№ 307
гр. Варна, 28.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20243100900486 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от С. М. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр.В., район “М.“, СО “П.“ №**, ет.*, ап.*, действащ чрез
адв.Р.Иванова, със служебен адрес: гр.София, ул.“Тарас Шевченко“ №20, ап.50, против
“Първа Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №111 П, представлявано от Никола Христов Бакалов и
Светозар Александров Попов, действащи чрез юрисконсулт Г. Ф. Д., с която e предявен иск с
правно основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК за установяване на
недължимостта на сумите, за които по ч.гр.д.№17356/2012г. по описа на РС Варна, е издаден
изпълнителен лист, съответно е образувано изп.дело №*********** по описа на ЧСИ с рег.
№719, а именно: сумата от 174024.06лв.-главница; сумата от 122522.42лв.-законна лихва до
16.11.2023г. и сумата от 23650.11лв.-съдебни разноски, поради погасяване на задълженията
чрез плащане или по давност.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.
В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който се прави възражение за местна неподсъдност на спора и се поддържа становище за
нередовност на исковата молба и за неоснователност на иска. Също така се прави искане за
отмяна на съдебният акт, с който ищеца е освободен от заплащане на ДТ в производството.
По подсъдността на спора:
Доводите на ответника, че в процесния случай е приложимо общото правило за
определяне на подсъдността визирано в чл.105 от ГПК, са неоснователни. Като се остави
настрана факта, че настоящото дело е образувано пред ОС Варна, след препращането му по
подсъдност от СГС, то актуалната съдебна практика възприема подхода, че в
производствата по искове с правно основание чл.439 от ГПК образувани от длъжници, чиито
задължения произтичат от договор за банков кредит, ищците имат качеството на
1
потребители по смисъла на чл.113 от ГПК. Според последната цитирана правна норма
исковете на и срещу потребители, се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес-по постоянния. Видно е от
извършената служебна справка от СГС, че към момента на завеждане на исковата претенция
адресната регистрация на ищеца е в гр.Варна. Ето защо възражението на ответника за
местна неподсъдност на спора, се явява неоснователно и следва да остави без уважение.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим и исковата молба за
редовна, тъй като същата отговаря на минималните нормативни изисквания за съдържание,
респективно че оплакванията на ответника в обратната посока, са неоснователни.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, качеството на страните по делото и на
основание чл.113 от ГПК, съдът счита, че иска следва да се разгледа по общият ред.
Съдът не дължи произнасяне по искането на ответника за отмяна на определението, с
което е допуснато освобождаване на ищеца от внасянето на държавни такси, тъй като
сезиращата страна не е легитимирана да прави подобно искане, доколкото не е участник в
производството по чл.83, ал.2 от ГПК.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото. По изложените съображения, следва да се допусне и
исканата от ищецът ССч.Е.
Воден от горното и на основание чл.140, ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на “Първа Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК
*********, за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на СГС.
Определението в тази му част подлежи на обжалване от ответника на основание
чл.121 от ГПК.
БЕЗ разглеждане молбата на ответника “Първа Инвестиционна Банка“ АД за отмяна
на определението, с което ищеца е освободен от заплащане държавна такса.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общият ред.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.140,
ал.3 от ГПК:
Постъпила е искова молба от С. М. С., с ЕГН **********, против “Първа
Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК *********, с която e предявен иск с правно основание
чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК за установяване на недължимостта на
2
сумите, за които по ч.гр.д.№17356/2012г. по описа на РС Варна, е издаден изпълнителен
лист, съответно е образувано изп.дело №*********** по описа на ЧСИ с рег.№719, а
именно: сумата от 174024.06лв.-главница; сумата от 122522.42лв.-законна лихва до
16.11.2023г. и сумата от 23650.11лв.-съдебни разноски, поради погасяване на задълженията
чрез плащане или по давност.
В исковата молба се твърди, че ответника е инициирал заповедно производство,
срещу С. и Виолета С.и, което се е развило в границите на ч.гр.д.№17356/2012г. на Районен
съд Варна и в последствие е прераснало в спор по иск по чл.422 от ГПК, разгледан по т.д.
№705/2015г. на Окръжен съд Варна, в.т.д.№51/2017г. на Апелативен съд Варна и к.т.д.
№867/2018г. на ВКС, като крайният резултат е издаване на изпълнителен лист в полза на
банката, против ищеца за сумата от 120116.62 евро-главница, сумата от 29136.92 евро-
просрочени лихви за периода 01.08.2010г.-23.11.2012г. и сумата от 3750 евро-комисионни за
управление на кредит, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.11.2012г. до
окончателното й изплащане. Сочи се, че въз основа на цитирания изпълнителния лист срещу
длъжника-ищец, е образувано изп.дело №*********** по описа на ЧСИ с рег.№719. Сочи се
още, че на 17.11.2023г. ЧСИ е издал удостоверение за размера на дълга по посоченото дело,
според което ищеца дължи суми, както следва: 174024.06лв.-главница; 122522.42лв.-законна
лихва до 16.11.2023г. и 23650.11лв.-съдебни разноски, както и 5525.05лв. разноски в
изпълнителното производство. Поддържа се, че ищеца не дължи на банката описаните по-
горе главница, законна лихва и съдебни разноски, тъй като постъпилите по делото плащания
за погасяване на дълга, не са правилно разпределени от ЧСИ и ако има остатъчна сума, то
нейният размер е друг. Поддържа се още, че дълга на ищеца е погасен по давност, защото
последното изпълнително действие извършено по изпълнителното дело е от дата-
19.01.2015г., когато е обявена публична продан за имот в гр.В., район “М.“, СО “П.“ №**,
ет.*, ап.*. Твърди се, че по силата на закона на 19.01.2017г. е настъпило прекратяване на
изпълнителното дело. Твърди се още, че решението по т.д.№705/2015г. на Окръжен съд
Варна е влязло в сила на 29.10.2018г., след която дата не са налице основания за спиране или
прекъсване на давността и същата е изтекла на 29.10.2023г., а по отношение на законните
лихви с изтичане на 3 годишна давност. Ето защо се твърди, че ищеца не дължи процесните
суми на ответната банка.
С постъпилият от ответника отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на иска, тъй като претенцията е заведена от ищеца на 17.05.2024г. или
преди изтичане на петгодишната давност, с която се погасява вземането на кредитора-
взискател по изп.дело №*********** и присъединените към него изп.дело №*************
и изп.дело №***********, всички по описа на ЧСИ с рег.№719. Сочи се, че изп.дело
№*********** е образувано по искане на банката за принудително събиране на суми
дължими по Договор за предоставяне на банков кредит №**********/20.08.2008r., за които
има издадени Заповед №9654 от 29.11.2012г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист по ч.гр.д.№17356/2012г. на РС
Варна. Сочи се още, че като способ за принудително изпълнение, взискателя е посочил
3
налагане на възбрана с последващи опис, оценка и публична продан на ипотекираният в
полза на банката недвижим имот, притежаван при условията на съпружеска имуществена
общност от ипотекарните длъжници-С. М. С. и Виолета Иванова Господинова /бивша
фамилия С.а/. Твърди се, че Заповедта за изпълнение на парично задължение издадена по
ч.гр.д.№17356/2012г. на РС Варна се е стабилизирала, след проведен установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК, който е разгледа в т.д.№705/2015г. на ОС Варна. Твърди се,
че с решението по цитираното дело, е прието за установено, че С. и Виолета С.и, в
качеството им на кредитополучатели по Договор за банков кредит №014OD-R-
000062/20.08.2008г., дължат солидарно на банката сумата от 120116.62 евро, представляваща
главница, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 23.11.2012г. до окончателното
й изплащане. Също така, че дължат сумата от 29136.92 евро, представляваща сбор от
просрочени договорна и наказателна лихви и сумата от 3750 евро, представляваща
комисиони за управление на кредита за 2011г. и 2012г. С решението на ОС Варна в полза на
банката са присъдени разноски за заповедното производство в размер от 9347.22лв. и за
исковото производство в размер от 15685.53лв. Твърди се, че след проведен инстанционен
контрол, с Решение №218/02.11.2017г. по в.т.д.№51/2017г. на Апелативен съд Варна,
първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е ангажирана отговорността на
Виолета С.а и е потвърдено обжалваното решение по отношение на установените
задължения на С. С.. Твърди се, че въззивното решение е обжалвано пред ВКС, който с
Определение №464 от 29.10.2018г. по к.т.д.№867/2018г. на I-во т.о., не е допуснал
касационно обжалване. В обобщение се поддържа, че с влязло в законна сила на 29.10.2018г.
съдебно решение, са установени цитираните по-горе вземания на банката, произтичащи от
договор за банков кредит с кредитополучател ищецът, като на основание чл.115, ал.1 б.“ж“
от ГПК докато е траел съдебният процес относно вземането давност не текла. Сочи се, че по
повод постъпила Молба с вх.№578/16.01.2019г. от Виолета Господинова-ипотекарен
длъжник по изп.дело №***********, с която се претендира отмяна на Постановление за
възлагане на недвижим имот от 20.11.2013г., с Писмо от 19.08.2019г. на ВКС, ТК, II-ро
отделение, изпълнителното дело е изискано за прилагането му по к.т.д.344/2019г. Сочи се, че
по разпореждане на ЧСИ с писмо с изх.№8316/04.09.2019г. изп.дело е изпратено, съответно
получено от ВКС на 05.09.2019г. Твърди се, че с изпращане на изпълнителното дело за
послужване от ВКС, производството по същото е спряно, като в резолюцията на ЧСИ
изрично е посочено, че делото се изпраща в оригинал за послужване “с уточнението, че
същото е спряно, а не прекратено или приключено, като е замолено след като отпадне
нуждата, същото да бъде върнато на ЧСИ.“. С влязло в законна сила Решение
№173/07.02.2020г., ВКС е отхвърлил молбата на Виолета Господинова с правно основание
чл.303, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за отмяна на Постановление за възлагане на недвижим имот от
20.11.2013г. по изп.д.№*********** по описа на ЧСИ с рег.№719. Сочи се, че с Писмо с изх.
№17763/28.07.2022г. на ЧСИ с рег.№719, изпратеното в оригинал дело за послужване, е
изискано от ВКС, като същото е върнато в кантората на ЧСИ на 04.08.2022г. с вх.№13419.
Поддържа се, че спирането на изпълнителния процес за периода от 05.09.2019г. до
04.08.2022г. води до временна забрана за извършване на изпълнителни действия и временно
4
преустановяване на следващите изпълнителни действия, като извършените такива до
спирането остават в сила и се запазва възможността изпълнението да се възобнови при
отпадане на основанието за спиране. Сочи се, че на основание чл.456 от ГПК към изп.дело
№*********** са присъединени изп.дело №************* и изп.дело №***********,
образувани между същите страни като взискател и длъжник. Сочи се, че изп.дело
№*********** е образувано на основание Изпълнителен лист №49 от 30.01.2019г. издаден
от ОС Варна въз основа на влезлите в сила на 29.10.2018г. осъдителни части на решенията
по т.д.№705/2015г. на ОС Варна и по в.т.д.№51/2017г. на Ап.С Варна, и на определението по
к.т.д.№867/2018г. на ВКС, I-во т.о., за дължими в полза на баката деловодни разноски,
съответно в размер от 9347.22лв. за заповедното производство и общо 23650.11лв. за
исковото производство. Твърди се, че в изпълнителното производство от взискателя са
поискани и възложени на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ всички действия по изпълнението,
включително и определяне начина на изпълнение след съгласуване с представител на
взискателя. Сочи се, че на 15.04.2021г. ЧСИ е изпратил 2 бр. Запорни съобщения с изх.№№
6558 и 6559, с което давността отново е прекъсната. Сочи се още, че по подадена от ищеца
С. С. искова молба с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.74, ал.1 от ЗЧСИ е
образувано гр.д.№561/2018г. на Софийски градски съд за солидарното осъждане на
ответниците “Първа Инвестиционна Банка“ АД и ЧСИ С.а Янкова да заплатят сумата от
415745лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди от извършени
незаконосъобразни действия по изп.дело №***********, както и евентуален иск за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 75788.81лв., с която се е увеличил
дълга по изпълнителното дело в резултат на натрупването на законна лихва върху сумата от
157295лв. за периода 18.04.2013г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху претендираните суми. Твърди се, че в границите на въпросното дело с
отговора на исковата молба с вх.№301045 от 29.08.2022г., своевременно и при наличие на
предпоставките по чл.103 и чл.104 от ЗЗД, банката е предявила възражение за прихващане с
вземането си по Договор за банков кредит №**********/20.08.2008r., което установено с
влязло в законна сила решение и което вземане е предмет на изп.дело №***********.
Поддържа се, че производството по цитираното съдебно дело е висящо пред СГС, поради
което са налице предпоставките по чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД и докато трае съдебният процес
относно вземането давност не тече. Сочи се, че съгласно чл.116, б.“б“ от ЗЗД погасителната
давност се прекъсва с предявяване на иск или възражение /за прихващане или задържане/,
какъвто е настоящия случай. Поддържа се, че по отношение на процесните вземания на
ответника на основание чл.110 от ЗЗД вр. с чл.117, ал.2 от ЗЗД, е приложима общата
петгодишна давност, тъй като те са установени със съдебно решение. Сочи се, че съгласно
чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, които според мотивите на т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на
ОСГТК на ВКС са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
5
плащания от трети задължени лица. Сочи се още, че с ТР №2/2023г. по тълк.д.№2/2023г. на
ОСГТК на ВКС е възприето, че в изпълнителният процес давността бива прекъсвана
многократно, включително и при извършено изпълнително действие по изпълнително дело,
по което е настъпила перемпция. Поддържа се, че с всяка от подадените от банката молби по
трите присъединени изпълнителни дела давността е прекъсвана, като е без значение дали е
налице основание за перемиране на изп.дело по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като
последиците от перемпция, са от процесуален характер и изпълнителният лист не губи
характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава
да съществува. В този смисъл се поддържа, че доводите на ищеца за настъпила към
19.01.2017г. перемпция на изпълнителното дело, са неоснователни. Поддържа се още, че
давност в изпълнителното производство не е текла за времето, през което съдебният
изпълнител не е извършвал поисканите изпълнителни действия, поради неустановяване на
секвестируемо имущество. Сочи се, че с молбите за образуване на изпълнителните дела на
основание чл.18 ЗЧСИ на съдебният изпълнител е възложена служебна компетентност да
проучи имущественото състояние на длъжника, като искането е съединено с последица за
налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е
намерил при това проучване. Твърди се, че в този случая молбата на взискателя е редовна по
смисъла на чл.426, ал.4 във вр. с ал.2, изр.2 и ал.1 от ГПК и прекъсва давността. В
заключение се поддържа, че след 29.10.2018г. са предприемани действия,. Които са породили
ефект на прекъсване на давностния срок по отношение на процесните вземания, като освен
това давността е прекъсната и при условията на чл.116, б.“б“ от ЗЗД с предявеното
възражение за прихващане в производството по гр.д.№561/2018г. по описа на СГС. Сочи се
относима съдебна практика. Моли се за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.439 от ГПК във вр. с
чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК.
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищеца има качеството на длъжник, а ответника на взискател
по изп.дело №*********** по описа на ЧСИ с рег.№719, което има за предмет процесите
задължения, произтичащи от Договор за предоставяне на банков кредит
№**********/20.08.2008r. и за които са издадени Заповед №9654 от 29.11.2012г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
Изпълнителен лист по ч.гр.д.№17356/2012г. на РС Варна, като същите са установени с
влезли в сила решения по т.д.№705/2015г. на ОС Варна и по в.т.д.№51/2017г. на Ап.С Варна,
и определение по к.т.д.№867/2018г. на ВКС, I-во т.о.
Всички останали права, факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищецът следва да установи, че
след издаване и стабилизиране на изпълнителният титул за процесните суми, са настъпили
6
твърдените обстоятелства довели до погасяване чрез плащане или по давност на вземанията
по същия. Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване
правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, в това число прекъсване на
давностния срок.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от страните, писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачите
формулирани в исковата молба.
Определя депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на
експертизата, в размер на 400лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от съобщаване, с
представяне на доказателства за внасянето.
Определя за вещо лице М. С. С., което да се призове, след представяне на
доказателствата за внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-
малко една седмица преди съдебното заседание, с копия за всяка страна.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора по
този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане на
взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
НАСРОЧВА производството по т.д.№486/2024г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 03.04.2025г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение. На ищецът да се връчат
препис от отговора на ИМ и приложенията.
Определението в тази му част не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7