№
гр. Харманли, 25.09.2019 г.
Районен съд Харманли, в закрито съдебно
заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА АВРАМОВА
като
разгледа докладваното от съдия Ирена Аврамова ЧНД № 365 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 6 от НПК.
Образувано е по частна жалба от Х.Х.,
представляван от адв. С.С., против Постановление от 09.06.2016 г. на РП -
Димитровград за прекратяване на наказателно производство по ДП № 427/2011 г. по
описа на РУ на МВР - Харманли.
В жалбата се поддържа, че обжалваният акт е
постановен през 2016 г., но пострадалият не е бил уведомен за това, като е получил
препис от постановлението едва след поискване от страна на упълномощения от
него адвокат. Изразено е несъгласие с правните изводи, изложени в обжалваното
постановление относно това, че в случая не е налице престъпление, а
гражданскоправни отношения. Твърди се, че обвиняемата Тянка Георгиева не е
получила и изобщо не е имала свободен достъп до помещението, в което е била
стоката на Х., като по несъмнен начин се установявало, че тя принудително и
против съгласието на пострадалия, самоволно и не по установения ред е
осъществила едно свое предполагаемо право. В заключение се поддържа, че
обжалваното постановление на РП - Димитровград е незаконосъобразно, доколкото в
Наказателния кодекс е предвиден изричен текст, криминализиращ поведението на
обвиняемата. По наведените в жалбата доводи се иска отмяна на постановеният
съдебен акт.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди изложените в жалбата доводи, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице и против
подлежащ на обжалване акт. С оглед обстоятелството, че препис от атакуваното
постановление не е бил връчен на жалбоподателя, което се установява от
приложените по делото разписки, съдът прецени, че е спазен законоустановеният
срок. Предвид изложеното частната жалба е процесуално допустима, разгледана по
същество е основателна.
Досъдебно производство № 427/2011 г. по описа на
РУ на МВР - Харманли е образувано на 17.09.2011 г. срещу Тянка Кръстева
Георгиева с ЕГН: ********** от гр. Харманли за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. С постановление от 21.02.2012 г.
Георгиева е привлечена като обвиняем в извършване на посоченото престъпление, а
така също и за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. Досъдебното производство е
внесено с обвинителен акт от 28.06.2012 г. на РП - Харманли и е образувано
съдебно производство - НОХД № 263/2012 г. по описа на РС - Харманли с подсъдим
Тянка Георгиева за престъпленията, за които й е било повдигнато първоначално
обвинение. След констатация за наличие на съществени отстраними процесуални
нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимата и нейния защитник,
съдът с определение от 21.10.2014 г. е прекратил съдебното производство и е
върнал делото на РП - Харманли за доразследване. С постановление от 24.03.2015
г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство на основание -
липса на осъществено престъпление, което е потвърдено с определение на РС -
Харманли, а при въззивна проверка ОС - Хасково е потвърдил акта на първата инстанция.
По искане на Главния прокурор с Решение от 15.12.2015 г. на Апелативен съд -
Пловдив е възобновено ВЧНД № 313/2015 г. по описа на ОС - Хасково, който от
своя страна с Определение от 23.12.2015 г. е постановил отмяна на
първоинстанционния акт, отмяна на постановлението на РП - Харманли за
прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на РП -
Харманли. Поради самоотвод на наблюдаващия прокурор, представител на посочената
прокуратура, с постановление на Окръжна прокуратура - Хасково делото е
изпратено за решаване на РП - Димитровград, чието постановление за прекратяване
на наказателното производство е предмет на настоящата съдебна проверка.
От събраната в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:
Обвиняемата Тянка Георгиева имала фирма ЕТ „Афродита - Тянка Кръстева“ със седалище гр. Харманли, като нейна собственост били два магазина /малък и голям/, находящи се в гр. Харманли на бул. „България“ № 28 и № 30, които същата отдавала под наем. През лятото на 2010 г. в гр. Харманли пристигнал св. Х.Х., представящ се като „Жоро“, който в качеството си на упълномощено лице на „МАРИАМ“ ЕООД - гр. Пловдив сключил с обвиняемата устен договор за наем на големия магазин, находящ се на бул. „България“ № 30. Писмен договор за уреждане на наемните отношения не бил съставен, защото според св. Х. обвиняемата Георгиева не желаела такъв, докато според нея сключването на писмен договор било отлагано във времето по различни причини от страна на Х..
