Присъда по дело №246/2021 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 13
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 2 август 2021 г.)
Съдия: Минка Иванова Китова
Дело: 20215630200246
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 13
гр. Харманли , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
СъдебниГАНКА ДИМОВА
заседатели:ДОНЧЕВА

ТЕОДОРА АНГЕЛОВА
СИДЕРОВА
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
и прокурора Маргарит Куртев Стоилов (РП-Хасково)
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Наказателно дело от общ
характер № 20215630200246 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. М. Д., роден на *** година в гр. Крумовград,
български гражданин, турчин по произход, женен, с основно образование, работи в „Теклас
България“ ЕАД с адрес с. Рогач, община Крумовград, махала ***, с ЕГН: **********,
неосъждан
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ
На 04.08.2020г. в землището на с. Славяново, община Харманли на
задната седалка на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с per. № *** се
съвкупил с лице от женски пол- Е. И. Г. с ЕГН *** от с.Подрумче,
общ.Крумовград, родена на *** година, като я принудил към това със
заплашване, че ще я остави сама в гората без телефон и изнасилената Е. И. Г.
1
не е била навършила осемнадесет годишна възраст - престъпление по чл. 152
ал.2 т.1 вр. ал. 1 т.2 от НК, поради което и на основание чл. 152 ал.2 т.1 вр.
ал. 1 т.2, вр. чл. 58а, ал.1, вр. чл.54, ал.1 НК му НАЛАГА наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.
ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на
наказанието „Лишаване от свобода” с изпитателен срок от 5 (пет) години.
ОСЪЖДА подсъдимия А. М. Д. с адрес: с. Рогач, община
Крумовград, махала ***, с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. Г. с ЕГН
***, с адрес в с. Подрумче, мах. ***, общ. Крумовград, обл. Кърджали,
действаща със съгласието на майка си И. Г. М. с ЕГН ***, неин законен
представител сумата в размер на 10 000 / десет хиляди / лева, представляваща
обезщетение за причинените от описаното в присъдата деяние за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на извършване на деянието – 04.08.2020г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимият А. М. Д. с адрес: с. Рогач, община
Крумовград, махала ***, с ЕГН: ********** със снета по делото
самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР - гр. Хасково направените по
досъдебното производство разноски в размер на 2 258,15 лева за
възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА подсъдимият А. М. Д. с адрес: с. Рогач, община
Крумовград, махала ***, с ЕГН: ********** със снета по делото самоличност
ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. Г. с ЕГН ***,с адрес в с. Подрумче, мах. ***, общ.
Крумовград, обл. Кърджали, действаща със съгласието на майка си И. Г. М. с
ЕГН ***, неин законен представител сумата в размер на 2000 /две хиляди/
лева представляваща направени по делото разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение за упълномощения повереник.
ОСЪЖДА подсъдимият А. М. Д. с адрес: с. Рогач, община
Крумовград, махала ***, с ЕГН: ********** със снета по делото самоличност
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Харманли сумата в размер на
400,00 /четиристотин/ лева, представляваща държавна такса върху уважения
2
размер на иска.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в петнадесетдневен срок от обявяването й – 16.07.2021г.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Присъда № 13 от 16.07.2021г. на Районен съд – Харманли,
постановена по Н.О.Х.Д. № 246 по описа за 2021 година
Районна прокуратура – Хасково, ТО - Харманли е внесла срещу подсъдимия
А. М. Д., роден на *** година в гр. Крумовград, български гражданин, турчин по
произход, женен, с основно образование, работи в „Теклас България“ ЕАД с адрес с.
Рогач, община Крумовград, ***, с ЕГН: **********, неосъждан обвинителен акт, с
който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 152 ал.2
т.1 вр. ал. 1 т.2 от НК за това, че на 04.08.2020г. в землището на с. Славяново, община
Харманли на задната седалка на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с per. № ***
се съвкупил с лице от женски пол- Е. ИР. Г. с ЕГН *** от с.Подрумче,
общ.Крумовград, родена на 27.01.2005 година, като я принудил към това със
заплашване, че ще я остави сама в гората без телефон и изнасилената Е. ИР. Г. не е
била навършила осемнадесет годишна възраст .
