Р Е Ш
Е Н И Е №7
Град Несебър, 15.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1466 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл.145 – 178 от Административно процесалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.А.М. с ЕГН **********,***, срещу заповед за задържане на лице рег.№ 1094/09.09.2019г., издадена от полицейски орган при РУ Несебър, с която на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “задържане за срок от 24 часа”.
Жалбоподателят излага в жалбата, че с оспорената заповед неправомерно му е било ограничено правото на лична свобода и свободно придвижване. Липсват доказателства, от които да се направи извода, че вероятно е изършил някакво престъпление, въпреки това на 09.09.2019г. около обяд той е бил взет от местоработата му от полицейски служители и отведен в сградата на РУ н МВР – Несебър, където полицейският орган, издал заповедта за задържане – И. С.К., му е ударил шест шамара, поискал е от него да си признае за кражба на колело, каквато той отрекъл да е извършил, както и е възразил, че не е той на снимката, която са му показали, и на която се вижда мъж в гръб, бил е принуден да подпише документ, въпреки, че е неграмотен, като е бил ударен по врата, след което бил отведен в килия, откъдето е бил освободен на другия ден. Моли задържането му да бъде отменено поради липса на основание и като противоречащо на основния закон и на КЗПЧОС.
В хода на съдебното производство М. се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата, счита заповедта за задържане за незаконосъобразна, като предлага съдът да не се позвава на материалите, събрани впоследствие по досъдебното производство. Посочва, че към момента на издаване на оспорената заповед не са били съобразени обстоятелствата за това, предвидени в ЗМВР, тъй като полицейският орган не е разполагал с данни за това, че именно М. е извършител на престъпление. Същият е неграмотен и не се установило, когато се е подписал под текста на документ, писан на компютър, дали и по какъв начин преди това е бил запознат със съдържанието на текста.
Ответникът по жалбата – И. С.К. – полицейски орган при РУ – Несебър, се явява лично в съдебно заседание. При отговора на въпросите, поставени от насрещната страна, заявява, че по повод заявителски материал, е извършил проверка, при която е стигнал до извода, че именно лицето е предполагаемият извършител на заявената кражба. Данните, на които се е позовал, са основно сведенията на лицата М.Г.Г. и И.И.Ш., които са посочили именно М. като извършител на описаната от тях кражба. По тази причина след като е бил отведен със служебен автомобил в сградата на РУ Несебър е било необходимо съставяне на Заповед за задържане до 24 часа, проведен му е личен обиск и са съставени документи, изискуеми по закон, във връзка със задържането му. По време на последвала беседа задържаното лице си е признало и е посочил механизма на извършеното деяние, като сведенията му са били снети и приложени по преписката. В хода по същество заявява, че счита жалбата за неоснователна, счита, че правомерно е издал акта, освен защото има правомощието за това, така и предвид, че събраните данни при проверката, и в частност писмени сведения, се установява освен извършено престъпление, така и че именно М. е негов предполагаем извършител, и именно по тази причина е предприел задържането, което е било наложително и за да се установи местонахождението на предмета на престъплението.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – заповед за задържане на лице рег.№ 1094 / 09.09.2019г., издадена от И. С.К. – „инспектор криминална полиция” при РУ Несебър, на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР, на И.А.М. е наложена принудителна административна мярка “Задържане за срок до 24 часа” в помещение за временно задържане на РУ Несебър. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено “установяване на съпричастност в извършено престъпление по чл.194 от НК, във връзка с ДП 304-ЗМ-1484/26.08.2019г.”.
Задържането на лицето е извършено в 12:00 часа на 09.09.2019г. и освободено в 12:00 часа на 10.09.2019г.
Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед и му е връчено копие от нея. Ведно с посочената заповед, М. е подписал декларация, попълнена от служител, като волеизявленията се диктували от неграмотния М., в присъствието на двама свидетели, които са удостоверили тяхната истинност с подписа си, че няма здравословни проблеми, не желае консултация с лекар и медицински преглед от лекар.
Към административната преписка е представен протокол за личен обиск на жалбоподателя.
По делото като доказателства са приети представените с административната преписка материали, както и изисканите от РП-Несебър материали по заявителски материал по № 304 ЗМ-1484/26.08.2019г. по описа на РУ-Несебър. По делото са разпитани в качеството на свидетели М.Г.Г. и И.И.Ш..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, подадена от активно легитимирано лице с правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Издадена е в предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и има изискуемото по чл.74, ал.2 от ЗМВР съдържание. Посочено е и правното оснвание за издаването й, а именно чл.72, ал.1 от ЗМВР.
Полицейското задържане не може да бъде произволно, то следва да е оправдано от гледна точка насъразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел, в която насока е и Решение № 9425/2016г. по адм. дело № 3914/2015г. на ВАС. Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, както и здържането му да е съобразено с целта на закона.
Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предполага наличие в кумулативна взаимовръзка на следните предпоставки: От една страна за лицето, което се задържа, да има данни, че е извършило престъпление и да бъде съобразено дали е налице обективна необходимост от прилагане на такава принудителна административна мярка.
От представения доказателствен материал се установява, че на 23.08.2019г. около 22:30 часа свид. Георги И. Илиев е отишъл на гости на свой приятел с велосипедед марка WINORA, светло зелено на цвят със син надпис, което той закупил за сумата в размер на 100 евро три години преди това, Сградата пред която спрял с велосипеда си, се намира на кръстовището на хотел “Свежест” в к.к. Слънчев бряг, в близост до офиса на телевизия BLIZZO. Заключил велосипеда си с метална проволка за желязна ограда до кооперацията, след което е влязъл в сградата. По това време магазинът, в който е работил свидетелят И.И.Ш., е бил отворен, намиращ се в непосредствена близост до мястото, където Илиев е оставил велосипеда си. През времето от 22:30 до 23:00 часа Ш., който знае, че Илиев всяка вечер идва на гости и познава велосипеда му, е преглеждал витрините пред магазина и си е писал заявките за другия ден, а когато е погледнал към входа на сградата, е видял, че И.А.М., когото също познавал и знае, че е от село Кошарица и с прякор “Михтера”, дърпа велосипеда на Георги Илиев и след няколко опита го е отскубнал, след което е започнал да го бута. Ш. му и извикал, но И.М. се е качил на велосипеда, поради което Ш. не е успял да го догони. С велосипеда М. е тръгнал към кръстовището, на което е завил наляво (посока Свети Влас), преминавайки покрай намиращата се на ъгъла на кръстовището заложна къща “Доверие Комерс”, като Ш. го е гонил до паркинга на заведение “Кондор”, където се е отказал. Веднага след това Ш. съобщил за кражбата на Илиев и са се обадили на полицията. На следващия ден около обяд Ш. се е обадил на свид. М.Г.Г. – собственика на заложната къща, с молба да прегледат записите от камерата, която е единствена в района. При прегледа установили, че се вижда как лице преминава покрай заложната къща в посока към мястото, където е бил заключен велосипеда (което място не е било в обхвата на камерата), а след около тридесет секунди се вижда същото това лице, което бута велосипеда за да се качи на него в обратна посока, а зад него се видял и Ш., който го е гонил. И свидетелят Г. е разпознал от записа на камерата И.М., когото познавал от повече от осем години като редовен клиент на заложната къща. Диска със записа от камерата е бил предаден от свид. Г. на полицейски служител с протокол от доброволно предаване. В дадените от свидетелите Илиев, Ш. и Г. писмени сведения пред полицейски органи същите са посочили, че кражбата е извършена от лицето И.М., когото Ш. и Г. са заявили, че познават и са разпознали. Когато на 09.09.2019г. в писмените си сведения свид. Шумнов е заявил, че е разпознал И. *** като лицето, което е издърпало велосипеда и е избягало с него, полицейският служител И. Караиванов е предприел действия по задържането на това лице, като е установил неговото местонахождение и го е взел със служебния автомобил, след което го е отвел в сградата на РУ Несебър, където е издал заповедта за задържане. М. е дал сведения, които поради обстоятелсвото, че е неграмотен, са били диктувани от него, след което са му били прочетени, и под които е положил подписа си, с който е декларирал верността на тези сведения. В тези сведения М. е посочил, че докато е бил гонен с откраднатия от него велосипед, по пътя хвърлил велосипеда на пазара срещу заложна къща “При Емо” и продължил да бяга в посока село Кошарица.
Спрямо жалбоподателя била издадена заповед за задържане на лице рег.№ 1094/09.09.2019г. от полицейски орган при РУ Несебър, с която на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка “задържане за срок до 24 часа”.
Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице съдържа реквизитите, посочени в чл.74, ал.2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С декларацията, съставена на 09.09.2019г., е заявено запознаване с правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане.
Съгласно чл.72, ал.1, т.1 т ЗМВР, която разпоредба е приложена като основание за задържането на лицето, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая от доказателствата по делото категорично се установява, че към момента на задържането на М. е имало данни, от които може да се направи обосновано подозрение за вероятната съпричастност на лицето към извършено престъпление.
Задържането като принудителна административна мярка се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, като не е необходимо данните за извършено престъпление да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Задържането е за да се проверят тези данни, както и да се предотврати укриването на лицето, и евентуално да бъде открит велосипеда – предмета на това престъпление, за да бъде върнат на собственика му.
Безспорно, принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничено и при стриктното спазване на закона. В разглеждания случай налагането на принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е оправдано, тъй като е извършено с оглед на защита на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. За задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната свобода. При задържането на лицето са му били разяснени правото на адвокатска защита, правото на медицински преглед, на свиждане, уведомяване на семейството или друго заинтересовано лице, видно от подписаната от лицето декларация, екземпляр от която същият е получил.
За да постанови задържане на дадено лице за срок до 24 часа, не е необходимо полицейският орган да е сигурен, че лицето е извършило престъпление, съответно, да са налице доказателства за последното. Достатъчно е да са налице данни, при наличието на които може да се обоснове извод за тази вероятност. Налице е съответствие между посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта. Макар и лаконичен, текстът в достатъчна степен изяснява обстоятелството, мотивирало полицейския орган да приложи мярката, като са били налице основания, които да обосноват подозрение за съпричастност на жалбоподателя към престъплението, за което е образувано досъдебното производство. За да бъде подчинено на легитимната цел, задържането на лицето трябва да е обосновано с необходимостта да се обезпечи извършването на необходимите процесуално-следствени действия за разкриване на инкриминираното деяние и съпричастността на задържаното лице. Изложеното дава основание да се приеме, че по преписката са налице достатъчно данни, които да инициират фактически обстоятелства в хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВН. Поради което становището на процесуалния представител на адвоката, че оспорената заповед не е постановена с материалноправната норма на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е несъстоятелен.
Всъщност, от разпита на свидетелите-очевидци и събраните по делото доказателства се установява, че са били налице доказателства за извършена кражба на процесната вещ, и че М. е знаел за извършването й, в противовес с твърденията в жалбата, че липсват такива доказателства. В унисон с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. ОСГК на ВС на Република България като мотиви за издаването на заповедта следва да се ценят и материалите, съдържащи се в ЗМ № 304 ЗМ-1484/2019г. на РУ Несебър, на което полицейският орган изрично се позовава в заповедта. Посочването на конкретната форма на изпълнителното деяние не е дължимо от полицейският орган. Точната (прецизната) правна квалификация е дължима от органа, компетентен да повдигне наказателно обвинение за престъпление, извършено на територията на Република България – чл.46, ал.1 от НПК.
За прилагане на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление, както и да е определена точната наказателноправна квалификация на деянието по НК и основанието за подвеждане под наказателна отговорност. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление. Доказателства за наличие на данни за участие или съпричастност на задържания и настоящ жалбоподател са ангажирани. Като всяка ПАМ задържането за срок от 24 часа налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правноопределен резултат.
Не се установяват по делото обстоятелства, от които да е възможен извод, че при прилагането на принудителната административна мярка не са били в достатъчна степен защитени правата на задържания, нито е налице индиция за допусната злоупотреба с правомощията на полицейския орган. Същевременно мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР няма за цел наказване на уличеното лице или прилагане на някаква репресия спрямо това лице за извършено от него деяние, а цели възпрепятстване на лицето за се укрие, както и извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за евентуално образуване на наказателно производство. Доказателствата по делото сочат, че по отношение на жалбоподателя М. тези предпоставки са налице.
Задържането на жалбоподателя с атакуваната полицейска заповед допринася за прилагане на целите, посочени в закона, и не съставлява необоснован акт на неоснователна принуда върху жалбоподателя чрез лишаването му от свобода, което да противоречи на същността и предназначението на принудителните административни мерки, каквито са заповедите за задържане. Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР дава възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане на лице до 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна административна мярка. В случая лицето е било задържано за изясняване на фактите и освободено след направените самопризнания и преди изтичането на 24-часовия законов срок.
Така мотивиран, Несебърският районен съд на основание чл.172, ал.2 т АПК
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.М. с ЕГН **********,***, срещу заповед за задържане на лице рег.№ 1094/09.09.2019г., издадена от полицейски орган - И. С.К. – ИКП при РУ Несебър, с която на основание ччл.72, ал.1 от ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка “задържане за срок до 24 часа”.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на И.А.М. с ЕГН **********,***, да му бъдат заплатени разноски за платена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: