РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20211800900219 по описа за 2021 година
Х.Л.П. от гр. С., ул. „Никола Образописов“ № 7, с ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. П. Д. от САК, е предявил срещу "ЗД Б.И." АД, ЕИК обективно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ :
1. за заплащане на обезщетение в размер на 130 000 лева за причинени на ищеца
неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес, вследствие нанесени му
телесни увреждания – многофрагментни фрактури на дясна фибула и тибия, открита рана на
главата и на десен лакът и луксация на дясна глезенна става, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 31.05.2021 год. около 00.45 часа на път II № 62 06, в района на километър
73+574 /гр. Д. – гр. С./, по вина на И.И.П. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 180“, с ДК № X 2336 ВК, със застрахователна полица №
BG/02/121001242831 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 04.05.2021 год. до 03.05.2022 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 02.11.2021 год., до окончателното й
заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 2 377 лева за причинени му имуществени
вреди – направени от ищеца разходи за лечение на причинените му при горното ПТП
телесни увреждания, изразили се в закупуване на остеосинтезни импланти – UTN – 340 мм и
перкутанно застопоряващи винтове на стойност 1 980 лева, обездвижваща шина на стойност
100 лева, лекарствени средства на стойност 256.40 лева и заплатена потребителска такса за
болничен престой в размер на 40.60 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано
1
от предявяване на иска, 02.11.2021 год., до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Увеличение на размера на първият от предявените искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди – от 80 000
лева на 130 000 лева, е допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК в о.с.з. на 13.09.2022 год.
С исковата молба се твърди, че на 31.05.2021 год. около 00.45 часа на път II № 62 06,
в района на километър 73+574 /гр. Д. – гр. С./, е настъпило между лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 180“, с ДК № X 2336 ВК, управляван от Ивайло Иванов Пейчинов,
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с ДК № CO 0757 ВР и лек автомобил марка
„Дачия“, модел „Логан“, с ДК № КН 2880 ВА, последните два от кои са били в спряло
състояние. Твърди се, че ищецът спрял управлявания от него автомобил и излязъл от него за
да окаже съдействие на аварирал автомобил с водач Р.Д. и докато се намирал на банкета до
пътното платно, бил блъснат от автомобила, управляван от П.
Сочи се, че виновен за пътния инцидент бил водачът л.а. „Мерцедес“, И.П., който при
управление на лекия автомобил е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и
чл.116 от ЗДвП. Настъпилото произшествие било удостоверено с констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 89/23.06.2021 год. на мл. автоконтрольор при РУ – Самоков, като
било образувано досъдебно производство ЗМ 200/31.05.21 год. по описа на РУ – С.
Твърди се, че след настъпилия инцидент Х. П. бил закаран във ФСМП – С., а
впоследствие в УМБАЛ „С.А.“ АД – С., където бил приет и хоспитализиран в Отделение по
ортопедия и травматология за периода от 31.05.2021 год. до 07.06.2021 год. Констатирано
било, че на ищеца е причинена тежка контузия, изразяваща се в многофрагментни фрактури
на дясна фибула и тибия, открита рана на главата и на десен лакът, както и луксация на
дясна глезенна става. На 02.06.2021 год. след проведените контролни рентгенографии и
ехографии и поради сложността на фрактурата на крака се е наложило извършването на
операция под анестезия. Извършена била репозиция на фрактурата и фиксация с UTN 340 см
и били поставени застопоряващи винтове.
Твърди се, че през периода на хоспитализацията ищецът търпял интензивни и
продължителни болки и страдания, които търпи и в настоящия момент. Извършената
операция била последвана от смяна на превръзки, отстраняване на конци, следоперативна
медикаментозна терапия, контролни прегледи и рехабилитация, както и повторна операция
за премахване на остиосинтезния материал, която операция се извършва отново под
анестезия и е свързана с търпене на болки и страдания.
Твърди се, че вследствие на настъпилия удар ищецът е изпитвал силни болки по
цялото тяло, претърпял е и множество болезнени натъртвания, последвани от отоци и
посиняване, както и контузия и открита рана на главата и на десния лакът. Изпитвал е силно
главоболие, световъртеж, водещи до отпадналост и дискомфорт, като и към настоящия
момент има моменти, в които изпитва силно главоболие и замаяност, прекарвайки почти
целия ден в легнало състояние. И към настоящия момент състоянието на Х.П. не се е
2
възстановило и изпитва болки в областта на увредения крак. Поради силните болки и
затрудненото движение на увредения крайник на 23.08.2021 год. се наложило да постъпи в
„МБАЛ – С.“ ЕООД, където бил хоспитализиран за период от седем дни във
Физиотерапевтично отделение. През този период била извършена физиотерапия и
рехабилитация, но и към настоящия момент ищецът не може да се придвижва самостоятелно
и свободно, а използва като помощни средства патерици.
Сочи се, че ищецът изпитва силен стрес и страх вследствие на изживения инцидент.
Чувства се тревожен и изнервен, като е нарушена способността му да спи. Вследствие на
настъпилото произшествие е затруднен нормалния начин на живот на пострадалия, както и
този на неговите близки, които следва да полагат грижи за него поради невъзможността му
да се обслужва самостоятелно – от изписването му от болницата и до настоящия момент се
предвижва изключително трудно с помощта на две патерици. В един продължителен период
от време движението на счупения десен крак на ищеца ще бъде трудно и болезнено и
съпроводено от раздвижвания, рехабилитация и болка при последваща промяна в
климатичните условия. Твърди се, че вследствие изживения стрес от настъпилото
произшествие и емоционален и психологически срив Х. П. е развил есенциална /първична/
хипертония. Същият е потърсил помощ от лекар специалист, който му е назначил
медикаментозна терапия.
Сочи се, че и към настоящия момент Х.П. е неработоспособен, като не са
оптимистични прогнозите на лекарите по отношение неговото бъдеще възстановяване и
завръщане към нормалния му начин на живот и работна среда.
Твърди се, че за лечение на причинените му при горното ПТП телесни увреждания
ищецът извършил разходи, изразили се в закупуване на остеосинтезни импланти – UTN –
340 мм и перкутанно застопоряващи винтове на стойност 1 980 лева, обездвижваща шина на
стойност 100 лева, лекарствени средства на стойност 256.40 лева и заплатена потребителска
такса за болничен престой в размер на 40.60 лева.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“, с ДК № X 2336
ВК, управляван при ПТП от деликвента И.И.П., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/121001242831, валидна от 04.05.2021 год. до 03.05.2022 год., т.е. към датата на ПТП,
31.05.2021 год.
Твърди се, че Х. Л. П. депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1
от КЗ – вх. № НЩ-4501/01.07.2021 год. по описа на „ЗД Б.И.“ АД, по която до изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ за окончателно произнасяне по претенцията застрахователят не
се е произнесъл, което обуславя интереса от предявяване на настоящите искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
3
С отговора се оспорват твърденията по и.м., че е осъществен деликтен фактически
състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в
поведението на водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“, с ДК № X
2336 ВК. Твърди се, че събитието е случайно за водача този автомобил, като за него не е
била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Сочи се, че представеният с и.м. констативен протокол за ПТП не се ползва
материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото
няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да е
установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е
действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на
приложение презумпцията за вина по чл.45, ал. 2 ЗЗД.
С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира, е прекомерно
завишена, като не отговоря установеното от съдебната практика като справедлив размер на
обезщетението за подобен род вреди. Сочи се, че в случай, че първият от предявените искове
бъде доказан по основание, то с оглед характера на уврежданията на ищеца и при нормално
протичане на възстановителния процес адекватна сума за обезщетение е около 40 000 лева,
ако не се отчита съпричиняване /каквото не се твърди/.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Ищецът е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване поради прекомерност
на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените с исковата молба и в о.с.з. на 26.04.2022 год. от
пълномощника на ищеца констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 89/31.05.2021
год. и протокол за оглед на местопроизшествие от 31.05.2021 год. със скица към него,
находящи се по ДП № 338 ЗМ 200/31.05.21 год. по описа на РУ – С., в същите е отразено
настъпило ПТП на 31.05.2021 год. около 00.45 часа на път II № 62 06, в района на километър
73+574 /гр. Дупница – гр. Самоков/, с участието на : МПС № 1 – лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 180“, с ДК № X 2336 ВК, с водач И.И.П. с ЕГН **********; МПС №
2 в спряло положение – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4 Авант”, с ДК № CO 0757
ВР, с водач /извън автомобила/ Х. Л. П. с ЕГН **********; МПС № 3 в спряло положение –
лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан”, с ДК № КН 2880 ВА, с водач Р.А.Д. с ЕГН
**********. В констативния протокол е отразено, че МПС № 1 реализира ПТП с
престояващия в това време в лентата за насрещно движение МПС № 2 и блъска намиращи
се на банкета Х.П., водач на последното; впоследствие блъска и МПС № 3, което се намира
в крайпътната канавка, като причинява материални щети по автомобилите. Отразено е, че
4
при ПТП е пострадал водачът на л.а. „Ауди“ – ищецът П., на който е причинена фрактура на
подбедрицата на десния крак.
От показанията на свидетелката Р.Д., водачът на участвалия в ПТП л.а. „Дачия“, се
установява, че на 31.05.2021 год. след полунощ пътувала с управлявания от нея автомобил
от гр. С. в посока гр. Д., когато след отбивката за с. Р. колата аварирала и се наложило да я
отбие, пресичайки двете ленти на платното, като спряла на банкета до насрещната лента;
двете й гуми били в канавката, а двете – на банкета. В този момент в същата посока се
придвижвал ищецът Х.П. с автомобил „Ауди“, който също пресякъл пътното платно и отбил
колата до нея, за да й помогне. П. оставил колата си до тази на свидетелката с включени
фарове и аварийни светлини и излязъл от нея, за да я попита как е и да й окаже помощ.
Участъкът от пътя бил прав, с по една лента за движение във всяка посока, без ограничения
на видимостта, нямало осветление.
В момента, в който П. тръгнал към свидетелката и бил на банкета между двата
автомобила, по пътя в посока от гр. Д. към гр. С. с висока скорост и без да намали се задал
автомобил „Мерцедес“, който се врязал между двата паркирани автомобила „Дачия“ и
„Ауди“, прегазил П. и се ударил и в автомобила на свидетелката, която била вътре в купето.
След удара Д. видяла, че ищецът бил на земята, не можел да се движи и викал за помощ.
От показанията на свидетелката С.В.К., живееща на семейни начала с ищеца, се
установява, че на 31.05.2021 год. след произшествието Х.П. й се обадил по телефона, бил
много разстроен, съобщил й, че спрял автомобила си за да помогне на жена, която била
аварирала на пътя – познавал я, тъй като живеели в един блок в гр. С. Обяснил й, че в същия
момент друг автомобил връхлетял върху тях и минал директно през крака му. Когато
говорили, свидетелката чувала виковете му от болка, когато лежал в канавката.
Свидетелката разбрала, че П. първо бил откаран с кола на Спешна помощ в болницата в гр.
С., а оттам – в гр. С.
Ковачка видяла П. една седмица след инцидента, когато вече му били направили
операция на крака и се прибрал в къщи. Не бил изобщо стабилен психически, не можел да
спи, будел се посред нощ от болки въпреки че приемал болкоуспокояващи. Бил на легло
около шест месеца, през което време за него полагала грижи свидетелката. След като
започнал да се придвижва сам, използвал патерици, с които е и понастоящем. Първоначално
му направили още една операция, за да му извадят пирон от крака, но установили, че костта
все още не е зараснала, поради което не можел продължително време да стъпва на крака си,
не можел и да свива коляното си. Преди работил в автосервиз, а сега не може да упражнява
професията си, тъй като не може да кляка и да работи под колите. Станал избухлив и
нервен, емоционално не се чувства добре, съзнава, че не може да е в помощ на семейството,
а свидетелката има дете с увреждания, за което П. полагал грижи преди инцидента.
Видно от представените с исковата молба, ДИМ и с молбата от 02.03.2022 год. на
пълномощника на ищеца 9 бр. болнични листове за пациент Х.Л.П., ищецът е бил в отпуск
по болест за периода от 31.05.2021 год., датата на ПТП, до 24.02.2022 год. С експертно
решение на ТЕЛК № 90602/11.05.2022 год., издадено от „МБАЛ – С.“ ЕООД, му е била
5
определена 60 % ТНР за срок от една година.
От заключението по назначената СМЕ, неоспорено от страните, изготвено след
запознаване с материалите по делото и личен преглед на ищеца, се установява, че при ПТП
на 31.05.2021 год. на Х. П. са били причинени следните телесни увреждания – открита рана
на главата, открита рана на десен лакът, многофрагментни фрактури на тибия и фибула на
дясна подбедрица и луксация на дясна глезенна става. Пострадалият е бил приет пo
спешност в УМБАЛ „С.А.“ – С., където му е било проведено оперативно лечение – открито
наместване на счупването на дясна подбедрица и фиксиране на фрагментите с
интрамедуларен пирон и винтове
При извършен на 06.04.2022 год. личен преглед на ищеца в.л. констатира накуцваща
походка вдясно, оток на дясна подбедрица по цялата й дължина и наличие на оперативен
белег по предната страна на дясна коленна става под капачката с надлъжен ход и дължина 6
см от входното отвърстие на пирона. По вътрешната страна на дясна подбедрица в горния и
долния й край има два надлъжни белега с дължини 2 см от входните отвърстия на
фиксиращите винтове. Налице е ограничен обем на движение в дясна глезенна става при
повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса, при норма 20 градуса и при навеждане на
ходилото надолу от 30 градуса, при норма 45 градуса.
След операцията ищецът е носил обездвижваща шина 2 месеца и пет месеца не е
стъпвал на десния си крак. Провеждал рехабилитация амбулаторно и стационарно в
болницата в гр. С. Металната остеосинтеза не е отстранявана. Ищецът е провел лечение за
отстраняване на един от застопоряващите винтове с цел ускоряване на зарастването, като
представя на в.л. дигитална рентгенова снимка на дясна подбедрица от 23.03.2022 год., от
която се установяват данни за непълно зарастване на счупванията на дясна подбедрица.
Ищецът се оплаква от болки в областта на дясна коленна става, дясна подбедрица и дясна
глезенна става с ограничени и болезнени движения. Има постоянен оток на дясна
подбедрица. Заключението на СМЕ е, че понастоящем оздравителният процес при ищеца е
незавършен.
СМЕ сочи, че всички извършени от ищеца разходи, за които с и.м. са приложени
счетоводни документи, са във връзка с лечението на причинените при ПТП увреждания. От
горните счетоводни документи, представени с и.м. – фактури № 1553/04.06.2021 год., №
**********/04.06.2021 год., № **********/07.06.2021 год., № **********/03.06.2021 год., №
**********/07.06.2021 год., № **********/02.09.2021 год. и № **********/01.10.2021 год.,
ведно с приложени към същите касови бонове, се установява, че ищецът и извършил
разходи, изразили се в закупуване на остеосинтезни импланти – UTN – 340 мм и перкутанно
застопоряващи винтове на стойност 1 980 лева, обездвижваща шина на стойност 100 лева,
лекарствени средства на стойност 256.40 лева и заплатена потребителска такса за болничен
престой в размер на 40.60 лева.
От заключението по назначената АТЕ, изготвено след запознаване с материалите по
делото, показанията на свидетелката Р.Д. и обсъдените горе констативен протокол за ПТП и
6
протокол от 31.05.2021 год. за оглед на местопроизшествие, се установява следното :
Експертизата определя мястото на удара между трите автомобила по дължина и
широчина на платното за движение, като сочи, че са били осъществени три удара при
следната последователност :
- между пострадалия пешеходец, който към момента на удара се е намирал около
предна дясна врата на лек автомобил „Дачия” и челната дясна част на лек автомобил
„Мерцедес”,
- последващ удар между челна лява част на лек автомобил „Мерцедес” и задна лява
част на лек автомобил „Ауди” и
- последващ удар между предна дясна част на лек автомобил „Мерцедес” и задна
дясна част на лек автомобил „Дачия”.
Ударите са осъществени в пространство, както следва :
- по дължина на платното за движение – на около 18 до 21 метра след приетия по
време на огледа ориентир № 1, в посока от гр. Д. към гр. С.;
- по широчина на платното за движение – в пространството от около 0.5 метра вляво
от десния край на асфалтовото покритие до около 2 метра вдясно от десния край на
асфалтовото покритие, считано в горната посока, т.е. ударите са осъществени изцяло в
десния край на асфалтовото покритие и десния банкет на лентата за движение в посока от
гр. Дупница към гр.Самоков /лентата за движение на лек автомобил „Мерцедес”/.
АТЕ определя скоростта на движение на лекия автомобил „Мерцедес” към момента
на ПТП от 63 км/ч, а опасната му зона за спиране – 49 метра. ПТП е възникнало в тъмната
част на денонощието, като по делото няма данни за това на какви светлини се е движил този
автомобил към момента непосредствено преди удара; участъкът е бил прав и от показанията
на свидетелката Д. се установява, че лекият автомобил „Ауди” е престоявал на платното за
движение на аварийни светлини, при което при движение на къси светлини пред фронта на
автомобила водачът на лекия автомобил „Мерцедес” е имал реална възможност да забележи
наличието на автомобил върху платното за движение от разстояние не по-малко от 70 метра,
а при движение с включени дълги светлини – не по-малко от 150 метра.
След анализ на изложеното АТЕ определя следния механизъм на настъпване на ПТП:
На 31.05.2021 год. около 00.45 часа, в тъмната част на денонощието, при мокро
асфалтово покритие, прав участък на второкласен път № 6206 км.73+574 – между гр. С. и гр.
Д., в зоната на лявата част на платното за движение по отношение посоката от гр. Самоков
към гр. Д., с челната част, насочена към гр. Д., на аварийни светлини е престоявал лек
автомобил „Ауди А4 Авант” с ДК № СО 0757 ВР. Водачът на този автомобил, Х.Л.П., се е
намирал извън автомобила, в зоната на левия банкет по отношение горната посока на
движение, като е оказвал помощ на аварирал лек автомобил „Дачия Логан” с ДК № КН 2880
ВА, с водач Р.А.Д., който автомобил се е намирал с предните си колела в посока към гр.
Дупница, в зоната на лявата крайпътна канавка, а задните му колела са се намирали върху
7
банкета. Водачът на автомобила Д. в този момент се е намирала на предна лява седалка.
Платното за движение по второкласния път е било с двупосочно движение, с обща
широчина 7.40 метра и от двете страни на асфалтовото покритие са се намирали крайпътни
банкети с широчина всеки по 1.50 метра.
В същото време в посока от гр. Д. към гр. С., със скорост около 63 километра в час, в
дясната си пътна лента се е движил лек автомобил „Мерцедес Ц 180” с ДК № Х 2336 ВК,
управляван от И.И.П., който не е възприел своевременно престояващия в лентата му за
движение лек автомобил „Ауди” и в последния момент е предприел маневра за
заобикалянето му от към лявата му странична част, преминавайки през десния банкет. При
тази маневра лекият автомобил „Мерцедес” с челната си дясна част е ударил намиращия се в
зоната на банкета Х.Л.П. и същевременно с предната си лява част е ударил задната лява част
на лекия автомобил „Ауди”; продължавайки в посока напред с челната си дясна част е
ударил задната лява част на лекия автомобил „Дачия”. Ударите между автомобилите са
ексцентрични приплъзващи и след тях лекият автомобил „Мерцедес” е продължил напред и
се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие. При
удара задните габаритни части на леките автомобили „Дачия” и „Ауди” леко са се изместили
в посока на ударния импулс.
АТЕ сочи, че от техническа гледна точка анализът на горното дава основание да се
направи извода, че причината на възникване на ПТП следва да се търси в субективните
действия на водача на лекия автомобил „Мерцедес” – И.И.П., който в зоната на ПТП не е
контролирал непрекъснато управляваното от него МПС. Същият е имал възможност да
възприеме визуално наличието на автомобил с включени аварийни светлини в зоната на
лентата му за движение от разстояние не по-малко от 70 метра и при своевременна реакция
от негова страна за намаляване или спиране челната част на автомобила „Мерцедес” би се
установила на около 21 метра преди мястото на първия удар и ПТП не би възникнало.
Видно от представената в о.с.з. на 26.04.2022 год. от пълномощника на ищеца
застрахователна полица № BG/02/121001242831 за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена със "ЗД Б.И." АД за лекия автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Ц 180“, с ДК № X 2336 ВК, управляван при ПТП от И.И.П., същата е била със срок
на валидност от 04.05.2021 год. до 03.05.2022 год., т.е. към датата на ПТП, 31.05.2021 год.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на Х. Л. П. – вх. № НЩ-4501/01.07.2021 год. по описа на "ЗД Б.И." АД, при ответника е
била образувана преписка по щета, по която няма данни до изтичане на срока по чл.108, ал.1
от КЗ същият да се произнесъл, като определи и изплати застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
8
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на Х. Л. П. – вх. № НЩ-4501/01.07.2021 год. по описа на "ЗД Б.И." АД,
по която при ответника е била образувана преписка по щета и по която няма данни до
изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ същият да се произнесъл, като определи и изплати
застрахователно обезщетение.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, при което на ищеца са били причинени телесни увреждания, са били
субективните действия на водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“, с
9
ДК № X 2336 ВК – И.И.П., който в зоната на ПТП не е контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС, имал е възможност да възприеме визуално наличието на
автомобил с включени аварийни светлини в зоната на лентата му за движение от разстояние
не по-малко от 70 метра и при своевременна реакция от негова страна за намаляване или
спиране челната част на автомобила „Мерцедес” би се установила на около 21 метра преди
мястото на първия удар и ПТП не би възникнало – при скорост от 63 км/ч опасната му зона
за спиране е била 49 метра. Във връзка с доводите на пълномощника на ответника, че
причиненото ПТП се дължи изцяло на действията на водача на лекия автомобил „Ауди“,
който е бил спрял неправомерно в лентата за насрещно движение, бил е с включени предни
светлини и най-вероятно е заслепил водача на л.а. „Мерцедес”, което го е принудило да
излезе в банкета, следва да се посочи, че последното съставлява предположение. От
показанията на св. Д. действително бе установено, че л.а. „Ауди“ е бил с включени фарове и
аварийни светлини, но не е установено дали свидетелката говори за дълги, къси светлини
или габаритни такива, а при последните две не би се получило заслепяване на насрещното
МПС. Дори обаче хипотетично да се приеме, че Пейчинов действително е бил заслепен, то
пак е имал достатъчно време при сочената горе скорост на движение да намали и да приведе
превозното средство в покой – независимо, че л.а. „Ауди“ се е намирал в неговата лента.
Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП вменява на водачите на ППС при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Установено бе и че сочените в и.м. увреждания, причинени при ПТП на ищеца –
многофрагментни фрактури на дясна фибула и тибия, открита рана на главата и на десен
лакът и луксация на дясна глезенна става, са в причинна връзка с противоправните действия
на деликвента, причинил ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага
до доказване на противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе
опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с
установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този
водач, регламентирани в сочената разпоредба на ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни
увреждания и търпените от него физически болки и страдания и стрес от случилото се.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“, с ДК № X 2336
ВК, управляван при ПТП от деликвента И.И.П., е била сключена със "ЗД Б.И." АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/121001242831, валидна от 04.05.2021 год. до 03.05.2022 год., т.е. към датата на ПТП,
31.05.2021 год.
Доказан по основание, първият от предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ – за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан изцяло по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
10
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на тежки и продължителни
физически болки и страдания и психически дискомфорт, търпени от ищеца като пряка и
непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания, както и трайни
последици за здравословното му състояние, налагащи сериозни ограничения в нормалния му
начин на живот.
От заключението на обсъдената горе съдебно-медицинска експертиза бяха
установени както интензитета и продължителността във времето на физическите болки и
страдания, понесени от ищеца, така и последиците за здравето му от нанесените му при
ПТП травматични увреждания. Установено бе, че фрактурите на тибията и фибулата на
дясната подбедрица и луксацията на дясната глезенна става на ищеца са били съпроводена с
голяма болезненост към момента на причиняване на травмите и са наложили сложна
хирургична интервенция с фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове.
Наложила се е операция по изваждането на един от застопоряващите винтове, а тепърва
предстои и друга за изваждане на металната остеосинтеза. Тежката травма е наложила
ищецът да се придвижва с шина и патерици, като пет месеца не е могъл да стъпва на десния
си крак. При извършен от в.л. преглед почти година след инцидента е констатирано, че
оздравителният процес не е приключил, ищецът е с накуцваща походка, непълно зарастване
на счупванията и постоянен оток на дясна подбедрица по цялата й дължина, с ограничен
обем на движение в дясна глезенна става при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса
/при норма 20 градуса/ и при навеждане на ходилото надолу от 30 градуса /при норма 45
градуса/.
При определяне на обезщетението, дължимо за търпените неимуществени вреди,
предмет на настоящата претенция, съдът отчита, че ищецът – млад мъж в работоспособна
възраст към момента на ПТП – на 37 години, е бил сериозно физически увреден, което
препятства за продължителен период от време връщането му към нормален и пълноценен
начин на живот и упражняването на професия, свързана с физическо натоварване. От друга
страна, съдът кредитира и показанията на свидетелката Сашка Ковачка, която обяснява за
изживения от ищеца шок и физически болки веднага след причиняване на травмите – по
същото време е разговаряла с него по телефона. Ищецът не можел да спи, будел се посред
нощ от болки въпреки че приемал болкоуспокояващи, променил се е, станал избухлив и
нервен, емоционално не се чувствал добре, съзнавал, че не може да е в помощ на
семейството си.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на Х.Л.П. физически увреждания и психически стрес налагат определяне на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, в размер
на 60 000 лева, която сума ответника следва да се осъди да му заплати на осн. чл.432, ал.1 от
11
КЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска, 02.11.2021 год. –
претендираната с и.м. начална дата, до окончателното му изплащане. Искът следва да се
отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер /с допуснатото
увеличение/ от 130 000 лева.
Ответникът не е направил възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на
застрахователното обезщетение поради действия или бездействия на ищеца, довели до
съпричиняване на вредоносния резултат.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – направени от ищеца
разходи за лечение на причинените му телесни увреждания, е доказан изцяло по основание и
размер. От представените с и.м. фактури и касови бонове бе установено, че ищецът е
извършил разходи в посочения в исковата молба размер от 2 377 лева за закупуване на
остеосинтезни импланти и перкутанно застопоряващи винтове във връзка с извършената
оперативна интервенция на фрактурата на крака му, за обездвижваща шина, за лекарствени
средства и заплатена потребителска такса за болничен престой, а от заключението на СМЕ
бе установено, че всички тези разходи са били наложителни с оглед проведеното лечение и
възстановяване от травмите.
Поради изложеното и на осн. осн. чл.432, ал.1 от КЗ съдът следва да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 2 377 лева – обезщетение за причинените му имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2021 год. до окончателното й заплащане.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 124/11.11.2021 год. ищецът е бил освободен от заплащане
на държавна такса и внасяне на разноски за предявените искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на
исковете в размер на 2 495.08 лева и направените разноски от бюджета на съда в размер на
670 лева – заплатени възнаграждения на в.л. по СМЕ и АТЕ и за призоваване на свидетел.
В хода на производството по делото ищецът не е направил съдебни или деловодни
разноски и такива не следва да му се присъждат.
Тъй като, видно от представения в о.с.з. на 13.09.2022 год. договор за правна помощ
от 30.11.2021 год. /л.121 от делото/, сключен между ищеца и адвокат П.Д. от САК, същият е
за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в
размер на 2 500 лева /при минимален размер от 2 401.31 лева по чл.7, ал.2, т.4 при интерес
от 62 377 лева/, като осъди ответника да заплати тази сума на пълномощника, осъществил
безплатното процесуално представителство. Върху горната сума не следва да се присъжда
заплащане на ДДС, доколкото не е удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС.
12
Определянето на горния размер на адвокатското възнаграждение бе съобразен с неголямата
фактическа и правна сложност на делото, броят на проведените заседания /две/ и
извършените процесуални действия /разпити на двама свидетели и изслушани заключения
по две експертизи/.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 4
000 лева – заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство, удостоверен с
договор за правна помощ от 30.11.2011 год. /л.50 от делото/. Пълномощникът на ищеца е
направил в о.с.з. на 13.09.2022 год. искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък
размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно поради изложените по-горе
съображения във връзка с определянето на възнаграждението на пълномощника на ищеца за
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство. С оглед на изложеното така
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде
редуцирано до 2 500 лева /при минимален размер от 2 401.31 лева по чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата при интерес от 62 377 лева/, като на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се
осъди да заплати на ответника сумата от 1 321.98 лева, съставляваща разноски съразмерно с
отхвърлената част на исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ "ЗД Б.И." АД, ЕИК да заплати на Х.Л.П. от гр.
С., ул. „Никола Образописов“ № 7, с ЕГН **********, сумата от 60 000 лева /шестдесет
хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди –
физически болки, страдания и стрес, вследствие нанесени му телесни увреждания –
многофрагментни фрактури на дясна фибула и тибия, открита рана на главата и на десен
лакът и луксация на дясна глезенна става, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
31.05.2021 год. около 00.45 часа на път II № 62 06, в района на километър 73+574 /гр. Д. –
гр. С./, по вина на И.И.П. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Ц 180“, с ДК № X 2336 ВК, със застрахователна полица № BG/02/121001242831 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна
от 04.05.2021 год. до 03.05.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
02.11.2021 год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в
ЧАСТТА МУ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
разликата до пълния му предявен размер от 130 000 лева /сто и тридесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ "ЗД Б.И." АД, ЕИК да заплати на Х.Л.П. от гр.
С., ул. „Никола Образописов“ № 7, с ЕГН **********, сумата от 2 377 лева /две хиляди
триста седемдесет и седем лв./, съставляваща обезщетение за причинени му имуществени
вреди –направени от ищеца разходи за лечение на причинените му при горното ПТП телесни
увреждания, изразили се в закупуване на остеосинтезни импланти – UTN – 340 мм и
13
перкутанно застопоряващи винтове на стойност 1 980 лева, обездвижваща шина на стойност
100 лева, лекарствени средства на стойност 256.40 лева и заплатена потребителска такса за
болничен престой в размер на 40.60 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 02.11.2021 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД "ЗД Б.И." АД, ЕИК, да заплати по сметка
на Софийски окръжен съд сумата от 3 165.08 лева /три хиляди сто шестдесет и пет лв. и
осем ст./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и направени
разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА "ЗД Б.И." АД, ЕИК да заплати на адвокат П.Б.Д.
от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес гр. С., ул. „Веслец“ № 6, ет.2, ап.8, сумата от
2 500 лева /две хиляди и петстотин лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и ал.5 от ГПК Х.Л.П. от гр. С., ул. „Никола
Образописов“ № 7, с ЕГН **********, да заплати на "ЗД Б.И." АД, ЕИК сумата от 1 321.98
лева /хиляда триста двадесет и един лв. и деветдесет и осем ст./, съставляваща направени по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
14