РЕШЕНИЕ
№ 15000
гр. София, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110146441 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [фирма] против Л. В. М. за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13734/2022 г. по описа на СРС, 43-ти
състав.
В исковата молба ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за
суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот. Заявлението било уважено и издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, която била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.6 ГПК. С
оглед предходното, на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за
установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е
бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
1
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в
гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за битови
нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че
съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от
2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на
данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят
констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ,
собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор
за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [фирма]. Сочи,
че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се
изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база
отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки
за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По
изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на
предявените искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че
дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 975,34 лева, представляваща главница
за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за недвижим имот, находящ се в [адрес], ведно със
законната лихва, считано от 16.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 141,68
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2019 г. до 28.02.2022 г., сумата от 61,50 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 11,37 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, за периода от
31.03.2019 г. до 28.02.2022 г. Претендират се направените в хода на заповедното и
исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, с който предявените искове се оспорват
като недопустими, неоснователни и недоказани. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност на претенциите за периода от 01.05.2018 г. до 16.03.2019 г.
2
Твърди се липса на облигационно правоотношение между страните, тъй като
ответницата не е собственик, нито вещен ползвател на имота. Сочи се, че ищецът не
представи доказателства относно наличие на писмен договор между собственика на
имота и ответника. Оспорват се твърденията на ищеца, че през исковия период в
процесния недвижим имот е доставяна, съответно потребявана топлинна енергия,
чиято стойност възлиза на претендираните в производството суми. Оспорва се
активната материалноправна и процесуалнопрана легитимация на ищеца да претендира
заплащането на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, както и
метрологичната годност на средството за търговски измерване на ТЕ в имота и
сградата. Възпроизведено е решението на ВАС, с което е отменена формулата на
чл.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение. Оспорват се представените
извлечения от сметки, с доводи, че същите са създадени за нуждите на производството
и не отразяват действителното правно и фактическо положение. Оспорват се и
документите, носещи подпис на абонат. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявените искове.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - „Б.” ООД изразява становище, че
отчитането и разпределянето на ТЕ за имота и сградата, от която е част, е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба. Представя
писмени доказателства във връзка с извършваното дялово разпределение в процесния
недвижим имот и изготвяните изравнителни сметки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 13734/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против настоящия ответник, с която е разпоредено
да заплати на кредитора – настоящ ищец сумата от 975,34 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за недвижим имот, находящ се в [адрес], ведно със
законната лихва, считано от 16.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 141,68
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2019 г. до 28.02.2022 г., сумата от 61,50 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 11,37 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, за периода от
31.03.2019 г. до 28.02.2022 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане № 67324/25.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 13734/2022 г. по описа на
3
СРС съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск
за установяване на вземането си, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
По делото е приложен протокол от проведено на ОС на ЕС, където се намира
процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор
за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Б. Б.“ ООД, както и договор от
30.09.2002 г., сключен с последното в изпълнение на взето решение.
По делото е приложен договор от 28.05.2018 г., сключен между ищеца и третото
лице-помагач на негова страна, с предмет извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл.139в от Закона за енергетиката, който е
относим само за част от процесния период.
По делото е приложена заповед от 28.05.2007 г. на Кмета на район „К.с.“, от
която се установява, че двучленното семейство на ответницата е настанено в
процесния недвижим имот, който е общинско жилище.
По делото е приложено заявление-декларация, подадено от ответницата до
ищцовото дружество на 11.07.2007 г., с което се иска откриване на партида.
Видно от приложената по делото заповед от 24.08.2018 г. е, че наемното
правоотношение между Столична община и Л. М. – настоящ ответник по отношение на
процесния недвижим имот, е прекратено.
По делото са приложени справки за издадените фактури през исковия период за
процесния недвижим имот, съобщения към фактури, както и изготвените от третото
лице-помагач документи относно извършеното разпределение на топлинна енергия в
процесния имот за исковия отоплителен сезон, индивидуална справки за отопление и
топла вода, протоколи за отчет, сертификати.
По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като
обективно и компетентно дадени.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
4
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало
облигационно правоотношение, респ. дали ответникът се явява потребител на
топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
В конкретния случай ищцовото дружество твърди, че ответникът е ползвател на
процесния топлоснабден общински имот в процесния период по силата на сключен
договор за наем. За установяване на това обстоятелство ищецът е представил Заповед
№ ЖН – 04 – 18/28.05.2007 г., издадена от кмета на Столична община, р-н К.с., въз
основа на която на осн. чл. 19, ал. 1 от Наредба за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на Столична община ответникът,
заедно с още 1 лице – член на домакинството му, са настанени в процесния имот,
представляващ общинско жилище.
Следва да се има предвид, че за да бъде завършен фактическият състав по
възникване на наемно правоотношение за общинско жилище, съгласно чл. 22, ал. 1 от
горепосочената наредба, въз основа на настанителната заповед кметът на района
сключва писмен договор за наем (по образец, съгласно Приложение № 5), в който се
определят: правата и задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена;
заплащане на консумативи и такса смет; отговорността при неизпълнение;
поддържането (текущи и основни ремонти) и други условия по наемното
правоотношение. По делото не е представен писмен договор за наем – нито от ищеца,
нито е направено искане за издаване на съдебно удостоверение, с което ищецът да се
снабди с такъв от Столична община, р-н К.с. или за задължаване на неучастващото по
делото трето лице за представянето му по реда на чл. 192 ГПК. Не е приет по делото и
посоченият като елемент от фактическото предаване на имота – протокол-опис. Ето
защо, съдът не може да приеме, че е завършен фактическият състав по валидно
възникнало наемно правоотношение с ответника.
Дори хипотетично да се приеме обратното, с оглед съдържащото се по делото
5
заявление за откриване на партида от името на ответника, то следва да се има предвид,
че от приложената по делото Заповед от 24.08.2018 г. на Кмета на СО, р-н К.с. се
установява, че наемното правоотношение /за което в заповедта се сочи, че е въз основа
на заповед от 2010 г., каквато не е представена по делото/ е прекратено. С оглед
предходното, исковете биха били основателни само за периода от 01.05.2018 г. до
24.08.2018 г.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 16.03.2022 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
16.03.2019 г. С оглед предходното и в този случай предявените искове са
неоснователни.
Предвид изводите за неоснователност на главните искове, безпредметно е
обсъждането на обусловените от тяхното уважаване акцесорни искови претенции.
С оглед гореизложените изводи, предявените от ищеца искове са неоснователни
и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Тъй като по делото няма данни за направени от
ответника разноски в хода на исковото и в хода на заповедното производство, съдът не
присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес] против Л. В. М., ЕГН ********** искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ и с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 975,34 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г. за недвижим имот, находящ се в [адрес], ведно със законната лихва,
считано от 16.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 141,68 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2019 г. до 28.02.2022 г., сумата от 61,50 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 11,37 лева, представляваща мораторна
6
лихва върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, за периода от
31.03.2019 г. до 28.02.2022 г., за които суми по делото е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13734/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, 43-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице “Б.” ООД, ЕИК [ЕИК],
със седалище и адрес на управление: [адрес], помагач на страната на ищеца [фирма],
ЕИК [ЕИК].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7