Р Е Ш Е Н И Е
№105 гр.
Стара Загора 11.03.2020
год.
Старозагорският административен съд, в закрито
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, шести
състав:
Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ
при
участието на секретаря Зорница Делчева като разгледа адм. дело №926 по описа за
2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.147, ал.3 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба, подадена от „СММ
глобал“ЕООД, представлявано от управителя И.А.В., против Решение №460/18.11.2019
год. на Директора на ТД на НАП Пловдив, постановено по жалба срещу постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки с
изх.№С190024-023-0003236/04.11.2019 год., издадено от Павлина Иванов на
длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, с което решение жалбата
е оставена без уважение като неоснователна.
С жалбата се твърди, че искането въз основа на
което са наложени предварителните обезпечителни мерки не е мотивирано. Изводът
на публичният изпълнител следва да се основава на анализ на конкретни посочени
факти и данни, за де се прецени дали са налице предпоставките за налагането на
мерките и дали е спазен принципа на съразмерност. Не са изложени конкретни
факти които да обосноват затрудняването на събирането на предполагаемите
публични задължения. Подобни конкретни факти и данни не са посочени нито в
искането, нито в ПНПОМ, респ. в решението на Директора на ТД на НАП. Наложените
обезпечителни мерки затрудняват търговската дейност на дружеството и на
практика го лишават от възможността да осъществява търговска дейност. С
постановлението не се цели реално обезпечаване на предполагаемите задължения, а
затруднения за фирмата. Налагането на запор върху банковите сметки препятства
плащането на осигурителните вноски, а също така е несъразмерно. Изложени са
съображения, че активите на дружеството многократно надвишават размера на
предполагаемите публични задължения. Не е налице обезпечителна нужда за
налагане на запорите. Направено искане за отмяна на решението като
незаконосъобразно и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директора на ТД на НАП
Пловдив, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. В
представеното писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, твърди че при налагането на обезпечителните мерки са спазени процесуалните
правила, както и че е налице обезпечителна нужда от налагането на запора. Касае
се за нова сметка и с оглед на големият размер на установените публични
задължения, както и липсата на авоари по другата сметка, обосновават налагането
на запор върху сметката. Не отговаря на истината, че с блокирането на сметката
се затруднява дейността на дружеството, тъй като е налице предвидена от
законодателя възможност в чл.299 от ДОПК длъжника да иска разрешение за
неотложни плащания, от която възможност се е възползвал нееднократно.
Претендира и разноски по делото.
Въз основа на събраните доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното.
Със Заповед №Р-16002419003092-020-001/13.05.2019 год.
/лист 83/ е възложено извършването на ревизия на „СММ глобал“ЕООД, обхващаща
задълженията за Корпоративен данък и Данък върху добавената стойност, за
посочени периоди. Определен е срок за завършване три месеца от връчване на
заповедта. Действието на тази заповед е продължено със Заповед за изменение №Р-16002419003092-020-002/01.08.2019
год. /лист 79/; Заповед за изменение № Р-16002419003092-020-003/13.09.2019 год.
/лист 75/ и Заповед за изменение № Р-16002419003092-020-004/03.10.2019 год.
/лист 71/, издадени от Началник сектор
при ТД на НАП Пловдив, като крайният срок за приключване на ревизионното
производство е удължен до 17.02.2020 год.
По мотивирано искане на орган по приходите за
налагане на мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат
установени в резултат на ревизията, с Постановление изх.№С190024-023-0001644/23.05.2019
год. /лист 65/ на старши публичен
изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора, на основание чл.121,
ал.1 от ДОПК, на „СММ глобал“ЕООД са
наложени следните обезпечителни мерки:
1. Запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се
в *** лв. и в *** лв.
2. Запор върху следните МПС:
******
Видно от приложеното писмо от сектор „ПП“ при ОД
на МВР Стара Загора, по отношение на част от автомобилите не е наложен запор.
Описаните МПС в т.2.1 и т.2.4 са отчислени на 31.05.2019 год. от региона, а
това в т.2.2. е с прекратена регистрация, считано от 01..12.2017 год. ППС
описано в т.2.6 е с нов собственик, считано от 28.05.2019 год.
