Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
гр. Пловдив,
07 февруари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХI състав, в открито съдебно заседание
на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ХРИСТИНА
НИКОЛОВА, и с участието на прокурор КАЛОЯН
ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев КАНД № 2811 по описа
за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Десета от Административно-процесуалния кодекс / АПК / във
връзка с чл. 63 ал. 1 предл. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания / ЗАНН /.
Образувано е по касационна жалба от Б.Д.М.,
ЕГН **********, чрез адв. Й.Д. и чрез адв. А.Тодорова, срещу Решение № 17 от
19.08.2022год., постановено по АНД № 135/2021г. по описа на Районен съд
–Първомай, I състав. С обжалваното решение е
потвърдено Наказателно постановление № 21-0325-000468 от 10.05.2021 г. на
Началник РУ към ОД на МВР – гр.Пловдив,
РУ Първомай, с което на Б.М. е наложено административно наказание за нарушение
на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание
чл.174, ал.3, предложение 2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като на основание Наредба
N Із-2539 на МВР се отнети общо 12 точки.
Недоволен от така постановеното
решение е останал наказаният, който с касационна жалба, подадена в срок, го
обжалва с посочени касационни основания изразяващи се в допуснати нарушения на
процесуалните правила във фазата на първоинстанционното съдебно производство,
довели съответно до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение.
Искането е да се отмени решението на РС-Първомай, както и да бъде отменено НП.
Претендира разноски.
Ответникът по касация – РУП-Първомай, с молба-
становище намира депозираната касационна жалба за неоснователна. Моли да се
остави в сила обжалваното решение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив изразява
становище, че жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде оставена
без уважение.
Административен съд – Пловдив, в настоящия състав, като
взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и
посочените основания в жалбата, намира следното: жалбата е подадена в срока по
чл. 211 ал. 1 от АПК от страна в първоинстанционното производство и имаща правен
интерес от обжалване, което я прави допустима. Разгледана по същество, същата
се явява неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено въз
основа на АУАН № 468, бл.№ сер. АА
577714/26.03.2021 г. съставен срещу Б.М. за това, че на 26.03.2021г. около
15:56 часа в гр. Първомай, ул.“Княз Борис I“, същият
управлявал лек автомобил „Мерцедес АМГ С63 Матик“ с рег. № ********,
собственост на „Лизингхаус“ ЕООД, като при извършена рутинна проверка от
служители към РУ Първомай, водачът отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози - Дръг
Чек 3000 STK ARBA 0012 и не изпълнява
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за наркотични
вещества или техни аналози. Издаден бил талон за медицинско изследване №
0062028. Установеното било прието за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Въззивният съд е приел за установени фактите на
нарушението, предмет на обжалваното НП и отсъствие на съществени нарушения на
процесуалните правила. Фактическите изводи на РС-Първомай са основани на
доказателствата по делото, събрани и обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
От показанията на разпитаните по делото свидетели и
съдържанието на АУАН и НП е видно, че отговорността на водача е ангажирана за отказ
да му се извърши проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Контролните органи са изпълнили задължението си по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1
от 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози / при отказ на водача за извършване на проверка с техническо
средство, да издадат талон за медицинско изследване и насочат лицето към това
изследване. Издаденият талон е приложен към административно-наказателната
преписка и същият притежава необходимото съдържание по чл. 6, ал. 1 и ал. 6 от
Наредбата. В същия е изписано, че проверяваното лице отказва проба с техническо
средство, също така талонът е връчен в хипотезата на отказ, подкрепен с подпис
на свидетел на отказа. Следователно, след като провереното лице е отказало да
получи издадения му талон за медицинско изследване, то е отказало и извършване
на медицинско изследване и вземане на биологични проби. В съответствие с
обстоятелствата по делото и приложимия материален закон нарушението е
квалифицирано и санкционирано по чл.
174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и като неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ето защо касационната
инстанция намира за изцяло правилно и обосновано приетото от районния съд, че
именно водачът Б.М. е извършил от обективна и субективна страна нарушението,
описано в НП, поради което напълно законосъобразно е ангажирана отговорността
му на посоченото в наказателното постановление основание.
Следва да се посочи, че пред районния съд, а и пред
настоящата инстанция не се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите
на административнонаказващия орган. В тази връзка, предвид събраните по делото
доказателства, се налага изводът, до който е достигнал и районният съд, че в
случая по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина.
Наведените в касационните жалби доводи са
неоснователни. Настоящата инстанция намира, че районният съд е пристъпил към
решаване на делото след като е събрал всички необходими и относими
доказателства за установяване на правнорелевантните факти и обстоятелства по
спора. Описаната в решението фактическа обстановка районният съд е установил
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е
анализирал доказателствата поотделно и в съвкупност, като подробно е обосновал
изводите си. Направените от него заключения за достатъчно пълно фактическо
описание на нарушенията, правилната им правна квалификация и безспорното им
извършване от санкционираното лице са обосновани и правилни. Както АУАН, така и наказателното постановление
съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани
всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на касатора надлежно
да упражни правото си на защита. В тази връзка, предвид поддържаното от
касатора, че липсват реквизити в АУАН, които да индивидуализират нарушената
норма, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателното
постановление се издава и когато са допуснати нередовности в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
Преценена е степента на обществена
опасност на деянието, поведението на дееца при неговото установяване и това
становище на въззивния съд не се явява в противоречие с принципа на
съразмерност на нарушението и наказанието за него. С така наложеното наказание
се постига целта на административното наказание, а именно да въздейства
възпиращо върху дееца и обществото. Настоящата съдебна инстанция счита, че за
целите на генералната и индивидуална превенция на административното наказание наложеното наказание следва да бъде в размер,
предвиден от законодателя.
При тези съображения, касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, районният съд
правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното постановление и не е
допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при
постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Пловдив, ХХI касационен състав, водим от горното и на основание
чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 17 от 19.08.2022год., постановено по АНД № 135/2021г. по описа на
Районен съд –Първомай, I състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: