководни функции, а по изключение
режимът на дежурството може да се организира в седмични и месечни графици - чл.
10, ал. 2. В ал. 3 на същия член изрично е разпоредено, че в графиците за
дежурство не могат да бъдат включвани държавни служители, работещи на смени.
Изпълнението на служебните задължения на държавните
служители, извън редовното работно време, следва да се извършва въз основа на
заповед издадена от ръководителя на структурата по чл. 37 от ЗМВР, каквото е
изискването на чл. 18, ал. 1 от Наредбата. Заповедта се издава за всеки
конкретен случай.
Видно от представените по делото Заповеди и Графици,
за всяко дежурство през процесния период е била издавана съответната заповед и
график. В приложените графици е предвидено, че в почивните и празничните дни
дежурният в РУ носи дежурството от 8,30 ч. до 17,30 ч. в сградата на РУ, а за
времето от 17,30 ч. до 8,30 ч. на следващия ден е на разположение.
Изрично в заповедите и графиците, които са издадени от
оправомощеното за това лице е предвидено, че се полага дежурство от лицето
М.Г.П. - ***.
Съгласно § 1 от ДР на Наредбата, където са дадени
легалните дефиниции на използваните термини, в т. 2 е посочено, че по смисъла
на тази наредба "дежурство" е специфична организация на работата при
подневно отчитане на работното време. През времето на дежурство служителят се
явява на работното си място и изпълнява служебните си задължения в рамките на продължителността на дежурството. Според
дефиницията в т. 7 "обедна почивка" или "почивка за
хранене" е период от време в рамките на установен ненормиран работен ден,
през който служителят не изпълнява служебните си задължения. В случаите, когато
поради служебна необходимост ръководителят на съответната структура в МВР не
може да осигури ползването от служителя на обедна почивка, ръководителят е
длъжен да му осигури почивка за хранене. Обедната почивка е 1 час, а почивката
за хранене е не по-малко от 30 минути.
В същата Наредба се дава дефиниция на "време за
хранене", "смяна" и "непрекъсваем работен процес". От
така дадените дефиниции на използваните в Наредбата термини се установява, че
"време за хранене" е различно от "обедна почивка" или
"почивка за хранене" и времето за хранене е предвидено при сменно
работно време, когато има непрекъсваем процес на работа.
В чл. 22, ал. 2
от Наредбата е регламентирано, че времето за обедна почивка и почивките за
хранене не са работно време.
От представените по делото доказателства не се
установява, че даващият дежурство полицейски инспектор е бил със сменно работно
време или с непрекъсваем процес на работа, за да разполага с "време за
хранене", което по смисъла на всички цитирани по-горе нормативни актове се
заплаща. Регламентираният 1 час "обедна почивка" не е работно време
за даващият дежурство, поради което не се дължи и заплащането му.
При тези изводи настоящият състав на съда намира въззивната
жалба за основателна в частта, в която първоинстанционното решение е обжалвано
за присъдените суми за извънреден труд при 9 часов работен ден. Действително
отработеният от ищеца извънреден труд за процесния период е за 8 часов работен
ден и решението на първоинстанционният
съд следва да бъде коригирано в този смисъл.
По отношение жалбата в частта, с която се оспорва
начина за изчисляване размера на положения от ищеца извънреден труд.
Не се спори, че
страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР.Съгласно разпоредбата
на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнителното месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3
и за прослужено време – чл. 178, ал.1,т.1 от ЗМВР.
Съобразявайки тези норми, съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение за извънреден труд изчислено по следния начин: - основно трудово
възнаграждение + процент за прослужено време +
50% изчислени върху основното
трудово възнаграждение.
На основание изложеното, съдът
счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че на ищеца следва да се
изплати обезщетение за извънреден труд изчислено на база основно трудово възнаграждение +
допълнително възнаграждение за прослужено време + 50% увеличение върху ОТВ/
начин на изчисление приет и от
първоинстанционният съд, но при база – 9 часов работен ден/.
Съобразно
изложеното по-горе и като съобрази,заключението на вещото лице /таблица № 2, - л. 95 от д./, при която
положеният от ищеца П. извънреден труд е изчислен на база основно трудово
възнаграждение +% за прослужено време + 50% върху ОТВ при 8 часов работен ден/ 11 дежурства по 8 часа –
88 часа/, на ищеца се дължи сума в размер на 887,92 лв.
При тези констатации,
въззивната жалба се явява частично основателна и следва да бъде уважена,
съобразно изложеното по-горе.
На
основание изложеното, решението на районния съд следва да бъде отменено в
частта, в която на ищеца е присъдена сума за положен в исковия период
извънреден труд над 887,92 лв. и до пълния уважен размер от 998,91 лв., като в
отменената част предявеният иск бъде отхвърлен , като неоснователен и
недоказан. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, въззивният съд намира ,
че на жалбоподателя следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. съобразно уважената
част на жалбата и на осн. чл. 78, ал.8 ГПК.
На адв. С., процесуален
представител на ответника по жалба
следва да бъде присъдено възнаграждение ,съразмерно на отхвърлената част
от жалбата, в размер на 266,66 лв., на осн. чл.38 Задв. във вр.
с чл.7, ал.1, т.1, пр.последно във вр. с ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №167/10.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 175/2019г. на Габровския
районен съд в ЧАСТТА, в която Областна Дирекция на МВР - Габрово, със седалище гр.
Габрово, ул. „Орловска” № 50 е осъдена да заплати на М.Г.П., ЕГН **********, с
адрес *** НАД 887,92 лв./ осемстотин
осемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/ и до уважения размер от
998.91 лв., представляващи неизплатено допълнително възнаграждение за положен и
незаплатен извънреден труд, за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2017 г. на осн. чл. 187,ал.5,т.1 от ЗМВР, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Г.П., ЕГН **********, с
адрес *** против Областна Дирекция на МВР-Габрово, със седалище гр. Габрово,
ул. „Орловска” № 50 иск с правно основание чл. 187, ал.5, т.1 от ЗМВР в отменената част над
887.92 лв./ осемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/ и до
уважения размер от 998.912 лв., като неоснователен и недоказан.
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
В частта относно присъдената мораторна лихва решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ОД на МВР ГАБРОВО да заплати на
адвокат И.С. *** сумата от 266,66 лв. (двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки)-адвокатско възнаграждение на осн.
чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА М.Г.П., ЕГН **********, с адрес
*** да заплати на Областна Дирекция на МВР-Габрово, със седалище гр. Габрово,
ул. „Орловска” № 50 разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв. /петдесет лева/ на осн. чл. 78, ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Председател
:
1.
Членове
:
2.