Решение по дело №1600/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1644
Дата: 3 август 2021 г. (в сила от 3 август 2021 г.)
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20217180701600
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  1644

 

гр. Пловдив, 03.08.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ

НИКОЛАЙ С.                                                                                           

 

при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАД № 1600 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:   

Производство по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285 ал.1 ЗИНЗС.

Образувано е по подадена касационна жалба срещу Решение № 847/ 23.04.2021г. по адм. дело №  3269/2020г. на Административен съд – Пловдив, Х състав, с което е отхвърлена исковата претенция на С.М.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 27.03.2018г. до 21.05.2019г. когато е пребивавал в Арест-Пловдив, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, болки и страдания, в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС.

Твърди се неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209 т.3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго по същество, с което да се осъди ГДИН да заплати пълния предявен размер от 50 000 лева. Претендира разноски.

Ответникът по тази касационна жалба - ГДИН – София, чрез становище от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на касационната жалба.

Пловдивският административен съд – ХХ състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по адм. дело № 3269/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, Х състав, се е развило по искова молба, предявена от С.М.Б., с ЕГН **********,***, чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, болки и страдания за периода от 27.03.2018г. до 21.05.2019г. в Арест-Пловдив, ведно със законовата лихва от 17.12.2020г. /датата на депозиране на исковата молба/, до окончателното ѝ изплащане, изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); липса на санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода; дюшеците и бельото са стари и мръсни; през зимата е много студено, през лятото е много горещо; през цялото време има мухъл и лошо осветление, липса на свеж въздух; след продължително четене на лоша светлина има проблем с очите, близките му купили капки за очи, но проблемът останал и към момента има нарушено зрение; в тоалетната няма дежурно осветление; липсват условия за раздвижване и спорт; имало е достъп до баня два пъти седмично, но не е имало достатъчно топла вода за всички задържани; в килиите има дървеници и гризачи; на Нова година, за коледните и великденски празници е трябвало да има извънредно свиждане, но това не е спазено, с което са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. 

С обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на чл.284 ЗИНЗС е стигнал до извод, че така предявеният иск е недоказан и неоснователен.

За да стигне до този резултат, от фактическа страна съдът е установил, че съгласно приложена по делото справка, С.Б. е пребивавал на територията на Арест-Пловдив в периода от 27.03.2018г. до 21.05.2019г. Установено е от справка СА-89/15.01.2021г. от Арест-Пловдив, че за посочения период ищецът, настоящ касатор, е бил настанен в открития през месец юни 2009г. нов Арест-Пловдив, находящ се на територията на Затвора-Пловдив, който отговаря на изискванията за минимум 4 кв.м. жилищна площ на задържано лице. През исковия период Б. е бил настанен в килия № 123 на ет.1, с квадратура 14.74 кв.м. заедно с още две задържани лица. Килията е била оборудвана с три легла, с размери 190/70 см., като две от леглата са разположени едно върху друго. Помещението е разполагало и с маса за хранене, с размери 60/60 см. И два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният инвентар в арестните помещения е чаршафи, одеала и възглавници. Чаршафите се изпирали ежеседмично в пералните помещения на Арест-Пловдив. На задържаните лица е дадена възможност да използват и собствени чаршафи. Коридорите и всички общи помещения се почистват и дезинфекцират ежедневно. Поддържането на чистотата в арестните помещения се поддържа от задържаните в тях лица. Във всяка килия имало обособен санитарен възел с размери 125/112 см. и мивка с постоянно течаща студена вода, а топлата вода се подавала всеки ден сутрин и вечер, съобразно обема на бойлерите, които са по един за двата етажа на Арест-Пловдив. Извеждането до банята ставало по утвърден график, най-малко два пъти седмично. В сградата била изградена система за диференцирано дневно и нощно осветление. На всички задържани под стража ежедневно се осигурявало време за престой на открито съгласно ЗИНЗС. Достъпът на дневна светлина бил осигурен чрез отваряем прозорец с размери 150/150 см., който имал отваряемо крило за по-добър приток на свеж въздух. Арест-Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се ползвал за отопление на ареста през зимния сезон и охлаждане през летния. По сключен договор, в Арест-Пловдив по график, както и при допълнителна нужда се изпълнявали обработки за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, съгласно приети по делото съответните протоколи.