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, ТО – Харманли
представителят на държавното обвинение, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, същото за доказано по несъмнен начин. Предлага
съдът, при индивидуализация на наказанието, да съобрази, че наказателното
производство се провежда по реда на Глава 27 НПК, както и с факта, че към
инкриминираната дата подсъдимият е неосъждан. Намира, че съдът следва и по двете
престъпления да наложи наказание „лишаване от свобода”, като приложи разпоредбата
на чл.58а, ал.1 НК, като изпълнението на така определеното наказание бъде отложено
по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години. По отношение на веществените
доказателства счита, че следва да се отнемат в полза на държавата на основание чл.53,
ал.1, б „ а” НК.
Защитникът на подсъдимия А. М. Д., адв.Т.Г. Д. от АК-Хасково намира, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено съгласно разпоредбата на
чл.58а, ал.1 НК и съдът следва да му наложи наказание „лишаване от свобода” към
минималния предвиден размер в закона, като намали така определеното наказание с
една трета и отложи неговото изпълнение, на основание чл.66, ал.1 НК.
Подсъдимият А. М. Д. заявява, че желае да се проведе съкратено съдебно
следствие по реда на чл.370 и сл. от НПК и то при условията на чл.371 т.2 от същия
закон, като се признава за виновен по така предявеното му две обвинения, заявява, че
признава всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по
двете обвинения и дава съгласие да не се събират доказателства за проверка на същите.
Декларира съгласие самопризнанието му и всички събрани на досъдебното
производство доказателства да се ползват при постановяване на присъдата. В хода на
съдебните прения се придържа към заявеното от неговия защитник. В даденото му
право на последна дума изразява съжаление за стореното и моли съда да му наложи
минимално наказание.
Производството в съдебната си фаза е протекло по реда на диференцираната
процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата
на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие от подсъдимия и неговия
1
защитник в открито съдебно заседание, след разпоредено от Съда предварително
изслушване на страните на основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това
разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява процесуално
допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено
съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът е уважил, след изслушването
на страните, постановявайки нарочен съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно
следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите от
обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т. е. на основание чл.
372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията
на подсъдимия А. М. Д. се подкрепят от събраните в ДП доказателства, с Определение
обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание в хипотезата
на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на всички факти от
обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна:
Подсъдимият А. М. Д. е роден на *** година в гр. Крумовград, български
гражданин, турчин по произход, женен, с основно образование, работи в „Теклас
България“ ЕАД с адрес с. Рогач, община Крумовград, ***, с ЕГН: **********,
неосъждан.
От приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 714 , издадена от
Районен съд – Харманли на 20.08.2020 г. се установява, че подсъдимият А. М. Д. не е
осъждан към инкриминираната дата 04.08.2020г., като от приложената справка се
установява, че е криминално проявен и срещу него има заведени заявителски
материали, както и криминалистически регистрации.
Подсъдимия А. М. Д. и свид. Е. ИР. Г. се познавали тъй като работели заедно
в тютюнопроизводството, при родителите на обв.А.Д.. Подс.Д. знаел възрастта на
свид.Г., както знаел и че същата не е навършила 18- годишна възраст, както и че свид.
Е.Г. е непълнолетна.Въпреки че бил семеен, подс. Д. харесвал свид. Е.Г., като имал към
нея сексуално привличане и желаел да има полови отношения с нея. Свид. Герогиева
възприемала подс. Д. като приятел, но не желаела да има интимни отношения с него.
Подсъдимият Д. имал роднини в село Славяново, община Харманли. Същият
често посещавал роднините си в село Славяново, като познавал пътя от село Рогач,
където живеел, до село Славяново.
Родителите на подс. Д. отглеждали тютюн. В тази си дейност били
подпомагани от техния син- обв.Д., както и от свид.Г., която работела при тях на
надница, като наемен работник. Вечерта на 03.08.2020 година, подс. Д. писал на свид.
Е.Г. по интернет приложението „ Месинджър“, дали на следващия ден ще ходи да
работи при родителите му, като настоявал тя да отиде на работа. Свид. Г. отговорила
на подс. Д., че ще ходи на работа при родителите му. След като получил утвърдителен
отговор от свид.Г., подс. Д. предложил на свид. Г. да дойде да я вземе от населеното
място, където живеела- село Подрумче и двамата да отидат да берат тютюн. Свид. Г.
отново се съгласила и казала на падс. Д. че ще го чака на 04.08.2020 година в 04,00 часа
до чешмата на село Подрумче.
