№ 232
гр. Бургас, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120200089 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на „ОРО 13“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с.Беляковец, Община ВЕ.ко Търново, №296,
представлявано от управителя Х. Т. Х., чрез адв.Е. Д. - ВТАК, против Наказателно
постановление №798955-F794193/28.11.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Бургас в Дирекция „Оперативни Дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Национална
Агенция за приходите, с което за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ
вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС на дружеството
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 6200 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция последно
съдебно заседание дружеството – жалбоподател не изпраща представител.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в последното по делото
съдебно заседание се явява юк.Карабелева, която моли за потвърждаване на НП и
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 03.08.2024г. в 21,45 часа била извършена проверка по спазване на данъчното и
осигурителното законодателство на търговски обект по смисъла на § 1 т,41 от ДР на ЗДДС -
БАР, находящ се в гр.Бургас, „Морска гара“, в рамките на организирано мероприятие –
1
фестивал „Спейс мюзик“, стопанисвана от „Оро-13“ ЕООД, с ЕИК: *********.
Обектът работел временно в рамките на организираното мероприятие в периода от
02.08.2024г и 03.08.2024г. От органите по приходите е установено обаче, че в обекта няма
монтирано, въведено в експлоатация, дистанционно свързано към НАП, работещо фискално
устройство.
В тази връзка в преди легитимирането на органите по приходите, била извършена
контролна покупка на 2 бр. пилешка пържола на стойност 30,00 лв., заплатени чрез
фестивална карта издадена от гише на банка ОББ,заредена чрез внасяна на изри в офис на
ОББ, намиращ се на територията на фестивала от Ж. Г. Ж.- ОП, за която покупка от ПОС
терминално устройство в обекта е издаден документ, на стойност 30,00 лв. от дата
03.08.2024г. За покупката обаче не бил издаден фискален касов бон, поради липса на
функциониращо в обекта фискално устройство, нито касова бележка от кочан с ръчни касови
бележки. Проверката била документирана с ПИП cep. АА № 0186917/03.08.2024г.
Актосъставителят е приел, че с горното „Оро-13“ ЕООД, с ЕИК: *********, е
извършило нарушение на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., във връзка с
чл.118, ал.4 ЗДДС, в която връзка издал процесния АУАН.
Възприемяйки описаната в АУАН фактическа обстановка, АНО е издал Наказателно
постановление №798955-F794193/28.11.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Бургас в Дирекция „Оперативни Дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Национална
Агенция за приходите, с което за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ
вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС на дружеството
жалбоподател - „ОРО 13“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
с.Беляковец, Община ВЕ.ко Търново, №296, представлявано от управителя Х. Т. Х., чрез
адв.Е. Д. – ВТАК, е наложена имуществена санкция в размер на 6200 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН НП е връчено на управителя на дружеството на 10.12.2024г., а жалбата е
депозирана на 27.12.2024г. – последния ден на срока за обжалване след кледните празници
през 2024г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
С разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на
финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание
чл.118, ал.4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от
ПЗР към Наредбата. Според чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. лицата по чл.3 са
2
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД
от датата на започване на дейността на обекта. В чл.3, ал.1 (изм. в сила от 31.07.2020 г.) се
предвижда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен
чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски
паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Какво по съществото си включва понятието търговски обект бива уредено в
разпоредбата на § 1, т. 41 от ПЗР на ЗДДС. Според същата норма „Търговски обект“ е всяко
място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито
или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че
помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цЕ. (например:
офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например:
гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство,
от което се извършват продажби.
Нормативното задължение за наличие на касов апарат във всеки отделен
търговски обект, относим единствено към същия, се извежда от задължението за вярно и
точно отразяване на продажбите в търговските обекти, което не може да бъде постигнато в
случаите на едновременно предоставяне на две услуги в двата търговски обекта, когато е
наличен един единствен касов апарат. В този случай, не може да бъде спазено изискването
на чл.25, ал.1, т.1 от същата Наредба за издаване на касовия бон непосредствено при
извършване на съответното плащане. Именно това обстоятелство е констатирал
проверяващия екип – че касовият бон не е издаден в момента на плащането.
Безспорно е установен фактът, че в процесния обект, при провеждане на
мероприятие - фестивал „Спейс мюзик“, към момента на проверката се осъществява
търговска дейност. Безспорен е и фактът, че във връзка с предоставяне на услуга
жалбоподателят е получил пари чрез фестивална карта, като за получената сума не е издаден
касов бон, тъй като в обекта няма монтирано фискално устройство, в нарушение на чл.7,
ал.1 от наредбата. Разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 въвежда задължение за
монтиране и въвеждане в експлоатация на регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД, което в
случая не е сторено от страна на дружеството жалбоподател. С това жалбоподателят от
обективна страна е нарушил разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл.7, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г., за което законосъобразно е санкциониран чрез издаването на
процесното НП.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата предвижда, че всяко лице е длъжно да
3
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор
за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя
хартиен или в електронен вид документ, съдържащ наймалко информацията по чл.26, ал.1,
т.1, 4, 7 и 8.
В случая съдебният състав не споделя съображенията за наличие на изключение,
предвидено в чл.3, ал. от Наредбата, тъй като сумата в размер на 30 лева е платена не за
да бъде открита т. нар. „микросметка“, а за заплащане на стока, т. е. тя е цената на
стоката.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лицата са
длъжни с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка, която съобразно изискванията на чл.26, ал.1 от Наредба № Н - 18/2006 г. на МФ,
следва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
нормативно установените задължителни реквизити, вкл. и тяхното вярно отразяване. В
случая такава фискална касова бележка не е издадена, тъй като е липсвало в обекта
монтирано и въведено в експлоатация ФУ. Предвид наличието на различни начини на
плащане в това число и чрез лични банкови карти, няма как да се приеме, че отпада
задължението на дружеството за монтиране и въвеждане в експлоатация на ФУ на
събитието. В тази връзка следва да се има предвид, че видно от т.8.1 от Общите условия на
л.20 от делото, плащане е било допустимо да бъде извършено и посредством дебитна и
кредитна карта, поради което и наведените в жалбата доводи в обратната посока се явяван
неоснователни.
Наказващият орган е приложил санкционната норма на чл.185, ал.2 изр.1 ЗДДС,
която предвижва, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до
20 000 лв. Изр. 2 на посочената разпоредба обаче предвижда, че когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно - глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. В случая
наказващият орган не е въвел твърдение нито в АУАН, нито в НП че нарушението води до
неотразяване на приходи и в какъв размер. Липсват въведени твърдения да са били укрити
приходи респ. ощетяване на фиска. След като наказващият орган не е констатирал, че
вследствие на установеното нарушение е настъпило неотразяване на приходи, то правилната
4
санкционна норма, която е следвало да бъде приложена е чл.185, ал.2, изр.последно, във вр.
с чл.185, ал.1 от ЗДДС. В случая липсва пречка да се приложи посочената санкционна
разпоредба, тъй като тя е по-благоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък
размер на санкцията. Същевременно не е налице вменяване на нови факти на нарушителя,
по които последният да не се е защитавал в хода на административнонаказателното
производство, като приложението на материалния закон относно извършеното нарушение и
неговата правна квалификация остава непроменен.
Разпоредбата на чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС се явява привилегирован състав на
санкционната разпоредба по чл.185, ал.2, изр.1-во ЗДДС предвид предвидения по-нисък
размер на санкцията за извършеното нарушение. При определяне на санкцията за така
извършеното нарушение съдът счита, че същата следва да бъде наложена в размер от 2000
лева като се отчита стойността на покупката, която е в размер на 30 лева и санкцията следва
да е пропорционална, както и това, че се касае за първо нарушение.
Настоящият съдебен състав не приема, че се касае за „маловажен случай“ на
административно нарушение като нарушението не се отличава от типичните нарушения от
този вид. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение
наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Пар. 1, т. 4 ЗАНН
определя, че „маловажен случай” е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. В случая наказателното постановление се изменя.
Предвид изменението на наказателното постановление е уважена частично претенцията на
жалбоподателя, като в същото време е прието, че е налице и основание за ангажиране на
неговата административнонаказателна отговорност, но неправилно е определен размера на
наложеното административно наказание. Изменението на НП, с което се намалява размера
на санкцията, съдържа имплицитна частична отмяна на акта. Поради това при наличието на
изменено НП, неговите адресати разполагат с процесуална възможност за обезщетение за
претърпени вреди и разноските следва да се разпределят по съразмерност (по аргумент от
Решение от 07.12.2020г. по к.адм.н.д. №326/2020г. на III състав на Административен съд
- Стара Загора; Определение №10291 от 01.08.2018г. по адм.д. №8147/2018 на Върховния
административен съд; Решение №101 от 05.06.2020г. по к.адм.н.д. №69/2020г. на
Административен съд – Кюстендил; Определение №2105 от 14.12.2020г. по к.ч.адм.н.д.
№2307/2020г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Определение от
5
22.05.2020г. по к.ч.адм.н.д. №10095/2020г. на Административен съд - ВЕ.ко Търново;
Определение от 20.07.2020г. по к.ч.адм.д. №10156/2020г. на Административен съд -
ВЕ.ко Търново и др.). Жалбоподателят претендира разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лева, като съразмерно на отменената част следва да му се присъди сума в
от 680 лева. Наказващият орган на свой ред претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, поради което следва да му се определят такива на основание чл.63, ал.5 от
ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
съобразно фактическата и правна сложност на делото в размер на 150 лева. С оглед изхода
на делото на АНО следва да се присъдят разноски съразмерно на потвърдената част, а
именно 48 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 предложение второ от ЗАНН, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №798955-F794193/28.11.2024 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция „Оперативни Дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл.7, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр.1
от ЗДДС на дружеството жалбоподател – „ОРО 13“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с.Беляковец, Община ВЕ.ко Търново, №296, представлявано от
управителя Х. Т. Х. е наложена имуществена санкция в размер на 6200 лева, В ЧАСТТА
относно приложимата санкционна разпоредба, като Я ПРЕКВАЛИФИЦИРА в чл.185,
ал.2, изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС и НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена
санкция от 6200 лева на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати на „ОРО 13“ ЕООД, ЕИК:
*********, разноски в размер на 680 /шестстотин и осемдесет/ лева за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ОРО 13“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на Национална Агенция за
приходите разноски в размер на 48 /четиридесет и осем/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6