В постановлението за налагане на предварителни
обезпечителни мерки е посочено, че
налагането на мерките е необходимо, тъй като в следствие на извършваната
ревизия ще се установят задължения в особено големи размери по смисъла на чл.93
от НК, а размера на активите на ревизираното лице е доста по-малък от
предполагаемия размер на задълженията, поради което ще бъде затруднено тяхното
събиране.
С постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки №С190024-023-0003236/04.11.2019 год. е наложен запор върху
наличните и постъпващите суми по банкови сметки, открити в ****
до размера от *** лв.
С жалба вх. №23192/12.11.2019 год. /лист 22/ жалбоподателят
е обжалвал пред Директора на ТД на НАП Пловдив постановлението за налагане на
обезпечителните мерки. В жалбата са изложени съображения, че размерът на
активите на проверяваното дружество е доста по-голям от установеният размер на
задължението от **** лв. /главница от **** лв. и лихва от ****
лв./ Съгласно предоставената оборотна ведомост към 30.09.2019 год., дружеството
притежава следните активи заприходени по дебити на счетоводни сметки от гр. 20
на стойности както следва: сч. Сметка 204 – машини – *** лв. и сч. Сметка 205
транспортни средства – *** лв. Счита, че с оставянето в сила на обезпечителната
мярка би довело до явна несъразмерност на наложените обезпечения.
С Решение №460/18.11.2019 год. и на основание чл.197, ал.1 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП
гр. Пловдив е оставил без уважение жалба с вх. №23192/12.11.2019 год., подадена
от „СММ глобал“ЕООД, представлявано от управителя И.А.В. против постановлението
за налагане на обезпечителни мерки. Решението било връчено на 25.11.2019
год., видно от приложеното по делото известие за доставяне (лист 112 от
делото), а жалбата срещу него е депозирана на 29.11.2019 год..
При така изяснена фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Правният спор по настоящото дело е относно
законосъобразността на Решение №460/18.11.2019 год., с което на основание чл.197,
ал.1 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив е оставил без уважение жалба
с вх. №23192/12.11.2019 год., подадена от „СММ глобал“ЕООД, представлявано от
управителя И.А.В. против постановление за налагане на обезпечителни мерки
№С190024-023-0003236/04.11.2019 год., издадено от П.И.на длъжност старши
публичен изпълнител, като неоснователна.
Ето защо съдът намира жалбата срещу Решение №460/18.11.2019
год. на Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив за допустима, като подадена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, което има правен интерес от
оспорването, като жалбата е подадена в рамките на преклузивния седемдневен срок
по чл.197, ал.2 от ДОПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
На първо място съдът намира, че оспореното решение
е постановено от компетентен орган, в условията на заместване. По делото са
представени заповед №ЗЦУ-ОПР-9/25.06.2019 год. на Изпълнителният директор на
НАП, с която заповед е оправомощил И.В.В.– заместник директор на ТД на НАП да
изпълнява правомощията на Директор на ТД на НАП Пловдив при едновременното отсъствие
на В.Н.Н. – Директор на ТД на НАП Пловдив и М.М.П.-С.– Зам Директор на ТД на
НАП Пловдив. Със заповед №3393/13.11.2019 год., Главният секретар на НАП е
командировал В.Н.Н. за периода от 18.11.2019 год. до 19.11.2019 год. в гр.
София,1 а със заповед №4343/15.11.2019 год. Директора на ТД на НАП Пловдив е
командировал М.М.П.-С.– Зам. Директор на
ТД на НАП Пловдив за периода от 18.11.2019 год. до 19.11.2019 год. в гр. София.
Решението е постановено на 18.11.2019 год. При така установеното съдът намира,
че оспореното решение е подписано от компетентен орган.
В жалбата са изложени съображения които в общи
линии преповтарят тези съдържащи се в жалбата до Директора на ТД на НАП
Пловдив. На тези оплаквания са дадени подробни отговори в решението, които се
споделят и от настоящия съд.
