Решение по дело №353/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261314
Дата: 16 септември 2021 г.
Съдия: Райна Георгиева Стефанова
Дело: 20211100900353
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ …..

Гр.София, 16.09.2021 г.

В   ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-19 състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                      СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА

 като разгледа докладваното от съдия Стефанова търговско дело № 353 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на “Л.“ ЕООДс ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н. „Красно село”, ж.к. „*********вх. Б, партер, представлявано от управителяЯ.Г.Г., чрез адв. Г.М.- САК, за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на същото дружество, поради неплатежоспособност. Молителят твърди, че постепенно от началото на 2020 г. дружеството започнало да изпитва затруднения в обслужването на текущите си задължения към партньори, както и към НАП. Сочи се, че последното плащане на дружеството е от м. януари 2020г. и от месец февруари 2020г. не извършва търговска дейност. Твърди, че независимо, че в счетоводството на дружеството са отчетени парични средства като касова наличност, на практика такива няма. Уточнява се, че краткосрочните задължения за 2020г. и 2021г. възлизат съответно на 42 000 лева и 109 000 лева и дружеството не може да ги погаси.

Моли да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството при условията на чл.630, ал. 1 от ТЗ, а ако бъде установено, че наличното му имущество не е достатъчно за покриване на началните разноски в производството- да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ на основание чл. 607а, ал. 1, вр. с чл. 608 ТЗ.

Представя писмени доказателства. Направено е доказателствено искане за допускане на ССчЕ.

По делото e приетзаключение по назначената съдебна финансово-икономическа експертиза, във връзка с установяване действителното финансово състояние на длъжника и изследването на показателите на ликвидност и  финансова задлъжнялост. Събрани са писмени доказателства.

 Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молителят е представил по делото годишните финансови отчети на дружеството за финансовата 2020г., към 31.01.2021г., както и към 17.03.2021г. Представена е и справка от НАП за общите задължения на “Л.“ ЕООД към 17.03.2021г., според която същите са в размер на 130 380,75 лева, от които 119 893,74 лева – главница и 10 487,01 лева – лихви.

Изготвена е служебно от съда справка от Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър, от която се установява, че не са налични вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на дружеството “Л.“ ЕООД, с ЕИК********.

По делото е постъпило писмо от СДВР- Отдел„Пътна полиция“, от което се установява, че няма данни за регистрирани пътни превозни средства на името на “Л.“ ЕООД.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице, съдът приема за установено наличието на неизпълнение на изискуеми публични парични задължения към ТД на НАП.

 

 При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

 

Молбата е предявена надлежно от лице по чл. 625 ТЗ. Представено е уведомление по чл.78 ДОПК.

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 626 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗда е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ,  ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

В настоящия случай е налице предвидената от закона процесуалноправна предпоставка - сезираният съд е този по седалището на длъжника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.

Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.

В конкретния случай, съдът е сезиран с молба от длъжника, който е сред легитимираните лица по смисъла на чл. 625 от ТЗ.

Неплатежоспособността е обективно състояние, свързано с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения.

С оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните /текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. От икономическите показатели, водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Съгласно заключението на вещото лице за финансовата 2019г. дружеството е реализирало печалба, докато за 2020г., 2021г. и към 17.03.2021г. финансовият резултат е загуба.

Видно от оборотната дейност за 2020г. дружеството е извършвало дейност през годината.

Показателите за финансова автономност сочат, че за периода 2019г. задълженията на дружеството са обезпечени с имуществото му, докато към 31.12.2020 и към 17.03.2021г. коефициентът на финансова автономност има отрицателна стойност. Към 31.12.2019г. задлъжнялостта е в рамките на референтните стойности, докато към 31.12.2020г. и към 17.03.2021г. дружеството е декапитализирано и зависимо от кредиторите си.

За 2019г. коефициентът на финансова автономност на „Л.” ЕООД (1.4524) е по-висок от средния коефициент на финансова автономност на предприятията от брашна (0.8162).

Изчисленията относно коефициентът на ефективност на разходите показва, че за периода 2020г., 2021г. ги и към 17.03.2021 г. дейността на дружеството не е била ефективна.

Дружеството не отчита в баланса си наличие на материални запаси.

Вещото лице посочва, че през периода 31.12.2020г.- 17.03.2021г. краткотрайните активи на дружеството не са достатъчни за погасяване на краткосрочните задължения.

Към 31.12.2019г. активите на дружеството се формират единствено от сумата на осчетоводените като наличност на каса парични средства в размер на 103 000 лева. Същите са прехвърлени през 2020г. като вземане по сметка „Разчети със собственика”, като към 31.01.2021г. имуществото по баланс е в размер на 112 000 лева, представляващи изцяло вземания от собственика.

Задълженията към доставчици са в размер на 1 000 лева през 2019г. и в размер на 2000 лева през периода 2020г. - 17.03.2021г.

Съгласно пояснението, направено от вещото лице в о.с.з. от 31.08.2021г., на  30.10.2020г. са извършени плащания към две дружества (търговски партньори), като последното плащане по търговска сделка е от 02.11.2020г., когато частично е изплатено задължение към „А.Е.Д.К.” ЕООД. Последното плащане към НАП е извършено на 03.01.2021г. и е в размер на 50 лева, представляващо задължение за внасяне на ДДФЛ.

Вещото лице е установило, че в баланса на дружеството към 17.03.2021г.  са осчетоводени данъчни и осигурителни задължения към НАП в размер на 120 000 лева, т.е. с 10 000 лева / представляващи лихви/ по- малко спрямо стойността в справката от НАП, поради което е изработило и алтернативен вариант на коефициентите за ликвидност към 17.03.2021г., като са прибавени неосчетоводените задължения към НАП.

Коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към 17.03.2021г. са извън референтните стойности, както съгласно основния вариант на изчисленията (на база осчетоводения размер на задълженията към НАП), така и съгласно алтернативния вариант.

Показателите за ликвидност са, както следва: 

Ликвидност

17.03.2021г.

31.01.2021г.

2020г.

2019г.

Референтна 

стойност

Коефициент на обща 

ликвидност

0.8361

/ 0,7727 при алтернативния вариант/

1,0090

0.8361

2,4534

1-3

Коефициент на бърза 

ликвидност

0,8361

/ 0,7727 при алтернативния вариант/

1,0090

0.8361

2,4534

>1

Коефициент на незабавна 

ликвидност

0

0

0

2,4534

>0,4

Коефициент на абсолютна 

ликвидност

0

0

0

2,4534

>0,2

Вещото лице посочва, че ако се приеме, че отчетените към 31.12.2019г. парични средства на каса, в размер на 103 000 лева, не са налични, както е заявил и молителят, то така преизчислени всички коефициенти на ликвидност ще имат нулева стойност. Не са установени банкови сметки, открити на името на дружеството.

 Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията по публичните задължения към държавата, а и към доставчик, каквото бе установено в настоящото производство, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно чл.608 ал.2 от ТЗ. Тежестта да обори тази законова презумпция лежи върху длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването на тези плащания или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите. Предвид горното преценката относно изпадането на длъжника в неплатежоспособност и нейната начална дата следва да бъде направена при съпоставката на установеното от икономическата експертиза финансово състояние и погасяването на установените задължения към кредиторите на дружеството, съответно спиране на плащанията.

Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи според най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение с характеристиките по чл.608 ал.1 от ТЗ. Кумулативно към сочената дата следва да са налице и всички признаци, които характеризират неплатежоспособността по смисъла на чл.608 от ТЗ, т.е. според обективното си финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност и финансова автономност, длъжникът да е изпаднал в   невъзможност да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки и своите задължения към държавата, свързани с търговската му дейност. Посоченият негативен състав следва да е изразен като трайно, обективно и необратимо състояние на търговеца.

Стойностите на показателите за ликвидност, осчетоводяването на касовата наличност като вземане от собственика в края на 2020г., отрицателният финансов резултат /загуба/ към 31.12.2020г., датата на последното плащане по търговска сделка - 02.11.2020г., както и към НАП – на 03.01.2021г. (в незначителен размер), обуславят заключението, че най-ранната дата от когато се установява трайната невъзможност на дружеството да заплаща задълженията си, е настъпила на 02.11.2020г.

По делото няма данни длъжникът да разполага с налично ликвидно имущество, което да покрие разноските необходими за провеждане на производството по несъстоятелност. В съдебно заседание от 31.08.2021 г. вещото лице е посочило, че дружеството не разполага с парични средства. В тази връзка с протоколно определение от 31.08.2021г. на осн. чл. 629б от ТЗ съдът е дал възможност на кредиторите на “Л.“ ЕООД да предплатят сумата от 3 000 лева в десетдневен срок за покриване на разноските в производството по несъстоятелност от вписване на определението в книгата по чл.634в ТЗ -31.08.2021 година.  Към настоящия момент по делото не са представени доказателства за внасяне на сумата.

Предвид изложеното молбата на длъжника е основателна. Производството по несъстоятелност следва да бъде открито при хипотезата на чл. 632, ал.1 от ТЗ, да бъде обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 02.11.2020г., да бъде открито производство по несъстоятелност с допускане на обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, да се постанови прекратяване на дейността на предприятието, да се обяви длъжника в несъстоятелност и да се спре производството.

 Спряното производство може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението по молба на длъжника или на кредитор, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или се депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ в размер на 3000 лева.

 С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително. Поради изложеното съдът с настоящото решение следва да осъди “Л.“ ЕООД да я заплати по сметка на СГС, като съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото. 

Водим от горното и на осн.чл.632 ал.1 във вр. с чл.608 от ТЗ,  съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И:

 

        ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на “Л.“ ЕООДс ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н. „Красно село”, ж.к. „*********вх. Б, партер, на основание чл. 630 ал.1 във вр. с чл.608 от ТЗи определя начална дата на неплатежоспособността- 02.11.2020г.

 ОТКРИВА производство по несъстоятелност на “Л.“ ЕООДс ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н. „Красно село”, жк. „*********вх. Б, партер. 

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ “Л.“ ЕООДс ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н. „Красно село”, ж.к. „*********вх. Б, партер.

 НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на търговско дружество “Л.“ ЕООДс ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н. „Красно село”, ж.к. „*********вх. Б, партер.

 ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на търговско дружество  “Л.“ ЕООДс ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н. „Красно село”, ж.к. „*********вх. Б, партер.

СПИРА производството по несъстоятелност на търговско дружество “Л.“ ЕООДс ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н. „Красно село”, ж.к. „*********вх. Б, партер, открито в рамките на т.д. № 353 по описа за 2021 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-19 състав.

 УКАЗВА на молителя и кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ- ако длъжникът или кредитор  удостовери, че е налице достатъчно имущество и ако депозира сумата от 3000 лева за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ, то същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на търговско дружество “Л.“ ЕООДс ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н. „Красно село”, ж.к. „*********вх. Б, партер.

ОСЪЖДА “Л.“ ЕООДс ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н. „Красно село”, ж.к. „*********вх. Б, партер да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.

         Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд, включително и от трети лица, съобразно предпоставките на чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване му в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга при СГС, ТО.

Делото да се докладва при постъпване на молба за възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ или след изтичане на една година от датата на вписване на решението в Търговския регистър. 

 

 

 

                                                                 СЪДИЯ :