Р Е Ш Е Н И
Е
№ 3186/14.7.2011г.
гр. Варна, 14.07.2011г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ, XX – ти
състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесети юни през две хиляди и единадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретаря М.А.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10817 по описа за 2010г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от В.К.В. с ЕГН **********
*** срещу С.Я.С. с ЕГН ********** ***,
**** Й.Я.Г. с ЕГН ********** *** и А.Я.Г. с ЕГН ********** *** съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно и пасивно субективно
съединяване на положителни установителни
искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата
е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Каменар, Община Варна, Област
Варна, представляващ масивна двуетажна
жилищна сграда, състояща се на първи етаж от: две стаи, ниша, килер и
тоалет, със застроена площ от 50 кв.м. и на втори етаж от: три стаи,
баня-тоалет, антре, със застроена площ от 50 кв.м. и две стопански постройки,
с площ от по 3 кв.м. всяка, с полумасивна конструкция, изградени върху държавно
дворно място, **** идентичен със стар **** по регулационния план на селото,
одобрен със Заповед № Г-39/07.10.1992г., с площ от 546 кв.м. и при граници: ****.
В
условията на първоначално обективно евентуално съединяване на искове, съдът е
сезиран с искове за признаване за установено правото на собственост на ищцата върху 1/2 ид.ч. от процесните имоти.
Ищцата основава активната си материалноправна
легитимация по исковете за собственост, основана на следните фактически
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: понастоящем се
легитимира като собственик на спорната сграда и стопански постройки, които
владее, като правото на собственост върху същите е придобила на основание
изтекла в нейна полза придобивна давност,
вследствие на упражнявана непрекъсната, несмущавана и явна фактическа власт с
намерение за своене в периода от 1989г.
до настоящия момент. Ответниците по делото са наследници по закон на **** Г.,
с който начиная от 1980г. до кончината му на 28.03.2008г., ищцата е живяла на
съпружески начала. 1/2 ид.ч. от правото на строеж върху държавното дворно
място, заедно с жилищната сграда и стопанските постройки, ищцата е закупила на
08.08.1989г., като вместо нея при нотариалното оформяне на сделката, в
качеството на купувач е записан **** Г.. Сделката е оформена с **** на Нотариус
****. След смъртта на Янко Г., наследниците му оспорват правата на ищцата върху
процесните имоти, заявявайки собствени такива. Наред с това след смъртта на
Янко Г. е обявено завещанието му, с което цялата къща е завещана в полза на
ищцата. Ответниците оспорват завещанието в полза на ищцата, както и правата й
върху имота. Доколкото същите се легитимират формално като собственици на
имота, за ищцата е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на
искова защита. Моли в този смисъл за положително произнасяне по предявените
искове.
В рамките на предоставената им възможност в
срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците са депозирали отговори на
исковата молба, обективиращи предприетото от тях оспорва на исковете по
същество. Навеждат твърдения, съобразно които наследодателят им Янко Г. е
закупил еднолично и със собствени средства процесните сграда и постройки,
придобити вследствие продажба на друг свой имот по НА № 112/04.05.1989г. на
Девненски районен съд. След смъртта на Янко Г., ищцата е заявявала право на
собственост върху имотите на основание саморъчно завещание, вписано на 15.05.2008г.
в книгите по вписвания, водени при СВ под № 229, т. VІІІ, вх. рег. № 1289. По
повод предявен от ответниците срещу нея иск за прогласяване нищожността на това
завещание е образувано гр.д. № 5452/2009г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав, по
което с влязло в сила решение е прогласена нищожността на завещанието, на
основание чл. 42, б. „б” от ЗН. Всичко изложено изключва възможността за
реализиране на правните последици на давността. След покупката на имота Янко Г.
е упражнявал фактическа власт върху имота в качеството си на собственик, като
ищцата не е отблъснала владението му. Не е било налице и съвладение между
ищцата и наследодателя им, доколкото не е било налице общо за двамата основание
за владение – Янко Г. е упражнявал фактическа власт като собственик, а В.В. –
като държател на имота. Предвид изложените съображения, молят за постановяване
на решение по делото, с което насочените срещу тях искове бъдат отхвърлени като
недоказани и неоснователни.
Отговор на исковата молба е депозиран и от
ответницата Й.Г., чрез назначения й от съда особен представител по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК в лицето на адв. Мария Петрова, обективиращ съображенията й за
неоснователност на предявените искове. Оспорва твърдяното право на ищцата,
както и предпоставките на придобивната давност в полза на ищцата, респ. на
съвладение и собственост върху идеални части. Моли за постановяване на решение,
с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В хода на проведените по делото съдебни
заседания ищцата, чрез процесуален представител адв. Д.А., поддържа предявените
искове и моли за постановяване на положително решение по същите.
Ответниците, чрез процесуален представител ****
поддържат предприетото от тях оспорване на исковете в отговора на исковата
молба и молят за постановяване на решение, с което исковете бъдат отхвърлени
като неоснователни.
По
допустимостта на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:
Предявените искове са допустими и
надлежно ангажират правораздавателната компетентност на сезирания съд,
доколкото твърдяното материално право е спорно в отношенията между страните, като
ищцата упражнява фактическа власт върху имота. Фактическите твърдения, заложени
в исковата молба и процесуалното поведение на страните обосновават колизия на
права, като изходът на спора по установителния иск за собственост, би разрешил
материалноправния спор между страните досежно принадлежността към патримониума
на ищцата на спорното право върху имота, с което би се постигнал и целения от
нея правен резултат в пълен обем. Ето защо, исковите претенции се явяват
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На
04.05.1989г., **** Г., лично за себе си и като пълномощник на **** Г., продал
на ****, собствения им недвижим имот, находящ се в с. Бояна, Община Вълчи дол,
представляващ дворно място, заедно с построената върху него масивна едноетажна
жилищна сграда за сумата от 11 000 лева, платена от купувача чрез
депониране по сметка 214 на името на продавачите в ДСК, гр. Вълчи дол.
С **** на Нотариус ****, издаден по реда
на чл. 20, ал. 1 от ЗСГ /отм./, на 08.08.1989г.
чрез покупко продажба **** Г. е придобил собствеността върху недвижим имот,
находящ се в с. Каменар, Варненско, а именно: ½ ид.ч. от отстъпено право
на строеж върху държавно дворно място, цялото с площ от 546 кв.м.,
представляващо парцел ІХ – държавен в кв. 21 по плана на селото, заедно с
цялата, построена в мястото двуетажна жилищна сграда, състояща се: от първи
етаж – две стаи, ниша, килер, тоалет; втори етаж – три стаи, тоалет, баня,
антре, и две стопански постройки, при граници на цялото дворно място: от две
страни улици и парцел VІІІ и Х – държавни. В акта е
удостоверено, че цената на имота е определена от ОбНС Варна в размер на
23 395 лева, която сума е внесена от купувача на името на продавачите с
б.б. № 603/03.08.2989г. и № 601/03.08.1989г. на ДСК – Варна, за което на
купувача е разрешен заем в размер на 6 800 лева.
От Удостоверение изх. №
1839/13.09.2010г., издадено от „Банка ДСК” ЕАД се установява, че В.К.в. е
притежавала жилищно спестовен влог сметка 14-38-16137, придобита съгласно
прехвърлително от Росица Сотирова Александрова и Чавдар Илиев Александров. През
м. ноември 1988г. са дебитирани сумите, както следва: 11.11.1988г. – 102.05 лв.
и 10 209.00 лв.; 25.11.1988г. – 750.00 лв. и на 28.11.1988г. –
10 994.95 лв.
От служебна бележка, издадена от местна
комисия по жилищно-спестовни влогове, издадена от Община Варна е видно, че
ищцата, като титуляр на дългогодишен ЖСВ с л.ч. 301713/1990г. и времепрестой на
същия влог към 1990г. от 22г., І гр., фигурира в списък на правоимащите
граждани по чл. 7 от ППЗУПГМЖСВ под № 76 от 1994г. и е получила полагащата й се
левова компенсация по ЗУПГМЖСВ в размер на 241 370 неденоминирани лева
през ІV-то тримесечие на 1994г., чрез банка „ДСК” ЕАД, гр. Варна.
От Удостоверение изх. №
4316/10.09.2010г., издадено от „Банка ДСК” ЕАД се установява, че в информационната
система на банката, лицето **** Г., не съществува като клиент.
**** Г. е починал на 28.03.2008г., като
след смъртта си е бил наследен от низходящите си С., Й. и А. – ответници по
делото, видно от съдържанието на Удостоверение за наследници № 43/30.08.2009г.,
издадено от Кметство с. Каменар.
В хода на делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпит на свидетелите ****, ангажирани от ищцата,
както и свидетелите ****, ангажирани от ответниците.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Спецификата
на предявения установителен иск в качеството му на положителен такъв обуславя
разпределението на доказателствената тежест между страните досежно установяване
на елементите от фактическия състав на спорното право. За да се признае на едно
физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един -
отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че
претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период -
по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ /corpus/,
без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е
демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен
собственик /animus/, т.е., че упражнява собственическите правомощия единствено
за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС са налице по отношение
на претендиращия собствеността владелец в рамката на едно пълно и пряко
доказване в хода на процеса, искът основан на придобивна давност може да бъде
уважен. Владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително,
спокойно и явно в продължение на давностния срок, предвиден в закона.
В
разглеждания случай, не е спорно в отношенията между страните, че ищцата и
наследодателя на ответниците Янчо Г. са живяли на съпружески начала в процесния
имот, начиная от 1989г. до смъртта на последния през 2008г. От кредитираните
като обективни, непосредствени, конкретни и логични показания на свидетелите ****
се установява, че от момента на покупката през 1989г. В. и Янчо са живяли в
имота, в който ищцата живее и понастоящем. Отношенията по между им били много
добри и „Янчо винаги е казвал, че имота е на В.”. В. винаги е считала имота за
неин и „винаги е казвала, че е нейна къщата”. Показанията на тези свидетели са
основани на трайни във времето, лични и преки впечатления от отношения между
ищцата и действителния собственик на имота, напълно кореспондиращи както по
между им, така и с останалите косвени доказателства по делото. Кредитирани въз
основа на тези им качества, същите установяват по еднозначен и категоричен
начин, както факта на упражняваната от ищцата фактическа власт върху имота по
непрекъснат, несъмнен, спокоен и явен начин, така и явно демонстрираното
съзнание на ищцата, че владее собствения си имот, отблъсквайки владението на
действителния собственик на имота, спрямо когото е своила същия. От показанията
на свидетелите се установява, че действителния собственик не само не се е противопоставял
срещу владението и намерението на ищцата, но напротив, изрично е изтъквал, че
имота е на В.. Начиная от 1989г. до 1999г. е изтекъл и обективния факт на
изискуемия законов период от време по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС. В тази
връзка, съдебният състав не кредитира показанията на свидетелите ****,
доколкото същите не съдържат конкретни и релевантни за спора факти, като тези
на първата свидетелка са относими за период, следхождащ релевирания такъв /след
2000г./. Същевременно по отношение на имота и на ищцата не са били налице
забрани за придобиването му по давност /чл. 86 от ЗС; чл. 29 от ЗСГ /отм./; чл.
59, ал. 1 от ЗТСУ /отм./; чл. 10, ал. 13 и чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ/.
Изхождайки от необорената презумпция на чл. 69 от ЗС и
присъщата правна последица на непрекъснато упражняваната фактическа власт с
намерение за своене на имота в рамките на изискуемия времеви период, съдът
приема, че в лицето на ищцата е настъпил ефектът на придобивната давност,
легитимирайки я като собственик на спорния имот. Правата на ищцата са
установени в твърдяните фактически рамки.
Установеният фактически състав на давността, мотивира
изводите на решаващия състав за основателност на предявения иск за собственост,
по който следва да се постанови положително решение.
Постановеният
правен резултат и липсата на релевирано искане за присъждане на сторените от
ищцата съдебно деловодни разноски в хода на делото, обуславя непроизнасянето на
съда по въпроса за разноските по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата В.К.В. с ЕГН ********** ***, от една страна и ответниците
С.Я.С. с ЕГН ********** ***, **** Й.Я.Г. с ЕГН ********** *** и А.Я.Г. с ЕГН **********
***, от друга, че ИЩЦАТА Е СОБСТВЕНИК
на недвижим имот, находящ се в с. Каменар, Община Варна, Област Варна,
представляващ масивна двуетажна жилищна
сграда, състояща се на първи етаж от: две стаи, ниша, килер и тоалет, със
застроена площ от 50 кв.м. и на втори етаж от: три стаи, баня-тоалет, антре,
със застроена площ от 50 кв.м. и две
стопански постройки, с площ от по 3
кв.м. всяка, с полумасивна конструкция, изградени върху държавно дворно място, ****
идентичен със стар **** по регулационния план на селото, одобрен със Заповед №
Г-39/07.10.1992г., с площ от 546 кв.м. и при граници: ****, на основание изтекла
в нейна полза придобивна давност, вследствие
на упражнявана постоянна, непрекъсната, несъмнителна, спокойна и явна
фактическа власт върху имота с намерение за своене в периода от 1989г. до датата на предявяване на
исковата молба в съда – 12.07.2010г., на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание
чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: