Р Е Ш Е Н И Е
№ 1644
гр. Пловдив, 03.08.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ С.
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и
участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАД № 1600 по описа
на съда за 2021г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285 ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по подадена касационна жалба срещу Решение № 847/
23.04.2021г. по адм. дело № 3269/2020г.
на Административен съд – Пловдив, Х състав, с което е отхвърлена исковата
претенция на С.М.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, за присъждане на обезщетение в размер на 50 000
лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 27.03.2018г. до
21.05.2019г. когато е пребивавал в Арест-Пловдив, изразяващи се в обида,
възмущение, стрес, болки и страдания, в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС.
Твърди се неправилност на съдебното решение като постановено в
противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – касационни основания по чл.209 т.3 АПК. Моли съда да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови друго по същество, с което да се
осъди ГДИН да заплати пълния предявен размер от 50 000 лева. Претендира
разноски.
Ответникът по тази касационна жалба - ГДИН – София, чрез становище от
процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност
на касационната жалба.
Пловдивският административен съд – ХХ състав, след като разгледа
поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за
установено следното.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е
неблагоприятно и в срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по адм. дело № 3269/2020г. по описа на Административен
съд – Пловдив, Х състав, се е развило по искова молба, предявена от С.М.Б., с
ЕГН **********,***, чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв., за претърпени
от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, болки и
страдания за периода от 27.03.2018г. до 21.05.2019г. в Арест-Пловдив, ведно със
законовата лихва от 17.12.2020г. /датата на депозиране на исковата молба/, до
окончателното ѝ изплащане, изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна
площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“);
липса на санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода; дюшеците и
бельото са стари и мръсни; през зимата е много студено, през лятото е много
горещо; през цялото време има мухъл и лошо осветление, липса на свеж въздух;
след продължително четене на лоша светлина има проблем с очите, близките му
купили капки за очи, но проблемът останал и към момента има нарушено зрение; в
тоалетната няма дежурно осветление; липсват условия за раздвижване и спорт;
имало е достъп до баня два пъти седмично, но не е имало достатъчно топла вода
за всички задържани; в килиите има дървеници и гризачи; на Нова година, за
коледните и великденски празници е трябвало да има извънредно свиждане, но това
не е спазено, с което са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция
за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните
в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства,
като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със
събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка.
С обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото
доказателства и анализ на чл.284 ЗИНЗС е стигнал до извод, че така предявеният
иск е недоказан и неоснователен.
За да стигне до този резултат, от фактическа страна съдът е установил,
че съгласно приложена по делото справка, С.Б. е пребивавал на територията на
Арест-Пловдив в периода от 27.03.2018г. до 21.05.2019г. Установено е от справка
СА-89/15.01.2021г. от Арест-Пловдив, че за посочения период ищецът, настоящ
касатор, е бил настанен в открития през месец юни 2009г. нов Арест-Пловдив,
находящ се на територията на Затвора-Пловдив, който отговаря на изискванията за
минимум 4 кв.м. жилищна площ на задържано лице. През исковия период Б. е бил
настанен в килия № 123 на ет.1, с квадратура 14.74 кв.м. заедно с още две
задържани лица. Килията е била оборудвана с три легла, с размери 190/70 см.,
като две от леглата са разположени едно върху друго. Помещението е разполагало
и с маса за хранене, с размери 60/60 см. И два броя кръгли табуретки с диаметър
30 см. Постелъчният инвентар в арестните помещения е чаршафи, одеала и възглавници.
Чаршафите се изпирали ежеседмично в пералните помещения на Арест-Пловдив. На
задържаните лица е дадена възможност да използват и собствени чаршафи.
Коридорите и всички общи помещения се почистват и дезинфекцират ежедневно.
Поддържането на чистотата в арестните помещения се поддържа от задържаните в
тях лица. Във всяка килия имало обособен санитарен възел с размери 125/112 см.
и мивка с постоянно течаща студена вода, а топлата вода се подавала всеки ден
сутрин и вечер, съобразно обема на бойлерите, които са по един за двата етажа
на Арест-Пловдив. Извеждането до банята ставало по утвърден график, най-малко
два пъти седмично. В сградата била изградена система за диференцирано дневно и
нощно осветление. На всички задържани под стража ежедневно се осигурявало време
за престой на открито съгласно ЗИНЗС. Достъпът на дневна светлина бил осигурен
чрез отваряем прозорец с размери 150/150 см., който имал отваряемо крило за
по-добър приток на свеж въздух. Арест-Пловдив е оборудван с водни климатични
конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се ползвал за отопление
на ареста през зимния сезон и охлаждане през летния. По сключен договор, в
Арест-Пловдив по график, както и при допълнителна нужда се изпълнявали
обработки за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, съгласно приети по делото съответните
протоколи.
С оглед така установените данни, решаващият съд е приел, че в Арест –
Пловдив е спазено изискването за минимална площ на човек, няма нарушение на
чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, тъй като в ареста е осигурен пряк достъп на дневна светлина
и възможност за естествено проветряване, няма и нарушение на чл.20 ал.3
ППЗИНЗС, тъй като в арестното помещение е осигурен достъп до санитарен възел и
течаща вода. Съобразени в тази връзка са показанията на свидетеля В.М., който е
заявил, че в ареста нямало гризачи и няма спомен да е имало хлебарки. За същото
е свидетелствал и Мирослав Б.. Относно храната свидетелите са заявили, че не е
била разнообразна и се ползвало и донесеното от роднини и купено от лавката, а
относно престоя на открито посочват, че всеки ден по един час правили разходка(каре),
което съдът е констатирал, че е в съответствие с разпоредбата на чл.86 ал.1,
т.1 ЗИНЗС, съгласно който лишените от свобода имат право на престой на открито
не по-малко от един час на ден. С оглед на така приетите за установени факти и
обстоятелства, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че не се
установяват твърдените нарушения за периода на задържане от 27.03.2018г. до
21.05.2019г., когато ищецът е бил настанен в Арест – Пловдив.
По отношение хигиената в Арест - Пловдив решаващият съд е достигнал до
извод, въз основа на приложена по делото справка, че постелъчният инвентар в
арестните помещения се изпира ежеседмично в пералните помещения на
Арест-Пловдив, като на задържаните лица е дадена възможност да използват и
собствени чаршафи. При това положение, в тази част направените твърдения,
съответно оплаквания съдът е приел за неоснователни.
Досежно твърденията, че в помещенията има дървеници и гризачи,
първоинстанционният съд е приел, че ответникът по делото е доказал, че по
сключен договор, регулярно, както и при допълнителна нужда, в Арест-Пловдив се
извършват ДДД обработки, представени са и доказателства, че такива дейности са
били договорени, съответно изпълнени. В този смисъл са и свидетелските
показания на св.М. и св. Б., които са в насока, че в помещенията няма дървеници
и гризачи, са приети като истинни, а твърденията - недоказани.
Прието е, че няма нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, съответно на чл.20
ал.3 ППЗИНЗС, тъй като в пребиваваните от ищеца помещения е бил осигурен пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, съответно в
килия № 123, ет. 1 в Арест – Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и
течаща вода.
Като неоснователни са приети и твърденията по отношение на времето за
престой на открито, въз основа на представените от ответника доказателства, в
насока на всички задържани под стража ежедневно да се осигурява задължителното
време за престой на открито съгласно ЗИНЗС. Кредитирани са и свидетелските
показания на св. М.. Въз основа на това съдът е приел, че е спазена разпоредбата
на чл.86 ал.1 т.1 ЗИНЗС.
Отхвърлени са като неоснователни и претенциите за неосъществени
извънредни свиждания за великденските, коледните празници и Нова година. Дадена
е вяра на свидетелските показания на св. М., който е заявил, че на Коледа се е
състояло извънредно свиждане, за Великден не знае, защото не е бил там, а за
Нова година от администрацията казали, че ще има, но това не се случило по
неизвестна за него причина. Направен и извод, че администрацията е спазила чл.
72 от ЗИНЗС, както и чл.73 ал.1 от с.з.
Исковата претенция за нарушено зрение на ищеца вследствие на
продължително четене на лоша светлина, съдът намерил за недоказана и
необоснована. Приел е, че в сградата на Арест-Пловдив е изградена система за
диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти на осветеност.Позовал
се е и на показания на св.В.М..
Претенцията на ищеца относно преживени от него неблагоприятни усещания
на студ е отхвърлена от съда като неоснователна на основа липсата на доказателства
да е било прекалено топло през лятото в
Арест-Пловдив за процесните периоди на задържане от ищеца. Събрана е
справка, че Арест-Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори, свързани
към водогреен газов котел, който се ползва за отопление на ареста през зимния
сезон и охлаждане през летния.
Въз основа на така приетото, решаващият съд е заключил, че не са налице
незаконосъобразни бездействия от страна на служителите на ГДИН, като по този
начин е достигнал до извода, че ищецът не е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС за периода от
27.03.2018г. до 21.05.2019г.
Решението на съда е валидно, допустимо и правилно.
Правилно съдът е разгледал исковата претенция в светлината на ясно
обособената и изпъкваща със спецификата си група от дела, заведени пред
българските съдилища, а впоследствие и пред ЕКПЧ, на лица, лишени от свобода,
които изтърпяват наказанието си в условия, неотговарящи на стандартите, установени
от Съвета на Европа, определени сами по себе си, поради наличие на конкретни и
ясни параметри, като условия, нарушаващи забраната за нечовешко и унизително
отнасяне – чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка съдът обосновано е разгледал приложимата
практика и при формиране на правните си изводи е приложил установените за
защита на правото по чл.3 ЕКПЧ стандарти, установени от Европейския съд по
правата на човека. Постановено е пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и
др. с/у България, в което Европейският съд е дал генерални мерки за
преодоляване на проблемите на условията в затворите, нарушаващи забраната по чл.3
ЕКПЧ. В решението Нешков ясно се сочи по какъв начин следва да се прилага
българският закон, предоставящ компенсаторно средство, а именно ЗОДОВ/а
понастоящем този въпрос е разрешен и с изменението на ЗИНЗС, където в чл.284 и
чл.285н стандартите на ЕКПЧ вече са въведени в българския закон с национална
законова норма/, за да може да изпълни изискването за ефективно вътрешноправно
компенсаторно средство за защита от нарушаване на чл.3.
Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е приложил изцяло
стандартите на ЕКПЧ, вкл. и от делото Нешков с/у България, което сочи на
правилност и обоснованост на решението.
В случая съдът е процедирал правилно, като е приложил както нормата на
чл.284 ЗИНЗС, така и нормата на чл.3 ЕКПЧ – разпоредба от международен договор,
чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон /чл.5 ал.4 КРБ/,
а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката
по чл.3 на ЕКПЧ.
С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е
приложил стандартите за защита на правото по чл.3 ЕКПЧ по отношение на ищеца,
настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил решението си изцяло в
съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените
правила.
На първо място следва да бъде съобразено, че претендираните неимуществени
вреди от ищеца, са групирани от решаващия съд в няколко насоки, а именно: като
последица от липса на достатъчно жилищна площ; лоша хигиена; наличието на
гризачи и хлебарки; липсата на дневна светлина и вентилация в помещенията;
ниско качество на храната; липсата на постоянна топла вода; изкарването навън
само за един час и по този начин са били обсъждани.
По отношение на твърденията за липса на достатъчно жилищна площ, съдът е
приел, че същите не са доказани досежно престоя на ищеца в Арест – Пловдив,
доколкото в това помещение с обща площ от 14,74 кв.м. са пребивавали общо три
лица, или, на всяко едно се полагат приблизително по 4,91 кв.м. Все в тази
насока и с оглед наведените твърдения, че са пренебрегнати минималните стандарти
за осигуряване на прилични неунизителни условия за пребиваване, следва да се
посочи, че в разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е
установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува
легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по
общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните
вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази
жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и
да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане,
обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на
книги и т.н., каквато възможност за престоя на ищеца в Арест – Пловдив се
установи, че е била осигурена на лицето. Или, неоснователни са възраженията на
касационния жалбоподател Б. в тази насока.
Във връзка с твърденията на ищеца за лошата хигиена в Арест – Пловдив,
настоящият съдебен състав намира, че са останали неподкрепени от събраните по
делото доказателства. Следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения
и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода,
които се грижат за почистването, освен това, същите са имали свободен достъп
през цялото денонощие до санитарен възел и течаща вода. Непротиворечиви в тази
насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от ищеца.
В този смисъл се е произнесъл и първоинстанционният съд, поради което и
наведените възражения от касационния жалбоподател съдът намира за
неоснователни.
На следващо място следва да се приеме като недоказано и твърдението, че
неправилно съдът е приел за неоснователни оплакванията относно наличието на
вредители и насекоми в помещенията. Тук е мястото да се посочи, че тези твърдения
решаващият съд е приел за недоказани, с оглед на представените доказателства за
дезинфекция и дератизация от страна на затворническата администрация, поради
което и е безпредметно тяхното подробно обсъждане.
Твърденията за липса на дневна светлина и вентилация в помещенията са
били обсъдени от първоинстанционния съд, който е приел, че няма нарушение на
чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, като се е позовал на приложените по делото доказателства. Същите
се установяват от подробно изложената фактическа обстановка – т.напр. от
справка се установява, че в помещението, в което Б. *** разполага с прозорец с
размер 150/150 см. с отваряемо крило, осигуряващ дневна светлина и възможност
за проветряване. Тази справка не е оспорена от ищеца. Или спалните помещения са
добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация, като
проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в
килията, като никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена, като така
представените доказателства в тази им част също не са били оспорени от страна
на ищеца.
По отношение твърденията за лошата храна в Арест – Пловдив, съдът е
изложил подробни съображения защо приема, че същите са недоказани, като се е
позовал както на свидетелските показания, така и на липсата на изложени
конкретни данни Б. да е имал потребност от специален хранителен режим през
разглеждания период, респ. конкретен проблем в тази насока, за решението на
който да му е било отказано от затворническата администрация. Все в тази насока
следва да се добави, че правото на лишените от свобода да получават безплатна
храна е уредено в чл.84 ал.2, т.1 ЗИНЗС. В посочената разпоредба ясно е разписано,
че лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и
калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието,
съгласувани с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Така
цитираната разпоредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно
действие или бездействие, свързано с осигуряването на безплатна храна на
лишените от свобода, трябва да се докаже или отказът да бъде предоставена
безплатна храна, или предоставената такава да не отговаря по химически и
калориен състав на утвърдените таблици. Съдът намира, че в конкретния случай не
са доказани подобни хипотези. Или, в тази част възраженията на касационния
жалбоподател също са неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния
съд за недоказани твърдения във връзка с престоя на открито, който се
установовява от събраните в хода на производството доказателства, в т.ч. и свидетелски
показания, че е в съответствие с разпоредбата на чл.86 ал.1, т.1 ЗИНЗС.
Казаното дотук обосновава и изводите на настоящия състав за
неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения решението като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе съдът,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 847 от 23.04.2021г. на Администра-тивен съд – Пловдив, Х
състав, постановеното по адм. дело № 3269/2020г.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.