РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20221100900704 по описа за 2022 година
Производството е образувано по молба на „Б.“ ЕООД, чрез адв. Н. С. от САК за откриване
на производство по несъстоятелност спрямо „В.-М.И.“ АД с правно основание чл. 607а, ал.
1 ТЗ вр. чл. 608, ал. 1, вр. чл. 625 ТЗ поради неплатежоспособността му.
С молбата се твърди, че с решение на САС „В. М.И.“ АД, ЕИК ******* е осъдено да
заплати на „Б.“ ЕООД сумата 102800 лв. - главница, заедно със законната лихва от
02.09.2016 год. д окончателното плащане, и възоснова на издадения изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело № 3507/2018 ГОД. по описа на ЧСИ М.Б., per. №838, с район
на действие СГС.
На 24.10.2018 год. между молителя и ответното дружество било сключено
споразумение, по силата на което„В. - М.И.” АД:
- признало изцяло своето задължение към по изп.д. № 3507/2018 год. по описа на Частен
съдебен изпълнител М.Б. в размер на сумата 136 897,21 (сто тридесет и шест хиляди
осемстотин деветдесет и седем и 0,21лв.) лева включително главница, лихви, изчислени до
31.10.2018г., такси, адвокатско възнаграждение и разноски по образуваното изпълнително
дело;
- се задължило да заплати на „Б.” ЕООД част от задължението си, а именно:сума в размер на
40000 лв. (четиридесет хиляди) лева до 30 (тридесети) ноември 2018 година;
- се задължило да погаси останалата част задължението си на части, на равни месечни
вноски от по 10500 (десет хиляди и петстотин) лева, дължими в края на всеки календарен
месец след изтичането на месец ноември 2018 година до пълно погасяване на задължението,
включително изтеклите лихви върху непогасената част от задължението до пълното му
изплащане. Молителят поел ангажимента по силата на споразумението да подаде
молба до съдебния изпълнител за спиране на изпълнителните действия по посоченото
изпълнително дело и да подаде молба да бъде заличена вписаната възбрана върху описаните
в споразумението недвижими имоти, собственост на длъжника.
1
В изпълнение на поетите задължения, до 21.08.2019 год. ответникът издължил общо
сумата 74000 (седемдесет и четири хиляди) лв. Останалата част от задължението възлизала
на сумата 62897,21 (шестдесет и две хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и 21 ст.)
лв. - главница по дълга, заедно със законната лихва върху тази сума от 22.08.2019 год.
На 25.11.2020 год. между страните било сключено ново споразумение, по силата на
което длъжникът признал безусловно задължението си в размер на сумата 62897, 21
лв. - главница по дълга, заедно със законната лихва върху тази сума от 22.08.2019 год. -
общият размер на задължението към датата на споразумението възлизала на 70969,02 лв.
По силата на споразумението „В. М.И.“ АД се задължило да погаси изцяло задължението си
в срок до 30.04.2021 год. Въз основа на така подписаното споразумение, дружеството –
кредитор „Б.“ ЕООД оттеглило подадена на 30.06.2022 г. молба за обявяването на „В. -
М.И.“ АД в несъстоятелност и образуваното възоснова на нея производство по т.д.
№1202/2020 год. по описа на СГС, ТО, VI - 23 състав било прекратено.
Длъжникът не изпълнил поетото задължение по споразумението – до подаването на
молбата били изплатени четири вноски по 5000 (пет хиляди) лева, съответно на датите
09.12.2020 год., 28.05.2021 год., 16.07.2021 год. и 23.09.2021 год. Останалата част от дълга -
сумата 50969,02 (петдесет хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и 2 ст.) лв. - главница,
заедно със законната лихва върху главницата от 30.04.2021 год. останала неплатена. С оглед
на гореизложеното, поддържат че «В. - М.И.» АД е изпаднало в състояние на
неплатежоспособност - дружеството не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение по търговска сделка.
Моли, след като констатира неплатежоспособността на «В. — М.И.» АД, съдът да
постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността на дружеството и определи
началната й дата на 22.08.2019 год.; Да открие производство по несъстоятелност за «В. -
М.И.» АД и да определи датата на първото събрание на кредиторите.
Ответникът, чрез адвокат Я., оспорва молбата с доводи, че дружеството е в процес на
преговори с инвеститор и се очаква стабилизиране на финансовото му състояние и
погасяване на задълженията му.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
От представените по делото писмени доказателства Заверени копия от Изпълнителен
лист по в.т.д. № 831/2018 год. по описа на Софийския апелативен съд, 13 с-в; Спогодба от
24.10.2018; Споразумение от 25.11.2020 год. и уведомление до НАП – гр.София,
съдържащите се в приложеното в цялост търг.дело № 1202/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI
23 състав и заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ, което съдът възприе като
обективно, компетентно и неоспорено от страните, по делото се установи, че:
Молителят има парично вземане спрямо длъжника, произтичащо от изпълнителен
лист, издаден по в.т.д. № 831/2018 г. по описа на САС, 13 с-в, по силата на който е осъдено
“В. - М.И.” АД да заплати на “Б.” ЕООД сумата 102 800 лв. - главница, заедно със законната
лихва от 02.09.2016 г. до окончателното плащане, като е било образувано и.д. № 3507/2018
г. по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838. На 24.10.2018 г. между двете дружества е било
подписано споразумение, по силата на което “В. - М.И.” АД е признал изцяло своето
задължение по изп.д.№ 3507/2018 г. в размер на сумата 136 897.21 лв. включително
главница, лихви, изчислени до 31.10.2018 г., такси, адвокатско възнаграждение и разноски
по образуваното изпълнително дело, като се е задължил да заплати на “Б.” ЕООД част от
задължението си в размер на 40 000 лв. до 30.11.2018 г., а останалата част от задължението
на равни месечни вноски от по 10 500 лв., дължими в края на всеки календарен месец след
изтичането на месец ноември 2018 г. до пълното погасяване на задължението, включително
2
изтеклите лихви върху непогасената част от задължението до пълното му изплащане.
Първоначално вземането на Б. ЕООД е било в размер на 102 800.00 лв. Съгласно
Спогодба от 24.10.2018 г. задължението е в размер на 136 897.21 лв. (Допълнително
начислена сума в размер на 34 097.21 лв., представляваща лихви, изчислени до 31.10.2018 г.,
такси, адвокатско възнаграждение и разноски по образувано изпълн. дело) От експертното
заключение се установява, че до 21.08.2019 г. ответникът е издължил сумата 74 000.00 лв.,
останалата част от задължението е възлизала на 62 897.21 лв. На 25.11.2020 г. е
сключено ново споразумение, по силата на което длъжникът е признал безусловно
задължението си в размер на 62 897.21 лв.- главница по дълга, заедно със законната лихва
върху тази сума от 22.08.2019 г., общият размер на задължените към датата на
споразумението е възлизало на 70 969.02 лв. Длъжникът се е съгласил да погаси
задълженията до 30.04.2021 г. На 09.12.2020 г., на 28.05.2021 г., на 16.07.2021 г. и на
23.09.2021 г.длъжникът е изплатил общо 20 000.00 лв. (то 5000.00 лв. на всяка от посочените
дати) Въз основа на споразумението от своя страна “Б.” ЕООД е оттеглила заявлението за
обявяване на “В. - М.И.” АД в несъстоятелност. Видно заключението е на вещото лице
е, че задължението, което е отразено в счетоводните регистри на длъжника към Б. ЕООД,
към 31.12.2021 г. е 42 897.21 лв. без лихвата (42897.21 лв.+ 8071.81 лв.= 50 969.02 лв.), което
се претендира от Б. ЕООД. Също така се установява и размера на задълженията за лихва за
забавено плащане, изчислена, както следва:
ГлавницаПериодДниЛихвен %Лихва
лв.ОЛП+Юплв.
50 969.0230.04.2021 -877.80
30.06.20216210
01.07.2021 -2
50 969.0231.12.202118410605.08
50 969.0201.01.2022-1031
14.04.*********.28
Общо:3494
941.16
Посочените задължения са измежду изброените в чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ – тоест
произтичат или отнасят от търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й.
От заключението на вещото лице се установява, че размерът на задълженията на
длъжника към всички негови кредитори е общо 192 хил.лева, индивидуализирани в по
отделни кредитори и размер в табл. на л.8 от заключението и че същите са осчетоводени по
сметка „401 доставчици“. Задълженията към предприятия от група, в общ размер на 7447
хил.лв., са както следва:
КонтрагентСума
СметкаНаименование
лв.
7 226
Г. АД858.22
3
83
Е. ЕООД921.48
Разчети със7 310
406свързани лица779.70
7
Р. Я. -дог.ВФП300.00
ЕПКС ООД-прехвърл. на92
А. ООД дог.ВФП000.00
36
Г.-дог.м.08.12г372.39
Други заеми и135
159дългове672.39
Всичко:7 446
452.09
Публичноправните задължения на дружеството представляват данъчни и
осигурителни задължения, посочени в баланса към 31.12.2021 г. в размер на 617 хил.лв.
(616 918.60 лв.), като са формирани от задължения, както следва:Сметка 4539”ДДС за
внасяне” 97 625.17 лв.;Сметка 454”Разчети за ДОД” 135 539.83 лв..;Сметка
452” Разчети за данък в/у печалбата” 226 552.55 лв.,;Сметка 451 ’’Разчети с
общините” 31 728.13 лв.,;Общо данъци: 491 445.68 лв.,;Сметка
460/1”Разчети за социално осигуряване” 125 472.92 лв.;Общо осигуровки: 125
472.92 лв. или всичко в размер на 616 918.60 лв. също така дружеството има
задължение по аванси (задължението е към “С.” ЕООД по аванс в размер на 25 000 лв.) и
към персонала 1 041 хил.лв., както и други заеми и дългове 118 хил.лв.
Последното плащане от длъжника по търговска сделка е извършено на 13.10.2021 г. по
фактура № ********** от 30.09.2021 г. към доставчик. Стойността на наличното имущество
на длъжника по баланса към 31.12.2021 г. е в размер на 12836 хил.лв. в т.ч.:ДМА - 241
хил.лв., ДФА - 6501 хил.лв., вземания - 6084 хил.лв.- от които 477 хил.лв. със срок над 1
година, и парични средства в банкови сметки 10 хил.лв.
ДМА е балансова стойност в общ размер на 241 хил.лв.включват:
Земи 99 хил.лв.
Сгради и конструкции 2 хил.лв.
Машини, съоръжения и оборудване 140 хил.лв.
Както от основното, така и от допълнителното заключение на вещото лице, се
установява, че стойностите на коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност са съответно 0, 6495 (обща ликвидност), 0, 6495 (бърза ликвидност), 0, 0026
(незабавна ликвидност) и 0, 0026 (абсолютна ликвидност) за 2019 г. ; 0, 6130, 0, 6130, 0, 0012
и 0, 0012 за 2020 г. и съответно - 0,5961, 0, 5961, 0, 0011 и 0, 0011 за 2021 г. Достигнатите
стойности на всички коефициенти на ликвидност към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към
31.12.2021 г., са извън референтните стойности.
Към 31.12.2021 г., е налице тенденция ответникът да не може да обслужва
задълженията си по търговска сделка, поради липса на парични средства.
4
Показателите за финансова автономност/задлъжнялост също показват задлъжнялост
на предприятието. Препоръчителната стойност на коефициента за финансова автономност,
утвърден в практиката, е коефициент 0,33. Дълг към собствен капитал 3:1 Коефициентът
на финансова автономност на длъжника към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към
31.12.2021 г. има стойност над норматива от 0.33. два пъти. Резултатите, изчислени на ред
3 в таблица 2 на л.3 от допълнителното заключение показват, че към 31.12.2019 г., към
31.12.2020 г. и към 31.12.2021 г. общата балансова стойност на всички активи - дълготрайни
и краткотрайни притежавани от “В.-М.И.” АД са били достатъчни за покриване на всички
негови задължения - текущи и нетекущи. Към 31.12.2021 г. активите на стойност 12836
хил.лв. надхвърлят неговите пасиви възлизащи в размер на 9452 хил.лв. със сумата от 3384
хил.лв., както следва:
Мярка: хил.лв.
202120202019
№Обяснениеггг
Активи-12
1текущи и нетекущи8361296212135
Задължения-
2текущи и нетекущи945292298870
3Разлика:+3384+3733+3265
(ред 1 - ред 2)
За 2019 г. и 2020 г. дружеството е реализирало печалба от дейността си. За
финансовата 2021 г. не е успяло да генерира приходи от продажби, с които да възстанови
извършените разходи за дейността си. Отчетеният финансов резултат е загуба. Важен
финансов индикатор за фирмата е положителния нетен оборотен капитал. Нетният оборотен
капитал на дружеството към 31.12.2019 г., към 31.1.2020 г., към 31.12.2021 г., като разлика
между краткотрайните активи и краткосрочните задължения, има отрицателна стойност. В
хода на делото няма извършени постъпления от клиенти и доставчици и няма разплащания
от него към контрагенти.
По делото се установи, че стойността на наличното имущество на длъжника по
баланса към 31.12.2021 г. е в размер на 12836 хил лв. в т.ч.:ДМА - 241 хил.лв., ДФ А - 6501
хил.лв., вземания - 6084 хил.лв.- от които 477 хил.лв. със срок над 1 година, и парични
средства в банкови сметки 10 хил.лв.
ДМА с балансова стойност в общ размер на 241 хил.лв.включват:
Земи 99 хил.лв.
Сгради и конструкции 2 хил.лв.
Машини, съоръжения и оборудване 140 хил.лв.
От събраните по делото доказателства относно имущественото състояние се
установи, че в баланса на търговското дружество длъжник се отчита парични средства в
размер на 10 000 лв. по банкови сметки.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното:
Предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника са
установените в разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от
ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от
5
някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2.
Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на
длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане или за
изискуеми и неизпълнени задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-
малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца (чл. 608,
ал. 1 от ТЗ); 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от
ТЗ или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е
корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг.
чл.631 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността, като
материалноправната предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност,
представлява обективно финансово-икономическо състояние на длъжника, характеризиращо
се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения, за погасяване
на тези задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни
активи. Израз на тази обективна невъзможност е и спиране на плащанията към определена
дата, но не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на
определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява
израз на общото икономическо състояние на длъжника. Поради това за определяне на
неплатежоспособността е необходимо да се установи трайно обективно състояние на
невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по чл. 608 ТЗ чрез коефициентите
за ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост. По въпроса "следва ли
състоянието на неплатежоспособност да се определя в зависимост от конкретно извършено
или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор и кое именно "спиране на
плащанията" е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност" е
формирана константна практика на ВКС, обективирана в решения на ВКС решение №
115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/07.09.2010 г. по т.
д. № 915/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 44/04.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 202/10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
80/08.10.2015 г. по т. д. № 1565/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други. В посочените решения е
изразено становището, че неплатежоспособността по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ е
обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си, т. е. спирането на
плащанията да не се дължи на причини от субективен характер, а на липсата на
краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които да са достатъчни за
покриване на краткосрочните му задължения. Прието е, че неплатежоспособността се
определя въз основа на преценката на цялостното икономическо състояние на търговското
дружество – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова
автономност/задлъжнялост, чрез които се установява обективната трайна неспособност на
длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/ задължения с краткотрайните /текущи/
активи. Безспорно в случая се установи неизпълнение на изискуемо парично задължение на
длъжника спрямо молителя, от посочените в чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, което той не е в състояние
6
да изпълни.
От доказателствата по делото и изслушаното заключение на съдебно икономическа
експертиза по делото се установи, че длъжникът не е платил изискуемо парично задължение
както към молителя, както и към други свои кредитори. Длъжникът не е изпълнил свои
изискуеми парични задължения към кредитори, за данъчни и осигурителни задължения и
към персонала.
Съгласно презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл.608 ТЗ
вид. Утвърдената съдебна практика е в смисъл, че състоянието на неплатежоспособност
обаче следва да се определи с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника, а
не само с оглед на конкретно извършено или неизвършено плащане, нито с оглед на
последното извършено плащане към конкретно определен кредитор. В този смисъл Решение
№ 348 от 19.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1022/2018 г., II т. о., ТК.
По делото се установяват предпоставките относно приложение на чл.608, ал.1 и ал.3
от ТЗ относно наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парични вземания измежду посочения вид и е спрял
плащанията. Не се установяват от събраните по делото доказателства, включително и тези
събрани служебно с оглед задължението по чл. 621а, ал. 1 ТЗ, факти, оборващи установената
от закона презумпция за неплатежоспособност към датата на приключване на устните
състезания по делото.
Установените от закона презумпции служат за разпределение на доказателствената
тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което и
ответникът носи тежестта да докаже по делото, че затрудненията му са временни. В тежест
на длъжника-ответник по молбата бе да докаже, че е изпълнил задължението или че
разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за
интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно обратно доказване да обори
установената от закона презумпция като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да
изпълни задълженията си. За да се прецени дали е оборена от длъжника презумпцията по чл.
608, ал. 3 ТЗ, по делото следва да се установи какво е било икономическото и финансово
състояние на длъжника с оглед коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност, и какво е съотношението им, както и моментът на спиране на плащанията на
длъжника с оглед определянето на началната дата на неплатежоспособността. В съдебната
практика относно значението на коефициентите за ликвидност и останалите икономически
показатели в производството, образувано по молба за откриване на производство по
несъстоятелност, се приема следното: "По правило коефициентът на обща ликвидност се
явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна
ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му.
Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или
краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на
краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на
обръщаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за
ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи,
могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на
неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието
не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. За да се установи
дали търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да се изследва неговото цялостно
финансово - икономическо състояние към момента на приключване на устните състезания
по делото (така решение № 38/04 г. по т. д. № ЗЗ0/04 г. на ВКС и решение № 45/07.02.05 г.
7
по т. д. № 443/04 г. на ВКС).Коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост са
помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на наличие
на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално
настъпване на това състояние в бъдеще. " – вж. Решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. №
4254/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
В случая се установи, че коефициента на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност за изследвания период е значително под референтни стойности и показват, че
при необходимост дружеството не е било в състояние да погасява незабавно своите текущи
задължения. Към 31.12.2021 краткосрочните задължения на стойност 9423 хил лева
надхвърлят краткотрайните активи възлизащи на 5617 хил. лева с 3 806 хил.лева, което
предполага недоверие от страна на кредиторите
При изследване на коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост вещото
лице сочи, че коефициента за финансова автономност е в препоръчителната минимална
стойност, но когато е под 1- ца е налице превишение на задълженията спрямо собствения
капитал, тоест съществуващите задължения не са обезпечени с имущество на
предприятието. Коефициентът на задлъжнялост пък следва да е по-малък и равен на 2, за да
се приеме че предприятието е в състояние да уреди задълженията си със своя натрупан
собствен капитала. В случая е видно, че показателите на длъжника надвишават тази
стойност и колкото коефициента е по-голям толкова зависимостта на предприятието от
външни източници на средства е по-голям.
Вещото лице сочи, че общата балансова стойност на всички активи – дълготрайни и
краткотрайни са достатъчни за покриване на всички негови текущи задължения. За
финансовата 2021 г. обаче дружеството не е успяло да генерира приходи от продажби.
Отчетеният финансов в резултат е загуба и нетният оборотен капитал е с отрицателна
стойност.
Тъй като неплатежоспособността е обективно трайно състояние на невъзможност на
търговеца да изпълни определени от закона парични задължения, от икономическите
показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с
невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са именно показателите за
ликвидност, тъй като те се формират като съотношение между краткотрайните активи
/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. В рамките на производството ответникът не доказа да е започнал погашение
на задълженията си към клиенти и доставчици. Длъжникът не установи да са налице и
предпоставки, които да свидетелстват за това, че икономическото му състояние се
подобрява.
С оглед на установеното по делото, че търговецът не е в състояние да изпълни
изискуеми задължения от посочения в закона вид – чл.608, ал.1 т.1 и т.2 от ТЗ, то налице е
неплатежоспособност и молбата по чл.625 ТЗ е основателна.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да
прецени същата съобразно данните по делото. С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се
приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил
в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Съгласно
постановено в решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т. д. № 169/2010 г., за да е налице
състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на
неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на
8
конкретното неизпълнено задължение. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за
този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент,
в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и обективна невъзможност за
плащане и погасяване на задълженията на всички кредитори, която има траен характер.
Ответното дружество не е погасявало задълженията си от този вид, а с оглед на данните по
делото следва да се приеме, че най–ранният момент, към който се доказва
неплатежоспособността му е 13.10.2021 г., когато всички коефициенти на ликвидност са под
нормалните за отрасъла стойности, предприятието е вече на загуба, като показателят за
финансовата автономност е над 0, 33, но коефициента за задлъжнялост показва че
предприятието е задлъжняло. Ето защо съдът приема, че датата, на която двата елемента на
неплатежоспособността (наличие на непогасено задължение, респ. задължения и трайна
невъзможност за погасяване) са налице и откогато е последното плащане от длъжника по
търговска сделка.
С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение, с което да
се обяви неплатежоспособност на дружеството и да се определи началната дата 13.10.2021 г.
Пред вид осъществяването на състава на чл.630 ал.1 от ТЗ, молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде
уважена.
Воден от горното и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „В.- М.И.“ АД с ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.******* представлявано от З.Р.И. и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 13.10.2022 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630
ал.1 от ТЗ, по отношение на „В.- М.И.“ АД с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.******* представлявано от З.Р.И..
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „В.- М.И.“ АД с ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.******* представлявано от З.Р.И. и определя
възнаграждение за временния синдик 1000 лв.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „В.- М.И.“ АД с ЕИК *******
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.******* представлявано от З.Р.И..
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на 07.03.2023 г. в 11, 30 ч. в Съдебната
палата, гр. София, бул. "*******, СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9