№ 568
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501779 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, чрез пълномощника му
юрисконсулт М., против Разпореждане № 9104 от 18.05.2021 г., постановено
по ч. гр. д. № 7960 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу длъжника М.И.К., ЕГН: ***********.
В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на
обжалваното разпореждане, като се отправя молба до въззивния съд за
неговата отмяна и произнасяне по същество.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява частично
основателна. Съображенията за това са следните:
Производството пред първата инстанция е образувано по подадено от
1
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М.И.К. с предмет
следните вземания, произтичащи от сключени на 21.04.2020 г. между
длъжника и „МИКРО КРЕДИТ“ АД договор за заем № 8022-00067298 и
договор за допълнителни услуги към заем № 8022-00067298, прехвърлени на
заявителя с договор за цесия: 700 лв. – главница по договора за заем, 162,80
лв. – договорна лихва за периода 21.05.2020 г. – 21.04.2021 г., 660,72 лв. –
сума за допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги, законна
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, 38,56
лв. – лихва за забава по договора за заем за периода 22.05.2020 г. до датата на
подаване на заявлението, 16,89 лв. – лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода 22.05.2020 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление,
като е приел, че е налице обоснована вероятност претендираните с него
вземания да се основават на неравноправни клаузи.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на
закона или на добрите нрави и дали същото не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия случай заявлението за
издаване на заповед за изпълнение се основава на договор за потребителски
кредит, по който длъжникът – физическо лице, има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, първоинстанционният съд е
процедирал правилно, като е извършил служебна проверка на клаузите на
договора.
Видно от приложения договор за заем, сумата по кредита възлиза на 700
лв. и следва да бъде върната на 12 месечни вноски, всяка от по 71,90 лв. ГПР
по кредита е 48,90 %, а общата дължима от заемополучателя сума е в размер
на 862,80 лв. Към подаденото заявление е приложен и договор за
допълнителни услуги към договор за заем № 8022-00067298 от 21.04.2020 г.,
в който се предвижда предоставяне от страна на заемодателя „МИКРО
КРЕДИТ“ АД пакет от допълнителни услуги срещу заплащане на
възнаграждение от заемополучателя в общ размер, възлизащ на 660,72 лв.,
платими разсрочено на 12 месечни вноски, всяка от по 55,06 лв. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
2
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит. Настоящият съдебен състав намира, че
възнаграждението за допълнителните услуги, макар и дължимо по друг
договор, се явява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК и съгласно чл.
19, ал. 1 от същия закон е следвало да бъде включено в ГПР, доколкото
предвидените услуги са тясно свързани с договора за кредит и в частност с
неговото усвояване и управление. Това не е сторено и по този начин е
направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита. Според съда това
възнаграждение в действителност съставлява допълнително възнаграждение
за кредитора за предоставянето на заетата сума /т.нар. скрита
възнаградителна лихва/ и е уговорено в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения. Разминаването
между посочения в договора и действителния ГПР представлява нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което от своя страна на основание чл. 22 ЗПК води
до недействителност на договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита, поради което заповед за изпълнение следва да бъде
издадена единствено за претендираната със заявлението главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното ѝ изплащане.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която е отказано издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 700 лв. –
главница по договор за заем № 8022-00067298 от 21.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане. Тъй като крайните изводи на
въззивната инстанция по отношение на останалите претенции на заявителя
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, в тези части обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 9104 от 18.05.2021 г., постановено по ч. гр.
д. № 7960 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което е отхвърлено
заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника М.И.К., ЕГН: ***********, за сумата от 700 лв. – главница по
договор за заем № 8022-00067298 от 21.04.2020 г., ведно със законната лихва
3
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното ѝ изплащане, като
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия и издаване на заповед изпълнение за
посочената сума, както и за направените от заявителя разноски пред първата
инстанция, съразмерно на уважената част от претенциите.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 9104 от 18.05.2021 г., постановено
по ч. гр. д. № 7960 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., в останалата му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4