С оглед така установените данни, решаващият съд е приел, че в Арест – Пловдив е спазено изискването за минимална площ на човек, няма нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, тъй като в ареста е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, няма и нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като в арестното помещение е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Съобразени в тази връзка са показанията на свидетеля В.М., който е заявил, че в ареста нямало гризачи и няма спомен да е имало хлебарки. За същото е свидетелствал и Мирослав Б.. Относно храната свидетелите са заявили, че не е била разнообразна и се ползвало и донесеното от роднини и купено от лавката, а относно престоя на открито посочват, че всеки ден по един час правили разходка(каре), което съдът е констатирал, че е в съответствие с разпоредбата на чл.86 ал.1, т.1 ЗИНЗС, съгласно който лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден. С оглед на така приетите за установени факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че не се установяват твърдените нарушения за периода на задържане от 27.03.2018г. до 21.05.2019г., когато ищецът е бил настанен в Арест – Пловдив.

По отношение хигиената в Арест - Пловдив решаващият съд е достигнал до извод, въз основа на приложена по делото справка, че постелъчният инвентар в арестните помещения се изпира ежеседмично в пералните помещения на Арест-Пловдив, като на задържаните лица е дадена възможност да използват и собствени чаршафи. При това положение, в тази част направените твърдения, съответно оплаквания съдът е приел за неоснователни.

Досежно твърденията, че в помещенията има дървеници и гризачи, първоинстанционният съд е приел, че ответникът по делото е доказал, че по сключен договор, регулярно, както и при допълнителна нужда, в Арест-Пловдив се извършват ДДД обработки, представени са и доказателства, че такива дейности са били договорени, съответно изпълнени. В този смисъл са и свидетелските показания на св.М. и св. Б., които са в насока, че в помещенията няма дървеници и гризачи, са приети като истинни, а твърденията - недоказани.  

Прието е, че няма нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, съответно на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като в пребиваваните от ищеца помещения е бил осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, съответно в килия № 123, ет. 1 в Арест – Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода.

Като неоснователни са приети и твърденията по отношение на времето за престой на открито, въз основа на представените от ответника доказателства, в насока на всички задържани под стража ежедневно да се осигурява задължителното време за престой на открито съгласно ЗИНЗС. Кредитирани са и свидетелските показания на св. М.. Въз основа на това съдът е приел, че е спазена разпоредбата на чл.86 ал.1 т.1 ЗИНЗС.

Отхвърлени са като неоснователни и претенциите за неосъществени извънредни свиждания за великденските, коледните празници и Нова година. Дадена е вяра на свидетелските показания на св. М., който е заявил, че на Коледа се е състояло извънредно свиждане, за Великден не знае, защото не е бил там, а за Нова година от администрацията казали, че ще има, но това не се случило по неизвестна за него причина. Направен и извод, че администрацията е спазила чл. 72 от ЗИНЗС, както и чл.73 ал.1 от с.з.

Исковата претенция за нарушено зрение на ищеца вследствие на продължително четене на лоша светлина, съдът намерил за недоказана и необоснована. Приел е, че в сградата на Арест-Пловдив е изградена система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти на осветеност.Позовал се е и на показания на св.В.М..

Претенцията на ищеца относно преживени от него неблагоприятни усещания на студ е отхвърлена от съда като неоснователна на основа липсата на доказателства да е било прекалено топло през лятото в  Арест-Пловдив за процесните периоди на задържане от ищеца. Събрана е справка, че Арест-Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се ползва за отопление на ареста през зимния сезон и охлаждане през летния.

Въз основа на така приетото, решаващият съд е заключил, че не са налице незаконосъобразни бездействия от страна на служителите на ГДИН, като по този начин е достигнал до извода, че ищецът не е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС за периода от 27.03.2018г. до 21.05.2019г.  

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно.

Правилно съдът е разгледал исковата претенция в светлината на ясно обособената и изпъкваща със спецификата си група от дела, заведени пред българските съдилища, а впоследствие и пред ЕКПЧ, на лица, лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в условия, неотговарящи на стандартите, установени от Съвета на Европа, определени сами по себе си, поради наличие на конкретни и ясни параметри, като условия, нарушаващи забраната за нечовешко и унизително отнасяне – чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка съдът обосновано е разгледал приложимата практика и при формиране на правните си изводи е приложил установените за защита на правото по чл.3 ЕКПЧ стандарти, установени от Европейския съд по правата на човека. Постановено е пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и др. с/у България, в което Европейският съд е дал генерални мерки за преодоляване на проблемите на условията в затворите, нарушаващи забраната по чл.3 ЕКПЧ. В решението Нешков ясно се сочи по какъв начин следва да се прилага българският закон, предоставящ компенсаторно средство, а именно ЗОДОВ/а понастоящем този въпрос е разрешен и с изменението на ЗИНЗС, където в чл.284 и чл.285н стандартите на ЕКПЧ вече са въведени в българския закон с национална законова норма/, за да може да изпълни изискването за ефективно вътрешноправно компенсаторно средство за защита от нарушаване на чл.3.

Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ, вкл. и от делото Нешков с/у България, което сочи на правилност и обоснованост на решението.

В случая съдът е процедирал правилно, като е приложил както нормата на чл.284 ЗИНЗС, така и нормата на чл.3 ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон /чл.5 ал.4 КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл.3 на ЕКПЧ.

С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл.3 ЕКПЧ по отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила.

На първо място следва да бъде съобразено, че претендираните неимуществени вреди от ищеца, са групирани от решаващия съд в няколко насоки, а именно: като последица от липса на достатъчно жилищна площ; лоша хигиена; наличието на гризачи и хлебарки; липсата на дневна светлина и вентилация в помещенията; ниско качество на храната; липсата на постоянна топла вода; изкарването навън само за един час и по този начин са били обсъждани.

По отношение на твърденията за липса на достатъчно жилищна площ, съдът е приел, че същите не са доказани досежно престоя на ищеца в Арест – Пловдив, доколкото в това помещение с обща площ от 14,74 кв.м. са пребивавали общо три лица, или, на всяко едно се полагат приблизително по 4,91 кв.м. Все в тази насока и с оглед наведените твърдения, че са пренебрегнати минималните стандарти за осигуряване на прилични неунизителни условия за пребиваване, следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н., каквато възможност за престоя на ищеца в Арест – Пловдив се установи, че е била осигурена на лицето. Или, неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател Б. в тази насока.

Във връзка с твърденията на ищеца за лошата хигиена в Арест – Пловдив, настоящият съдебен състав намира, че са останали неподкрепени от събраните по делото доказателства. Следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за почистването, освен това, същите са имали свободен достъп през цялото денонощие до санитарен възел и течаща вода. Непротиворечиви в тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от ищеца. В този смисъл се е произнесъл и първоинстанционният съд, поради което и наведените възражения от касационния жалбоподател съдът намира за неоснователни.

На следващо място следва да се приеме като недоказано и твърдението, че неправилно съдът е приел за неоснователни оплакванията относно наличието на вредители и насекоми в помещенията. Тук е мястото да се посочи, че тези твърдения решаващият съд е приел за недоказани, с оглед на представените доказателства за дезинфекция и дератизация от страна на затворническата администрация, поради което и е безпредметно тяхното подробно обсъждане.   

Твърденията за липса на дневна светлина и вентилация в помещенията са били обсъдени от първоинстанционния съд, който е приел, че няма нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, като се е позовал на приложените по делото доказателства. Същите се установяват от подробно изложената фактическа обстановка – т.напр. от справка се установява, че в помещението, в което Б. *** разполага с прозорец с размер 150/150 см. с отваряемо крило, осигуряващ дневна светлина и възможност за проветряване. Тази справка не е оспорена от ищеца. Или спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация, като проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в килията, като никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена, като така представените доказателства в тази им част също не са били оспорени от страна на ищеца.

По отношение твърденията за лошата храна в Арест – Пловдив, съдът е изложил подробни съображения защо приема, че същите са недоказани, като се е позовал както на свидетелските показания, така и на липсата на изложени конкретни данни Б. да е имал потребност от специален хранителен режим през разглеждания период, респ. конкретен проблем в тази насока, за решението на който да му е било отказано от затворническата администрация. Все в тази насока следва да се добави, че правото на лишените от свобода да получават безплатна храна е уредено в чл.84 ал.2, т.1 ЗИНЗС. В посочената разпоредба ясно е разписано, че лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувани с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Така цитираната разпоредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на безплатна храна на лишените от свобода, трябва да се докаже или отказът да бъде предоставена безплатна храна, или предоставената такава да не отговаря по химически и калориен състав на утвърдените таблици. Съдът намира, че в конкретния случай не са доказани подобни хипотези. Или, в тази част възраженията на касационния жалбоподател също са неоснователни.

Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд за недоказани твърдения във връзка с престоя на открито, който се установовява от събраните в хода на производството доказателства, в т.ч. и свидетелски показания, че е в съответствие с разпоредбата на чл.86 ал.1, т.1 ЗИНЗС.

Казаното дотук обосновава и изводите на настоящия състав за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе съдът,

 

                                                Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 847 от 23.04.2021г. на Администра-тивен съд – Пловдив, Х състав, постановеното по адм. дело № 3269/2020г.

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 

 

 

 

              ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

        

                                                                         2.