Свидетелят Х. използвал наетия магазин основно за продажба на обувки и чанти, като монтирал в помещението климатик с марка „Медея“, поставил сглобяеми метални стелажи, бюро и касов апарат. За осигуряване охраната на магазина на 21.07.2010 г. св. Х. сключил договор с охранителна фирма НАС „Телепол“, представлявана от регионален мениджър - св. Живко Касабов и възложител - фирма „Мириам“ ЕООД гр. Пловдив. В средата на месец август 2010 г. Х. наел свидетелите Стоянка Маркова и Наталия Петрова, и двете от гр. Харманли, като продавач - консултанти в магазина. На 02.05.2011 г. Маркова и Петрова сключили трудови договори за длъжност „продавач“ вече с работодател - „Васпуракан“ ООД гр. Пловдив, с упълномощен представител Х.Х.. Докато изпълнявали трудовите си задължения, за по-добра отчетност, двете ежедневно записвали в тетрадка оборота и наличността на стоката. В друга тетрадка отразявали сумите, които давали на ръка на обвиняемата Георгиева във връзка с дължимата наемна цена за магазина, за което последната се подписвала.
С консигнационен протокол от 05.06.2011 г. св. Х.Х., в качеството си на пълномощник на „Васпуракан“ ООД гр. Пловдив, получил от „Мариам“ ЕООД гр. Пловдив с пълномощник св. Меружан Вартанян, стока, състояща се от обувки и чанти на обща стойност от 10 470.50 лв. Съгласно този протокол срокът за консигнация бил 90 /деветдесет/ дни от датата на подписване, като св. Х. превозил и разтоварил стоката в магазина в гр. Харманли.
На 11.06.2011 г. в гр. Харманли, в закусвалня, находяща се на бул. „България”, се състояла среща между св. Х. и обвиняемата Георгиева. Последната претендирала, че Х. не заплащал в пълен размер уговорения месечен наем и заявила, че при липса на плащане ще задържи и продаде наличната в магазина стока за удовлетворяване на вземането си за наемна цена, с което Х. не бил съгласен, доколкото стоката била собственост на „Васпуракан“ ООД гр. Пловдив. На срещата присъствали свидетелите Добринка Георгиева - дъщеря на обвиняемата, Лъчезар Терзиев, който живеел на семейни начала с дъщерята на обвиняемата и Ангел Петров, наемател на друго помещение на Тянка Георгиева, а на съседна маса в закусвалнята били свидетелите Георги Тодоров Банков и Лиляна Петкова Банкова. В хода на проведения разговор обвиняемата Георгиева и св. Х. се договорили той да наеме отдавания от нея по-малък магазин, находящ се на бул. „България“ № 28 с месечен наем в размер на 650 лева, като още тогава продавачките - св. Маркова и св. Петрова преместили стоката.
Впоследствие в края на работния ден на 06.08.2011 г. /събота/ двете продавачки Стоянка Маркова и Наталия Петрова заключили магазина и си тръгнали, като взели със себе си двете тетрадки, които водели за отчетност. В периода от този момент до последващото им отиване на работа на 08.08.2011 г. обвиняемата Георгиева посетила магазина, находящ се на бул. „България“ № 28, и залепила на входната врата бележки с надписи „Магазина няма да работи“ и „Ревизия“, на които поставила печата на фирмата си - ЕТ „Афродита - Тянка Кръстева”. На 08.08.2011 г. двете продавачки видели поставените бележки, за които уведомили по телефона св. Х.Х. и след това по негови указания се прибрали в домовете си.
На 16.08.2011 г. около обяд св. Х.Х. пристигнал в гр. Харманли и заедно със свидетелките Маркова и Петрова се опитали да влезнат в магазина, но това се оказало невъзможно, защото не успели да отключат вратата поради поставено от обвиняемата лепило в ключалката. При проведен телефонен разговор обвиняемата Георгиева заявила на св. Х., че ще задържи стоките в магазина до изплащане на дължимия наем.
На 18.08.2011 г. обвиняемата Тянка Георгиева потърсилала съдействие за
разпробиване на патрона на входната врата на магазина от свидетеля Иван
Христов. Последният от своя страна я посъветвал да се свърже с фирмата,
осъществяваща охрана на обекта и да се консултира с тях, което тя и сторила.
Междувременно обаче на 11.08.2011 г. договорът за охрана на магазина бил
прекратен едностранно без предизвестие от страна на фирма НАС “Телепол” поради
незаплащане на услугата. Въпреки това регионалният мениджър на посочената фирма
- св. Живко Касабов отишъл на адреса на магазина, където в присъствието на
обвиняемата и дъщеря й - св. Добринка Георгиева, св. Христов с ел. бормашина
започнал разпробиване на патрона. В резултат на това се активирала алармата,
като на получения сигнал се отзовали свидетелите Жечка Димитрова с длъжност
“касиер” в НАС “Телепол” и Митко Мирчев с длъжност “автопатрул” в същата фирма.
Когато разпробил патрона св. Христов монтирал нов и си тръгнал. След като
влезли вътре в магазина обвиняемата и св. Добринка Георгиева в присъствието на
свидетелите Димитрова и Мирчев започнали да броят и описват намиращата се там
стока, за което бил съставен констативно-предавателен протокол. Впоследствие стоката била преместена за
съхранение в склад в гр. Харманли.
На 16.10.2011 г. поради изтичането на срока за консигнация св. Х.Х.,
като представител на “Васпуракан” ООД гр. Пловдив, заплатил взетата стока в
размер на 10 470.50 лв. на “Мариам” ЕООД гр. Пловдив, за което има издадена
фактура с № **********/16.10.2011 г. с прикрепен касов бон.
Според заключението на съдебната стоково оценителна експертиза средната пазарната стойност на стоката в магазина - 1 121 чифта обувки; 40 бр. чанти, 20 чифта чорапи и 1 бр. касов апарат, неустановена марка възлиза на обща стойност 12 975,00 лв.
Според заключението на допълнителната съдебна стоково оценителна експертиза средната пазарната стойност на стоката в магазина - 819 чифта обувки; 148 чифта обувки: 23 чифта обувки; 38 бр. чанти, възлиза на обща стойност 11 405,00 лв.
На 31.01.2012 г. в гр. Харманли с протокол за доброволно предаване обвиняемата Тянка Георгиева предала на разследващ полицай вещи, които се намирали в магазина й и били собственост на св. Х., а именно: 1 бр. климатична инсталация, марка "Медея" модел "МFG2-48АR; 1 бр. бюро от ПДЧ, светлокафяво на цвят и 2 бр. метални стелажи, бели на цвят с по 4 рафта. На същият ден вещите били върнати на собственика с разписка.
На 16.02.2012 г. обвиняемата Георгиева подала в РС - Харманли искова молба срещу Х.Х., в резултат на което било образувано гр. дело № 222/2012 г. по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С обезпечителна заповед от 20.02.2012 г. е било допуснато обезпечение на иска чрез налагане на запор на следните движими вещи - 7 бр. дамски чанти с единична цена 10 лв., 31 бр. дамски чанти с единична цена 15 лв., 819 чифта обувки дамски / мъжки с единична цена 10 лв., 148 чифта обувки дамски / мъжки с единична цена 15 лв., и 23 чифта обувки - мъжки, с единична цена 20 лв. Впоследствие делото било изпратено по компетентност в Районен съд - Пловдив, където било образувано гр. дело № 12695/2012 г. На 28.03.2016 г. е бил извършен опис на запорираните вещи от ДСИ при РС - Харманли, като за пазач на същите била определена обвиняемата Георгиева. На 24.10.2017 г. Районен съд - Пловдив, гражданско отделение, е постановил Решение № 3679, с което е приел за установено по отношение на Х.Х., че Тянка Георгиева е собственик запорираните вещи на основание сключен на 11.06.2011 г. между страните договор за „даване вместо изпълнение“.
За
да прекрати образуваното наказателно производство прокурорът е достигнал до
извода, че от събраните доказателства не може да се установи по категоричен и
безспорен начин извършено престъпление, а единствено наличие на неуредени
гражданскоправни отношения. Приел е, че престъплението по чл. 323 от НК е
несъставомерно от обективна страна поради липса на правен спор между страните,
доколкото по делото било доказано, че св. Х. е признал съществуването на
задължения по повод наемното правоотношение с обвиняемата Тянка Георгиева и е
поел ангажимент да ги изпълни. По отношение на обвинението за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК
представителят на държавното обвинение е счел, че целта на обвиняемата
Георгиева не е била противозаконно да присвои намиращи се в магазина вещи, а
чрез тях да обезпечи вземанията си по наемното правоотношение и неизпълнените
задължения на св. Х. за заплащане на наемната цена. Според прокурора
обстоятелството, че обвиняемата е завела по този повод гражданско дело, но
няколко месеца по-късно след процесните събития, не може само по себе си да
води до извод за умисъл за присвояване на вещите.
Съдът, след като прецени материалите по делото и
изложените в частната жалба доводи намира, че обжалваното постановление за
прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно и необосновано
по следните съображения:
На първо място, самоуправството по
чл. 323 от НК е регламентирано в Глава X от Особената част на НК, което го характеризира като престъпление
против реда и общественото спокойствие. В съдебната практика се приема, че това
престъпление засяга принципа, изискващ споровете за имуществени права между
граждани да бъдат отнасяни за решаването им до съда или до друг компетентен
орган. Разпоредбата на чл. 323, ал. 1 от НК криминализира поведението на лице,
което самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от
другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право. От обективна
страна тази форма на самоуправството е предпоставена от наличието на правен спор
между субекта на деянието и друго лице, изразяващ се или в несъгласие със
съществуването на правото или с избрания начин за осъществяването му /в този
смисъл Решение
№ 245 от 11.06.2010 г. на ВКС по к.д. № 162/2010 г./.
В своята съвкупност събраните по делото доказателства установяват, че
между обвиняемата Тянка Георгиева и св. Х.Х. е възникнал правен спор по повод
наемното правоотношение. Действително има данни, че св. Х. е признал
съществуването на задължението си за заплащане на наемната цена и е поел
ангажимент да го изпълни. Същевременно от показанията на свидетелите,
присъствали на проведената на 11.06.2011 г. среща, не може да се приема
наличието на постигната договорка, че при неизпълнение от страна на св. Х.,
обвиняемата ще удовлетвори вземането си за наемната цена чрез задържане и
продажба на намиращата се в магазина стока. При първоначалния си разпит
свидетелите Добринка Георгиева, Лъчезар Терзиев и Ангел Петров еднопосочно заявяват, че обвиняемата е предложила на
св. Х. посочения начин за уреждане на отношенията помежду им, при което той се
засмял и казал „добре и това ще е последното, което ще направим”. Подобна
иронична по естеството си реакция не може да се окачестви като недвусмислено
съгласие от страна св. Х.. Наред с това при проведена между него и св. Ангел
Петров очна ставка, последният заявява, че не е чул Х. и Георгиева да постигат
договорка, а е възможно впоследствие обвиняемата да му е казала, че се е
разбрала с Х. и затова той да си мисли, че са се договорили в негово
присъствие. Що се отнася до
свидетелите Георгиева и Терзиев, при последващ разпит, проведен при извършеното
допълнително разследване, и двамата посочват, че св. Х. е предложил при неизпълнение
на задължението си за заплащане на наема да остави на обвиняемата наличната в
магазина стока и да прекратят отношенията си. В същата насока са и показанията
на посочените от обвиняемата Георгиева 5 години след процесните събития
свидетели Георги Банков и Лиляна Банкова. От друга страна, при многократните си
разпити в хода на досъдебното производство св. Х.Х. категорично отрича да се е
съгласявал да предаде на обвиняемата Георгиева стоките на фирмата срещу
плащането на наем и да е постигнал с нея договорка за уреждане
на отношенията им по подобен начин. Пропускът на държавното обвинение да
подложи на внимателен анализ посочените доказателствени източници е довел до
погрешен извод за липса на правен спор между страните по наемното
правоотношение, което е рефлектирало върху преценката за съставомерност на
извършеното от обвиняемата Георгиева по
чл. 323, ал. 1 от НК. Събраните по делото доказателства еднопосочно
установяват, че на 18.08.2011 г. обвиняемата е предприела действия по разпробиване
на патрона на входната врата на магазина
и смяната му с нов, след което е влязла в помещението и е установила собствена
фактическа власт, включително върху находящите се там стоки, собственост на „Васпуракан“
ООД. По този начин, без съгласието на св. Х. и без уреждане на отношенията им
във връзка с договора за наем по законоустановения ред, обвиняемата Георгиева
го е лишила от достъп до магазина и му е попречила да осъществява търговската
си дейност. Следователно, при задълбочено обсъждане на доказателствата по
делото може да се достигне до заключението, че извършените от Георгиева на
процесната дата действия съставляват самоуправство, доколкото самоволно, не по
установения от закона ред, е осъществила оспорвано от другиго свое
предполагаемо право.
На следващо място, по отношение на обвинението
за кражба на находящите се в магазина стоки, отново не може да бъде споделен
изводът на прокурора за липса на съставомерност. Този извод почива на превратно
тълкуване на събраните по делото доказателства и незаконосъобразна преценка на
субективната страна от състава на престъплението. В практиката на върховната съдебна инстанция последователно се приема,
че отнемането на чужди вещи с цел пострадалият да бъде принуден да изпълни свое
задължение към дееца съставлява кражба. При това положение за правната
квалификация е без значение намерението за връщане на вещите при условие, че
задължението бъде изпълнено, доколкото то не изключва намерението за
противозаконно присвояване на отнетото имущество, като елемент на умисъла за
кражба. В настоящия случай обвиняемата е отнела процесните чужди вещи, като е установила
собствена фактическа власт върху тях именно поради неизпълнение от св. Х. на
задължението за заплащане на наемна цена. Събраните по делото доказателства
сочат, че Георгиева е предприела тези действия с цел да удовлетвори вземането
си чрез продажба на наличните в магазина стоки. Предвид гореизложеното относно
липсата на съгласие от страна на св. Х. за подобен начин на уреждане на
наемното правоотношение, се обуславя извод за намерение на обвиняемата за
неправомерно облагодетелстване от тези стоки. Издадената почти половин година
след това по инициатива на обвиняемата обезпечителна заповед, с която е
допуснат запор върху процесните вещи, не изключва намерението за противозаконно
присвояване на отнетите чужди вещи към момента на извършване на деянието.
Изложеното води до заключение за наличие на елементите от състава на престъплението
кражба. Друг е въпросът дали въздигнатите в обвинението квалифициращи признаци
не се поглъщат от самоуправството, но тази преценка принадлежи единствено на
прокурора.
В контекста на изложеното настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното постановлението за прекратяване на наказателното
производство е необосновано и незаконосъобразно. Изводите на прокурора не
почиват на задълбочен и обстоен анализ на събраните доказателства и съобразена
с приложимия закон правна оценка на фактите, относими към предмета на доказване
в процеса. Ето защо обжалваното постановление следва да бъде отменено, а делото
върнато на РП – Димитровград.
Така
мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6 от НПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановление от
09.06.2016 г. на Районна прокуратура - Димитровград за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 427/2011 г. по описа на РУ на МВР -
Харманли.
ВРЪЩА делото на Районна
прокуратура - Димитровград за изпълнение на указанията съобразно
обстоятелствената част на определението.
Определението подлежи на обжалване и
протестиране пред Окръжен съд - Хасково в седемдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: