Решение по дело №156/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалбата на С. П. М., [ЕГН], с адрес гр. Балчик, ул. „Асен Златаров“, № 4, подадена чрез адв. Н. С. - АК Варна, срещу Решение № 5/09.02.2024 година на Директора на Териториално поделение – Добрич на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу разпореждане [номер]/17.01.2024 година на Ръководителя "ПО" при Териториално поделение – Добрич на Националния осигурителен институт, с което на осн. чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателката намира, че правото на един вид пенсия за осигурителен стаж и възраст не изключва правото и на друг вид пенсия за осигурителен стаж и възраст, като законът не създава задължение за алтернативно отпускане на отделен вид пенсия за осигурителен стаж и възраст само в случаите, когато осигурените лица нямат право на друг вид пенсия за осигурителен стаж и възраст. В този смисъл осигуреното лице има право да избере какъв вид пенсия желае да му бъде отпусната от всички видове, които са регламентирани в Раздел І – Пенсии за осигурителен стаж и възраст, а пенсионният орган, действащ в условията на обвързана компетентност е длъжен да преценява правото на лицето на заявената пенсия без да има право да преценява, налице ли са предпоставките за отпускане на друг вид пенсия. Намира за неправилен извода на директора на ТП на НОИ – Добрич, че след като не отговаря на предпоставките на чл. 69, ал. 1 КСО, няма право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 КСО. Нормата на чл. 18, ал. 4 НПОС не следва да ограничава приложението на чл. 69б, ал. 1 КСО, по арг. на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 ЗНА. На основание чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата следва да преследва целта на нормативния акт от по-висока степен, в който смисъл е решение по адм. д. № 4983/27.05.2002 г. на ВАС. Допуснато е нарушение на основните принципи на АПК – равно и еднакво третиране на заинтересованите лица, предвиден в чл. 8, ал. 1 КСО, тъй като с приемането на КСО от 01.01.2000 г. до 31.12.2015 г., при действието на § 4 от ПЗР КСО и след тази дата, до настоящия момент на военнослужещите, които са работили в системата на отбраната и въоръжените сили са отпускани пенсии за осигурителен стаж и възраст без възражения и забележки. Намира, че поставянето ѝ в неравностойно положение от останалите лица е в нарушение на принципите на административното производство. Отправено е искане за отмяна на оспорения административен акт, връщане преписката за ново разглеждане за отпускане на пенсия по чл. 69б КСО. В съдебно заседание, чрез адв. С. жалбата се поддържа. Претендира присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един адвокат, съобразно представен списък.

Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ - Добрич, чрез гл. юрисконсулт М. оспорва жалбата и моли за отхвърлянето ѝ като неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 2113-24-1573/20.10.2023 г. С. П. М. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от първа категория. Приложила е документи за осигурителен стаж и такива за осигурителен доход. Декларира, че няма осигурителен стаж, придобит в друга държава, не получава друга пенсия, включително и от друга държава и има три деца. Представени са и документи, удостоверяващи прослужен стаж първа и трета категория.

Съгласно представените пред административния орган доказателства и въз основа на служебно събрани такива административния орган е постановил обжалваното разпореждане [номер]/17.01.2024 г. по подаденото заявление от 20.10.2023 г. на жалбоподателката. Със същото е зачетен осигурителен стаж от първа категория - 21г. 04м. 19д. (като военнослужещ в МО) и от трета категория - 09г. 05м. 28д, който стаж е превърнат към трета категория общ осигурителен стаж - 45г. 01м. и 20д, като на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на изискването за навършена възраст на разпоредбите на чл. 69, ал. 1 КСО - 54 години (има навършени 51г. 04м.), чл. 68, ал. 1 и 2 КСО - 62г. и на чл. 18, ал. 4 НПОС - 54 години, което е условие за отпускане на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 КСО.

С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – гр. Добрич, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 АПК, прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на 05.03.24 г. (л. 51), а жалбата е подадена до административния орган на 14.03.24 г. по пощата (пощенско клеймо на л. 8), в срока по чл. 118, ал. 1 КСО, от надлежна страна – адресат на акта, пред компетентен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ КСО, в рамките на предоставените му правомощия. Същото е в писмена форма с посочване в обстоятелствената му част на фактическите и правните основания, въз основа на които е постановено, със съответната разпоредителна част, поради което са спазени изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 8 АПК.

По делото липсва спор относно продължителността и категоризирането на зачетения осигурителен стаж на жалбоподателката, а именно - осигурителен стаж от първа категория - 21г. 04м. 19д. (като военнослужещ в МО), от трета категория - 09г. 05м. 28д, превърнат към трета категория общ осигурителен стаж - 45г. 01м. 20д. Липсва спор и относно обстоятелството, че към дадата на заявлението жалбоподателката е с навършени 51г. 04м. Спорът между страните се свежда до приложението спрямо жалбоподателката на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 и ал. 9 КСО, и на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС, въз основа на които ръководителя „ПО“ в ТП на НОИ Добрич и решаващия орган в случая са отказали отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно дали жалбоподателката отговаря на условията на чл. 69б, ал. 1 КСО, поради което следва да ѝ се отпусне пенсия на основание тази разпоредба.

В случая основния спорен въпрос между страните е правен и касае правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на лице, което е изпълнявало длъжност по чл. 69, ал. 2 КСО и е придобило изисквания за пенсиониране осигурителен стаж, но не е навършило възрастта по смисъла на чл. 69, ал. 1 КСО. При липса на предпоставки по чл. 69, ал. 1 КСО административният орган е следвало да извърши преценка за наличие на такива по останалите хипотези от Раздел I на Глава шеста КСО, още повече, че подаденото заявление визира именно предпоставките на чл. 69б, ал. 1 КСО. По делото няма спор, че за жалбоподателката не са налице условията на чл. 69, ал. 1 КСО поради ненавършена пенсионна възраст. С оглед на това остава необходимостта от проверка за наличие на предпоставките по чл. 69б, ал. 1 КСО.

В чл. 17, ал. 2 НПОС е посочено, че осигурителният стаж по чл. 69 КСО се зачита за първа категория труд. От това следва, че труда по чл. 69 КСО е от първа категория, а не от друг вид категория. Ето защо неправилен се явява изводът на решаващия орган, за наличие на разлика между зачетен труд първа категория (чл. 69, ал. 1 КСО) и отработен труд при условията на първа категория труд (чл. 69б, ал. 1 КСО). Като се има предвид, че положеният от оспорващата труд е от първа категория, то в случая относима е разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 КСО. Неправилен и необоснован е извода на решаващия орган, че осигурителния стаж, положен като военнослужещ не е извършван като такъв от първа категория, а е приравнен към първа категория. В разпоредбата на чл. 104, ал. 1 КСО е посочено, че Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд и съгласно чл. 104, ал. 4 КСО - Осигурителният стаж на лицата по чл. 69 се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория.

Това изчисление по чл. 104, ал. 4 КСО се прави за нуждите на чл. 69, ал. 1 КСО, а изчислението по чл. 17, ал. 2 НПОС се прави за нуждите на чл. 69б, ал. 1 КСО и в случая жалбоподателката има 21г. 04м. 19 дни, като военнослужещ, І категория и от трета категория - 09г. 05м. 28д, който стаж превърнат към трета категория общ осигурителен стаж - 45г. 01м. и 20д. Навършила е 51г. 04м, при изискуеми по чл. 69б, ал. 1, т. 2 КСО към датата на подаване на заявлението – 20.10.2023 г. - 50г. и 4 м.

От изложеното следва, че няма противоречие между чл. 17, ал. 2 НПОС и чл. 104, ал. 1 и ал. 4 КСО.

От граматическото и систематическото тълкуване на цитираната разпоредба – „Осигурителният стаж по чл. 69 КСО се зачита за първа категория труд“ може да се направи еднозначно точно обратния извод, а именно, че осигурителният стаж на тези лица се зачита, а не се „приравнява“ на първа категория труд при пенсиониране. Основният мотив за отхвърляне на жалбата срещу процесното Разпореждане е разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС, съгласно която лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. Неправилно административният орган тълкува разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 КСО в смисъл, че с оглед чл. 18, ал. 4 НПОС законодателят е дал още една възможност за преференциални условия за пенсиониране на лицата, полагали труд като военнослужещи и непридобили право на пенсия по чл. 69 КСО, единствено когато това се дължи на недостигащ осигурителен стаж. Смисълът на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС е в точно обратното - създава привилегия за лицата по чл. 69 КСО, които нямат необходимия осигурителен стаж, да се пенсионират по-рано при условията на чл. 69б с.к., а не създава пречка за лицата, които изначално отговарят на условията за възраст и стаж по чл. 69б, ал. 1 КСО, както е в настоящия случай. Обратното би означавало, че законодателят е предвидил неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписаното в чл. 3, т. 1, 2 и 3 КСО, че държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица. В случая няма спор, че жалбоподателката отговаря на условията за пенсиониране по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО, поради което незаконосъобразно ѝ е отказано отпускането пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Уредените хипотези по чл. 69 и чл. 69б КСО са еднакво приложими при наличие на фактически състав, които уреждат, като норми от закон с еднакъв ранг. При наличие на една от тях или при приложимост и на двете следва да се приложи по благоприятната правна възможност за заявителя. Нормата от подзаконов нормативен акт - чл. 18, ал. 4 НПОС не може да преустанови действието на норми от по висок ранг каквито са чл. 69 и чл. 69б КСО. Нормата на чл. 18, ал. 4 НПОС има указателен характер и е в противоречие с нормите на чл. 69, ал. 2 и ал. 9 КСО и чл. 69б, ал. 1, т. 1 и т. 2 КСО, поради това че въвежда нови правила различни от предвидените в нормите на КСО. При наличие на установеното противоречие на основание чл. 5, ал. 1 АПК следва да се приложат нормите на КСО, които дават възможност за избор и жалбоподателката е направила такъв като е посочила, че желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б от КСО. В този смисъл е съдебната практика: Решение № 2259 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10189/2020 г. и Решение № 2291 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2020 г.

При тези изводи обжалваното решение се явява постановено в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, тъй като в случая не е отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при наличие на законоустановено право за това.

Изложеното обуславя извод за основателност на оспорването, поради което обжалваното решение следва да се отмени, съгласно чл. 172, ал. 2 АПК и на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката да се върне на компетентния административен орган - Ръководителя на "Пенсионен отдел" в ТП на НОИ – Добрич за ново произнасяне, на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО, за издаване на разпореждане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката по чл. 69б, ал. 1 КСО. На основание чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл. 106 с.к. Поради това срока, който съдът следва да определи за произнасяне на административния орган по реда на чл. 174 от АПК трябва да бъде до 4 месеца от влизане на решението в сила.

Предвид изхода на делото, съгласно чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв Същите се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В списъка с разноски представен от жалбоподателката е посочено, че е заплатена сумата от 10 лева – държавна такса, но такива доказателства по делото не са налице. На основание чл. 120, ал. 1 КСО поради това, че жалбоподателката е осигурено лице не дължи заплащане на държавна такса в настоящото производство. Съгласно Договор за правна защита и съдействие от 12.03.2024 г., сключен между жалбоподателката и адв. С. е договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева. Ответникът не е направил възражение за прекомерност относно стореното възнаграждение за адвокат. На основание, чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 120, ал. 2 КСО искането на жалбоподателката за присъждане на възнаграждение за адвокат е основателно. Администрацията към която се числи ответника – ТП на НОИ – Добрич, следва да бъде осъдена да заплати на С. М. сумата от 500 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 5/09.02.2024 година на Директора на Териториално поделение – Добрич на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-24-13/31.01.2024 година срещу разпореждане [номер]/17.01.2024 година на Ръководителя "ПО" при Териториално поделение – Добрич на Националния осигурителен институт, с което на основание чл. 68, ал. 1 и 2, чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО, на С. П. М. с [ЕГН] с адрес: гр. Балчик, ул. „Асен Златаров“ № 4 е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ВРЪЩА преписката на Ръководителя на "Пенсионен отдел" в Териториално поделение на НОИ – гр. Добрич за ново произнасяне до 4 месеца от влизане в сила на настоящото решение, съгласно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Добрич да заплати на С. П. М. с [ЕГН] с адрес: гр. Балчик, ул. „Асен Златаров“ № 4 сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща възнаграждение за адвокат в производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните по делото.