Безспорно, е че установените размери на публичните
задължения са в особено големи размери, които реално не са обезпечени. Размерът
на тези задължения не са предмет на настоящето производство, но не е спорно
между страните, че същите са в размер над *** лв. с лихвите. Видно от
приложените по делото писмени доказателства, обезпечението на задълженията не са
обезпечени от всички МПС, тъй като част от тях са били отчислени в друг регион
през месец май 2019 год. – две МПС, едното е било с прекратена регистрация от
2017 год., а четвъртото е било с нов собственик, считано от месец май 2019 год.
Останалите четири ППС са с обща застрахователна стойност от *** лв.
Не отговаря на действителността и изложеното в
жалбата, че активите на дружеството надхвърлят установените задължения. Видно
от приложената оборотна ведомост на дружеството /лист 44 от делото/,
действително същото притежава активи. По дебита на счетоводна сметка 204 машини
е отразена сумата от **** лв. По кредита на тази сметка обаче е отразена и
сумата от *** лв., представляваща начислените амортизации на притежаваните активи.
Реалната стойност на машините по счетоводните сметки е *** лв. По дебита на
счетоводна сметка 205 транспортни средства е отразена сумата от *** лв. По
кредита на тази сметка обаче е отразена и сумата от *** лв., представляваща
начислените амортизации на притежаваните активи. Реалната стойност на
транспортните средства по счетоводните сметки е *** лв. Или общата стойност на
притежаваните активи е *** лв. Съобразявайки с това, както и с авоарите по
сметките на дружеството се установява, че притежаваните активи не са достатъчни
да обезпечат установите публични задължения в размер малко под *** лв.
Всъщност балансовата стойност на материалните
активи не е меродавна за пазарната им стойност. С оглед на представените
доказателства, се установява драстично разминаване между балансовата стойност
на МПС и застрахователната им стойност. Нещо повече, видно е, че едно от притежаваните
МПС е отчуждено през месец май 2019 год., а други две МПС са отчислени в същия
месец. С оглед на това, същите не могат да послужат като обезпечение на
установите публични задължения.
С оглед на гореизложеното, съдът намира за
неоснователно и оплакване за нарушаване на принципа на съразмерност,
прокламиран в разпоредбата на чл.6 от АПК. Наложените обезпечителни мерки не
целят затрудняване дейността на търговското дружество, а имат за цел
обезпечаване на установените в хода на ревизията публични задължения. Несъмнено
същите не са безспорно установени, но и законът не предвижда установеността им с
влязъл в сила ревизионен акт. Ето защо като се има в предвид установеният
размер в хода на ревизията, както и наличните активи на дружеството, то е
налице съразмерност на наложеното обезпечение. От друга страна, видно от
приложените по делото писмени доказателства, е видно, че жалбоподателят се е
възползвал от дадената от закона възможност в чл.229 от ДОПК неколкократно да
поиска разрешение за заплащане на текущи нужди и неотложни плащания. Не са
налице доказателства публичният изпълнител да не е удовлетворил искане от
страна дружеството в тази насока, за да се приеме, че е налице затрудняване
дейността на търговеца.
Противно на изложеното в жалбата, в оспореното
решение се съдържат подробни мотиви, както за размера на задълженията, така и
за евентуалното им обезпечаване от наличните активи.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
наведените в жалбата оплаквания са неоснователни, а обжалваното решение е
правилно и законосъобразно.
По делото е направено
искане от страна на страните за присъждане на направените по делото разноски. С оглед
неоснователността на оспорването, в полза на ответника, представляван от
юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 200.00
лв., съгласно приложения по делото списък на разноските, определени в
съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на разноските е
определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото и осъщественото
процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СММ
глобал“ЕООД, представлявано от управителя И.А.В., против Решение №460/18.11.2019
год. на Директора на ТД на НАП Пловдив, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „СММ глобал“ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от управителя И.А.В. и със седалище и адрес на
управление гр. *** да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК
*********, гр. София, бул.„Княз Дондуков“№52 сумата от 200.00 /двеста/ лева,
разноски по делото.
Решението е окончателно съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: