Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, - 24 състав в
закрито заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН
СТАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
като разгледа докладваното
от съдия Голакова частно гражданско дело № 5
453 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК във връзка с чл. 436 – чл. 437 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба с вх. №18028/07.02.2018г.
подадена от Н.Д.С. срещу постановление от 12.01.2018г. постановено по изп. д. №2/2012г. по описа на ЧСИ М.Г., с което е отказано
да бъде прекратено изпълнителното дело.
Жалбоподателят – Н.Д.С.
твърди, че на 19.03.2008г. е издаден изпълнителен лист по гр. д.
№7 450/2008г. по описа на СРС, 73 състав. Твърди, че за периода
30.03.2011г. – 17.02.2015г. взискателят не е
предприел никакви изпълнителни действия, поради което изп.
д. №2/2012г. по описа на ЧСИ М.Г. е прекратено по силата на закона на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поддържа, че обстоятелството, че изпълнителното
дело е спряно, не е пречка то да бъде прекратено. Моли да се отмени отказа на
съдебния изпълнител да прекрати изп. дело №2/2012г.
по описа на ЧСИ М.Г.. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния си представител на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Взискателите – „Х.т.т.“ ООД и „ЦВМ т.т.“
ООД са изразили идентични становища по подадената жалба. В тях се поддържа, че
същата е неоснователна и молят същата да бъде оставена без разглеждане,
евентуално без уважение.
В изпълнение на чл.
436 от ГПК ЧСИ М.Г. /страница 58 от делото/ е депозирала становище.
Съдът, след като се
запозна с документите по изпълнителното делото и към възражението на взискателя, приема за установено следното от фактическа страна:
Съдът като взе
предвид, че жалбата е подадена от легитимирано лице, което има това право и в законоустановения срок счита, че същата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
На 03.10.2016г. е
подадена молба с вх. №566 по изп. д. №20128620400002
от жалбоподателя с искане да бъде спряно изпълнително производство предвид
допуснатата обезпечителна мярка с определение от 31.08.2016г. постановено по
гр. д. №49 380/2016г. по описа на СРС, 140 състав. Към молбата е
представена и издадената от съда обезпечителна заповед.
С постановление от
03.10.2016г. на ЧСИ с рег. №862 е уважено искането на длъжника и спряно
изпълнителното производство по посоченото по-горе дело.
На 11.01.2018г. е
подадена молба с вх. №00014 до ЧСИ с рег. №862 от жалбоподателя с искане да
бъде прекратено изп. д. №2/2012г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като по делото от 03.03.2011г.
до 17.02.2015г. не е поискано извършване на изпълнителни действия.
На 12.01.2018г. е
издаден обжалвания акт от ЧСИ с рег. №862 по изп. д.
№20128620400002. В него е посочено, че искането е недопустимо, алтернативно –
неоснователно, тъй като изпълнението по изпълнителното дело е спряно на
основание представена от длъжника обезпечителна заповед.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните
изводи:
В чл. 433, ал. 1 от ГПК са изброени хипотезите, при които съдебният изпълнител следва да прекрати
изпълнителното производство. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години изпълнителното производство се прекратява.
Жалбоподателят
твърди, че в периода 03.03.2011г. – 17.02.2015г. няма
поискани от взискателя по изпълнителното дело и
съответно извършени изпълнителни действия. В изпратеното писмо с вх.
№57040/24.04.2018г. изрично ЧСИ с рег. №862 е посочил, че е изпратил заверено
копие на изп. д. №2/2012г. От приложените по делото
документи не се установява извършване на изпълнителни действия за посочения от
длъжника период. Следва да се посочи, че действително е постановено от ЧСИ
спиране на изпълнението по изпълнителното дело, но на 03.10.2016г., тоест след
изтичане на посочения от длъжника период.
Прекратяването
на изпълнителното производство на посоченото по-горе основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК настъпва по силата на закона след изтичане на посочения в тази
норма срок /в този смисъл т. 10 от тълкувателно решение 2/2013 от 26 юни 2015
год. постановено по т. д. №2/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС/. В този случай съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В
конкретния случай началната дата на периода, за който се установява, че няма
извършвани изпълнителни действия по конкретното изпълнително дело, е 03.03.2011г. и двугодишния срок изтича на 02.03.2013г. С оглед
на изложеното настоящият съдебен състав приема, че конкретното изпълнително
дело е било прекратено по силата на закона на 03.03.2013г.
на посоченото от длъжника основание – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тоест преди
издаване на постановлението за неговото спиране. Следователно в този случай
няма пречка да бъде уважено искането на длъжника за издаване на постановление,
с което се констатира настъпилото прекратяване на изпълнителното дело,
независимо, че към момента на постановяване на този акт изпълнението по него е
спряно, след като обстоятелствата са настъпили преди основанието за неговото
спиране и актът на съдебния изпълнител е само констативен по своя характер.
При
така изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че подадената жалба е
основателна и следва да бъде отменен обжалвания акт - постановление от
12.01.2018г. постановено по изп. д. №2/2012г. по
описа на ЧСИ М.Г., с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното дело.
Относно разноските за настоящото производство
Предвид изхода на спора следва да бъде уважено
искането на жалбоподателя за присъждане в тежест на другата страна – взискателя на направените от него разноски за настоящото
производство. В жалбата е направено искане само относно адвокатското
възнаграждение за процесуалния представител на тази страна на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата. От представения към жалбата договор за правна
защита и съдействие /страница 8 от делото/ се установява, че не е уговорено
възнаграждение между жалбоподателя и неговия процесуален представител, но на
основание на чл. 38, ал. 1 , т. 2 във връзка с ал. 2 от Закона за адвокатурата и предвид
направеното искане адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер на
200 лв., определени по реда на чл. 10, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Взискателите също са претендирали разноски за настоящото производството, но предвид
изхода на делото, искането им следва да бъде оставено без уважение.
С тези мотиви
настоящият съдебен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 12.01.2018г. постановено по изп. д. №2/2012г. по описа на ЧСИ М.Г., с което е отказано
да бъде прекратено изпълнителното дело.
ОСЪЖДА
„Х.т.т.“ ООД, ЕИК
- ********,
с адрес:
гр. София, ж. к. ********, вх. Е, ап. 80 и „ЦВМ
т.т.“ ООД, ЕИК - ********с адрес: гр. София,
ж. к. ********, вх.
Е, ап. 80 заплатят на адвокат г.в.в.,
вписан в Софийска адвокатска колегия под личен №********** с адрес на
адвокатската кантора – гр. София, л. „*********на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата
от 200 лв.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.