№ 135
гр. Харманли, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.А
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.А Административно
наказателно дело № 20225630200443 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Г. А. Г., ЕГН **********, чрез адвокат Н. Колева, против
наказателно постановление № 2246 от 08.06.2022г., издадено от инж. Г. А. Ш., директор на
РДГ Кърджали, оправомощен със заповед № РД49-199 от 16.05.2011г. на министъра на
земеделието и храните, с което на жалбоподателя на основание чл. 84, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 1 и
чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, на
основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД на жалбоподателя е наложено наказание „Лишаване от
право на ловуване“ за срок от 3 години, а на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е отнето в
полза на държавата 1 брой нарезно ловно оръжие Бенели Арго № ***** кал. 300 win mag.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от Г. Г., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Твърди се, че процесното НП е незаконосъобразно и неправилно.
Административнонаказващият орган издал НП при неправилно установена фактическа
обстановка. Оспорва се извършване на нарушение по ЗЛОД. Посочва се, че при съставяне на
процесния АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения и не съдържа всички
реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Твърди се, че актът бил съставен от некомпетентен орган,
както и че, били нарушени правилата за връчването му. Същите пороци се твърдят и за
оспореното НП. Не на последно място твърди, че не били обсъдени хипотезите на чл. 27 и
чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят,
редовно призован се явява лично и с упълномощения по делото адвокат Колева. В хода на
съдебните прения процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изложените в
жалбата основания за отмяна на процесното НП. Допълва аргументите си предвид събрания
по делото до момента доказателствен материал. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък.
Въззиваемата страна директор на РДГ Кърджали, редовно призован, не се явява и не
1
изпраща представител. Подадено е становище с вх. рег. № 6785 от 12.09.2022г., с което
подадената жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Счита, че процесните АУАН
и НП са издадени при спазване на процесуалния закон. От доказателствата се установявало
по безспорен начин извършването на нарушението, поради което правилно била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Моли за потвърждаване на
процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Г. Г. имал разрешително за лов в първо ловище на ловна дружина село Ефрем. В
землището на село Ефрем имало две ловища – първо и второ, които граничели едно с друго.
Границите на първо и второ ловище били определени с карти, но на терен границите не
били отбелязани по какъвто и да е било начин.
На 12.12.2021г. при провеждане на групов лов жалбоподателят Г. бил разпределен на
позиция „викач“. Г. участвал в лова с притежаваното от него ловно куче. По време на лова
кучето на жалбоподателя Г. се отклонило и Г. тръгнал след него, за да го прибере. Г. бил
ловец от 5-6 години и за този период от време на лов изгубил три ловни кучета, поради
което сега веднага предприел действия за намирането му. Жалбоподателят Г. се обадил на
свидетеля Генев, член на същата ловна дружина, и го уведомил, че кучето му е избягало и
отива да го търси.
На същата дата свидетелите Т. и С. извършвали проверка в района на ловищата на
село Ефрем. Около 12:20 часа свидетелите Т. и С. срещнали жалбоподателя Г.. Същият бил с
ловни дрехи и с извадено ловно оръжие, което имало патрони в цевта. Жалбоподателят Г.
обяснил, че търсел кучето си. При поискване не представил ловен билет, тъй като същият
бил за заверка. За установеното бил издаден констативен протокол № 000054 от 12.12.2021г.
от свидетеля С..
В последствие свидетелите Т. и С. разговаряли за случая с председателя на ловната
дружина, в която членувал жалбоподателя Г., и същият потвърдил, че ловището на тази
дружина не е там, където жалбоподателят бил установен. Също така председателят на
ловната дружина обяснил, че Г. бил извън тяхното ловище, защото търсел кучето си.
На следващия ден при извършване на проверка било установено, че жалбоподателят
Г. има разрешително за лов за друго ловище, от това в което бил установен. Той бил
установен във второ ловище, а имал разрешително за първо ловище. Ето защо свидетелят С.
изготвил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че
ловува с извадено от калъф и сглобено нарезно ловно оръжие Бенели Арго № ***** кал. 300
win mag, без надлежно разрешително за второ ловище на ловна дружина село Ефрем, като
оръжието било с патрон в цевта и заключващо устройство. В АУАН-а били вписани GPS
координати на местоизвършване на нарушението 41 44 13 N и 25 55 38 E. Актът за
установяване на административно нарушение бил издаден в присъствието на
жалбоподателя. Препис от издадения АУАН не бил даден на жалбоподателя, тъй като
свидетелят Т. не бил го подписал. Свидетелят Т. не присъствал при съставянето на
процесния АУАН.
Свидетелят С. се обадил на свидетеля Т., че е съставил АУАН и следва да бъде
подписан от него. Когато свидетелят Т. отишъл да подпише изготвения АУАН,
жалбоподателят го нямало. На следващия ден препис от АУАН бил даден на свидетеля
Белев, тъй като жалбоподателят бил на работа и не можел да излезе, за да получи препис от
акта лично.
На 13.12.2021г. бил издаден и приемно-предавателен протокол за отнемането на
2
притежаваното от жалбоподателя ловно оръжие, което следвало да се предаде на служба
КОС.
Въз основа на АУАН било наказателно постановление № 2246 от 08.06.2022г.,
издадено от инж. Г. А. Ш., директор на РДГ Кърджали, оправомощен със заповед № РД49-
199 от 16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните, с което на жалбоподателя на
основание чл. 84, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 1 и чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на
дивеча /ЗЛОД/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева за
нарушение на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД на жалбоподателя е
наложено наказание „Лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 години, а на основание
чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е отнето в полза на държавата 1 брой нарезно ловно оръжие Бенели
Арго № ***** кал. 300 win mag.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 01.08.2022г., а видно от представения оригинал на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 18.07.2022г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност, като съдът не споделя наведените
възражения в тази насока.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД наказателните постановление по този закон по
прилагането му се издават от министъра на земеделието, храните и горите или от министъра
на вътрешните работи, или от упълномощени от тях длъжностни лица. Видно от
представената и приета по делото заповед № РД49-199 от 16.09.2011г. директорите на
регионалните дирекции по горите са оправомощени от министъра на земеделието и храните
да издават наказателни постановление по ЗЛОД. Съгласно трудов договор № К-1115 от
24.09.2021г. инж. Г. А. Ш. заема длъжността директор на РДГ-Кърджали. Следователно
процесното НП е издадено от компетентен орган.
Разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД регламентира и кои са компетентните лица да
издават актове за установяване на административни нарушения по ЗЛОД, а именно -
нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове,
съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури,
държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски
стопанства, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование,
длъжностните лица по чл. 67 или от упълномощени служители на Министерството на
вътрешните работи. Процесният акт за установяване на административно нарушение е
издаден от С. Н. С. на длъжност „горски надзирател“ при ТП ДГС Маджарово. Съгласно
3
трудов договор № 07 от 08.10.2019г. С. С. заема длъжността „горски надзирател“, а според
длъжността на характеристика едно от изискванията за заемането на тази длъжност е
лесовъдско образование. Видно от приетите по делото писмени доказателства свидетелят С.
има средно-специално образование със специалност „Горско и ловно стопанство“ по
професия „техник-лесовъд“.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 12.12.2021г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на 13.12.2021г. в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 08.06.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Нарушени са изискванията както на чл. 40 от ЗАНН, така и на чл. 43 от ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, а при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването
на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя
в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
Съгласно събраните по делото свидетелски показания, на които съдът дава вяра, тъй
като са последователни, непротиворечиви и житейски логични, се установява, че процесният
АУАН е съставен в присъствието единствено на актосъставителя и на жалбоподателя.
Посоченият в процесния АУАН свидетел Анастас Т. категорично заявява, че не е
присъствал при съставянето на процесния АУАН, а едва след изготвянето му в отсъствието
на нарушителя по-късно същият ден отишъл да го подпише. Изготвянето на АУАН в
отсъствието на свидетел е съществено процесуално нарушение на правилата за издаване на
актове за установяване на административно нарушение, което води до опорочаване на
административнонаказателното производство.
На следващо място процесният АУАН противно на разпоредбите на чл. 43 от ЗАНН
не е подписан нито от свидетеля по АУАН, нито от жалбоподателя. Съгласно чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение
да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Видно от представения оригинал
на АУАН, създаден по бланка, местата за подпис на свидетели и подпис на нарушител и
дата са останали непопълнени.
Законодателят е предвидил хипотези, в които АУАН да бъде издаден
законосъобразно при липса на подпис от нарушителя. В такъв случай съобразно чл. 43, ал. 2
от ЗАНН отказът на нарушителя да подпише акта се удостоверява чрез подписа на един
свидетел, чието име и адрес се отбелязват в акта. В настоящия случай освен, че актът е
останал неподписан от жалбоподателя, не е изпълнена процедурата по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.
Графата за попълване на три имена, ЕГН и адрес на свидетел в случай на отказ на
нарушителя да подпише акта е останала непопълнена.
Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗАНН при подписване на акта на нарушителя се връчва
препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.. В
4
настоящия случай препис от акта не е бил връчен на жалбоподателя към момента на
съставянето му, но не поради отказ на жалбоподателя да получи препис от акта, а защото
към онзи момент не е бил подписан от свидетеля по АУАН Анастас Т.. Отразеният в АУАН-
а отказ на жалбоподателя да получи препис от акта не отговаря на обективно установената в
хода на съдебното следствие фактическа обстановка.
Посочените нарушения са съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и водят до отмяна на издаденото въз основа на
опорочения АУАН наказателно постановление.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че липсва административно
нарушение. Административнонаказателанта отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършване на нарушение по чл. 84, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 1 и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД.
Съгласно посочените разпоредби, който ловува извън определените в разрешителното места,
без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лева.
За да бъде едно деяние, административно нарушение, трябва да бъде извършено
виновно. От събраната доказателствена съвкупност не може да се направи извод, че
жалбоподателят е действал виновно. За субективното отношение на дееца към деянието се
съди от обективно изразеното поведение. Безспорно е, че жалбоподателят се е намирал в
ловище на територията на село Ефрем, както и че е носел процесното ловно оръжие. От
гласните доказателства се установява, че на терен липсва обозначение на границите на
първо и второ ловище на територията на село Ефрем. В тази насока са и двете групи
свидетели, като са категорични, че маркировка няма, а границите са означени само на карта.
От показанията на свидетелите се установява също така, че жалбоподателят е нов член на
ловната дружина в село Ефрем, а дори за дългогодишен член на ловната дружина е трудно
ориентирането на терен за точните граници на ловищата. Същевременно макар
жалбоподателят да е бил с извадено ловно оръжие, което по силата на законово учредената
фикция представлява ловуване, всъщност е пресякъл територията на ловищата с цел
преследване на изгубено ловно куче.
От установеното по делото поведение на жалбоподателя и особеностите на терена
съдът намира, че липсва вина при извършване на деянието, тъй като е налице грешка по
смисъла на чл. 14 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН. Грешката съставлява
незнание на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението
съответно на административното нарушение, която изключва умисъла. За да се сформира
виновно отношение, деецът трябва да има представи относно всички фактически
обстоятелства, предвидени в състава на престъплението, като липсата на представа за някое
от тези обстоятелства означа, че е налице грешка. Когато самото незнание на фактическите
обстоятелства в състава не се дължи на непредпазливост, доколкото съгласно чл. 7, ал. 2 от
ЗАНН административнонаказателна отговорност се носи и за непредпазливи деяния, а на
обективна невъзможност, тогава се изключва и непредпазливостта относно това деяние.
В настоящия случай предвид липсата на каквито и да е било означения на границите
на двете ловища, особеностите на терена и обстоятелството, че първо и второ ловище
граничат са довели до обективна невъзможност жалбоподателят да разбере, че преминава от
границите на едното ловище в границите на другото. След като жалбоподателят е бил в
обективна невъзможност да разбере, че преминава в друго ловище, следва да се приеме, че
той не е съзнавал фактическо обстоятелство от състава на административното нарушение,
следователно не е извършил деянието виновно.
При липсата на вина не може да се приеме, че процесното деяние е административно
нарушение. Наличието на административно нарушение е необходимо условие за налагане на
административно наказание.
Предвид изложените мотиви за нарушения на материалния и процесуалния закон,
настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление.
5
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Такива са били поискани от жалбоподателя.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на
разноски. Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези
разноски, за които е доказано да са реално извършени.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева е платено „в брой“ -
следователно договорът служи за разписка за реалното му заплащане.
Съдът счита направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за основателно. Определено според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното възнаграждение за изготвяне на жалба против наказателно
постановление и процесуално представителство при наложено административно наказание в
размер на 50 лева е 300 лева, в какъвто размер е претендираното възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2246 от 08.06.2022г., издадено от инж. Г. А.
Ш., директор на РДГ Кърджали, оправомощен със заповед № РД49-199 от 16.05.2011г. на
министъра на земеделието и храните, с което на Г. А. Г., ЕГН ********** на основание чл.
84, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 1 и чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл.
84, ал. 1 от ЗЛОД, на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД на жалбоподателя е наложено
наказание „Лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 години, а на основание чл. 95, ал. 1
от ЗЛОД е отнето в полза на държавата 1 брой нарезно ловно оръжие Бенели Арго № *****
кал. 300 win mag.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК РДГ-
Кърджали да заплати на Г. А. Г., ЕГН ********** сума в размер на 300,00 лева,
представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6