2
На 04.08.2020 година около 04,00 часа, сутринта, свид.Е.Г. била пред
чешмата в село Подрумче, като чакала подс. А.Д.. Последният дошъл на уговореното
място с лек автомобил марка „ Фолксваген Пасат“ с ДКН ***, зелен на цвят,
собственост на брат му. Свид. Е.Г. се качила на задната седалка на лекия автомобил,
управляван от подс. А.Д., след което последния казал на свид. Е.Г., че тръгват към град
Крумовград.На свид.Г. и направило впичатление че в автомобила няма други
работници и го попитала защо е сама в автомобила. Подс. А.Д. и отговорил, че ще
вземе другите работници след като я остави на нивата с тютюн.
След като обв.Д., с управлявания от него автомобил марка „ Фолксваген
Пасат“ с ДКН ***, напуснал населеното място в което живеела свид.Г.- село Подрумче
не поел към град Крумовград, а поел към село Славяново, община Харманли.Свид.Г.
попитала обв.Д. къде отиват, като обв.Д. и казал че по пътя ще и обясни .
Докато пътувал към село Славяново, община Харманли, подс. Д. обяснявал
на свид.Г., че много я харесва и че я иска за жена, като и казал че иска да се разведе със
съпругата си заради нея и че иска да бъдат заедно. Свид.Г. отговорила на подс. Д., че
не желае да бъде с него тъй като бил по-голям от нея и имал деца.
На 04.08.2020 година, в часовия период между 08,00 часа и 09,00 часа, подс.
Д., с управлявания от него автомобил марка „ Фолксваген Пасат“ с ДКН ***, в който се
возела като пътник и свид.Г., стигнали до землището на село Славяново, община
Харманли.След като стигнали в близост до село Славяново, подс. А.Д. отбил
управлявания от него автомобил в близост до една гора намираща се до пътя, изгасил
двигателя на автомобила, след което слезнал от шофьорското място на автомобила и
седнал до задната седалка на свид. Г..
След като сторил това, подс. А.Д., взел насила мобилния телефон на свид.Г.
Mapкa“Samsung”, след което започнал да и обяснява, че много я обича и че иска да
прави секс с нея. Свид.Г. отговорила на подс. Д.: “не те искам, ти си женен, имаш
деца“ , като категорично му отказала да прави секс се него и му казала че повече няма
да ходи да работи при родителите му. Подс. Д. казал на свид.Г. че ще бъде негова дори
и да не иска това, като отново поискал от свид.Г. да прави секс с него. Свид.Г. му
отказала полов контакт. Възползвайки се от обстоятелството, че били на усамотено
място, както и че свид.Г. била без мобилен телефона който и бил взет от подс. Д.,
същият започнал да съблича дрехите си и останал гол, като междувременно заключил
вратите на автомобила, за да не може свид. Г. да избяга. Свид.Г. се уплашила, когато
видяла без дрехи и започнала да вика за помощ. След като се съблякъл, подс. А.Д.
започнал да съблича и дрехите на свид. Г., като същата се съпротивлявала на
действията на обвиняемия.Подс. Д. използвал сила, като бутнал тялото на свид.Г. на
задната седалка на лекия автомобил марка „ Фолксваген Пасат“ с ДКН ***, след което
тя се озовала легнала по гръб на задната седалка, като подс. А.Д. продължил да
съблича дрехите и, против волята на свид. Г.. Свид.Г. заявила на подс. Д., че не иска да
има полов контакт с него, тъй като е малка на години и е девствена, но това не
трогнало обвиняемия. Подс. А.Д. заплашил свид. Е.Г., че ще я остави без мобилния и
телефон в гората в землището на село Славяново, община Харманли и че ще се прибере
сам в селото , в което живеел, като продължавал да сваля дрехите и, като успял да я
съблече напълно. Подс. Д. казал на свид.Г., че след като и вземе телефона и я остави в
гората няма да може да се прибире в дома си, тъй като не знаела пътя до дома си.
Всички тези действия на обв.Д. били направени от него с цел да сломи съпротивата на
3
свид.Г., за нежелания от нея полов акт, като поставил свид. Г. в такава обстановка и
при условия, непозволяващи изход и алтернативи в избора и на поведение,
След като съблякъл свид.Г., подс. А.Д. започнал да я целува по врата.
Свид.Г. продължила да се съпротивлява на действията на подс. А.Д., като му
повтаряла, че не желае да има полов контакт с него. Подс. Д. успял да вдигне краката
на свид.Г. след което, вкарал насила половия си член във половия орган на
пострадалата Г., като успял да я дефлорира. От действията на подс. Д., свид. Г.
изпитала силна болка.Свид. Г. продължила да се съпротивлява, като бутала подс. Д. и
го стискала с ръце.
Половият акт продължил около 2-3 минути, след което подсъдимият изпитал
полово удовлетворение, извадил половия си член от влагалището на свид.Г. и
еякулирал върху задната седалка на лекия автомобила марка „ Фолксваген Пасат“ с
ДКН *** и върху своите и на свид. Г. дрехи.
След като еякулирал и удовлетворил нагона си, подс. А.Д. и свид.Г.
започнали да обличат друхите си, като свид.Г. плачела постоянно.Подс. Д. започнал да
я успокоява, като я уверявал че всичко ще бъде наред. След това подс. Д. и свид.Г. с
управлявания от подсъдимият лек автомобил марка „ Фолксваген Пасат“ с ДКН ***
отишли в село Славяново при роднитите на обв.Д..
Към 10,00 часа на 04.08.2020 година свид. И.М.- майка на свид.Г. позвънила
на дъщеря си по мобилния и телефон, но същия бил изключен от мрежата. Свид. М. се
притеснила и се обадила на свид.М. Д.- майка на подс. Д.. От майката на подсъдимия,
свид. М. разбрала че дъщеря и - свид.Г. и подс. Д. са в село Славяново, община
Харманли. Свид.М. и свид.А.- бъща на свид. Г. отишли да къщата на подс. Д.
намираща се в село Рогач, община Крумовград, и зачакали дъщеря и да се върне.
На 04.08.2020 година около 13,00 часа подс. Е. Д. и свид.Г. пристигнали в
дома на обвиняемия в село Рогач. Тогава свид. Г. заявила на майка си свид.М., че е
била изнасилена от подс. А.Д..
От назначената по досъдебното производство съдебно- медицинска
експертиза се установило че девствената ципа на свид.Е. ИР. Г. е разкъсана, като
разкъсването и се е получило при вкарване във влагалището и на тъп твърд предмет,
какъвто бил мъжкия полов орган в състояние на ерекция. Разкъсването на девствената
ципа на свид. Е. ИР. Г. отговаряло по време с извършения от подс. А.Д. полов акт.
От заключението на назначената по делото ДНК- експертиза се установило
че петната от семенна течност оставени от седалката на автомобил марка „ Фолксваген
Пасат“ с ДКН ***, и върху дрехите на свид.Г. съвпадат с ДНК-профила на подс. А.Д..
Възможността откритата семенна течност да е оставена от някой други била 1: 456 830
384 512 633 000 000.
По делото се извършени множество процесуално-следствени действия:
огледи на лек автомобил марка „ Фолксваген Пасат“ с ДКН *** и на веществените
доказателства – тъмно син на цвят мобилен телефон с надпис “Samsung” в горната част
ма дисплея и елипсовиден бутон под него.В задната част на мобилния ведно със сим
карта с надпис „А1 ********** *********“ ; черен на цвят мобилен телефон с надпис
4
“Samsung” ведно със сим карта с надпис „А1 ********** *********; черно на цвят
правоъгълно парче плат с бял петно на него с неправилна форма; сив на цвят суитшърт
с качулка, джобове и цип в предната част; кафяво на цвят перде с правоъгълна форма с
десен на листа; черни на цвят боксерки със зелени ленти от двата края и надпис в
областта на ластика “Boddy fit“ ; бяла на цвят тениска с къс ръкав и надпис в предната
част “Nike” ;къси дънкови пантолони, светлосини на цвят накъсани в предната част и
надпис на етикета на колана “Leox Denim”; чифт мъжки маратонки бяло - черни на
цвят с надпис на петата „Nike” , и надпис на езика „ Air” черна на цвят дамска блуза
надпис в предната част „Fabulous” и надпис на гърба “Story; бяло -лилави бикини с
надпис на тях “note” и изобразени цветя, с лилав на цвят ластик; брой дънков панталон
с разкъсан ефект по крачфште и надпис на надпис върху етикета на колана “Incebelli 28
Denim; чифт дамски бели обувки с връзки , тип маратонки изработени от кожа и плат,
2 броя бели на цвят чорапи с перли седалка от лек автомобил състояща се от две части
ус черна на цвят тапицерия на квадрати; два броя черни чорапи , къси и 1 бр ./кожен
колан с метална тока.
В хода на ДП подсъдимият не се признава за виновен по така предявеното
му обвинение и не дава обяснения.
В съдебната фаза се признава за виновен по така предявеното му обвинение
и дава кратки обяснения.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда
и при условията на чл. 371, т. 2, вр. чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях
фактическа обстановка, която настоящият състав изложи, е безспорно и несъмнено
установена, за което се цениха направените в съдебно заседание самопризнания от
подсъдимия, подкрепени от приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл.
283, вр. чл. 373 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и
гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от настоящият състав, включват: Протоколи за оглед на веществени
доказателства, ведно с албуми, протоколи за доброволно предаване, заключения по
съдебномедицинска, ДНК- експертиза, Справка за съдимост, характеристична справки,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка относно
собствеността на процесния лек автомобил; приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните
доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно:
Е. ИР. Г.,ИР. Г. М., Р.Ю.Д., М.Р.Ю. Ш.М.Ю., Х.Б.Ю., Е.Х.Б., Н.И.И., всички те
материализирани в съответни протоколи за разпит на свидетели. Същите настоящият
състав кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях,
систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните,
съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на
формирането им. Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото,
механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко
от направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, което се
подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към делото по
реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, справка за съдимост,
протоколи за оглед на веществени доказателства, протоколи за доброволно предаване,
както и от заключенията на назначените и изготвени Съдебномедицинска, и ДНК
експертиза.
5
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на свидетеля Е.
ИР. Г., макар и същата да се явява пострадала от деянието, тъй като това a priori не е
индиция за недостоверността на твърденията й. Фактите и обстоятелствата, включени в
предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички
допустими доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с
предварително определена доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са
важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Настоящият състав кредитира
показанията на пострадалото лице като обективни, безпристрастни и логически
последователни. Същите излагат точно и конкретно, обстоятелствата около инцидента,
който описва изчерпателно. Не е налице индиция за недостоверност на показанията й.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от веществените
доказателства, предявени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 284 от НПК.
Съдебният състав възприема изцяло и заключенията по извършените
съдебномедицинска експертиза на живо Лице №9/2020г. Същата е извършена
съответно от вещи лица – специалисти с необходимата квалификация и знания,
включени в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по чл.
401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2020 година за съдебния район на Окръжен
съд – Кърджали и на Административен съд – Кърджали, липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено заключение обективират
необходимите данни, ползвани за извършената оценка и фактически констатации,
поради което се явяват обосновани и аргументирани, в съответствие и кореспондиращи
с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и
да е съмнения за тяхната правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи
констатациите и заключенията на вещите лица, поради това настоящият състав
намира за обосновани, аргументирани и правилни експертизите и ползва същите при
формирането на фактическите и правните си изводи. Възприетата по–горе фактическа
обстановка, е в синхрон със заключенията на вещите лица, които бяха приети без
възражения от страните.
Съдът кредитира и ДНК експертиза, същата е изготвена от ,вещи лица
специалисти в областта на ДНК профилиране на веществени доказателства в сектор
ДНК анализи в ЦЕКИ към НИК- МВР.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани
по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви,
логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което настоящият състав ги
кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда,
извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и
съдът прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно всички
релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл.
373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за изграждането на фактически и
правни изводи при постановяване на Присъдата.
При така изяснената фактическа обстановка и установените факти, изведени
в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна до единствено
възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият А. М. Д. е осъществил
6
със тава на престъплението чл. 152, ал. 2, т. 1, чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК.
От обективна страна, като двуактно престъпление, изнасилването се
характеризира с извършване на съвкупление с пострадалото лице, като извършителят
принуждава същото със сила или/и заплашване, за да сломи съпротивата му. В случая
са налице и двете съставни части на това престъпление.
От събрания и приобщен по делото доказателствен материал, разгледан в
своята съвкупност и логическа взаимовръзка, е достатъчен за да се направи извод, че
подсъдимият е автор на деянието - предмет на настоящото наказателно производство.
От наличния по делото обем доказателства, събрани в съдебната фаза на процеса, в
това число свидетелски показания на разпитаните по делото свидетели, включително
пострадалото лице Е. ИР. Г., свид. И.М.-майка на свид. Г., свид. М. Д.- майка на
обв.Д., свид.А., протоколите за доброволно предаване и за оглед на веществени
доказателства, ведно с фотоалбуми, Съдебномедицинска експертиза, от която се
установява, че че девствената ципа на свид.Е. ИР. Г. е разкъсана, като разкъсването и
се е получило при вкарване във влагалището и на тъп твърд предмет, какъвто бил
мъжкия полов орган в състояние на ерекция. Разкъсването на девствената ципа на
свид. Е. ИР. Г. отговаряло по време с извършения от обв.Д. полов акт, заключението на
назначената по делото ДНК- експертиза се установило че петната от семенна течност
оставени от седалката на автомобил марка „ Фолксваген Пасат“ с ДКН ***, и върху
дрехите на свид.Г. съвпадат с ДНК-профила на обв.Д.. Възможността откритата
семенна течност да е оставена от някой други била 1: 456 830 384 512 633 000 000,
протоколи за вземане на образци за сравнително изследване от биологичен материал –
слюнка и влагалищен секрет, справка за съдимост на подсъдимия, характеристична
справка, социален доклад за пострадалото лице и други, може да се направи извод, че
на инкриминираната дата 04.08.2020г. в землището на с. Славяново, община Харманли
на задната седалка на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с per. № *** се
съвкупил с лице от женски пол- Е. ИР. Г. с ЕГН *** от с.Подрумче, общ.Крумовград,
родена на 27.01.2005 година, като я принудил към това със заплашване, че ще я остави
сама в гората без телефон и изнасилената Е. ИР. Г. не е била навършила осемнадесет
годишна възраст, които негови действия сочат на извършено престъпление по чл. 152,
ал. 2, т. 1, вр. чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК. С деянието си подсъдимият е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна, посочения престъпен състав.
Обект на престъплението, извършено от подсъдимия, са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата
цялост на личността и гарантиращи правото на личен живот и интимна сфера, както и
обществените отношения, които осигуряват на човека възможност свободно да
формира своята воля и да избира поведение.
Извършеното от подсъдимия е квалифицирано правилно по чл. 152, ал. 1,
т. 2 от НК, тъй като деянието е извършено след принуда със заплашване, че ще я
остави сама в гората без телефон. Принудата чрез заплашване е психическо
въздействие върху пострадалото лице, се явява способ за осъществяването на деянието.
Използването на сила и заплашване е било с цел да се сломи съпротивата на свидетеля
Е.Г. във връзка с отбрана на интимната й сфера, за да може подсъдимият да осъществи
полов контакт, като тези действия са довели до пречупване на волята на пострадалото
лице. Т. е. тези физическа и психическа принуда са сломили съпротивата на
пострадалото лице и подсъдимият е успял да осъществи съвкупление.
7
Налице е квалифициращ признат на извършеното от подсъдимия по смисъла
на чл. 152, ал. 2, т. 1 от НК деяние, тъй като пострадалото лице не е било навършило
осемнадесет години. Пострадалото лице Е.Г. е била на навършени 15 години към
инкриминираната дата.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият е годен
субект на престъплението.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия
виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК.
Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял тяхното настъпване. За
сломяване на съпротивата на пострадалото лице, както вече бе посочено по-горе в
настоящото изложение, е използвана принудата, изразяваща се в заплашване.
Подсъдимият е бил с ясното съзнание, че осъществява полов акт с ненавършилата 18
години Е.Г. след като употребява на заплашване. Съзнавал е несъгласието на
пострадалото лице да бъде осъществено съвкупление и е преодолял това несъгласие
чрез упражнена физическа и психическа сила. Умисълът обхваща всички елементи на
престъпния състав.
За това си поведение, с оглед осъществяването от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК,
подсъдимият следва да понесе своята наказателна отговорност.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът се
съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а именно
принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на наложеното
наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 152, ал. 2, т. 1 от
НК, законодателят е предвиди следното наказание: Лишаване от свобода от 3 години
до 10 години.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност
на подсъдимия, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца,
мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът
взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на дееца,
добросъвестното процесуално поведение в съдебната фаза, изразеното съжаление; а
като отегчаващо вината обстоятелство се отчете високата обществена опасност на
деянието извършено от подсъдимия, както и недобрите характеристични данни. С
оглед на разпоредбата на чл. 56 от НК съдът не взема предвид като отегчаващо
отговорността обстоятелство факта, че пострадалото лице е непълнолетно към момента
на извършване на престъплението, но не може да не се отчете злоупотребата с
доверието на момиче в такава възраст, поради което посегателство срещу половата му
неприкосновеност от страна на лице, с което отношенията са приятелски, се
характеризира като по-тежко.
8
Съдът намира, че в случая не са налице нито многобройни смекчаващите
обстоятелства, нито изключителни такива, поради което при условията на чл.58а, ал.1,
вр.чл. 54 НК наложи на подсъдимия наказание "лишаване от свобода" за срок от 4
години и 6 месеца за извършеното престъпление по чл. по чл. 152 ал.2 т.1 вр. ал. 1 т.2
от НК и като приложи редукцията на така определеното наказание с една трета на
основание чл.58а, ал.1 НК,определи наказание “лишаване от свобода” за срок от 3
година. Съдът намира, че наказанието "лишаване от свобода" не следва да бъде
изтърпяно ефективно, а изпълнението му следва да бъде отложено за срок от 5 години.
Налице предпоставките за приложението на чл. 66 - подсъдимият до момента не е
осъждан, а сега наложеното му наказание е в размер на 3 (три) години. Така, съдът
счита, че подсъдимият ще бъде превъзпитан и ще бъдат изпълнение целите на
наказанието,предвидени в чл. 36 НК.
Причина за извършване на престъплението е ниското правно съзнание и
култура на подсъдимия и незачитането на установения в страната ред за поведение в
обществото, незачитане спокойствието на гражданите, незачитане на обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеност на честта, достойнството, живота и
здравето на личността и липса на морално – волеви задръжки. Т. е. причините за
извършване на престъплението от страна на подсъдимия се свеждат до подценяването
на правно защитени интереси на човешката личност, пренебрежителното му
отношение към личната неприкосновеност и по–специално към половата такава, както
и до склонността му към антисоциално поведение. Мотивите на подсъдимия се
свеждат до желанието противозаконно да удовлетвори половия си нагон.
Безспорно се установи, че подсъдимият А. М. Д. е осъществил състава на
престъплението по чл. 152 ал.2 т.1 вр. ал. 1 т.2 от НК, с което се накърнил половата
неприкосновеност на пострадалата. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице
всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, които съществуват в
обективно единство. В тази връзка съдът намира предявения иск за доказан по
основание и счита, че следва да бъде уважен като такъв. Що се касае до размера на
обезщетението, разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква справедливостта да бъде
обвързана с конкретни обективно настъпили и установени обстоятелства.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително в пълен
обем болките и страданията на пострадалия и изобщо нематериалните последици от
престъплението. В тази насока и с оглед съществуващата съдебна практика по тези
въпроси, съдът намира, че следва да уважи иска в пълния предявен размер, като осъди
подсъдимият да заплати на пострадалата Е. ИР. Г. с сумата от 10 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 04.08.2020 г. до окончателното изплащане.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият А. М. Д. с
адрес: с. Рогач, община Крумовград, ***, с ЕГН: ********** със снета по делото
самоличност, да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - гр. Хасково
направените по досъдебното производство разноски в размер на 2 258,15 лева за
възнаграждение за вещи лица.
Съдът осъди подсъдимият А. М. Д. с адрес: с. Рогач, община Крумовград,
***, с ЕГН: ********** със снета по делото самоличност да заплати на Е. ИР. Г. с
ЕГН ***,с адрес в с. Подрумче, ***, общ. Крумовград, обл. Кърджали, действаща със
съгласието на майка си ИР. Г. М. с ЕГН ***, неин законен представител сумата в
9
размер на 2000 /две хиляди/ лева представляваща направени по делото разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение за упълномощения повереник.
Съдът осъди подсъдимия А. М. Д. с адрес: с. Рогач, община Крумовград,
***А, с ЕГН: ********** със снета по делото самоличност да заплати по сметка на
Районен съд – Харманли сумата в размер на 400,00 /четиристотин/ лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.


Председател:



10
Съобщи за изтекли лични данни